Ралена

  • Други имена
    Водната пещера -
  • Дължина
    450 m.
  • Дълбочина
    17 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    ОПИСАНИЕ на пещерата „РАЛЕНА“, със синоним „ВОДНАТА“ – №4711 река „Калдере“ – местност „ЗЛОСТЕН“ южно от с. Ябланово, обл. Сливен. Пещерата се намира в района на с. Ябланово, обл. Сливен — източна Стара Планина. ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ: Изходен пункт е гр. Котел. Северно от града, на около 2 км на север след разклона „Трите вятъра“ в посока Омуртаг в района на местността „Талинташ“, южно от „Юрушка стена“, от асфалтовия път в дясно в източна посока тръгва макадамов път. След около 2, 5 км макадама свършва и продължаваме на изток по добре обработен горски път. Общата дължина на черния път е около 4км. Минавайки край „Карданлък чешма“ достигаме до стара овощна градина, наричана от местното население „Дядо Халиловата градина“. До тук можем да пътуваме с автомобил. Продължаваме на юг по маркирана пътека, косо по склона от западната страна на река „Калдере“. Достигаме до малък извор непосредствено до реката. На около 150 м. на юг е каптажа. Там реката се разделя на две, а на запад горе под скалния венец е „Пещерата на Раковски“. Продължаваме надолу по реката (на север) и след около 150 0 м достигаме до малка издължена поляна. На изток и нагоре на около 50 м в малко дере със сипей е входа на пещерата. Маркирана е със знак и №4711. Възможен е и друг маршрут: – непосредствено на долу и на изток от “Пещерата на Раковски“ или от местността “Злостен“ (района на „Ледника“ и „Академик“) надолу по дерето на изток от височината, посочена на топографската карта с надморска височина 743, 9 м. И по двата маршрута се достига до каптажа или до изворчето северно от него. Каптажа е посочен на топографската карта с надморска височина 441, 2 м – картен лист К-5-14-В-а, север. На приложения отрязък от топографската карта входа на пещерата е посочен с червена стрелка. ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРАТА; Пещерата се намира на югозапад от вр. ‘“Алибаба“ (949, 1 м н. в.), на западните склонове на височината „Чаталкая“, на около 50 м източно от реката. Входа с размери 50 х 50 см е в основата на малка скала с изглед на запад. След тесняк с чакълест под с дължина 7 м се достига до малка зала. Първоначално развитието е по леко възходяща диаклаза в посока североизток до р. т. 16, а след нея започва стръмно глинесто спускане до полусифона при р. т. 21. В по сухи години, каквато е настоящата се наблюдава полусифон с височина на въздушния просвет около 40 – 50 см, но при дъждовни периоди нивото на водата се покачва и затваря въздушния просвет. Полусифона е „Г“ образен. Под нивото на водата се забелязват удобни стъпки от пещерни кари. След полусифона развитието на пещерата продължава в сравнително висока възходяща диаклаза в посока юг – югоизток и по-късно изток. В началото след полусифона има малки възходящи прагове, които се преодоляват лесно без технически принадлежности. При р. т. 40 и най-вече при р. т. 45 – 46 има малки езерна с дълбочина около 50 см, от които второто при обилни валежи може да се превърне в сифон. При р. т. 51 има низходящ отвесен праг и понеже скалата е кална се оборудва със стълба. След това преминаваме на по-ниско ниво под галерията, идваща от входа. На 16 м след прага има малко отклонение в ляво. Отклонението е наводнено. В дъното въздушния просвет над водата е 10 см. След него се чува шум на водопад. Поради липса на подходящо оборудване не успяхме да проникнем. Продължавайки по основната галерия се движим почти до края на юг. Галерията е леко възходяща, на много места пода е покрит с дребен заоблен чакъл от кремък. Над р. т. 71 в дясно има малка възходяща зала преминаваща в комин. Скалата е отвесна, кална, видимо се стеснява и най – вероятно е непроходима. Под р. т. 71 достигаме до малка зала и отвесен низходящ праг с дълбочина 5 м. След малка площадка и силен наклон достигаме до сифон с диаметър около 4 м. Това е последната достигната точка. По – горе под отвеса има малко разклонение на изток, което е наводнено и завършва с тесен сифон. Водата от това разклонение минава през скалата под прага и като малък водопад се влива в сифона. Непосредствено под прага има възходящ, стръмен и кален отвее, който не успяхме да преодолеем. Възможно е там да има възходящо развитие. Като цяло пещерата е образувана във варовиците на мездренската свита, изграждащи източната част на кипиловската синклинала. Варовиците са тъмносиви на прясна повърхност и кремавосиви или петнисто оцветени при изветряне. Те са неясно слоисти, дребно до микрозърнести. Характерна тяхна особеност е голямото количество конкреции с неправилна форма. Често те са разположени успоредно на слоестостта и образуват неправилни конкреционни слоеве. Варовиците са с горнокредна (мастрихтска) възраст. ПЪРВИЧНИ ОБРАЗУВАНИЯ: Еворзионни котли, кубета, множество и силно изразени пещерни кари с наличие на неразтворими кремъчни конкреции. ВТОРИЧНИ ОБРАЗУВАНИЯ; Забелязват се в началото до сифона, след това почти липсват. Сталактити – цевични и морковни, сталагмити, сталактони. малки драперии и дендрити. В пещерата се забелязват следи и надписи от иманяри. Явно пещерата е известна отдавна на иманярите, но поради силен иманярски интерес са я пазили в тайна. Според някои от тях, в пещерата е имало древна римска монетарница, а други са търсили 120 килограмова златна статуя на Индже войвода. През есента на 1999 год. голяма група иманяри правят опит посредством бензинова помпа да източат водата от сифона. В резултат трима са обгазени, като единият почива. ФАУНА; Близо до входа се наблюдават паяци, комари и други насекоми, отделни екземпляри прилепи. Във вътрешността не се забелязват никакви животински видове, вероятно защото тази част на пещерата периодично се наводнява.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 3
    Специфични особености: разклонена,низходяща

    Техническо описание

    ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ: Отвеса при р. т. 51 е дълбок 4, 3 м, оборудва се със стълба на удобна естествена опора. Отвеса при р. т. 74 е дълбок 5 м, а заедно с наклона до последния сифон – общо около 10 – 12 м. Необходимо е въже дълго около 20 м. Екипира се с примки на удобни естествени опори. При сух период – първия полусифон се преодолява лесно, не са необходими технически принадлежности, но при валежи прераства в сифон. Необходимо е да се знае, че сифона е „Г“ -образен и има наличие на множество пещерни кари. Главната опасност в пещерата представляват именно полусифоните. При по – обилни валежи нивото на водата се покачва и полусифоните прерастват в сифони. Изследванията, наблюденията и описанието са направени по време на клубни експедиции на Спелео клуб „Протей“ – Сливен през периода Август – Септември 2001 год. от Димитър Иванов Димитров.