Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Хайдушката пещера
БФСп № 3004
№ район и пещера
206205 Район и област Каменополско-Карлуковски район, Старопланинска област Местоположение Местност Глигоре (Манастирското) Махала / квартал
Населено място с. Карлуково Код на ЕКАТТЕ 36511 Община Луковит Област Ловешка област G P S 2403414743105660 – WGS84 Достъпност Статус Природна забележителност Категория С научно и културно значение Достъп Охраняван Защитена от 1963г Характеристики Вид Пещера с наклон до 45% Влажност Влажна Разклоненост
Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания , Археология Данни Обща дължина 134м Денивелация (- , +) 16м (-16м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 231м Карта
Картирали Васил Миков Експедиция Частна проява Клуб Лична проява Година 1920 Мащаб 1: 200 Прекартирали Ненко Радев 1924, БПД 1930-36, Бр.“Т. Павлов“ – 1948г, П. Трантеев 1962, А. Жалов, Г. Антонов РПЕ78, Ив. Бачков, К. Калчев, В. Паскалев, Кл. Здравков РПЕ88 Последна карта 1988г.
История на откриването Първо проучване и археологически разкопки през 1920г от Рафаил Попов и В. Миков – установена енеолитна керамика. Картирана от Ненко Радев на 02/09/1923г, 09/091923г и на 21/11/1926г. Проучвана от членове на БПД в периода 1930-36г. Картирана през юли 1948г от членове на Научно-изследователската пещерна бригада „Т. Павлов“ и отново по време на РПЕкспедиция през 1978г.
Местонахождение Намира се на 1км север-северозападно от гара Карлуково, на левия бряг на р. Искър. Образувана в горнокредни варовици с мастрихтска възраст (ценоман – горна креда). „Пътя за „Хайдушката дупка“ минава покрай санаториума при гара Карлуково, покрай едно разрушено старинно (вероятно римско!) кале и северозападно отъ него на платото се открива входа на пещерата. Той е почти кръгълъ отворъ (1. 5х1. 5 м) обърнатъ на югъ-юго-изтокъ. Отъ тукъ до края на пещерата меримъ около 70 м. обща дължина.“ (Ненко Радев)
Описание на пещерата Хоризонтална, двуетажна, неразклонена пещера. Денивелация -10м. „Пода въ началото, и на първигЬ странични малки зали и на самия каналъ е покритъ съ торъ отъ козите, които пладнуватъ лете около нея и денемъ при силенъ пекъ влизатъ тукъ на сенка почти за цълъ день. По-нататъкъ следва влаженъ, тъхенъ и каленъ входъ, който ни води въ централния и най-големъ салонъ на дупката, който мери 10 Х 20 м. На южната страна залата се стеснява и се вдава въ видъ на малка странична стая. На северната страна сжщо се вдава малка странична стаичка съ възходящъ подъ. Отъ тукъ до края пещерата е преизпълнена съ хубаво изваяни варовити образувания. Пода на голямата зала е покритъ съ terra rossa (каль). Отъ лево и отъ десно на последнята се откриватъ два входа, които благодарение теснината си не се удаватъ или мъчно ще се отдадатъ на изследвания. На западния край, пакъ на голямата зала, виждаме 2 входа (отъ двете страни на една преградна скала), чрезъ които се стига въ не голяма зала, цялата окичена съ хубави сталактитни форми. Това е края на „Хайдушката дупка“ и се нарича „Тронътъ“. Отъ голямата зала до тукъ пещерата е преизпълнена съ хубаво изваяни варовити образувания, даже и пода е покритъ съ дебела накипна кора, съ изключение на този на голямата зала, който е много каленъ (влажна terra rossa). Теренът, въ който се намира „Хайдушката“ дупка“ е типиченъ карстовъ. По целото му протяжение съ образувани много пещери и понори : „Касапниците“ (най-известни на населението) и мн. др. непосетени отъ никого, недостъпни, или мъчно достъпни съ своите отвесни стени, като на бунари, жилища на прилепи, бухали, кукумявки и лисици.“ (Ненко Радев) „От Имането трябва да се тръгне през горичката и там, където тя отново свършва до кошарите, съвсем близо до електрическия стълб, се откроява всред малки храсти тъмният отвор на Хайдушката дупка. Входът води стръмно надолу към малко преддверие, а оттам по ниска галерия — в единствената голяма зала. Тя е някогашно малко чудо на Карлуковския пролом – няма друга пещера, която така плътно да е изпълнена с тежки, масивни колони, сталактити, сталагмити – белезникави и червени, дори с цвета на старо мелнишко вино. Тежки гиганти са полегнали встрани – под тях основата е била несигурна, глинеста. Те са се подхлъзвали бавно, а върху изкривените им шапки са расли кристалче по кристалче други сталагмити. Но пакостна ръка на иманяри е работила трескаво тук – ами ако в този сталагмит е скрито имането на легендарния поп? И в потайна нощ преди две години взрив е огласил подземните усои – уви, не там и не това е било скритото злато! Друго богатство са унищожили тези вредители – милионите невинни кристали – красотата на пещерата! Останали са неразрушени само две купчини груби червени хеликтити, защото не са ги достигнали майсторите на разрушението. Забележителна е фауната на пещерата: от 26 организма 8 са троглобионти.“ (Петър Трантеев)
Екипиране за ТЕВ „Необходими съ за обхождането имъ добри съоръжения: здрави въжета или стълби.“ (Ненко Радев)
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Двуетажна, неразклонена
Карта
