Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Прашната бърлога. г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 5101 Районен № 203429 дължина (26. 57 м), денивелация (- 3. 49 м).
Местонахождение и достъп: Двата входа на пещерата са разположени на 3. 6 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е образувана в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма, вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Подминава се големия вход на пещерата Стъпалата и се продължава в основата на венеца. Достига се до обрасло с храсти дере със сипей. То се пресича и се продължава в основата на скален венец от другата страна. По протежението на венеца се забелязват няколко ниши, както и малкия вход на пещерата. Втория вход на пещерата трябва да се търси на около 15 метра преди това под ръба на долния скален венец, точно там където долния скат образува характерен скален нос. През нето може да се проникне ако предварително се мине в основата на по ниско разположения нисък скален венец. И двата входа са маркирани с червена боя. Пресечено кръгче и № 5101.
Описание: Горния входа на пещерата има неправилна форма и размери 0. 80х0. 70 м. Той е с южно изложение. От него се влиза в сравнително широка галерия. Пода е покрит с камъни и суха глина. Следва низходяща и широка галерия дълга десетина метра. Преди края си тя прави завой в източна посока и задънва в наслаги. На около 2 метра от входа в ляво се разкрива стеснение. След преминаването му се попада на уширение. Въпреки, че е широко на това място свода достига средно около 0. 30 м над пода, който е покрит с камъни и множество сухи клони привнесени от вън най вероятно от животни. В северозападна посока се отделя разклонение също задънващо в наслаги от влажна глина. След преминаването на уширението се достига до ново стеснение с размери 1х0. 25 м. Продължава се по права и тясна галерия със средни размери 0. 70х0. 80 м. Нейната и дължина е 8 метра и отвежда на до долния вход на пещерата. Пода на това място е покрит с камъни и клечки. Втория вход има също неправилна форма и размери 0. 60х0. 50 м. Пещерата с малки изключения е суха, прашна и лишена от вторични пещерни образувания. Пещерата има незначителни размери; дължина 26. 57 м, при денивелация от – 3. 49 м. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
История на проучването: Пещерата е открита при теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Богачева член на ПК “Хеликтит” София. Точната ѝ карта е съставена на 22. 10. 2005г. от К. Стоичков и А. Жалов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Източник: Описанието е на К. Стоичков ПК “Хеликтит” София.
Описание на достъпа
Прашната бърлога. г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 5101 Районен № 203429 дължина (26. 57 м), денивелация (- 3. 49 м).
Местонахождение и достъп: Двата входа на пещерата са разположени на 3. 6 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е образувана в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма, вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Подминава се големия вход на пещерата Стъпалата и се продължава в основата на венеца. Достига се до обрасло с храсти дере със сипей. То се пресича и се продължава в основата на скален венец от другата страна. По протежението на венеца се забелязват няколко ниши, както и малкия вход на пещерата. Втория вход на пещерата трябва да се търси на около 15 метра преди това под ръба на долния скален венец, точно там където долния скат образува характерен скален нос. През нето може да се проникне ако предварително се мине в основата на по ниско разположения нисък скален венец. И двата входа са маркирани с червена боя. Пресечено кръгче и № 5101.
Описание: Горния входа на пещерата има неправилна форма и размери 0. 80х0. 70 м. Той е с южно изложение. От него се влиза в сравнително широка галерия. Пода е покрит с камъни и суха глина. Следва низходяща и широка галерия дълга десетина метра. Преди края си тя прави завой в източна посока и задънва в наслаги. На около 2 метра от входа в ляво се разкрива стеснение. След преминаването му се попада на уширение. Въпреки, че е широко на това място свода достига средно около 0. 30 м над пода, който е покрит с камъни и множество сухи клони привнесени от вън най вероятно от животни. В северозападна посока се отделя разклонение също задънващо в наслаги от влажна глина. След преминаването на уширението се достига до ново стеснение с размери 1х0. 25 м. Продължава се по права и тясна галерия със средни размери 0. 70х0. 80 м. Нейната и дължина е 8 метра и отвежда на до долния вход на пещерата. Пода на това място е покрит с камъни и клечки. Втория вход има също неправилна форма и размери 0. 60х0. 50 м. Пещерата с малки изключения е суха, прашна и лишена от вторични пещерни образувания. Пещерата има незначителни размери; дължина 26. 57 м, при денивелация от – 3. 49 м. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
История на проучването: Пещерата е открита при теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Богачева член на ПК “Хеликтит” София. Точната ѝ карта е съставена на 22. 10. 2005г. от К. Стоичков и А. Жалов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, разклонена, с два входа
Източник: Описанието е на К. Стоичков ПК “Хеликтит” София.