Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на *Хайдушката пещера* / *Темната дупка* с. Девенци, обл. Плевенска, Община Червен бряг Местност *Скока* НМВ 156м Драганово-Бежановски район , Старопланинска област № 208077 Дължина 459м ; Денивелация +20м ; Рег.№ 2607 ; МЕБ +56м р. Искър
Хайдушката пещера* се намира на 4км СЗ от с. Девенци. Изходен пункт са кошарите на селото, които отстоят на 3км СЗ от лявата страна на пътя от с. Девенци за Червен бряг.
(Анри Хаздай, януари 2020 г.)
Обекта се намира в западната част на Средния предбалкан. Пещерата е с два входа със североизточно изложение с размери 1, 5х1, разположени в един от няколкото поройни улея (дължина 200м и ширина 5м), врязващи се в северния склон на Маркова могила. Карстообразуващата скала е с96%
съдържание на калциев карбонат и със сиво-белезникав цвят. Пещерата е образувана в мастрихтски варовици – ІІІ-ІV с подложка алб Развита е в северното бедро на Марковата хорст-антиклинала с наклон на пластовете на север от 15 до 45*. и от 10 до 25*юг, дължи- на 43 км и широчина 3-4 км. Пещерата е образувана при средно плейстоценската тераса на р. Искър, при която в следствие епирогенезата и свързаното с нея всичане на речните долини, нивото на карстовите води се понижава и настъпва осушаване на високите пещери и разкриването на входовете им на земната повърхност. Пещерата е хоризонтална, разклонена, едноетажна. Морфоложката структора я определя като пещера от смесен тип. Двата малки входа ни въвеждат в полусветла привходна зала с височина 7-8м. Пода е покрит с дребен до едър ръбест чакъл и глина. В средата на залата зее голям иманярски трап. След нисък свод се влиза в широка галерия с равен глинест под и заоблени форми на стените със следи от мразовото изветряне. Първите сталактити с неголеми размери се забелязват към 56-ия метър. По пода едва личат множеството синтрови прегради запълнени с глина. На 16-ия метър има красива колона, заобиколена от обилно капеща от тавана вода. Навътре галерията се разширява до 3м и достига до голяма зала, от която вдясно започва друга ши- рока галерия, дълга 31м. След 16м тя рязко свива в дясно и се стеснява. След още 9м по малък, хлъзгав наклон се завива още веднъж преди иманярски изкоп, не много дълбок с дължина 8м. В ляво се достига до най-голямата зала със свод, висок до 12-14м със серия от еврозионни кубета и с под, покрит с прилепно гуано. В средата върху голям 2, 40 х 2м гравитационен блок има два неголеми купол- ни сталагмита и още една двойка, стърчащи в дясно от тях на самия под. Има изкопани още два иманярски трапа на това място. Дотук са 158м. Следват още галерии с колони, които създават впечатление за лабиринтност. На много места има капеща вода, на места синтрови прегради и анемолити. От залата водят началото си две разклонения Дясното е дълго 22м и в най-широката му част се е образувала малка, 6м в диаметър, заличка. На пода се извисява голям 2, 3м конус от прилепно гуано, който заема заличката изцяло. Галерията завършва с 5м комин. До лявото разклонение се достига по два пътя, които обхождат 8м в диаметър колона и се събират в началото на 27м тесняк, прокопан от иманяри, в който в последните няколко метра се пропълзяват върху почти запълнени с глина синтрови преградки. Та- вана постъпенно се повдига и се отзоваваме в дълга 16м и широка 10 м. зала с невисок таван. Седемте каменни колони и високите от 1, 60 до 3м прагове от лявата страна на залата създават впечатление, че е лабиринтна с втори етаж. По тавана и стените висят полупрозрачни анемолити, най-красиви в дясното разклонение на залата – възходящо с дължина +16м. Безброй синтрови прегради образуват 18метрова каскада – от там е текла водата в пещерата. В края и само един камък пречи на продължаването и. Дължина по главната ос 218м По време на турското робство в района е имало разбойнически шайки, които палели, грабили и убивали. При техните набези жителите на околните махали се криели в пещерата. Според разкази на стари хора там са се криели жителите на 9 села. Въпреки, че пещерата не е известна като убежище на хайдути, тя се нарича *Хайдушката пещ- ера*. Освен с това име местното население я познава и като*Темната дупка*. Ив. Юлиус и Хр. Матров посещават пещерата и проучват фауната 1927г. През 1942г В. Миков прави археологически разкопки. Първите описание и карта са публикувани от П. Берон през 1964г в сп“Турист“, бр. 4 и от П. Трантеев през 1965г в „Пещери-туристиче- ски обекти“Пещерата е описана и картирана подробно 1978 год. от Ал. Жалов, К. Бонев, Хр. Илиев и С. Иванов от п. к.*Алеко* гр. София Защитен природен обект с площ 0, 3ha(заповед № 1635//27. 07. 1976г на МГОПС). Известни са 28 вида безгръбначни и 5 вида прилепи.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна с два входа, разклонена …
Описание на достъпаRead More »
Карта
