Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Изследвана троглобионтна и стигобионтна фауна
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Каците | Пещера К-7
БФСп № 1885
№ район и пещера
204077 Район и област Понорски район, Старопланинска област Местоположение Местност Губилището Махала / квартал
Населено място с. Зимевица Код на ЕКАТТЕ 30847 Община Своге Област Софийска област G P S 2316007343042294 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 2560м Денивелация (- , +) 205м (-205м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 1250м Карта
Картирали Никола Ланджев и голям екип от клуба Експедиция Клубна експедиция Клуб „Еделвайс“ София Година 1979 Мащаб 1: 999 Прекартирали Иво Тачев – 2010г (не е отчетено) Последна карта 2010г.
История на откриването Пещерата е известна на местното население отдавна. Първото изследване е направено през 1960г от Любен Попов и др. от „Алеко“. На 11/12/1960г. П. Берон и Вл. Бешков също проникват в пещерата и събират пещерна фауна. През 1963г е достигната денивелация -26м и обща дължина на галериите 250м. През 1971г възниква идеята, че пещерата продължава през сифон, почти изцяло затворен с дебела калцитна кора (20-25см) с отвор прибл. 30см в диаметър. Основните трудности са свързани с липсата на подходящи облекла за проникване в студена вода. През август 1977г в рамките на експедиция на „Еделвайс“ е преминат Първи сифон от П. Петров (Пумата) и В. Недков и достигнат Втори на кота -160м. Месец и половина по-късно от В. Недков и на апнея от Н. Ланджев и М. Вълчков е преминат и Втори сифон и е достигнат блокаж на -200м. През следващите години се картират галерии с обща дължина над 2, 000м, изкачват се възходящи комини с денивелация +75м от Н. Ланджев, М. Вълчков, З. Илиев, С. Златева, В. Пелтеков, Н. Гладнишки, А. Анев, Л. Адамов, В. Генчев, Мл. и Тр. Даалиеви. През 1979г преодоляват през блокажа 250м галерии и достигат до Трети сифон на -205м. След 1980г пещерата се посещава рядко – не са правени нови проучвания. Картата и по-голямата част от изследванията са направени от „Еделвайс“. Участвали са и пещерняци от “Черни връх“, “Планинец“, “Академик“ и др.
Местонахождение До Каците най-лесно се стига пеша от с. Зимевица (и с кола, ако сте я прежалили). Пешеходният вариант е следния: тръгва се от с. Зимевица по синята маркиривка за Петрохан, след около час стигате Широки Валог (в началото му вдясно от пътя има голяма чешма). Преминавате през валога и в края завивате надясно. Долу в ниското остават постройки – говедарници. Продължавате по долината вдясно до „естественото“ ѝ дъно, където са Каците. Долината е с „Г“-образна форма. Реката се губи преди завоя на „Г“-то. След него могат да се намерят останки от разрушена кошара. 400м по-надолу по долината, в малък валог, се намира лесно пещообразния вход. Развита е в триаски варовици.
Описание на пещерата Каскадна пропастна пещера в долината, затваряща губилището на р. Понор, пресечена от отвеси с различна големина, като най-големият е 26м, както и два сифона на -26м и на -160м. Изследването на пътя на подземните води в губилището Понор, направено чрез оцветяване, показва, че те излизат в Искрецкия карстов извор. По въздушна линия разстоянието между Каците и Искрецкия извор е 7. 5км при денивелация от -650м. Огромният водосбор предполага сложна пещерна система с денивелация над 700м и обща дължина на галериите теоретично над 150км. ЗА ПРОНИКВАНЕ В ПРОПАСТТА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ХИДРОКОСТЮМ СУХ ТИП, ПРОНИКВАЩИЯТ СЕ НАМИРА ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ВЪВ ВОДА С ТЕМПЕРАТУРА 7°C. Фауна: Copepoda: Acanthocyclops iskrecensis Amphipoda: Niphargus sp. Opiliones: Paranemastoma bureschi (Христо Делчев)
Екипиране за ТЕВ Р26 – 30м въже, Р10+Р15 – 30м въже, 6 примки. Другите отвеси се оборудват при нужда с въже при транспорт на тежък багаж. До първи сифон затруднения при повече багаж могат да създадат два тесняка. Необходимостта да се гази в студени, дълбоки и дълги езера налага използването на сухи хидрокостюми. Практиката е показала, че неопреновите облекла не са подходящи – с тях е студено, пречат на свободата на движенията, а в пещерата има постоянна необходимост да се преминават къси класически пасажи. На Първи сифон е оставено пилотно въженце, фиксирано в двата му края. В момента той е полусифон с минимален въздушен просвет 4-5см и дължина 4. 5м. След него е оставена тенекиена кутия, която може да послужи за частичното му изгребване. След още 150м езера, преградени от синтрови прагове се достига отвее Р-26. Въжето се монтира на образувания в ляво, като парапет, който прегражда галерията и може да предотврати случайно падане. Основното закрепване е в дясно, на образувания с примка и с втора примка – до пода, на издатък над самия отвее. Следват два прага, преодолими с класическо катерене (Р-5, Р-б), ново езеро, къс хоризонтален участък и зала, от която започва наклонен отвее (Р-15) преодолим също с катерене (помощно парапетно въже може да се завърже за здраво споени скални блокове в началото, ако се транспортира много багаж или проникването е тежко и продължително). Къса хоризонтална галерия води до Р-10. Основното закрепване е в дясно, преди отвеса, на ролплъгов клин (клина е стар и е добре. да се забие нов „спит“). Следва прехвърляне на образувание с примка, веднага след ръба, в дясно. Р-15 е отделен с неголяма площадка и за двата отвеса може да се използва едно по-дълго въже. Основното закрепване е на калциран блок. Допълнителни закрепвания (едно или две) се правят с примки на образувания. От дъното, диагонално в ляво, започва дълъг стъпаловиден меандър с най-висок праг Р-5 (на камина) и труден вертикален тесняк, над който има ролпльгов клин за оказване на помощ при нужда. Достига се Втори сифон с дължина 1. 5м. Има монтирано пилотно въженце. Следва хоризонтална езерна част с дължина 110м. При по-високо ниво на водата затруднения създава дълъг 5м полусифон с променлив въздушен просвет. Няма маркировъчно въженце. Трябва да се следва плитка цепнатина по тавана. Езерната част, наречена „Водното огледало“ е странична галерия на много по-голямата от нея галерия с името „Булевард Руски“ . След „Връзката“ може да се продължи в дясно, срещу течението, още 400-500м (там има удобни места за бивак). Основната галерия завършва с блокаж и непроходимо стеснение. Коминът „Голямата цепнатина“ продължава и е изкачван до +55м, а „Каскадната пропаст“ до +75, където завършва с блокаж (за катерене са необходими динамично въже и разнообразни по вид клинове). Пътят към дъното е по течението на реката. След 450м безпроблемно проникване се достига „Блокажът“. Той се преминава като се влиза в тесняк между плоския таван и отцепена от него плоча. В своеобразната „фурна“ се продължава право напред до нов тесняк и след него се излиза отново в галерията. Още 250м с много малка денивелация и се достига до Трети сифон.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 3
Специфични особености: Налага се използването на водозащитни облекла
Техническо описание
Каците | Пещера К-7
БФСп № 1885
№ район и пещера
204077 Район и област Понорски район, Старопланинска област Местоположение Местност Губилището Махала / квартал
Населено място с. Зимевица Код на ЕКАТТЕ 30847 Община Своге Област Софийска област G P S 2316007343042294 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 2560м Денивелация (- , +) 205м (-205м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 1250м Карта
Картирали Никола Ланджев и голям екип от клуба Експедиция Клубна експедиция Клуб „Еделвайс“ София Година 1979 Мащаб 1: 999 Прекартирали Иво Тачев – 2010г (не е отчетено) Последна карта 2010г.
История на откриването Пещерата е известна на местното население отдавна. Първото изследване е направено през 1960г от Любен Попов и др. от „Алеко“. На 11/12/1960г. П. Берон и Вл. Бешков също проникват в пещерата и събират пещерна фауна. През 1963г е достигната денивелация -26м и обща дължина на галериите 250м. През 1971г възниква идеята, че пещерата продължава през сифон, почти изцяло затворен с дебела калцитна кора (20-25см) с отвор прибл. 30см в диаметър. Основните трудности са свързани с липсата на подходящи облекла за проникване в студена вода. През август 1977г в рамките на експедиция на „Еделвайс“ е преминат Първи сифон от П. Петров (Пумата) и В. Недков и достигнат Втори на кота -160м. Месец и половина по-късно от В. Недков и на апнея от Н. Ланджев и М. Вълчков е преминат и Втори сифон и е достигнат блокаж на -200м. През следващите години се картират галерии с обща дължина над 2, 000м, изкачват се възходящи комини с денивелация +75м от Н. Ланджев, М. Вълчков, З. Илиев, С. Златева, В. Пелтеков, Н. Гладнишки, А. Анев, Л. Адамов, В. Генчев, Мл. и Тр. Даалиеви. През 1979г преодоляват през блокажа 250м галерии и достигат до Трети сифон на -205м. След 1980г пещерата се посещава рядко – не са правени нови проучвания. Картата и по-голямата част от изследванията са направени от „Еделвайс“. Участвали са и пещерняци от “Черни връх“, “Планинец“, “Академик“ и др.
Местонахождение До Каците най-лесно се стига пеша от с. Зимевица (и с кола, ако сте я прежалили). Пешеходният вариант е следния: тръгва се от с. Зимевица по синята маркиривка за Петрохан, след около час стигате Широки Валог (в началото му вдясно от пътя има голяма чешма). Преминавате през валога и в края завивате надясно. Долу в ниското остават постройки – говедарници. Продължавате по долината вдясно до „естественото“ ѝ дъно, където са Каците. Долината е с „Г“-образна форма. Реката се губи преди завоя на „Г“-то. След него могат да се намерят останки от разрушена кошара. 400м по-надолу по долината, в малък валог, се намира лесно пещообразния вход. Развита е в триаски варовици.
Описание на пещерата Каскадна пропастна пещера в долината, затваряща губилището на р. Понор, пресечена от отвеси с различна големина, като най-големият е 26м, както и два сифона на -26м и на -160м. Изследването на пътя на подземните води в губилището Понор, направено чрез оцветяване, показва, че те излизат в Искрецкия карстов извор. По въздушна линия разстоянието между Каците и Искрецкия извор е 7. 5км при денивелация от -650м. Огромният водосбор предполага сложна пещерна система с денивелация над 700м и обща дължина на галериите теоретично над 150км. ЗА ПРОНИКВАНЕ В ПРОПАСТТА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ХИДРОКОСТЮМ СУХ ТИП, ПРОНИКВАЩИЯТ СЕ НАМИРА ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ВЪВ ВОДА С ТЕМПЕРАТУРА 7°C. Фауна: Copepoda: Acanthocyclops iskrecensis Amphipoda: Niphargus sp. Opiliones: Paranemastoma bureschi (Христо Делчев)
Екипиране за ТЕВ Р26 – 30м въже, Р10+Р15 – 30м въже, 6 примки. Другите отвеси се оборудват при нужда с въже при транспорт на тежък багаж. До първи сифон затруднения при повече багаж могат да създадат два тесняка. Необходимостта да се гази в студени, дълбоки и дълги езера налага използването на сухи хидрокостюми. Практиката е показала, че неопреновите облекла не са подходящи – с тях е студено, пречат на свободата на движенията, а в пещерата има постоянна необходимост да се преминават къси класически пасажи. На Първи сифон е оставено пилотно въженце, фиксирано в двата му края. В момента той е полусифон с минимален въздушен просвет 4-5см и дължина 4. 5м. След него е оставена тенекиена кутия, която може да послужи за частичното му изгребване. След още 150м езера, преградени от синтрови прагове се достига отвее Р-26. Въжето се монтира на образувания в ляво, като парапет, който прегражда галерията и може да предотврати случайно падане. Основното закрепване е в дясно, на образувания с примка и с втора примка – до пода, на издатък над самия отвее. Следват два прага, преодолими с класическо катерене (Р-5, Р-б), ново езеро, къс хоризонтален участък и зала, от която започва наклонен отвее (Р-15) преодолим също с катерене (помощно парапетно въже може да се завърже за здраво споени скални блокове в началото, ако се транспортира много багаж или проникването е тежко и продължително). Къса хоризонтална галерия води до Р-10. Основното закрепване е в дясно, преди отвеса, на ролплъгов клин (клина е стар и е добре. да се забие нов „спит“). Следва прехвърляне на образувание с примка, веднага след ръба, в дясно. Р-15 е отделен с неголяма площадка и за двата отвеса може да се използва едно по-дълго въже. Основното закрепване е на калциран блок. Допълнителни закрепвания (едно или две) се правят с примки на образувания. От дъното, диагонално в ляво, започва дълъг стъпаловиден меандър с най-висок праг Р-5 (на камина) и труден вертикален тесняк, над който има ролпльгов клин за оказване на помощ при нужда. Достига се Втори сифон с дължина 1. 5м. Има монтирано пилотно въженце. Следва хоризонтална езерна част с дължина 110м. При по-високо ниво на водата затруднения създава дълъг 5м полусифон с променлив въздушен просвет. Няма маркировъчно въженце. Трябва да се следва плитка цепнатина по тавана. Езерната част, наречена „Водното огледало“ е странична галерия на много по-голямата от нея галерия с името „Булевард Руски“ . След „Връзката“ може да се продължи в дясно, срещу течението, още 400-500м (там има удобни места за бивак). Основната галерия завършва с блокаж и непроходимо стеснение. Коминът „Голямата цепнатина“ продължава и е изкачван до +55м, а „Каскадната пропаст“ до +75, където завършва с блокаж (за катерене са необходими динамично въже и разнообразни по вид клинове). Пътят към дъното е по течението на реката. След 450м безпроблемно проникване се достига „Блокажът“. Той се преминава като се влиза в тесняк между плоския таван и отцепена от него плоча. В своеобразната „фурна“ се продължава право напред до нов тесняк и след него се излиза отново в галерията. Още 250м с много малка денивелация и се достига до Трети сифон.
Карта
