Копаната дупка

  • Други имена
  • Дължина
    8 m.
  • Дълбочина
    34 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    904 m.
  • Ерозионен базис
    150 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Копаната. с. Заселе. м. Скакля. (Стената). Понорски пещерен район 204. рег №2694. Районен № 204108. дължина (11. 40 м), денивелация (-33. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43o02’23, 7″ E 23o20’09, 8″

    Местонахождение и достъп: Намира се 2. 5 км. северозападно от гара Бов, в землището на с. Заселе, общ. Своге, Софийска област, в източната част на Понор планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е гара Бов. От там се тръгва по шосето за Своге, пресича се моста над р. Искър и се продължава по посока гара Лакатник. В последствие се отклоняваме вляво по пътя за махала Скакля като в самия му край достигаме рибарника, преминаваме покрай него и продължаваме по пътеката (Вазовата пътека) водеща към водопада “Скакля” и с. Заселе. Вървим по нея докато достигнем вторият (по-ниско разположен скок на водопада, където се отклоняваме в дясно и търсим обходен път до подножието на първия пад на водата. В дясно от това място следва добре очертана малка пътечка, която траверсирайки склона постепенно се изкачва нагоре и започва да се движи в основата скалният венец. Скоро в дясно и под пътеката се разкрива отвора на пропастта. До нея може да се достигне и от с. Заселе, като за целта можем да се придвижим до него с автобус или пеша. След това поемаме по пътеката движеща се по ръба на скалния венец и преминавайки покрай оградата на голяма селскостопанска постройка се достига източния край на венеца. От там води началото си малка пътека, която слиза в неговата основа, движи се покрай скалите и достига до отвора, който този път е в ляво от нас. Всъщност и двата случая става дума за една и съща пътека. Описание: Пещерата има два входа отстоящи на 5 м един от друг. По високо разположен е по-малкият вход (904 м. н. в), който има неправилна форма и размери 3 м х 2. 60 м от всички страни с изключение на западната отворът е заобиколен със земна маса. От него надолу се отваря клиновиден 9-метров отвес, който в долната си част се стеснява до окръжност с диаметър 0. 60 м. След стеснението се попада във вертикална пукнатина, която почти по цялото си протежение надолу е широка ~0. 6 м. След 3-метрово спускане следва второ стеснение. По тавана и стените на този участък се намират единствените в пропастта вторични образувания- сталактити, сталагмити и повлеци. Надолу се обособява почти цилиндричен идеално оформен отвес с дълбочина 16. 40 м. На около 6 м от началото му в западната му част се разкрива площадка, която при желание може да се достигне с голям пандюл. Дъното е елипсовидно с размери 4 м х 1. 60 м с лек наклон на изток. Покрито е с ръбести камъни образуващи миниатюрен сипей. Дълбочината тук, както и на самата пропаст е -33. 80 м. Вторият вход е разположен на около 6 м. по-ниско от най-ниската част на горния вход. Има формата на силно удължена елипса с ~6 м дължина по дългата ос и широчина от 1. 40 м, от която започна пукнатина със същите размери и дълбочина от 4 м. Стените са силно напукани, а на дъното има блокаж. На около 1 м. по-високо в западна посока се развива сравнително ниска и тясна галерийка с дължина 4 м. чийто край се зауства в участъка след първото стеснение на входния отвес. другия (отвесният) е бил изцяло изкопан. Също така е изкопан участъка от първото до второто стеснение, а в западната част на големия отвес. Необходим инвентар: За цялостно проникване в пропастта е необходимо едно въже от 45-50 м. 2 планки, 3 стоманени и една лентова примки 4 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: Първоначално се прави У закрепване на стабилни каменни блокове около горния вход, като за целта използват две стоманени примки. Подхода към отвеса се осъществява от към западната част на отвора. На 2 метра под върха на земления вал пред входа се появява скала, на това място в ляво се прави прехвърляне на “Спит”. След преодоляване на първото стеснение на около 1 м. по-надолу и вдясно се организира прехвърляне на естествена опора -малък сталагмит на стената, което се екипира с лентов ринг. Следва леко диагонално спускане и веднага след второто стеснение в надвесената част на скалата е забит втори “Спит”, където се изгражда и третото Пропастта е екипирана за проникване на ТЕВ от Ж. Петров. Алексей Жалов – ПК”Хелектит” София. Да се внимава за падащи камъни по отвесите!!! История на проучването: В пещерата има следи от иманярска дейност. Явно личи, че първоначалният достъп в нея се осъществявал през по-ниският вход, след което има напречно разположени греди. По тези причини тя е била наименована от първите и изследователи-пещерняци от ПК “Еделвайс” София – Копаната. Актуалното проучване и картиране е осъществено от А. Жалов, К. Стоичков, Ж. Петров, М. Стаменова от ПК “Хелектит”София и Б. Сотиров СПК Академик” София на 16. 04. 2000г.

    Описание на достъпа

    Копаната. с. Заселе. м. Скакля. (Стената). Понорски пещерен район 204. рег №2694. Районен № 204108. дължина (11. 40 м), денивелация (-33. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43o02’23, 7″ E 23o20’09, 8″

    Местонахождение и достъп: Намира се 2. 5 км. северозападно от гара Бов, в землището на с. Заселе, общ. Своге, Софийска област, в източната част на Понор планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е гара Бов. От там се тръгва по шосето за Своге, пресича се моста над р. Искър и се продължава по посока гара Лакатник. В последствие се отклоняваме вляво по пътя за махала Скакля като в самия му край достигаме рибарника, преминаваме покрай него и продължаваме по пътеката (Вазовата пътека) водеща към водопада “Скакля” и с. Заселе. Вървим по нея докато достигнем вторият (по-ниско разположен скок на водопада, където се отклоняваме в дясно и търсим обходен път до подножието на първия пад на водата. В дясно от това място следва добре очертана малка пътечка, която траверсирайки склона постепенно се изкачва нагоре и започва да се движи в основата скалният венец. Скоро в дясно и под пътеката се разкрива отвора на пропастта. До нея може да се достигне и от с. Заселе, като за целта можем да се придвижим до него с автобус или пеша. След това поемаме по пътеката движеща се по ръба на скалния венец и преминавайки покрай оградата на голяма селскостопанска постройка се достига източния край на венеца. От там води началото си малка пътека, която слиза в неговата основа, движи се покрай скалите и достига до отвора, който този път е в ляво от нас. Всъщност и двата случая става дума за една и съща пътека. Описание: Пещерата има два входа отстоящи на 5 м един от друг. По високо разположен е по-малкият вход (904 м. н. в), който има неправилна форма и размери 3 м х 2. 60 м от всички страни с изключение на западната отворът е заобиколен със земна маса. От него надолу се отваря клиновиден 9-метров отвес, който в долната си част се стеснява до окръжност с диаметър 0. 60 м. След стеснението се попада във вертикална пукнатина, която почти по цялото си протежение надолу е широка ~0. 6 м. След 3-метрово спускане следва второ стеснение. По тавана и стените на този участък се намират единствените в пропастта вторични образувания- сталактити, сталагмити и повлеци. Надолу се обособява почти цилиндричен идеално оформен отвес с дълбочина 16. 40 м. На около 6 м от началото му в западната му част се разкрива площадка, която при желание може да се достигне с голям пандюл. Дъното е елипсовидно с размери 4 м х 1. 60 м с лек наклон на изток. Покрито е с ръбести камъни образуващи миниатюрен сипей. Дълбочината тук, както и на самата пропаст е -33. 80 м. Вторият вход е разположен на около 6 м. по-ниско от най-ниската част на горния вход. Има формата на силно удължена елипса с ~6 м дължина по дългата ос и широчина от 1. 40 м, от която започна пукнатина със същите размери и дълбочина от 4 м. Стените са силно напукани, а на дъното има блокаж. На около 1 м. по-високо в западна посока се развива сравнително ниска и тясна галерийка с дължина 4 м. чийто край се зауства в участъка след първото стеснение на входния отвес. другия (отвесният) е бил изцяло изкопан. Също така е изкопан участъка от първото до второто стеснение, а в западната част на големия отвес. Необходим инвентар: За цялостно проникване в пропастта е необходимо едно въже от 45-50 м. 2 планки, 3 стоманени и една лентова примки 4 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: Първоначално се прави У закрепване на стабилни каменни блокове около горния вход, като за целта използват две стоманени примки. Подхода към отвеса се осъществява от към западната част на отвора. На 2 метра под върха на земления вал пред входа се появява скала, на това място в ляво се прави прехвърляне на “Спит”. След преодоляване на първото стеснение на около 1 м. по-надолу и вдясно се организира прехвърляне на естествена опора -малък сталагмит на стената, което се екипира с лентов ринг. Следва леко диагонално спускане и веднага след второто стеснение в надвесената част на скалата е забит втори “Спит”, където се изгражда и третото Пропастта е екипирана за проникване на ТЕВ от Ж. Петров. Алексей Жалов – ПК”Хелектит” София. Да се внимава за падащи камъни по отвесите!!! История на проучването: В пещерата има следи от иманярска дейност. Явно личи, че първоначалният достъп в нея се осъществявал през по-ниският вход, след което има напречно разположени греди. По тези причини тя е била наименована от първите и изследователи-пещерняци от ПК “Еделвайс” София – Копаната. Актуалното проучване и картиране е осъществено от А. Жалов, К. Стоичков, Ж. Петров, М. Стаменова от ПК “Хелектит”София и Б. Сотиров СПК Академик” София на 16. 04. 2000г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Екипирана ТЕВ

    Техническо описание

    Копаната. с. Заселе. м. Скакля. (Стената). Понорски пещерен район 204. рег №2694. Районен № 204108. дължина (11. 40 м), денивелация (-33. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43o02’23, 7″ E 23o20’09, 8″

    Местонахождение и достъп: Намира се 2. 5 км. северозападно от гара Бов, в землището на с. Заселе, общ. Своге, Софийска област, в източната част на Понор планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е гара Бов. От там се тръгва по шосето за Своге, пресича се моста над р. Искър и се продължава по посока гара Лакатник. В последствие се отклоняваме вляво по пътя за махала Скакля като в самия му край достигаме рибарника, преминаваме покрай него и продължаваме по пътеката (Вазовата пътека) водеща към водопада “Скакля” и с. Заселе. Вървим по нея докато достигнем вторият (по-ниско разположен скок на водопада, където се отклоняваме в дясно и търсим обходен път до подножието на първия пад на водата. В дясно от това място следва добре очертана малка пътечка, която траверсирайки склона постепенно се изкачва нагоре и започва да се движи в основата скалният венец. Скоро в дясно и под пътеката се разкрива отвора на пропастта. До нея може да се достигне и от с. Заселе, като за целта можем да се придвижим до него с автобус или пеша. След това поемаме по пътеката движеща се по ръба на скалния венец и преминавайки покрай оградата на голяма селскостопанска постройка се достига източния край на венеца. От там води началото си малка пътека, която слиза в неговата основа, движи се покрай скалите и достига до отвора, който този път е в ляво от нас. Всъщност и двата случая става дума за една и съща пътека. Описание: Пещерата има два входа отстоящи на 5 м един от друг. По високо разположен е по-малкият вход (904 м. н. в), който има неправилна форма и размери 3 м х 2. 60 м от всички страни с изключение на западната отворът е заобиколен със земна маса. От него надолу се отваря клиновиден 9-метров отвес, който в долната си част се стеснява до окръжност с диаметър 0. 60 м. След стеснението се попада във вертикална пукнатина, която почти по цялото си протежение надолу е широка ~0. 6 м. След 3-метрово спускане следва второ стеснение. По тавана и стените на този участък се намират единствените в пропастта вторични образувания- сталактити, сталагмити и повлеци. Надолу се обособява почти цилиндричен идеално оформен отвес с дълбочина 16. 40 м. На около 6 м от началото му в западната му част се разкрива площадка, която при желание може да се достигне с голям пандюл. Дъното е елипсовидно с размери 4 м х 1. 60 м с лек наклон на изток. Покрито е с ръбести камъни образуващи миниатюрен сипей. Дълбочината тук, както и на самата пропаст е -33. 80 м. Вторият вход е разположен на около 6 м. по-ниско от най-ниската част на горния вход. Има формата на силно удължена елипса с ~6 м дължина по дългата ос и широчина от 1. 40 м, от която започна пукнатина със същите размери и дълбочина от 4 м. Стените са силно напукани, а на дъното има блокаж. На около 1 м. по-високо в западна посока се развива сравнително ниска и тясна галерийка с дължина 4 м. чийто край се зауства в участъка след първото стеснение на входния отвес. другия (отвесният) е бил изцяло изкопан. Също така е изкопан участъка от първото до второто стеснение, а в западната част на големия отвес. Необходим инвентар: За цялостно проникване в пропастта е необходимо едно въже от 45-50 м. 2 планки, 3 стоманени и една лентова примки 4 карабинера с муфа, протектори. Техническо описание: Първоначално се прави У закрепване на стабилни каменни блокове около горния вход, като за целта използват две стоманени примки. Подхода към отвеса се осъществява от към западната част на отвора. На 2 метра под върха на земления вал пред входа се появява скала, на това място в ляво се прави прехвърляне на “Спит”. След преодоляване на първото стеснение на около 1 м. по-надолу и вдясно се организира прехвърляне на естествена опора -малък сталагмит на стената, което се екипира с лентов ринг. Следва леко диагонално спускане и веднага след второто стеснение в надвесената част на скалата е забит втори “Спит”, където се изгражда и третото Пропастта е екипирана за проникване на ТЕВ от Ж. Петров. Алексей Жалов – ПК”Хелектит” София. Да се внимава за падащи камъни по отвесите!!! История на проучването: В пещерата има следи от иманярска дейност. Явно личи, че първоначалният достъп в нея се осъществявал през по-ниският вход, след което има напречно разположени греди. По тези причини тя е била наименована от първите и изследователи-пещерняци от ПК “Еделвайс” София – Копаната. Актуалното проучване и картиране е осъществено от А. Жалов, К. Стоичков, Ж. Петров, М. Стаменова от ПК “Хелектит”София и Б. Сотиров СПК Академик” София на 16. 04. 2000г.