Снимки
Биологични видове
Троглоксени: паяци, апилионаси, пещерни стоножки, много бръмбарчета, стефилиниди, колемболи и много мухи и комари
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Птича дупка 1-
с. Черни Осъм *Код на ЕКАТТЕ: 80981-
Община Троян *Ловешка област –
Махала Нешковци –
Местност Стенето (Птича поляна)
Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –
Старопланинска област –
G P S – E: 24, 414530 N: 42, 452390 – WGS84
Статус В национален парк (резерват)-
Рег.№ 85 *Код № 210003 *НМВ 1517м.-
Обща дължина 652м *Денивелация -108м.
История на откриването:
Първото проникване е на алпиниста Енчо Петков от Пещерна бригада “В. Коларов” през 1948г. Проучвана първо от български и полски спеле- олози: Христо Стоянов, Георги и Йордан Загорови, Христо Кърпачев, T. Uminski и др. през септември 1957г. През юли 1962г пещерняците Хр. Делчев, Ст. Андреев, П. Нейковски, Ц. Личков от СПК „Академик“ гр. София изследват и картират пропастта. Няколко дни преди започване на Международната експедиция “Троян 72” Васил Балевски и Васил Марков откриват продължението с най-красивата зала на Птича дупка. Н. Гладнишки, В. Балевски, П. Евтимов (Пумата) и Тр. Даалиев по време на Международната експедиция “Троян 75” правят описание на района и пропaстта. За местните хора местоположението на входовете ѝ е отдавна известно, като по-високо разположения от тях е по-удобният за спускане. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитават. Гнездата са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията на оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Птича дупка е известна и с опита на спелеоложката от Троян Емилия Тодорова да прекара в нея повече от два месеца, извършвайки проучвания върху промените във физиологията си при продължителен престой под земята.
1 вариант – От Арката на свободата на Беклемето се продължава по билния път в посока изток. Преди връх Лепенят пътят се раздвоява. Десния води за з. Орлово гнездо и х. Дерменка. Продължава се по левия. Той подсича в. Лепенят и вр. Локвата и излиза в началото на Чаушов дол. Продължава се по основния път вляво. Подсича се вр. Писания камък и се стига до разклон с дървени колове. Тук се събират 4 пътя. Този по който идваме от арката, втория идва от ски пистата Беклемето, третия от х. Чучул и 4-ия от Боров дол. Тук се събират вариант 1 и 2. 2 вариант – (по-добър за лека кола) – хваща се пътя тръгващ от ски писта Беклемето за х. Чучул. Пътя започва от курорт Беклемето- точно под ски влека. По този път се излиза директно на разклона под връх Писания камък ако се държат само десните разклонения. От тук нататък вариант 1 и 2 са еднакви. Продължава се по основния път на изток и след 4-5 минути се достигат кошари с чешма отдясно на самия път. Подминават се и с леко изкачване се стига до втора кошара. Тук се оставят колите. От кошарата се подсича вр. Писания камък- този път от изток. След 10-тина минути се стига до 3-та кошара. Продължава да се подсича над линията на гората и за около 30 минути се достига до венци които се падат вдясно и 100 м по- нависоко. От това място на юг (вляво) се отделя рид- в началото разлат, а по- късно с отделни скални жандарми. Рида се следва по- малко от 10-тина минути и при излизането на сравнително оголен терен с гледка се следи много внимателно за маркировка с червен “X” върху камък. На 10-тина метра вдясно от маркировката има следваща на дърво. От тук без ясно личаща си пътека се следва все маркировката (на места избледняла с червен спрей). От началото на маркировката до дупката се стига за около 10-15 минути)
Местонахождение:
Намира се в източния дял на Троянския Балкан на 7км южно-югозападно от мах. Нешковци, над местността Радия трап, северно от него и югоизточно от местността Чаушов дол, във вековна букова гора. От махала Нешковци има път по левия бряг на река Черни Осъм до местн. „Радия трап“. До пропастта може да се стигне и през Чаушов дол. Същият се намира на 1. 30ч път от Беклемето. След достигането му се върви надолу по него и малко преди неговия край се отделя право нагоре по лява тясна и губеща се на места пътека, която ни отвежда в местността „Радия трап“. Входовете са в триаски варовици и доломити и за намирането им няма характерни ориентири.
Описание на пещерата:
Пропастта има два входа, разположени сред вековна букова гора на стръмен и ронлив склон. По- високо разположения е по-удобен за спускане. Същият се намира на дъното на малък въртоп е с размери 60х80см. На 3-4м югозападно от него и малко по-ниско се намира втория вход, който първоначално е по тесен (40-50см), впоследствие се разширява и преминава в малка площадка, от която се вижда светлината от горния вход. По същество тези два входа са развити по една добре оформена диаклаза (разлом) и са разделени помежду си от скален мост и наносен материал. Входният отвес е 65м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 15м. Дъното 9х6м е блокаж с неправилна форма, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените ѝ е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро се достига до зала с дължина около 30м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта -108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м. Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът ѝ е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хеликтити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесносиньото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Независимо от разнообразните мерки за внимателно разглеждане на подобни галерии и зали, трябва да се знае, че всяко едно проникване в тях отнема от красотата им. Така че, най- доброто, което може да бъде направено за съхранението им е, да не се влиза в тях, без да има належаща нужда. Пещерните образувания са красиви само под земята – на точното място, където ги е създала природата. Неразбирането на този факт е причина много от уникалните подземни красоти на България да бъдат вече безвъзвратно унищожени от недобросъвестни пещерняци, които чупейки ги и отнасяйки ги в домовете си, скоро разбират това и така на боклука отиват бисери, сталактити, хеликтити, сталагмити, които природата търпеливо е ваяла десетки и стотици хиляди години.
Описание на достъпа
Птича дупка 1-
с. Черни Осъм *Код на ЕКАТТЕ: 80981-
Община Троян *Ловешка област –
Махала Нешковци –
Местност Стенето (Птича поляна)
Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –
Старопланинска област –
G P S – E: 24, 414530 N: 42, 452390 – WGS84
Статус В национален парк (резерват)-
Рег.№ 85 *Код № 210003 *НМВ 1517м.-
Обща дължина 652м *Денивелация -108м.
История на откриването:
Първото проникване е на алпиниста Енчо Петков от Пещерна бригада “В. Коларов” през 1948г. Проучвана първо от български и полски спеле- олози: Христо Стоянов, Георги и Йордан Загорови, Христо Кърпачев, T. Uminski и др. през септември 1957г. През юли 1962г пещерняците Хр. Делчев, Ст. Андреев, П. Нейковски, Ц. Личков от СПК „Академик“ гр. София изследват и картират пропастта. Няколко дни преди започване на Международната експедиция “Троян 72” Васил Балевски и Васил Марков откриват продължението с най-красивата зала на Птича дупка. Н. Гладнишки, В. Балевски, П. Евтимов (Пумата) и Тр. Даалиев по време на Международната експедиция “Троян 75” правят описание на района и пропaстта. За местните хора местоположението на входовете ѝ е отдавна известно, като по-високо разположения от тях е по-удобният за спускане. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитават. Гнездата са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията на оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Птича дупка е известна и с опита на спелеоложката от Троян Емилия Тодорова да прекара в нея повече от два месеца, извършвайки проучвания върху промените във физиологията си при продължителен престой под земята.
1 вариант – От Арката на свободата на Беклемето се продължава по билния път в посока изток. Преди връх Лепенят пътят се раздвоява. Десния води за з. Орлово гнездо и х. Дерменка. Продължава се по левия. Той подсича в. Лепенят и вр. Локвата и излиза в началото на Чаушов дол. Продължава се по основния път вляво. Подсича се вр. Писания камък и се стига до разклон с дървени колове. Тук се събират 4 пътя. Този по който идваме от арката, втория идва от ски пистата Беклемето, третия от х. Чучул и 4-ия от Боров дол. Тук се събират вариант 1 и 2. 2 вариант – (по-добър за лека кола) – хваща се пътя тръгващ от ски писта Беклемето за х. Чучул. Пътя започва от курорт Беклемето- точно под ски влека. По този път се излиза директно на разклона под връх Писания камък ако се държат само десните разклонения. От тук нататък вариант 1 и 2 са еднакви. Продължава се по основния път на изток и след 4-5 минути се достигат кошари с чешма отдясно на самия път. Подминават се и с леко изкачване се стига до втора кошара. Тук се оставят колите. От кошарата се подсича вр. Писания камък- този път от изток. След 10-тина минути се стига до 3-та кошара. Продължава да се подсича над линията на гората и за около 30 минути се достига до венци които се падат вдясно и 100 м по- нависоко. От това място на юг (вляво) се отделя рид- в началото разлат, а по- късно с отделни скални жандарми. Рида се следва по- малко от 10-тина минути и при излизането на сравнително оголен терен с гледка се следи много внимателно за маркировка с червен “X” върху камък. На 10-тина метра вдясно от маркировката има следваща на дърво. От тук без ясно личаща си пътека се следва все маркировката (на места избледняла с червен спрей). От началото на маркировката до дупката се стига за около 10-15 минути)
Местонахождение:
Намира се в източния дял на Троянския Балкан на 7км южно-югозападно от мах. Нешковци, над местността Радия трап, северно от него и югоизточно от местността Чаушов дол, във вековна букова гора. От махала Нешковци има път по левия бряг на река Черни Осъм до местн.“Радия трап“. До пропастта може да се стигне и през Чаушов дол. Същият се намира на 1. 30ч път от Беклемето. След достигането му се върви надолу по него и малко преди неговия край се отделя право нагоре по лява тясна и губеща се на места пътека, която ни отвежда в местността „Радия трап“. Входовете са в триаски варовици и доломити и за намирането им няма характерни ориентири.
Описание на пещерата:
Пропастта има два входа, разположени сред вековна букова гора на стръмен и ронлив склон. По- високо разположения е по-удобен за спускане. Същият се намира на дъното на малък въртоп е с размери 60х80см. На 3-4м юогозападно от него и малко по-ниско се намира втория вход, който първоначално е по тесен (40-50см), впоследствие се разширява и преминава в малка площадка, от която се вижда светлината от горния вход. По същество тези два входа са развити по една добре оформена диаклаза (разлом) и са разделени помежду си от скален мост и наносен материал. Входният отвес е 65м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 15м. Дъното 9х6м е блокаж с неправилна форма, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените ѝ е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро се достига до зала с дължина около 30м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта -108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м. Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът ѝ е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хеликтити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесносиньото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Независимо от разнообразните мерки за внимателно разглеждане на подобни галерии и зали, трябва да се знае, че всяко едно проникване в тях отнема от красотата им. Така че, най- доброто, което може да бъде направено за съхранението им е, да не се влиза в тях, без да има належаща нужда. Пещерните образувания са красиви само под земята – на точното място, където ги е създала природата. Неразбирането на този факт е причина много от уникалните подземни красоти на България да бъдат вече безвъзвратно унищожени от недобросъвестни пещерняци, които чупейки ги и отнасяйки ги в домовете си, скоро разбират това и така на боклука отиват бисери, сталактити, хеликтити, сталагмити, които природата търпеливо е ваяла десетки и стотици хиляди години.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Екипирана за системата на ТЕВ
Карта
Пропастта „Птича дупка“ се намира на 7 км в дясно от мах. Нетковци. в местността „Стенето“ на надморска височина 1260 м.
Отворът на пропастта се намира на стръмен и ронлив склон. Тук там се забелязват, малки силно изветрящи скали от триаска възраст. Отворът представлява фуния, където между два каменни блока зее неговия отвор. На 3 м по-надолу има още един отвор, но по-тесен и неудобен за проникване. От отворите започва широка камбана на места с диаметър 15 м. Дълбочината на отвеса достига 70 м. и представлява един от най-големите отвеси в българските пещери. Дъното на пропастта е покрито с дебел пласт от пръст и шума, падащи от горе.
От дъното започва силно наклонена и тясна галерия, която завършва с голямо срутване. Между блоковете на срутването се излиза в една малка заличка, от където започват две големи галерии, от началото почти успоредни. Западната галерия в началото си е тясна и ниска и по нея трябва да се пълзи около 20 м. След това се разширява, стените са покрити с разнообразни калцитни дендрити.
След много извивки и криволичения, след няколко зали, високи достига края, който представлява изумително красива зала изпълнена с много образувания. Дължината на тази галерия е 220 м.
Източната галерия е в началото си също така тясна и ниска, подът е покрит изцяло със синтрови езерца. Галерията става оп-висока, но голямо срутване препречва пътя. След преодоляването на един пад от 3 метра се достига голяма зала с височина на свода до 30 м. След тази зала сводът отново се снишава и отново трябва да се върви приведен до нова и последна зала, много голяма и дълга до 50 м. Тук някъде е и най-ниската част на пещерата 91 м. денивелация от входа.
Изследванията на температурите показаха следните данни: на 40 м. дълбочина 9о, в последната зала 8о. Влагата в пропастта е на границата 100%. Общата дължина на галериите 522 м.
Докато двете галерии са сравнително бедни на живот, то дъното на пропастта е пълно със най-различни животни. Едни от тях са външни, попаднали по неволя от повърхността, други отдавна населяват подземните кухини. Често се срещат паяци, апилионаси, пещерни стоножки, много бръмбарчета, стефилиниди, колемболи и много мухи и комари.
Пропастната пещера „Птича дупка“ е един от най-красивите обекти между нашите пещери и неповторим бисер на Троянския балкан.
Христо Делчев