Голямата Балабанова дупка

  • Други имена
    Голямата Балабанова
  • Дължина
    3351 m.
  • Дълбочина
    126 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1294 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1960
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Visit: 21.09.1960 (P. Beron).

    Hirudinea: Trochaeta bykovskii

    Copepoda: Acanthocyclops vernalis

    Opiliones: Leiobunum rumelicum

    Ephemeroptera: Habroleptoides modesta

    Coleoptera: Carabidae: Pheggomisetes globiceps ilandjievi

    Trichoptera: Micropterna nycterobia, Stenophylax permistus

    Chiroptera: Rhinolophus hipposideros, Plecotus auritus, Myotis emarginatus, M. mystacinus

    История на проучванията

    Историята на проучването започва още от далечната 1960 г. По това време е изследвана от Д. Иланджиев до 260 м дължина. Същата година са направени и първите биоспелеологични изследвания на фауната от В. Бешков, Т. Мичев и П. Берон. Пещерата е била обект на проучване и картографиране през 1974 г. от П. Трантеев (Хера), П. Берон, З. Илиев (Здравеца), Т. Даалиев (Тръна), Н. Гладнишки, А. Анев, членове на ПК „Еделвайс“. През тази година е достигнато до старото дъно на пещерата, до което дължината от входа е приблизително 350 м с дълбочина от -80 м.
    През 1982 г. Васил Генчев и Йордан Георгиев (Данчо Бузата) от новосъздадения ПК „Средец“ – София посещават пещерата. Те са предупредени от Веселин Гяуров (Батето), че някъде има непроучен комин, от който духа. Данчо намира и изкачва комина, след който попада в големи нови части, стигайки до отвес, под който се чува шум на течаща река („Мерцедеса”). Клубът започва целенасочена работа по проучване и картиране на „Новите части“.
    В периода 1982-1987 г. са открити и картирани голяма част от галериите и залите в „Новите части“, предимно по време на зимни лагери и експедиции: „Залата на Мандарините“, частите около „Мечата пързалка“, пътя към зала „Средец“, зала „Средец“, пътя под залата, пътя на водата от зала „Средец“ до траверса. Преминати и картирани са множество тесняци, включително „Тесняка на Ади“, участъка
    от траверса до дренажа, „Мечтата на алпиниста“, „Таралежа“, „Рояла“, „Рокфора“, „Лагера“, участъка към сифона, „Тесняка на Кики“, „Сухата камина“, „18-метровия тесняк”, пътя в ляво от зала „Средец“, „Охлюва“, „Тесняка с арагонитите“, зала „Кики“, зала „Фильо“ и др.
    Като изходни пунктове за проучванията са използвани кантона при водохващането и х. „Малина“, а в пещерата е оборудван подземен лагер за 5 души.
    Списък на участниците от клуб „Средец” през този период:
    Аделина Едрева (Ади), Ангел Апостолов (Геле), Борислава Бъчварова (Бобата), Васил Генчев (Васо), Добриян Малинов (Доби), Жанет Маринополска (Жу), Жени Стоянкова, Иван Лазаров (Компаса), Иван Михайлов (Торонтото, днес „Човекът-паяк”), Иван Стоилов (Цайса), Иван Стоянов (Маркучини), Йовка Косева, Йордан Георгиев (Данчо Бузата), Кирил Стоянков (Кики), Красимир Гърбев (Къри), Леонора Апостолиева (Льони), Любомир Чалев (Заека), Марио Кършалев (Марича), Мария Заркова (Мюнхена), Момчил Кючуков, Радослава Фалджийска (Рънди), Тодор Николов (Железния), Филип Апостолов
    (Фильо).
    През следващите години се присъединяват:
    Антоний Бойчев (Тони Брадата), Александър (Сашо на Юлето), Драгомир Риджаков (Дахау), Емил Кокалов (Емо Кокала), Калин Антонов (Рокера), Лазар Неделчев (Лазо), Людмил Димитров (Люси), Надежда Бангиева (Надето), Никола Дончев (Джонсън), Никола Кавалджиев (Кольо от „Планинец“), Петър Николов (Селския бик), Сузана Спирова (Сузи), Юлия (Баба Яга).
    През годините от 1974 до 1987 пещерняци
    Антоний Бойчев (Тони Брадата), Александър (Сашо на Юлето), Драгомир Риджаков (Дахау), Емил Кокалов (Емо Кокала), Калин Антонов (Рокера), Лазар Неделчев (Лазо), Людмил Димитров (Люси), Надежда Бангиева (Надето), Никола Дончев (Джонсън), Никола Кавалджиев (Кольо от „Планинец“), Петър Николов (Селския бик), Сузана Спирова (Сузи), Юлия (Баба Яга).
    През годините от 1974 до 1987 пещерняци от клубовете „Еделвайс“ и „Средец“ са правили научни изследвания за генезиса на ледника в привходните части на пещерата. Проведени са систематични наблюдения за нарастването на леда, скоростта и посоката на въздушните течения, температурата на въздуха и леда.
    В периода 1987-1991 г. членове на клуб „Средец“ откриват още нови части и две нови големи зали: „Юбилейна“, намерена през 1987 г. и наречена така по случай петгодишния юбилей на клуба, и зала „Надежда“, последната открита голяма зала към момента (2016 г.). По време на прекартиране на части от пещерата е установена слухова връзка между меандъра над зала „Кики“ и губилище, намиращо се на повърхността. По това време е изкатерен и проверен коминът над „Залата с канапчето“ от Къри, Кики и Джонсъна. През този период клуба получава силно попълнение от клуб „Черни връх“ – София в лицето на Захари Дечев, Богдан Митов (Боби Фотографа от Гинци), Младен Добричев, Иво Кандов (Артилериста), Манол Манолков (Бай Манол), Милчо Манолков (Цаци). Всички те активно се включват в дейността на клуба по проучването на пещерите в района.
    След 1989 г. проучванията, свързани с пещерата, се насочват и в посока на евентуална връзка с Малата Балабанова. Направени са повърхностни измервания за привързване на входовете на двете пещери, като е пусната „антена“ през и между тях. Резултатите са обработени на компютърна програма в 3D среда. Неин автор е Младен Добричев, член на клуб „Средец“. Програмата е написана на програмният език Fortran 77 и е една от първите по рода си в света. Тя е представена от Младен Добричев на Международния конгрес
    по спелеология в Будапеща през 1989 г. във вид на постери и кратко резюме с наименование „Computer aided description of caves, based on conventional measurement” (Dobrichev, Mladen).
    През 1999 г. е установена първата слухова връзка между двете пещери от Кики, Кристиян Додлен (от Франция), Джонсън и Тръна. Връзката е установена посредством хвърляне на пиратки на предполагаемото място за връзка, като първите двама са били в Малата Балабанова, а другите в Голямата. През 2000 г. отново е направена слухова връзка по същия метод от Кики, Данчо Бузата, Младен Добричев и Валери Пелтеков.

    От 2000 г. започва целенасочена работа по разширяване и разкопаване на потенциалните места за връзка между двете пещери, която продължава и до днес.
    Близо 10-годишният период на проучване и картиране на пещерата от ПК „Средец“ е довел до увеличаване на дължината ú до около 3500 м и денивелация от около минус 130 м. Направена е сглобка на оризонтален план от всички отделни картирани участъци, но не е направен подробен вертикален разрез на всички галерии и зали. Постепенно работата по проучването на пещерата и връзката с Малата Балабанова се поема от създадения през 2000 г. Пещерен клуб и спелеоучилище „София“. Първооткривателите на новите части са сред основателите на клуб „София“ и голяма част от тях са членове на клуба. С годините младите пещерняци от клуб „София“ се запознават с пещерата, потенциалните места за продължение, помагат за разширяването и разкопаването на предполагаемата връзка, преекипират стационарните въжета, правят акции по почистване на пещерата.

    През периода 2014-2016 г. в рамките на проект „Невидимото богатство на подземния свят“ бяха извършени редица изследователски дейности, сред които: зимен и летен мониторинг на пещеролюбиви рилепи, сбор на пещерна безгръбначна фауна посредством залагане на почвени, дълбокопочвени капани
    и ръчен сбор. Поставено бе началото на мониторинг на радиационния фон с вземане на радонови проби.
    По време на зимен моноторинг на пещеролюбиви прилепи, проведен началото на март 2015 г., за първи път беше документирана колония от вида голям/остроух нощник (Myotis myotis/blythii), наброяваща 2500 индивида.
    Факт, достатъчен за класифицирането на обекта като подземно местообитание на прилепи от европейско значение и включването му в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР).
    От 31 октомври до 8 ноември 2015 г. бе проведена пещерно-изследователска експедиция с основна цел изготвяне на електронна карта на Голяма Балабанова дупка. Само за 7 дни работа 4 основни екипа от по двама души успяха да прекартират галерии с обща дължина от 2957 м и денивелация 115 м. Събирането на данни бе извършено с помощта на лазерни рулетки DistoX и обработка на място посредством таблети и софтуер TopoDroid. Последващата електронна обработка бе извършена с програмата Therion. По време на картировката пещерняците откриха 127 метра нови галерии, в които няма видими следи от влизане на хора досега, както и няма налична информация за тези части.
    До приключването на проекта беше изготвена цялостна електронна карта и направен 3D модел на пещерата, който бе привързан към повърхностна карта на района. Резултатите от картираните галерии показаха, че пещерата е с обща дължина от 3351 м и денивелация от -126 м до 2016 г.

    Обща информация

    Пропастна пещера, развита в триаски варовици на 7km СИ от с.Комщица, разположена в подножието на СИ склон на рида Било от южния отдел на Берковската планина,на левия бряг на Балабанов дол.

    Има два основни пътя за достигане до Голямата Балабнова. Единият е през с. Гинци, а другият през с. Комщица. Подробни описания за достъп до пещерата се съхраняват в архивите на ПКСУ „София“ и БФСп.

    Oписание на маршрут от с. Комщица.
    КОМЩИЦА – СВЕТИ НИКОЛА – ГРАНИЧЕН ПОРТАЛ – ГОЛЯМА БАЛАБАНОВА
    *Комщица – манастир Свети Никола – черен път, достъпен за кола, 2 км.
    * Манастир Свети Никола – Граничен портал – черен път, достъпен за кола,
    3км. На манастира има хубава чешма.
    *Граничен портал – Голяма Балабанова – горски път и накрая около стотина метра без пътека през гората – преходът оттук до пещерата е около 2.5 км. От портала до пещерата няма вода за пиене. Ние пихме от реката на брод 2 – беше чиста. Видяхме и риба в реката. Целият маршрут от манастира Св. Никола до пещерата е 5.5 км. в едната посока.

    *Портал: 43° 8’4.41″С 23° 0’48.54″И
    Пътят върви по поляните и е много красиво. Можете да видите и местните орли.
    *Разклон 1: 43° 8’9.31″С 23° 1’1.10″И
    Продължавате по десния път (покрай реката)
    *Брод 1: 43° 8’13.01″С 23° 1’24.14″И
    През този брод се минава лесно, „без да се събувате”. Оттук нататък често по пътя тече вода (през пролетния сезон), така че е леко кално и подходящо за по-високи обувки.
    *Поток излиза на пътя: 43° 8’13.98″С 23° 1’45.59″И
    *Разклон 2: 43° 8’15.33″С 23° 1’59.58″И
    Продължавате по десния път
    *Поляна: 43° 8’15.61″С 23° 2’1.95″И
    Подходящо място за кратка почивка.
    *Брод 2: 43° 8’16.89″С 23° 2’5.02″И
    На този брод добавих няколко камъка, така че също лесно се преминава.
    *Завой на пътя: 43° 8’12.74″С 23° 2’17.67″И
    Пътят завива наляво и катери леко нагоре през гората, като след стотина метра завива надясно и върви по равно.
    *От точката на завоя може да се стигне напряко до пещерата (аз я минах тази отсечка по обратния път – от пещерата към пътя), но се минава през доста обрасло с храсталаци, много коприва и на няколко места стръмни, но къси изкачвания. Стига се до място, което нарекох Изчезващата река (43°8’7.01″С 23° 2’23.99″И) – силен поток се спуска от горе и внезапно в дерето изчезва в малка дупка. Вероятно е свързан с Балабановата или излиза на друго място.
    *Ако продължите по пътя, той скоро завива надясно и върви по равното. Стигате до Каменната река: 43° 8’14.26″С 23° 2’20.38″И Върху голям камък има червена поизтрита маркировка С БАЛАБАН и стрелка, сочеща в посока по пътя.
    *След около 350-370 метра, приблизително тук:43° 8’4.54″С 23° 2’29.6″И се отклонявате от пътя и се спускате надясно и надолу през гората към дерето и след стотина метра излизате на площадката над Балабановата дупка. Моите координати на площадката са:43° 8’5.4″С 23° 2’27.0″И
    *Оттук на връщане можете ако искате да минете напряко през дерето, което излиза на завоя на пътя. Спестявате част от изкачването нагоре и около 450 метра. Получавате като награда трънаци и коприва:), както и можете да видите Изчезващата река (координати по-горе)
    *От завоя по черния път до пещерата е около 800 метра.
    *От пещерата без пътека през дерето до завоя е около 350 м.

    *Този маршрут незаслужено е отричан от някои. Вероятно са пробвали по черния път, който тръгва от Комщица и катери нагоре по билото – той сигурно е объркващ. Маршрута, който давам тук, върви по пътя край реката и е лесно достъпен. Можете спокойно да стигнете с кола до портала, само на няколко места трябва да се внимава, ако колата е по ниска – аз отидох с малък Голф и нямах проблеми.
    *Координатите на заглавната страница за пещерата могат да ви препратят в гората над пътя. Вярната посока е обратна – надолу от пътя към дерето.
    Благодаря на този, който е дал верните координати: E 23° 02′ 25.19“, N 43° 08′ 04.44“

    *Достъп откъм с.Гинци:

    До нея има хубав черен път застлан с чакъл, така че кола може да се качи до горе. Тръгва се от с.Гинци по посока прохода Петрохан. Около километър след края на селото и стотина метра преди десен завои на пътя от лявата страна на шосето има отбивка, която е черен път и води към бившата вече хижа „Малина“. Тя се подминава и се навлиза във вододайна зона, като е възможно да се отговаря на въпроси на работещите по подръжката, но пък те могат да ви упътят. Около 2-4км след хижата ще достига до типичната постройка на „Водарски кантон“. Ако сте с кола – тук се паркира и се продължава пеша. Отбивката за пещерата е от дясната страна на черният път, минаващ покрай кантона. Може малко трудно да се забележи, защото това е пътя за с.Комщица, който от десетилетия не се ползва и е доста запуснат, но е точно срещу кантона. По него се върви около 4-5км и в края на това разстояние в дясно на една хубава полянка на 20-30м от пътя
    се вижда входа на Голямата Балабанова дупка, а 200-300м преди това има пътечка за Малката Балабанова. (Тодор Николов – Железния)

    Името на пещерата идва от историята, че някой си Балабан, докато косял трева над входа, паднал долу. Тази история е разказвана на Кирил Стоянков от Бай Мето, дългогодишен хижар на хижа „Малина“. Първоначалното ú име е Балабанова дупка, но след откриването на Малата Балабанова дупка постепенно пещерняците започват да я наричат Голямата Балабанова (Големата Балабанова по местния диалект).
    Със своите над 3350 м проучени и картирани галерии, пещерата влиза в класациите на най-дългите пещери в България и е най-дългата пещера на територията на община Годеч.

    Интересен факт са публикациите (в много статии, интернет страници и книги), в които като обща дължина на галериите на Голяма Балабанова са посочени 4800 м. Това всъщност е сериозно разминаване с реалната дължина на пещерата. Разликата в дължините вероятно идва от една ненадписана сборна сглобка на картите на Малката и Голямата Балабанова дупка, изготвена от Кики като работен вариант при търсенето на връзка между двете пещери, а дължината от 4800 м е предполагаемата им обща дължина. Впоследствие
    сглобката на картите и общата им дължина са публикувани погрешно като информация и данни само за Голямата Балабанова. От там идва и голямата разлика в данните за дължината на пещерата.