Ловджийската пещера

  • Други имена
    Пещера № 3 -
  • Дължина
    40 m.
  • Дълбочина
    3 m.
  • Положителна денивелация
    1 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    75 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Ловджийската пещера | *Пещера Б №3 –

    с. Устрем *Община Тополовград –

    Хасковска област –

    Местност: Хладния куз –

    Сакарски карстов район № 308 –

    Средногорско-Тракийска област –

    Рег.№ 155 *Код № 308001

    Обща дължина 73м. Денивелация 5м (-2м, 3м)

    /Данни дадени от от п. к.“Еделвайс“ гр. Пловдив/

    Обща дължина 40м. *Денивелация 4м (-3м, 1м).

    //Данни дадени от СПК „Академик“ гр. Пловдив/ Пещерата е открита през 1927г. от трима ловци от с. Устрем, които са преследвали ранен пор. При влзането им те открили две успоредни стени градени със суха зидария и между тях два човешки скелета и глинена стомна със широко устие между тях. Кости и сега се намират около прага. Много пъти пещерата е била посещавана от иманяри, които са разрушили съвсем стените и са копали по пода на залата. Пещерата е посетена и направена скица на 10. 10. 1966г. от Борис Колев – учебно спортен на Пещерна група към тур. д-во „Аида“ гр. Хасково и местни селяни. През месец май 1984 г. при провеждане на клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. Пловдив пещерата е картирана от Илия Савчев, Г. Георгиев и В. Саравански. Изследвана и прекартирана на 08/04/1984г. по време на провеждане на комплексна експедиция на тема: Минало, настояще и бъдеще на Странджанко-Сакарския край“, организирана от кръжока по спелеология към ЕСПУ „Светлозар Попов“ гр. Пловдив от Ив. Петров, Р. Симеонов, Здр. Бозев, Д. Милушев и Ст. Джамбазов. Мащаб 1: 100.

    Местонахождение:

    Намира се в землището на с. Устрем, община Тополовград, Хасковска област в близост до Устремския манастир „Св. Троица“. Отстои на 150м. източно от водослива на р. Новоселска и Здравчувската река, западно от пещерната църква „Ветата черква“, високо на десния бряг на река Манастирска, в местността „Хладния куз“. Изходен пункт за пещерата е манастира „Св. Троица“. Тръгва се срещу течението на р. Манастирска , след 150м се тръгва по ръба на склона от ляво. Върви се докъм средата на склона. От тук отново се тръгва успоредно на реката срещу течението и, като движението е по хоризонтала. Следват от ляво пещера № 1 „Триъгълната“, продължава се в същата посока и след около 400м. се стига до скален ръб на склона. Продължава се още около 150м. и се навлиза в гъста храстова растителност, в която е закътан малкият отвор на пещерата. Развита в бели ситнозърнести мраморизрани варовици по пукнатини с азимут на простиране 120°, 90° и 0°. Височина над местния ерозионен базис р. Манастирска около 75м. Път до пещерата от манастира около 50 мин. умерен ход.

    Описание на пещерата:

    Едноетажна, лабиринтна пещера с две зали и множество тектонски пукнатини и с праг от -3м. Входа на пещерата по форма е като правоъгълник, размерите са на ширина 1, 50м и височина 1, 20/по точно дължина, защото е отвор на склон със наклон/метра. Експозиция на север. Чрез три метров праг се слиза в пещерата. Тук в малка и ниска галерия с под осеян с листа и с наклон навътре, може да се заблудим, че пещерата е свършила. Вдясно чрез пълзене и назад през ниска галерия се стига до позитивен праг от 1, 20м. Отзоваваме се в широка осеяна с гравитачен материал галерия. Тя е силно еродирала, с множество по големина и форма негативни форми. Стените са силно напукани. Вдясно има галерия завършваща сляпо. На 4 метра след тт5 има малка задънваща галерия в дясно. В дъното на главната галерия, зад голям гравитачен блок има нова ниска галерия в дясно назад, която също завършва сляпо. Пода на пещерата е осеян с гравитачен материал с различна големина. Образуванията в пещерата са малко и предимно от малки сталактити, сталагмити и малко навлеци по стените.

    Описание на достъпа

    Ловджийската пещера | *Пещера Б №3 –

    с. Устрем *Община Тополовград –

    Хасковска област –

    Местност: Хладния куз –

    Сакарски карстов район № 308 –

    Средногорско-Тракийска област –

    Рег.№ 155 *Код № 308001

    Обща дължина 73м. Денивелация 5м (-2м, 3м)

    /Данни дадени от от п. к.“Еделвайс“ гр. Пловдив/

    Обща дължина 40м. *Денивелация 4м (-3м, 1м).

    //Данни дадени от СПК „Академик“ гр. Пловдив/ Пещерата е открита през 1927г. от трима ловци от с. Устрем, които са преследвали ранен пор. При влзането им те открили две успоредни стени градени със суха зидария и между тях два човешки скелета и глинена стомна със широко устие между тях. Кости и сега се намират около прага. Много пъти пещерата е била посещавана от иманяри, които са разрушили съвсем стените и са копали по пода на залата. Пещерата е посетена и направена скица на 10. 10. 1966г. от Борис Колев – учебно спортен на Пещерна група към тур. д-во „Аида“ гр. Хасково и местни селяни. През месец май 1984 г. при провеждане на клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. Пловдив пещерата е картирана от Илия Савчев, Г. Георгиев и В. Саравански. Изследвана и прекартирана на 08/04/1984г. по време на провеждане на комплексна експедиция на тема: Минало, настояще и бъдеще на Странджанко-Сакарския край“, организирана от кръжока по спелеология към ЕСПУ „Светлозар Попов“ гр. Пловдив от Ив. Петров, Р. Симеонов, Здр. Бозев, Д. Милушев и Ст. Джамбазов. Мащаб 1: 100.

    Местонахождение:

    Намира се в землището на с. Устрем, община Тополовград, Хасковска област в близост до Устремския манастир „Св. Троица“. Отстои на 150м. източно от водослива на р. Новоселска и Здравчувската река, западно от пещерната църква „Ветата черква“, високо на десния бряг на река Манастирска, в местността „Хладния куз“. Изходен пункт за пещерата е манастира „Св. Троица“. Тръгва се срещу течението на р. Манастирска , след 150м се тръгва по ръба на склона от ляво. Върви се докъм средата на склона. От тук отново се тръгва успоредно на реката срещу течението и, като движението е по хоризонтала. Следват от ляво пещера № 1 „Триъгълната“, продължава се в същата посока и след около 400м. се стига до скален ръб на склона. Продължава се още около 150м. и се навлиза в гъста храстова растителност, в която е закътан малкият отвор на пещерата. Развита в бели ситнозърнести мраморизрани варовици по пукнатини с азимут на простиране 120°, 90° и 0°. Височина над местния ерозионен базис р. Манастирска около 75м. Път до пещерата от манастира около 50 мин. умерен ход.

    Описание на пещерата:

    Едноетажна, лабиринтна пещера с две зали и множество тектонски пукнатини и с праг от -3м. Входа на пещерата по форма е като правоъгълник, размерите са на ширина 1, 50м и височина 1, 20/по точно дължина, защото е отвор на склон със наклон/метра. Експозиция на север. Чрез три метров праг се слиза в пещерата. Тук в малка и ниска галерия с под осеян с листа и с наклон навътре, може да се заблудим, че пещерата е свършила. Вдясно чрез пълзене и назад през ниска галерия се стига до позитивен праг от 1, 20м. Отзоваваме се в широка осеяна с гравитачен материал галерия. Тя е силно еродирала, с множество по големина и форма негативни форми. Стените са силно напукани. Вдясно има галерия завършваща сляпо. На 4 метра след тт5 има малка задънваща галерия в дясно. В дъното на главната галерия, зад голям гравитачен блок има нова ниска галерия в дясно назад, която също завършва сляпо. Пода на пещерата е осеян с гравитачен материал с различна големина. Образуванията в пещерата са малко и предимно от малки сталактити, сталагмити и малко навлеци по стените.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едноетажна,лабиринтна с праг -2 м.