Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Пополежа. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 1374. Районен № 206 679. Дължина (6. 70 м), денивелация (-10. 50 м). Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока село Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 40 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Пропастта трябва да се търси на около стотина метра от пътя сред големи кари. Входа и е голям и за ориентир може да се използва група ниски дървета растящи в периферията му. Описание: Входа на пропастта се разкрива сред големи кари. Той има неправилна форма и размери 4. 35х3. 05 м. Пропастта започва със светъл отвес дълбок – 7 м. Дъното на отвеса е осеяно с големи камъни. От него в югозападна посока тръгва къса низходяща галерия, завършваща с малко уширение. Пода е покрит с големи камъни и множество кости от коне и едър рогат добитък. На това място могат да се видят и единствените образувания в пещерата по тавана на места се забелязват малки, сталактити и повлеци. Има известна перспектива да се търси продължение на дъното на пропастта но ваденето на камъни от там би било твърде трудоемко. Размерите на пропастта са незначителни -10. 50 м денивелация и дължина само 6. 70 м.. В нея биоспелеологични изследвания не са извършвани. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 3 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: По удобна и широка за спускане е северозападната страна на отвеса. Пропастта се екипира на естествени опори. Основното и дублиращото закрепване се правят със стоманени примки на скални халки в кари разположени на около 2 м от северозападния ръб на отвора. За да не трие въжето през ръба е хубаво да се направи прехвърляне със стоманена примка на халка под ръба (може да се сложи и протектор). Спускането е до стената. История на проучването: Пропастта Пополежа е известна отдавна. Първата и карта е дело на В. Мустаков ПК “Хелектит” София. Тя е правена през 1990г. По сведение от З. Илиев карта липсва в ГКПБ и новата карта на пещерата е направена на 19. 11. 2006г. от К. Стоичков ПК “Хелектит” София, П. Латинова и Т. Ялъмов ПК “София” по време на традиционния сбор “Иван Вазов”, организиран от ПК “Хелектит” София.
Описание на достъпа
Пополежа. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 1374. Районен № 206 679. Дължина (6. 70 м), денивелация (-10. 50 м). Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока село Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 40 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Пропастта трябва да се търси на около стотина метра от пътя сред големи кари. Входа и е голям и за ориентир може да се използва група ниски дървета растящи в периферията му. Описание: Входа на пропастта се разкрива сред големи кари. Той има неправилна форма и размери 4. 35х3. 05 м. Пропастта започва със светъл отвес дълбок – 7 м. Дъното на отвеса е осеяно с големи камъни. От него в югозападна посока тръгва къса низходяща галерия, завършваща с малко уширение. Пода е покрит с големи камъни и множество кости от коне и едър рогат добитък. На това място могат да се видят и единствените образувания в пещерата по тавана на места се забелязват малки, сталактити и повлеци. Има известна перспектива да се търси продължение на дъното на пропастта но ваденето на камъни от там би било твърде трудоемко. Размерите на пропастта са незначителни -10. 50 м денивелация и дължина само 6. 70 м.. В нея биоспелеологични изследвания не са извършвани. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 3 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: По удобна и широка за спускане е северозападната страна на отвеса. Пропастта се екипира на естествени опори. Основното и дублиращото закрепване се правят със стоманени примки на скални халки в кари разположени на около 2 м от северозападния ръб на отвора. За да не трие въжето през ръба е хубаво да се направи прехвърляне със стоманена примка на халка под ръба (може да се сложи и протектор). Спускането е до стената. История на проучването: Пропастта Пополежа е известна отдавна. Първата и карта е дело на В. Мустаков ПК “Хелектит” София. Тя е правена през 1990г. По сведение от З. Илиев карта липсва в ГКПБ и новата карта на пещерата е направена на 19. 11. 2006г. от К. Стоичков ПК “Хелектит” София, П. Латинова и Т. Ялъмов ПК “София” по време на традиционния сбор “Иван Вазов”, организиран от ПК “Хелектит” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ
Техническо описание
Пополежа. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 1374. Районен № 206 679. Дължина (6. 70 м), денивелация (-10. 50 м). Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока село Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 40 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Пропастта трябва да се търси на около стотина метра от пътя сред големи кари. Входа и е голям и за ориентир може да се използва група ниски дървета растящи в периферията му. Описание: Входа на пропастта се разкрива сред големи кари. Той има неправилна форма и размери 4. 35х3. 05 м. Пропастта започва със светъл отвес дълбок – 7 м. Дъното на отвеса е осеяно с големи камъни. От него в югозападна посока тръгва къса низходяща галерия, завършваща с малко уширение. Пода е покрит с големи камъни и множество кости от коне и едър рогат добитък. На това място могат да се видят и единствените образувания в пещерата по тавана на места се забелязват малки, сталактити и повлеци. Има известна перспектива да се търси продължение на дъното на пропастта но ваденето на камъни от там би било твърде трудоемко. Размерите на пропастта са незначителни -10. 50 м денивелация и дължина само 6. 70 м.. В нея биоспелеологични изследвания не са извършвани. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 3 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: По удобна и широка за спускане е северозападната страна на отвеса. Пропастта се екипира на естествени опори. Основното и дублиращото закрепване се правят със стоманени примки на скални халки в кари разположени на около 2 м от северозападния ръб на отвора. За да не трие въжето през ръба е хубаво да се направи прехвърляне със стоманена примка на халка под ръба (може да се сложи и протектор). Спускането е до стената. История на проучването: Пропастта Пополежа е известна отдавна. Първата и карта е дело на В. Мустаков ПК “Хелектит” София. Тя е правена през 1990г. По сведение от З. Илиев карта липсва в ГКПБ и новата карта на пещерата е направена на 19. 11. 2006г. от К. Стоичков ПК “Хелектит” София, П. Латинова и Т. Ялъмов ПК “София” по време на традиционния сбор “Иван Вазов”, организиран от ПК “Хелектит” София.
Карта
