Птича дупка

  • Други имена
    Птичата дупка 1-
  • Дължина
    652 m.
  • Дълбочина
    108 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1284 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Птича дупка 1-

    с. Черни Осъм *Код на ЕКАТТЕ: 80981-

    Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност Стенето (Птича поляна)

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E: 24, 414530 N: 42, 452390 – WGS84

    Статус В национален парк (резерват)-

    Рег.№ 85 *Код № 210003 *НМВ 1517м.-

    Обща дължина 652м *Денивелация -108м.

    История на откриването:

    Първото проникване е на алпиниста Енчо Петков от Пещерна бригада “В. Коларов” през 1948г. Проучвана първо от български и полски спеле- олози: Христо Стоянов, Георги и Йордан Загорови, Христо Кърпачев, T. Uminski и др. през септември 1957г. През юли 1962г пещерняците Хр. Делчев, Ст. Андреев, П. Нейковски, Ц. Личков от СПК „Академик“ гр. София изследват и картират пропастта. Няколко дни преди започване на Международната експедиция “Троян 72” Васил Балевски и Васил Марков откриват продължението с най-красивата зала на Птича дупка. Н. Гладнишки, В. Балевски, П. Евтимов (Пумата) и Тр. Даалиев по време на Международната експедиция “Троян 75” правят описание на района и пропaстта. За местните хора местоположението на входовете ѝ е отдавна известно, като по-високо разположения от тях е по-удобният за спускане. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитават. Гнездата са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията на оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Птича дупка е известна и с опита на спелеоложката от Троян Емилия Тодорова да прекара в нея повече от два месеца, извършвайки проучвания върху промените във физиологията си при продължителен престой под земята.

    1 вариант – От Арката на свободата на Беклемето се продължава по билния път в посока изток. Преди връх Лепенят пътят се раздвоява. Десния води за з. Орлово гнездо и х. Дерменка. Продължава се по левия. Той подсича в. Лепенят и вр. Локвата и излиза в началото на Чаушов дол. Продължава се по основния път вляво. Подсича се вр. Писания камък и се стига до разклон с дървени колове. Тук се събират 4 пътя. Този по който идваме от арката, втория идва от ски пистата Беклемето, третия от х. Чучул и 4-ия от Боров дол. Тук се събират вариант 1 и 2. 2 вариант – (по-добър за лека кола) – хваща се пътя тръгващ от ски писта Беклемето за х. Чучул. Пътя започва от курорт Беклемето- точно под ски влека. По този път се излиза директно на разклона под връх Писания камък ако се държат само десните разклонения. От тук нататък вариант 1 и 2 са еднакви. Продължава се по основния път на изток и след 4-5 минути се достигат кошари с чешма отдясно на самия път. Подминават се и с леко изкачване се стига до втора кошара. Тук се оставят колите. От кошарата се подсича вр. Писания камък- този път от изток. След 10-тина минути се стига до 3-та кошара. Продължава да се подсича над линията на гората и за около 30 минути се достига до венци които се падат вдясно и 100 м по- нависоко. От това място на юг (вляво) се отделя рид- в началото разлат, а по- късно с отделни скални жандарми. Рида се следва по- малко от 10-тина минути и при излизането на сравнително оголен терен с гледка се следи много внимателно за маркировка с червен “X” върху камък. На 10-тина метра вдясно от маркировката има следваща на дърво. От тук без ясно личаща си пътека се следва все маркировката (на места избледняла с червен спрей). От началото на маркировката до дупката се стига за около 10-15 минути)

    Местонахождение:

    Намира се в източния дял на Троянския Балкан на 7км южно-югозападно от мах. Нешковци, над местността Радия трап, северно от него и югоизточно от местността Чаушов дол, във вековна букова гора. От махала Нешковци има път по левия бряг на река Черни Осъм до местн.“Радия трап“. До пропастта може да се стигне и през Чаушов дол. Същият се намира на 1. 30ч път от Беклемето. След достигането му се върви надолу по него и малко преди неговия край се отделя право нагоре по лява тясна и губеща се на места пътека, която ни отвежда в местността „Радия трап“. Входовете са в триаски варовици и доломити и за намирането им няма характерни ориентири.

    Описание на пещерата:

    Пропастта има два входа, разположени сред вековна букова гора на стръмен и ронлив склон. По- високо разположения е по-удобен за спускане. Същият се намира на дъното на малък въртоп е с размери 60х80см. На 3-4м юогозападно от него и малко по-ниско се намира втория вход, който първоначално е по тесен (40-50см), впоследствие се разширява и преминава в малка площадка, от която се вижда светлината от горния вход. По същество тези два входа са развити по една добре оформена диаклаза (разлом) и са разделени помежду си от скален мост и наносен материал. Входният отвес е 65м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 15м. Дъното 9х6м е блокаж с неправилна форма, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените ѝ е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро се достига до зала с дължина около 30м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта -108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м. Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът ѝ е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хеликтити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесносиньото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Независимо от разнообразните мерки за внимателно разглеждане на подобни галерии и зали, трябва да се знае, че всяко едно проникване в тях отнема от красотата им. Така че, най- доброто, което може да бъде направено за съхранението им е, да не се влиза в тях, без да има належаща нужда. Пещерните образувания са красиви само под земята – на точното място, където ги е създала природата. Неразбирането на този факт е причина много от уникалните подземни красоти на България да бъдат вече безвъзвратно унищожени от недобросъвестни пещерняци, които чупейки ги и отнасяйки ги в домовете си, скоро разбират това и така на боклука отиват бисери, сталактити, хеликтити, сталагмити, които природата търпеливо е ваяла десетки и стотици хиляди години.

    Описание на достъпа

    Птича дупка 1-

    с. Черни Осъм *Код на ЕКАТТЕ: 80981-

    Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност Стенето (Птича поляна)

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E: 24, 414530 N: 42, 452390 – WGS84

    Статус В национален парк (резерват)-

    Рег.№ 85 *Код № 210003 *НМВ 1517м.-

    Обща дължина 652м *Денивелация -108м.

    История на откриването:

    Първото проникване е на алпиниста Енчо Петков от Пещерна бригада “В. Коларов” през 1948г. Проучвана първо от български и полски спеле- олози: Христо Стоянов, Георги и Йордан Загорови, Христо Кърпачев, T. Uminski и др. през септември 1957г. През юли 1962г пещерняците Хр. Делчев, Ст. Андреев, П. Нейковски, Ц. Личков от СПК „Академик“ гр. София изследват и картират пропастта. Няколко дни преди започване на Международната експедиция “Троян 72” Васил Балевски и Васил Марков откриват продължението с най-красивата зала на Птича дупка. Н. Гладнишки, В. Балевски, П. Евтимов (Пумата) и Тр. Даалиев по време на Международната експедиция “Троян 75” правят описание на района и пропaстта. За местните хора местоположението на входовете ѝ е отдавна известно, като по-високо разположения от тях е по-удобният за спускане. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитават. Гнездата са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията на оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Птича дупка е известна и с опита на спелеоложката от Троян Емилия Тодорова да прекара в нея повече от два месеца, извършвайки проучвания върху промените във физиологията си при продължителен престой под земята.

    1 вариант – От Арката на свободата на Беклемето се продължава по билния път в посока изток. Преди връх Лепенят пътят се раздвоява. Десния води за з. Орлово гнездо и х. Дерменка. Продължава се по левия. Той подсича в. Лепенят и вр. Локвата и излиза в началото на Чаушов дол. Продължава се по основния път вляво. Подсича се вр. Писания камък и се стига до разклон с дървени колове. Тук се събират 4 пътя. Този по който идваме от арката, втория идва от ски пистата Беклемето, третия от х. Чучул и 4-ия от Боров дол. Тук се събират вариант 1 и 2. 2 вариант – (по-добър за лека кола) – хваща се пътя тръгващ от ски писта Беклемето за х. Чучул. Пътя започва от курорт Беклемето- точно под ски влека. По този път се излиза директно на разклона под връх Писания камък ако се държат само десните разклонения. От тук нататък вариант 1 и 2 са еднакви. Продължава се по основния път на изток и след 4-5 минути се достигат кошари с чешма отдясно на самия път. Подминават се и с леко изкачване се стига до втора кошара. Тук се оставят колите. От кошарата се подсича вр. Писания камък- този път от изток. След 10-тина минути се стига до 3-та кошара. Продължава да се подсича над линията на гората и за около 30 минути се достига до венци които се падат вдясно и 100 м по- нависоко. От това място на юг (вляво) се отделя рид- в началото разлат, а по- късно с отделни скални жандарми. Рида се следва по- малко от 10-тина минути и при излизането на сравнително оголен терен с гледка се следи много внимателно за маркировка с червен “X” върху камък. На 10-тина метра вдясно от маркировката има следваща на дърво. От тук без ясно личаща си пътека се следва все маркировката (на места избледняла с червен спрей). От началото на маркировката до дупката се стига за около 10-15 минути)

    Местонахождение:

    Намира се в източния дял на Троянския Балкан на 7км южно-югозападно от мах. Нешковци, над местността Радия трап, северно от него и югоизточно от местността Чаушов дол, във вековна букова гора. От махала Нешковци има път по левия бряг на река Черни Осъм до местн.“Радия трап“. До пропастта може да се стигне и през Чаушов дол. Същият се намира на 1. 30ч път от Беклемето. След достигането му се върви надолу по него и малко преди неговия край се отделя право нагоре по лява тясна и губеща се на места пътека, която ни отвежда в местността „Радия трап“. Входовете са в триаски варовици и доломити и за намирането им няма характерни ориентири.

    Описание на пещерата:

    Пропастта има два входа, разположени сред вековна букова гора на стръмен и ронлив склон. По- високо разположения е по-удобен за спускане. Същият се намира на дъното на малък въртоп е с размери 60х80см. На 3-4м юогозападно от него и малко по-ниско се намира втория вход, който първоначално е по тесен (40-50см), впоследствие се разширява и преминава в малка площадка, от която се вижда светлината от горния вход. По същество тези два входа са развити по една добре оформена диаклаза (разлом) и са разделени помежду си от скален мост и наносен материал. Входният отвес е 65м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 15м. Дъното 9х6м е блокаж с неправилна форма, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените ѝ е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро се достига до зала с дължина около 30м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта -108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м. Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът ѝ е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хеликтити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесносиньото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Независимо от разнообразните мерки за внимателно разглеждане на подобни галерии и зали, трябва да се знае, че всяко едно проникване в тях отнема от красотата им. Така че, най- доброто, което може да бъде направено за съхранението им е, да не се влиза в тях, без да има належаща нужда. Пещерните образувания са красиви само под земята – на точното място, където ги е създала природата. Неразбирането на този факт е причина много от уникалните подземни красоти на България да бъдат вече безвъзвратно унищожени от недобросъвестни пещерняци, които чупейки ги и отнасяйки ги в домовете си, скоро разбират това и така на боклука отиват бисери, сталактити, хеликтити, сталагмити, които природата търпеливо е ваяла десетки и стотици хиляди години.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 1
    Специфични особености: Екипирана за системата на ТЕВ

    Техническо описание

     *Птича дупка 1

    СЃ. Черни РћСЃСЉРј *Община РўСЂРѕСЏРЅ *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност Стенето (Птича поляна)

    Горновитско-Черноосъмски карстов район в„– 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 24, 414530 N 42, 452390 – WGS84

    Статус В национален парк (резерват)-

    Рег. № 85 *Код № 210003 *НМВ 1517м.-

    Обща дължина 652м *Денивелация -108м.

    /Техническо описание:

    /Подвеждане РЅР° РґРІРµ дървета или РґСЉСЂРІРѕ Рё корен. РћСЃРЅРѕРІРЅРѕ Рё дублиращо РЅР° 2 спита РЅР° СЂСЉР±Р° РЅР° отвеса РЅР° РЈ закрепване СЃ РїСЂРёРјРєР°. Междинно РЅР° 2 метра РїРѕ- РЅРёСЃРєРѕ РЅР° СЃРїРёС‚ СЃ удължител. Междинно РЅР° 8-9 метра РїРѕ- РЅРёСЃРєРѕ РЅР° СЃРїРёС‚ (РІ момента РёРјР° оставена самоделна планка СЃ малък РёР·РіРЅРёР» болт – РґР° СЃРµ РЅРѕСЃСЏС‚ клещи Р·Р° РґР° СЃРµ махне; хубаво Рµ РґР° СЃРµ дублира СЃ още един СЃРїРёС‚). РћС‚ тук РґРѕ дъното РЅР° отвеса Рµ 50Рј камбана.

    В левия край на залата следват три кратки прага. Първия се избягва като се слиза по кална пързалка в десния край. В началото на втория има стационарна планка, на която може да се върже въженце за прикрепяне което стига до дъното на 3-ия праг. (7-8 м)

    Под третия праг се стига до основното разклонение в дупката. По възходаящата галерия, където са най- красивите зали на пещерата инвентар не е необходим. По низходящата галерия има още един праг на който е добре да се сложи въже за прикрепяне и осигуровка. Връзва се на сталагмит- 6 м въже.

    Необходим инвентар: 1х85, 1х7 и 1х6м въже (втория и третия може и на прусици), 3 планки, 1 удължител, 3-4 ленти , 7-9 карабинера /Отвеса и прага след него могат да се екипират с общо 95м въже/

    Да се внимава много с образуванията. Птичата дупка е една от най- красивите пропасти в България.

    Явор Цветанов (Джу), 2013

    Екипиране за ТЕВ:

    РџСЉСЂРІРёСЏС‚ ролплъгов клин Рµ забит РЅР° 1, 5Рј РїРѕРґ СЂСЉР±Р°, Р° РґСЂСѓРіРёСЏ РЅР° 15Рј РїРѕРґ СЂСЉР±Р°, там, където започва разширяването РЅР° отвеса. Стените СЃР° отдалечени РѕС‚ спускащия СЃРµ РЅР° повече РѕС‚ 8Рј Рё СЃР° бедни РЅР° образувания, СЃ изключение РЅР° няколко повлеци. 1 – Р 70 – 90Рј. Начално закрепване РЅР° РґСЉСЂРІРѕ. РћСЃРЅРѕРІРЅРѕ закрепване РЅР° конзола над РІС…РѕРґР°. Междинно закрепване РЅР° 1. 5Рј РЅР° ролплъгов клин, СЃРїРёС‚ Рё стоманена РїСЂРёРјРєР°. Междинно закрепване РЅР° 14Рј РїРѕ-надолу РЅР° СЃРїРёС‚, удължен СЃСЉСЃ стоманена РїСЂРёРјРєР°.