Разклонената пещера

  • Други имена
    Чатал ин
  • Дължина
    65 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    14 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    200 m.
  • Година на откриване
    1984
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Чатал Ин   / Разклонената пещера

    №2829                 рег. 413061

    с. Ночево, община Черноочене, обл. Кърджали

    Пещерата се намира в землището на с. Ночево, Кърджалийски обл, на 1500 м. СИ от селото, на южния склон на връх Калето и на 80 м. под пътеката за с. Душка. Тя е разположена високо в долината на Харманлийската река, в нейната изворна област, и стои на около 200 м. над сегашното речно русло.

    Образувана е по система от вертикални гравитациокно-тектонси пукнатини в игнимбритова скала. Тя представлява система от няколхю тесни галерии с азимут на простирано 15°,45°, 180°, 220° и 325°. Най-голямата галерия е с дължина 23 м, и има ширина до 5.0 м, като част от тавана й се отваря под открито небе. Пода и е стръмно наклонен на ЮИ. Другата галерия е хоризонтална, с дължина 16 м, тясна е от 0.30 до 1.0 м, и има височина до 5,0., преминаваща нагоре в нукнатината Третата галерия е криволичеща, също тясна до 0,80 м., дълга е 11,0 м, и им а височина от З.5 до 5.5 м. В южната част на скалата е образувана малка пещерка с размери 5.0 Х 3.0 м., която в дъното си изклинява в тясна пукяатина. Сбора от дължините на всички галерии е 65.0 м., а по главната ос е 27 м., площ – 78 кв, м., обем 170 куб. м.

    По своите морфологически белези Пещерата се отнася към вулканските пещери и има тектонско-гравитационен произход. Уширението на пукнатините е ставало и по проникващите по тях подпочвени и валежни води.

    Пещерата вероятно е била използвана за някакви култови цели от древните траки, които в този район и в близост до пещерата са оставили доста забележителни следи /крепост, селище, шарапани, скални светилища, скални гробници и още една пещера-светилище /При източния вход на пещерата са издълбани 4 трапецовидни култови ниши, и още 3 са издълбани от западната страна на скалата, над. входа на малката пещерка. Научното обяснение на тези ниши е, че те са дълбани като култово-погребални съоръжения, а присъствието им при входовете на пещерите ни подсказва, че последните са били използвани също за култови цели и за светилища.

    Проучването на пещерата е направено от членове на пещерния клуб „Аида“ Хасково на 4. август 1984 г.

    Борис Колев

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна, разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Б.Колев, Генко Андреев, Гриша Милев ПК "Аида" Хасково
  • Дата
    1984-08-04
  • Образувана е по система от вертикални гравитациокно-тектонси пукнатини в игнимбритова скала. Тя представлява система от няколхю тесни галерии с азимут на простирано 15°,45°, 180°, 220° и 325°. Най-голямата галерия е с дължина 23 м, и има ширина до 5.0 м, като част от тавана й се отваря под открито небе. Пода и е стръмно наклонен на ЮИ. Другата галерия е хоризонтална, с дължина 16 м, тясна е от 0.30 до 1.0 м, и има височина до 5,0., преминаваща нагоре в нукнатината Третата галерия е криволичеща, също тясна до 0,80 м., дълга е 11,0 м, и им а височина от З.5 до 5.5 м. В южната част на скалата е образувана малка пещерка с размери 5.0 Х 3.0 м., която в дъното си изклинява в тясна пукяатина. Сбора от дължините на всички галерии е 65.0 м., а по главната ос е 27 м., площ – 78 кв, м., обем 170 куб. м.

    По своите морфологически белези Пещерата се отнася към вулканските пещери и има тектонско-гравитационен произход. Уширението на пукнатините е ставало и по проникващите по тях подпочвени и валежни води.