Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Извор „Глава Панега“ –
с. Златна Панега *Община Ябланица –
Ловешка област –
Местност: Глава Панега –
Панежки карстов район № 207-
Старопланинска област –
Рег.№ 261 *Код № 207102 *НМВ 180м.
Обща дължина 230м. *Денивелация -51м.
Извор Глава Панега е разположен близо до селцето Златна Панега, общ. Ябланица. Температурата на водата му варира в границите между 8, 4 и 15, 4*С. Изворът дава началто на р. Златна Панега. Състои се от два елипсовидни басейна – източен (по-голям)и западен(по-малък). До големия извор се намират и няколко малки извора с по-топла вода – около20*. Забележителен е цветът на водата в двете езера – заради разтворения калциев карбонат тя е придобила нежен синьо- зелен цвят. Затова местните хора наричат извора „Синилото“. Местността покрай Глава Панега е привличала хората още от дълбока древност. В началото на миналия век тук са проведени археологически разкопки, които откриват доказателства за съществуването на римско светилище. В нива край извора е намерена оброчна плочка, на която е изобразен богът на медицината Асклепий заедно с дъщеря му Хигия и сина му – бог Телесфор. Хората вярвали, че водата на Глава Панега е лечебна, а в езерото живее бог Асклепий, който помага на болните, които се потапят във водата или пият от нея. Благодарните поклоници хвърляли монети във водата на извора. Този обичай се е запазил и до днес. Все още се смята, че водата на Глава Панега е лековита и свята. Изворът е обявен за природна забележителност със Заповед № 3384 от 08. 12. 1966г.
История на откриването:
Интересът към извора датира още от края на миналия – началото на настоящия век, когато многобройни наши и чуждестранни пътешественици и изследователи правят първите му описания и проучвания. Първите подводни изследвания на Глава Панега започват едва през 1947г, когато тогавашния член на пещерното дружество Алекси Петров, използвайки тежко-водолазна екипировка, се спуска до дълбочина 12м. Четиринадесет години по-късно, през 1961г, Алекси Петров достига същата дълбочина, без да успее да установи мястото, откъдето излиза подземната вода. Създаването на групата за водолазни проучвания към РКПД дава нов импулс в подводните проучвания. След гмурканията в извора „Жабокрек“ край с. Чирен и в някои от сифоните в пещерата „Темната дупка“ край Лакатник идва ред и на“Глава Панега“. През м. май 1972г групата е край Панега и проучването започва. Едва в края на детайлния оглед на чашата на извора щастието да открие „дупката“, от където излиза водата, се пада на Таню Мичев. Младен Киселков се гмурка до отвора, който е само на 3м под водната повърхност, и след преминаването му продължава вертикално надолу, достигайки дълбочина 29м. Напред се очертава низходяща галерия, която остава непроучена. През 1978г леководолазът Ангел Гюров защитава дипломната си работа на тема „Хидрогеоложка характеристика на карстовия извор Глава Панега“. Във връзка с това той осъществява гмуркане в извора, като дълбочината до която достига, е 32м. Силното течение и недостатъчната видимост не позволяват на водолаза да продължи по-навътре. По-нататъшните проучвания продължават едва през 1989г. Тогава леководолазите от ПК „Студенец“ Плевен вече са натрупали достатъчно опит и зад гърба им има един своеобразен рекорд – премиерно преминаване на трисифона в „БУ-56“ – Испания и извеждането ѝ на ІІІ място сред най-дълбоките пропасти в света. Авторите на това постижение Милен Димитров и ранно напусналият ни Валентин Чапанов се гмуркат в тайнствената Панега, достигат до дълбочина 30м и се уверяват, че сифона наистина продължава. Впоследствие плевенски екипи правят нови опити да продължат напред и надолу, но не успяват да увеличат чуствително дължината и дълбочината на сифона. Това се отдава през 1992г на Красимир Петков от същия клуб, който по време на едно самостоятелно гмуркане навлиза на 230м от „входа“, достигайки до дълбочина 52м спрямо повърхността на извора. По-нататъшното проучване е преустановено поради риск от азотно опиянение, който може да бъде избегнат само при използването на специални кислородно- хелиеви дихателни смеси, с каквито водолазът не е разполагал. Постигнатите резултати определят Глава Панега като най-дългия и най-дълбокия сифон в България, но имайки предвид хидрогеоложките условия, можем да считаме, че това вероятно е само преддверието към най-големия сифон в страната. Че край подземното течение на Панега има грамадни пещери, за това свиделствува и следниятъ отбелязанъ отъ професоръ Иширковъ въ негова статия фактъ. „Въ 1867год. на връхъ Спасовъ денъ заведнажъ замлъкнали кречеталата на водениците и сепнали воденичари и гости. Кога излезли извънъ водениците, то водата спряла да тече и реката се преобърнала на локви пълни съ риба. Хората се спуснали да ловятъ риба, но Мулла Мутингь отъ Ловечъ, който управлявалъ тогава водениците на Абдула бей Ловчелия, не допусналъ да сторятъ това, за да не разгневятъ още повече Бога. Подиръ 8 часа водата потекла наново и тъй много както по-рано. Отъ този день нататъкъ, всеки Спасовден съ клали доскоро курбанъ. Нема съмнение, че това интересно явление, което изплашило толкова много жителите край Панега, се дължи на некое продънване въ подземните канали на Панега и за да се напълни образуваната празднина и достигне водата наново стария си пътъ, съ били noтребни цели 8 часа“. Били съ необходими значи 8 часа за да се напълни тая предполагаема празднина съ вода. А знае се, че Панежкия изворъ дава средно 3 куб. метра вода въ секунда, т. е. за 8 часа, равно на 28, 800 секунди, ще даде 86, 400 куб. м. вода. Съ тая вода те се напълни една празднина най-малко 1/2клм. дълга, 80 метра широка и 25м висока. Азъ съмъ дълбоко убеденъ, че тия празднина е много по-голема и че такива празднини има множество въ незнайния подземенъ панежки миръ. Въ тоя подземен мир ще можа да се навлезе само през пропастъта „Бездънен пчелинъ“, защото извора на Панега представлява единъ воденъ сифонъ, който затваря долния отворъ на предполагаемата пещера, въ която още никой не е навлезълъ. Бъдещите изследвания ще покажатъ доколко тия предположения cъ верни.“ („Пещерите въ Българиа, д-р. Иван Буреш 1930г)
Местонахождение:
Намира се на 1. 2км от югоизточните покрайнини на с. Златна Панега. Водите му изтичат от северния склон на т. нар. Панежки рид. Засега пътят за с. Брестница е изоставен и затворен – преграден с купчина от камъни. През телените заграждения от бодлива тел в дясно от пътя започва пътека, която извежда покрай езерото до долния по-малък вход на пещерата. А в дясно от пътя се откланя пътека, която следвайки оградата на вододайната зона извежда до втория, по-висок вход на пещерата. (Д. Динев)
Описание на пещерата:
Средногодишният дебит на извора за последните 10 години е 3, 347 л/ сек при минимум 1, 200 л/сек и максимум, измерен на 25/05/1980г, възлизащ на 20, 400 л/сек. Температурата на водата е в границите между 8, 4 и 15, 4? С. Проведените хидрогеоложки проучвания дават основание да се твърди, че изворът се подхранва основно от губещите се води на р. Вит. Разстоянието между основното губилище на реката и извора е 6, 5км по права линия, което предполага хипотетичното съществуване на пещера, изцяло или частично запълнена с вода, със значителна дължина и денивелация около 100м.
Описание на достъпа
Извор „Глава Панега“ –
с. Златна Панега *Община Ябланица –
Ловешка област –
Местност: Глава Панега –
Панежки карстов район № 207-
Старопланинска област –
Рег.№ 261 *Код № 207102 *НМВ 180м.
Обща дължина 230м. *Денивелация -51м.
Извор Глава Панега е разположен близо до селцето Златна Панега, общ. Ябланица. Температурата на водата му варира в границите между 8, 4 и 15, 4*С. Изворът дава началто на р. Златна Панега. Състои се от два елипсовидни басейна – източен (по-голям)и западен(по-малък). До големия извор се намират и няколко малки извора с по-топла вода – около20*. Забележителен е цветът на водата в двете езера – заради разтворения калциев карбонат тя е придобила нежен синьо- зелен цвят. Затова местните хора наричат извора „Синилото“. Местността покрай Глава Панега е привличала хората още от дълбока древност. В началото на миналия век тук са проведени археологически разкопки, които откриват доказателства за съществуването на римско светилище. В нива край извора е намерена оброчна плочка, на която е изобразен богът на медицината Асклепий заедно с дъщеря му Хигия и сина му – бог Телесфор. Хората вярвали, че водата на Глава Панега е лечебна, а в езерото живее бог Асклепий, който помага на болните, които се потапят във водата или пият от нея. Благодарните поклоници хвърляли монети във водата на извора. Този обичай се е запазил и до днес. Все още се смята, че водата на Глава Панега е лековита и свята. Изворът е обявен за природна забележителност със Заповед № 3384 от 08. 12. 1966г.
История на откриването:
Интересът към извора датира още от края на миналия – началото на настоящия век, когато многобройни наши и чуждестранни пътешественици и изследователи правят първите му описания и проучвания. Първите подводни изследвания на Глава Панега започват едва през 1947г, когато тогавашния член на пещерното дружество Алекси Петров, използвайки тежко-водолазна екипировка, се спуска до дълбочина 12м. Четиринадесет години по-късно, през 1961г, Алекси Петров достига същата дълбочина, без да успее да установи мястото, откъдето излиза подземната вода. Създаването на групата за водолазни проучвания към РКПД дава нов импулс в подводните проучвания. След гмурканията в извора „Жабокрек“ край с. Чирен и в някои от сифоните в пещерата „Темната дупка“ край Лакатник идва ред и на“Глава Панега“. През м. май 1972г групата е край Панега и проучването започва. Едва в края на детайлния оглед на чашата на извора щастието да открие „дупката“, от където излиза водата, се пада на Таню Мичев. Младен Киселков се гмурка до отвора, който е само на 3м под водната повърхност, и след преминаването му продължава вертикално надолу, достигайки дълбочина 29м. Напред се очертава низходяща галерия, която остава непроучена. През 1978г леководолазът Ангел Гюров защитава дипломната си работа на тема „Хидрогеоложка характеристика на карстовия извор Глава Панега“. Във връзка с това той осъществява гмуркане в извора, като дълбочината до която достига, е 32м. Силното течение и недостатъчната видимост не позволяват на водолаза да продължи по-навътре. По-нататъшните проучвания продължават едва през 1989г. Тогава леководолазите от ПК „Студенец“ Плевен вече са натрупали достатъчно опит и зад гърба им има един своеобразен рекорд – премиерно преминаване на трисифона в „БУ-56“ – Испания и извеждането ѝ на ІІІ място сред най-дълбоките пропасти в света. Авторите на това постижение Милен Димитров и ранно напусналият ни Валентин Чапанов се гмуркат в тайнствената Панега, достигат до дълбочина 30м и се уверяват, че сифона наистина продължава. Впоследствие плевенски екипи правят нови опити да продължат напред и надолу, но не успяват да увеличат чуствително дължината и дълбочината на сифона. Това се отдава през 1992г на Красимир Петков от същия клуб, който по време на едно самостоятелно гмуркане навлиза на 230м от „входа“, достигайки до дълбочина 52м спрямо повърхността на извора. По-нататъшното проучване е преустановено поради риск от азотно опиянение, който може да бъде избегнат само при използването на специални кислородно- хелиеви дихателни смеси, с каквито водолазът не е разполагал. Постигнатите резултати определят Глава Панега като най-дългия и най-дълбокия сифон в България, но имайки предвид хидрогеоложките условия, можем да считаме, че това вероятно е само преддверието към най-големия сифон в страната. Че край подземното течение на Панега има грамадни пещери, за това свиделствува и следниятъ отбелязанъ отъ професоръ Иширковъ въ негова статия фактъ. „Въ 1867год. на връхъ Спасовъ денъ заведнажъ замлъкнали кречеталата на водениците и сепнали воденичари и гости. Кога излезли извънъ водениците, то водата спряла да тече и реката се преобърнала на локви пълни съ риба. Хората се спуснали да ловятъ риба, но Мулла Мутингь отъ Ловечъ, който управлявалъ тогава водениците на Абдула бей Ловчелия, не допусналъ да сторятъ това, за да не разгневятъ още повече Бога. Подиръ 8 часа водата потекла наново и тъй много както по-рано. Отъ този день нататъкъ, всеки Спасовден съ клали доскоро курбанъ. Нема съмнение, че това интересно явление, което изплашило толкова много жителите край Панега, се дължи на некое продънване въ подземните канали на Панега и за да се напълни образуваната празднина и достигне водата наново стария си пътъ, съ били noтребни цели 8 часа“. Били съ необходими значи 8 часа за да се напълни тая предполагаема празднина съ вода. А знае се, че Панежкия изворъ дава средно 3 куб. метра вода въ секунда, т. е. за 8 часа, равно на 28, 800 секунди, ще даде 86, 400 куб. м. вода. Съ тая вода те се напълни една празднина най-малко 1/2клм. дълга, 80 метра широка и 25м висока. Азъ съмъ дълбоко убеденъ, че тия празднина е много по-голема и че такива празднини има множество въ незнайния подземенъ панежки миръ. Въ тоя подземен мир ще можа да се навлезе само през пропастъта „Бездънен пчелинъ“, защото извора на Панега представлява единъ воденъ сифонъ, който затваря долния отворъ на предполагаемата пещера, въ която още никой не е навлезълъ. Бъдещите изследвания ще покажатъ доколко тия предположения cъ верни.“ („Пещерите въ Българиа, д-р. Иван Буреш 1930г)
Местонахождение:
Намира се на 1. 2км от югоизточните покрайнини на с. Златна Панега. Водите му изтичат от северния склон на т. нар. Панежки рид. Засега пътят за с. Брестница е изоставен и затворен – преграден с купчина от камъни. През телените заграждения от бодлива тел в дясно от пътя започва пътека, която извежда покрай езерото до долния по-малък вход на пещерата. А в дясно от пътя се откланя пътека, която следвайки оградата на вододайната зона извежда до втория, по-висок вход на пещерата. (Д. Динев)
Описание на пещерата:
Средногодишният дебит на извора за последните 10 години е 3, 347 л/ сек при минимум 1, 200 л/сек и максимум, измерен на 25/05/1980г, възлизащ на 20, 400 л/сек. Температурата на водата е в границите между 8, 4 и 15, 4? С. Проведените хидрогеоложки проучвания дават основание да се твърди, че изворът се подхранва основно от губещите се води на р. Вит. Разстоянието между основното губилище на реката и извора е 6, 5км по права линия, което предполага хипотетичното съществуване на пещера, изцяло или частично запълнена с вода, със значителна дължина и денивелация около 100м.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Карстов извор
Карта
