Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
ПК „Хеликтит“ София. Глинестата. г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 5102 Районен № 203430 дължина (16. 10 м), денивелация (+ 4. 72 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата е разположен на 3. 6 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е разположена в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма, вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Подминава се големия вход на пещерата Стъпалата и се продължава в основата на венеца. Достига се до обрасло с храсти дере със сипей. То се пресича и се продължава в основата на скален венец от другата страна. По протежението на венеца се забелязват няколко ниши, както и малкия вход на пещерата Прашната бърлога. Входа на пещерата Глинестата трябва да се търси в близост до края на скалния венец, където той се съединява с долния скат и скалата става отвесна. Входа е маркиран с червена боя. Пресечено кръгче и № 5102.
Описание: Входа на пещерата има неправилна форма и размери 1. 20х1. 45 м. Той е с южно изложение. От него се влиза в сравнително широка галерия. Следва светло уширение и ляво разклонение дълго 5 метра. На седмият метър галерията прави незначителен завой в дясно на североизток, след което става по тясна и възходяща. Пода е застлан с дебел пласт влажна глина. Следва ново уширение и пещерата задънва безнадеждно в глинести наслаги. Пещерата има незначителни размери; дължина 16. 10 м, при денивелация от + 4. 72 м. Тя е суха и прашна в при входната част а на вътре влажна и доста кална. В нея липсват образувания а биоспелеологични изследвания не са извършвани. Забелязани са единични екземпляри прилепи в нея.
История на проучването: Пещерата е известна вероятно отдавна на местните овчари. Вероятно е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. Но за това свидетелства няма. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Тя е открита при теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Стоичков, К. Богачева и В. Дробенов, членове на ПК “Хеликтит” София. Точната ѝ карта е съставена на 22. 10. 2005г. от К. Стоичков и А. Жалов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Източник: Описанието е на К. Стоичков
Описание на достъпа
Глинестата
г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 5102 Районен № 203430 дължина (16. 10 м), денивелация (+ 4. 72 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата е разположен на 3. 6 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е разположена в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма, вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Подминава се големия вход на пещерата Стъпалата и се продължава в основата на венеца. Достига се до обрасло с храсти дере със сипей. То се пресича и се продължава в основата на скален венец от другата страна. По протежението на венеца се забелязват няколко ниши, както и малкия вход на пещерата Прашната бърлога. Входа на пещерата Глинестата трябва да се търси в близост до края на скалния венец, където той се съединява с долния скат и скалата става отвесна. Входа е маркиран с червена боя. Пресечено кръгче и № 5102.
Описание: Входа на пещерата има неправилна форма и размери 1. 20х1. 45 м. Той е с южно изложение. От него се влиза в сравнително широка галерия. Следва светло уширение и ляво разклонение дълго 5 метра. На седмият метър галерията прави незначителен завой в дясно на североизток, след което става по тясна и възходяща. Пода е застлан с дебел пласт влажна глина. Следва ново уширение и пещерата задънва безнадеждно в глинести наслаги. Пещерата има незначителни размери; дължина 16. 10 м, при денивелация от + 4. 72 м. Тя е суха и прашна в при входната част а на вътре влажна и доста кална. В нея липсват образувания а биоспелеологични изследвания не са извършвани. Забелязани са единични екземпляри прилепи в нея.
История на проучването: Пещерата е известна вероятно отдавна на местните овчари. Вероятно е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. Но за това свидетелства няма. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Тя е открита при теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Стоичков, К. Богачева и В. Дробенов, членове на ПК “Хеликтит” София. Точната ѝ карта е съставена на 22. 10. 2005г. от К. Стоичков и А. Жалов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Източник: Описанието е на К. Стоичков ПК „Хеликтит“ София.
Специфични особености: едноетажна, разклонена