Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Изследвана троглобионтна и стигобионтна фауна – Acanthocyclops iskrecensis, Niphargus sp., Paranemastoma bureschi
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Каците | Пещера К-7
БФСп № 1885
№ район и пещера
204077 Район и област Понорски район, Старопланинска област Местоположение Местност Губилището Махала / квартал
Населено място с. Зимевица Код на ЕКАТТЕ 30847 Община Своге Област Софийска област Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 2560м Денивелация (- , +) 205м (-205м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 1250м Карта
Картирали Никола Ланджев и голям екип от клуба Експедиция Клубна експедиция Клуб „Еделвайс“ София Година 1979 Мащаб 1: 999 Прекартирали Иво Тачев – 2010г (не е отчетено) Последна карта 2026 г.
История на откриването Пещерата е известна на местното население отдавна. Първото изследване е направено през 1960г от Любен Попов и др. от „Алеко“. На 11/12/1960г. П. Берон и Вл. Бешков също проникват в пещерата и събират пещерна фауна. През 1963г е достигната денивелация -26м и обща дължина на галериите 250м. През 1971г възниква идеята, че пещерата продължава през сифон, почти изцяло затворен с дебела калцитна кора (20-25см) с отвор прибл. 30см в диаметър. Основните трудности са свързани с липсата на подходящи облекла за проникване в студена вода. През август 1977г в рамките на експедиция на „Еделвайс“ е преминат Първи сифон от П. Петров (Пумата) и В. Недков и достигнат Втори на кота -160м. Месец и половина по-късно от В. Недков и на апнея от Н. Ланджев и М. Вълчков е преминат и Втори сифон и е достигнат блокаж на -200м. През следващите години се картират галерии с обща дължина над 2, 000м, изкачват се възходящи комини с денивелация +75м от Н. Ланджев, М. Вълчков, З. Илиев, С. Златева, В. Пелтеков, Н. Гладнишки, А. Анев, Л. Адамов, В. Генчев, Мл. и Тр. Даалиеви. През 1979г преодоляват през блокажа 250м галерии и достигат до Трети сифон на -205м. След 1980г пещерата се посещава рядко – не са правени нови проучвания. Картата и по-голямата част от изследванията са направени от „Еделвайс“. Участвали са и пещерняци от “Черни връх“, “Планинец“, “Академик“ и др.
Местонахождение До Каците най-лесно се стига пеша от с. Зимевица (и с кола, ако сте я прежалили). Пешеходният вариант е следния: тръгва се от с. Зимевица по синята маркиривка за Петрохан, след около час стигате Широки Валог (в началото му вдясно от пътя има голяма чешма). Преминавате през валога и в края завивате надясно. Долу в ниското остават постройки – говедарници. Продължавате по долината вдясно до „естественото“ ѝ дъно, където са Каците. Долината е с „Г“-образна форма. Реката се губи преди завоя на „Г“-то. След него могат да се намерят останки от разрушена кошара. 400м по-надолу по долината, в малък валог, се намира лесно пещообразния вход. Развита е в триаски варовици.
Описание на пещерата Каскадна пропастна пещера в долината, затваряща губилището на р. Понор, пресечена от отвеси с различна големина, като най-големият е 26м, както и два сифона на -26м и на -160м. Изследването на пътя на подземните води в губилището Понор, направено чрез оцветяване, показва, че те излизат в Искрецкия карстов извор. По въздушна линия разстоянието между Каците и Искрецкия извор е 7. 5км при денивелация от -650м. Огромният водосбор предполага сложна пещерна система с денивелация над 700м и обща дължина на галериите теоретично над 150км. ЗА ПРОНИКВАНЕ В ПРОПАСТТА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ХИДРОКОСТЮМ СУХ ТИП, ПРОНИКВАЩИЯТ СЕ НАМИРА ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ВЪВ ВОДА С ТЕМПЕРАТУРА 7°C. Фауна: Copepoda: Acanthocyclops iskrecensis Amphipoda: Niphargus sp. Opiliones: Paranemastoma bureschi (Христо Делчев)
Екипиране за ТЕВ Р26 – 30м въже, Р10+Р15 – 30м въже, 6 примки. Другите отвеси се оборудват при нужда с въже при транспорт на тежък багаж. До първи сифон затруднения при повече багаж могат да създадат два тесняка. Необходимостта да се гази в студени, дълбоки и дълги езера налага използването на сухи хидрокостюми. Практиката е показала, че неопреновите облекла не са подходящи – с тях е студено, пречат на свободата на движенията, а в пещерата има постоянна необходимост да се преминават къси класически пасажи. На Първи сифон е оставено пилотно въженце, фиксирано в двата му края. В момента той е полусифон с минимален въздушен просвет 4-5см и дължина 4. 5м. След него е оставена тенекиена кутия, която може да послужи за частичното му изгребване. След още 150м езера, преградени от синтрови прагове се достига отвее Р-26. Въжето се монтира на образувания в ляво, като парапет, който прегражда галерията и може да предотврати случайно падане. Основното закрепване е в дясно, на образувания с примка и с втора примка – до пода, на издатък над самия отвее. Следват два прага, преодолими с класическо катерене (Р-5, Р-б), ново езеро, къс хоризонтален участък и зала, от която започва наклонен отвее (Р-15) преодолим също с катерене (помощно парапетно въже може да се завърже за здраво споени скални блокове в началото, ако се транспортира много багаж или проникването е тежко и продължително). Къса хоризонтална галерия води до Р-10. Основното закрепване е в дясно, преди отвеса, на ролплъгов клин (клина е стар и е добре. да се забие нов „спит“). Следва прехвърляне на образувание с примка, веднага след ръба, в дясно. Р-15 е отделен с неголяма площадка и за двата отвеса може да се използва едно по-дълго въже. Основното закрепване е на калциран блок. Допълнителни закрепвания (едно или две) се правят с примки на образувания. От дъното, диагонално в ляво, започва дълъг стъпаловиден меандър с най-висок праг Р-5 (на камина) и труден вертикален тесняк, над който има ролпльгов клин за оказване на помощ при нужда. Достига се Втори сифон с дължина 1. 5м. Има монтирано пилотно въженце. Следва хоризонтална езерна част с дължина 110м. При по-високо ниво на водата затруднения създава дълъг 5м полусифон с променлив въздушен просвет. Няма маркировъчно въженце. Трябва да се следва плитка цепнатина по тавана. Езерната част, наречена „Водното огледало“ е странична галерия на много по-голямата от нея галерия с името „Булевард Руски“ . След „Връзката“ може да се продължи в дясно, срещу течението, още 400-500м (там има удобни места за бивак). Основната галерия завършва с блокаж и непроходимо стеснение. Коминът „Голямата цепнатина“ продължава и е изкачван до +55м, а „Каскадната пропаст“ до +75, където завършва с блокаж (за катерене са необходими динамично въже и разнообразни по вид клинове). Пътят към дъното е по течението на реката. След 450м безпроблемно проникване се достига „Блокажът“. Той се преминава като се влиза в тесняк между плоския таван и отцепена от него плоча. В своеобразната „фурна“ се продължава право напред до нов тесняк и след него се излиза отново в галерията. Още 250м с много малка денивелация и се достига до Трети сифон.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 3
Специфични особености: Налага се използването на водозащитни облекла
Карта
Карта 2026 г.
