Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Обитава се от колония прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Местонахожденние
Местонахождение
Намира се на 3,5км южно от с.Брестница и на 1,5км североизточно от мах.Асен (Ъсен), в района на мах.Каменна могила, до която има път, започващ в дясно след последните къщи на с.Брестница в посока към Боаза. По този път до махалата се стига за 30-40 мин. За тези, които ще пътуват с автобус до Гложене има друг маршрут. От Гложене се взима автобус за мах.Асен. От там продължаваме да вървим по посока на Боаза. След 15-20 мин. път по-ниско и вляво от шосето стигаме до висящ над река Вит въжен мост, след преминаването на който по пътека, а може и направо през полето, стигаме до махалата. Входовете на пещерата се намират на 10 мин. път северно от къщите, като за намирането им е необходимо да бъде ползван водач от местното население или пещерняци, посещавали и друг път пещерата. Развита в горноюрски варовици – в зоната на Ъсенският разсед-отсед.
Описание на пещерата
Входовете на пещерата са четири и имат изложение на изток. Най-удобен за влизане е северният вход, който въвежда в суха и светла галерия без образувания, водеща в първата пещерна зала. В средата на залата се намира огнището, в което са палили огън укриващите се в пещерата партизани. В западния край на залата, в ляво се намира тесен проход с дължина 1, покрит с гуано, тъй като пещерата е обитавана от прилепна колония. Пътят продължава напред. Отляво остава отворът на пропаст (8м), а напред подът преминава в хлъзгав наклон, тавана постепенно се понижава и в най-ниската част на пасажа се налага провиране. Галерията, която е с глинест под се покачва, разширява и завършва на ръба на големия отвес -97м). Движението става по стените на кладенеца, който на 30 метър вече има камбанообразна форма. Стените са покрити с повлеци обагрени в червени тонове. Дъното е покрито с лепкава тъмносиня глина и без образувания. Входовете на пропастта се намират на 30м от нивото на р. Вит. Като от тази цифра извадим общата денивелация на пещерата (-106м) се получава, че дъното на пропастта се намира на 76м под нивото на реката. Тъй като тези 76 метра не са запълнени с вода, което е с противоречие с теорията за единно огледало на повърхностната и подземна хидрографска мрежа, формулирана от А. Грунд, следва да допуснем, че съществува водоупор (за такъв може да служи неокарстен титонски воровик), който не допуска преминаването на водите на р. Вит в пропастта. За новите части: След спускането на камбаната (удобно да се екипира с таванни планки – има няколко спита, част от тях клеясали) се попада в голямата зала. В десният й край (когато си обърнат с лице към глинената скулптура) следва кален праг, на който доскоро бе оставено стационарно въже. След прага галерията се разклонява две, като и двете задънват след няколко метра. В лявото разклонение, малко преди да се стигне до края, пак отляво се разкрива тясна дупка надолу. Когато си с лице към отвеса, на нивото на гърдите отдясно има забит спит, но вероятността да се открие е много малка. Всичко е ужасно затлачено с кал и трябва да се рови, за да се стигне до основна скала. Самият отвес е тесен и кален и се стига до положение, в което се заклинваш все повече в калта и разбираш, че не можеш лесно да се върнеш. Ръцете ти са приклещени, а самохватите не зацепват – предупреждение за „желаещите“, че ги чакат само неприятности и почти никакъв шанс за продължение. И нещо важно – дъното се запълва бързо с вода. При обилни дъждове и пълноводие камбаната завършва с езеро – залата под нея е залята. Нивото тук достига над седем метра от пода, като покрива и възходящия кален праг на новите части. Най-вероятно водата извира именно от гореописаната дупка в лявото разклонение на новите части. Тъй като се намира под нивото на р.Вит, която е наблизо, водата при пълноводие или валеж заема мястото си. Тя се оттича също толкова бързо, колкото се и пълни – не повече от 4 часа. Толкова беше разликата между две прониквания, в които едни от участниците стигнаха до езеро, а другите до сухо дъно. Данните са от 2000г. (Джу – ? клуб).
История на откриването
Пещерата е известна отдавна. По време на съпротивата тя е служила за убежище на партизани от Червенобрежкия отряд. На 27/07/1972г от “Планинец” София проникват в нея и картират началните части. През 1975г от “Лесковец” Червен бряг откриват нови части и една 100м пропаст, на чието дъно слиза Ив.Бачков. През лятото на същата година пещерата е изцяло проучена и картирана от “Черни връх” София – П.Йончев, П.Петров, В.Вълчев, Ф.Марков и Н.Чилев с дейното участие на Ив.Бачков. През 1981г пропастта е екипирана за влизане по системата на единичното въже от Н.Гладнишки, Н.Генов и Тр.Даалиев. Няколко години пещерняците Ж.Петров, К.Дикански, Виктор Стефанов от „Хеликтит“ и „Витоша“ работиха по намерено проължене и на 16/09/2001г увеличиха дължината с 24.5м.
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Екипирана ТЕВ. Вътрешен отвес 106 м.
Техническо описание
Екипиране за ТЕВ
Техническо описание:
Отвес Въжета Р 100 115 м. Екипировка и оборудване на пропастта Начално закрепване на сталактони над отвора на пропастта. На 5м междинно закрепване на скална халка. На 18м междинно закрепване на скална халка. На 32м междинно закрепване на образувание. На 40м междинно засрепване на клин „спит“ – на ръба, от който отвеса става камбана.
Партизанската пешера
Входовете на пещерата са четири и имат изложение на изток. Най-удобен за влизане е северният вход, който въвежда в суха и светла галерия без образувания, водеща в първата пещерна зала. В средата на залата се намира огнището, в което са палили огън укриващите се в пещерата партизани. В западния край на залата, в ляво се намира тесен проход с дължина 1, покрит с гуано, тъй като пещерата е обитавана от прилепна колония. Пътят продължава напред. Отляво остава отворът на пропаст (8м), а напред подът преминава в хлъзгав наклон, тавана постепенно се понижава и в най-ниската част на пасажа се налага провиране. Галерията, която е с глинест под се покачва, разширява и завършва на ръба на големия отвес -97м). Движението става по стените на кладенеца, който на 30 метър вече има камбанообразна форма. Стените са покрити с повлеци обагрени в червени тонове. Дъното е покрито с лепкава тъмносиня глина и без образувания. Входовете на пропастта се намират на 30м от нивото на р. Вит. Като от тази цифра извадим общата денивелация на пещерата (-106м) се получава, че дъното на пропастта се намира на 76м под нивото на реката. Тъй като тези 76 метра не са запълнени с вода, което е с противоречие с теорията за единно огледало на повърхностната и подземна хидрографска мрежа, формулирана от А. Грунд, следва да допуснем, че съществува водоупор (за такъв може да служи неокарстен титонски воровик), който не допуска преминаването на водите на р. Вит в пропастта. За новите части: След спускането на камбаната (удобно да се екипира с таванни планки – има няколко спита, част от тях клеясали) се попада в голямата зала. В десният й край (когато си обърнат с лице към глинената скулптура) следва кален праг, на който доскоро бе оставено стационарно въже. След прага галерията се разклонява две, като и двете задънват след няколко метра. В лявото разклонение, малко преди да се стигне до края, пак отляво се разкрива тясна дупка надолу. Когато си с лице към отвеса, на нивото на гърдите отдясно има забит спит, но вероятността да се открие е много малка. Всичко е ужасно затлачено с кал и трябва да се рови, за да се стигне до основна скала. Самият отвес е тесен и кален и се стига до положение, в което се заклинваш все повече в калта и разбираш, че не можеш лесно да се върнеш. Ръцете ти са приклещени, а самохватите не зацепват – предупреждение за „желаещите“, че ги чакат само неприятности и почти никакъв шанс за продължение. И нещо важно – дъното се запълва бързо с вода. При обилни дъждове и пълноводие камбаната завършва с езеро – залата под нея е залята. Нивото тук достига над седем метра от пода, като покрива и възходящия кален праг на новите части. Най-вероятно водата извира именно от гореописаната дупка в лявото разклонение на новите части. Тъй като се намира под нивото на р.Вит, която е наблизо, водата при пълноводие или валеж заема мястото си. Тя се оттича също толкова бързо, колкото се и пълни – не повече от 4 часа. Толкова беше разликата между две прониквания, в които едни от участниците стигнаха до езеро, а другите до сухо дъно. Данните са от 2000г. (Джу – ? клуб).