Мусинската пещера

  • Други имена
    Пещерата
  • Дължина
    382 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    230 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
    ,
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Мусинската пещера* | *Пещерата*

    с. Мусина Община Павликени Великотърновска област Местност: Воденицата Беляковско-Арбанашки район, Старопланинска област G P S – E 25, 253616 N 43, 090058 – WGS84 БФСп № 2697 Код № 213039 Каптирана – водоизточник Категория Със специално значение Достъп Охраняван Защитена от 1972г Обща дължина 532м Денивелация 7м (-2м, 5м) НМВ 137м

    История на откриването: „В селото на единия край извира от една пещера вода като река; до главата на извора има две воденици с три камъка, а селяните повечето на тях си мелят брашно“. Авторът на цитираната извадка от дописката публикувана във в. „Право“ от 1872 г едва ли е знаел, че водата от Мусинската пещера е била използвана още по римско време и то за водоснабдяването на Никополис ад Иструм. Първи картировачи (според ПК „Дервент“) са Николай Върбанов, Кирил Лазаров, Александър Диков и Стефан Иванов от В. Търново, които изследват пещерата от 6 до 10/09/1963 г. от когато е запазена и карта. При изследването е установена и връзката на пещерата с водоснабдителната мрежа на римският град Никополис ад Иструм, който основно се е водоснабдявал от този извор. Пещерата вероятно има връзка с пропастните понори отстоящи на около 400-450 м северозападно от нея. Основно проучване на пещерата е извършено през 1978 г с оглед изграждането на рибарници за пъстърва. В него взимат участие Александър Стрезов, Валери Пелтеков, Владимир Попов, Иван Личков, Любомир Адамов, Любен Попов, Петър Евтимов, Трифон Даалиев. Карта и описание от Александър Стрезов, Трифон Даалиев, Валери Пелтеков. До входа на пещерата от паркинга над селото е била прокарана удобна бетонна пътека(обрасла, но запазена и днес) със стъпала. Пещерата е благоустроена, входа е затворен и е осветена. Над протичащата река е бил направен мост и е оформен кратък маршрут. След промените от 90-те год. пещерата и воденицата пред нейния вход са занемарени, ограбени и разрушени. РПЕксп. „Мусина 78“

    Местонахождение: Пещерата е почти в самото село. От бившата воденица са останали само основите, но добър ориентир е рибарника, който е в непосредствена близост и ползва водата извираща от пещерата. Температура на въздуха е 13 градуса C, а на водата e 14.1 градуса С.

    Описание на пещерата: До входа се намира стара воденица. Непосредствено под долапа на воденицата се намира стар римски осмоъгълен каптаж, от където водата се е хващала и по водопровод се е отправяла към Никополис ад Иструм, построен от император Траян по случай победата му над даките. Пещерата има два входа, затворени със здрава решетка. През долния излиза водата, отбита от пещерната река за воденицата, а горният е сух и електрифициран за локални посещения. Той завършва с езеро наречено „Синьото“, което продължава сифонно и е преминато от Васил Недков по време на проникването. Общо пещерата е наклонена (с понижение от входа около -2м и следващо повишение от около +5м, след което следва отново понижение от -3м до кален сифон по главната галерия), диаклазна, разклонена, постоянно водна в страничните тесняци и водния вход, с малко образувания, но със значителна прилепна колония особено през пролетта главно от подковоноси. Сифонът е дълъг 30м и е дълбок 5-6м. Краят му излиза на основна водна галерия с една паралелна суха с обща дължина 70-80м, като се достига до нов сифон, преминат през 1986г от Милен Димитров и Илко Гунов – 30 метра. Същата година Илко Гунов и Валентин Чапанов картират 150м, при което общата дължина е 532м. Проучването не е приключило. На 30м от сухия горен вход се достига до коритото на вадичката, отбита за мелницата. Като се върви срещу нейното течение се достига до дупка, в която се отделя част от водата а напред продължава и се стига до полусифон. Продължавайки по пътя на отделящата се вода слизаме 1-2 м. по наклонена галерия до чакълеста заличка, където водата дренира. След няколко метрово продължение се излиза в двупосочна галерия, едната посока от която в дясно се стига до два зида, построени за да повдигнат нивото на водата. След вторият зид се достига до езеро дълбоко 1, 2м с три продължения. Едното достига до полусифона на мелничарската вада, а другите две са срещу течението на идващата вода и завършват с непроходими стесняващи се сифони. Дъното е покрито с циментирани плочи, за да се просмуква водата. Лявото продължение на галерията със зидовете е с посока на входа на пещерата паралелно на електрифицираната галерия, тясна и покрита (постлана) с дребни чакъли. След 20-тина метра се слиза в 3м пропаст с галерия на дъното, която отвежда до подземната река и не след дълго завършва с непреодолим сифон. В пещерата почти няма образования, в електрифицираната част има керамични фрагменти и прилепно гуано.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 4
    Специфични особености: Едноетажна, разклонена с два входа