Снимки
Биологични видове
Visit: 21.09.1960 (P. Beron).
Hirudinea: Trochaeta bykovskii
Copepoda: Acanthocyclops vernalis
Opiliones: Leiobunum rumelicum
Ephemeroptera: Habroleptoides modesta
Coleoptera: Carabidae: Pheggomisetes globiceps ilandjievi
Trichoptera: Micropterna nycterobia, Stenophylax permistus
Chiroptera: Rhinolophus hipposideros, Plecotus auritus, Myotis emarginatus, M. mystacinus
История на проучванията
Историята на проучването започва още от далечната 1960 г. По това време е изследвана от Д. Иланджиев до 260 м дължина. Същата година са направени и първите биоспелеологични изследвания на фауната от В. Бешков, Т. Мичев и П. Берон. Пещерата е била обект на проучване и картографиране през 1974 г. от П. Трантеев (Хера), П. Берон, З. Илиев (Здравеца), Т. Даалиев (Тръна), Н. Гладнишки, А. Анев, членове на ПК „Еделвайс“. През тази година е достигнато до старото дъно на пещерата, до което дължината от входа е приблизително 350 м с дълбочина от -80 м.
През 1982 г. Васил Генчев и Йордан Георгиев (Данчо Бузата) от новосъздадения ПК „Средец“ – София посещават пещерата. Те са предупредени от Веселин Гяуров (Батето), че някъде има непроучен комин, от който духа. Данчо намира и изкачва комина, след който попада в големи нови части, стигайки до отвес, под който се чува шум на течаща река („Мерцедеса”). Клубът започва целенасочена работа по проучване и картиране на „Новите части“.
В периода 1982-1987 г. са открити и картирани голяма част от галериите и залите в „Новите части“, предимно по време на зимни лагери и експедиции: „Залата на Мандарините“, частите около „Мечата пързалка“, пътя към зала „Средец“, зала „Средец“, пътя под залата, пътя на водата от зала „Средец“ до траверса. Преминати и картирани са множество тесняци, включително „Тесняка на Ади“, участъка
от траверса до дренажа, „Мечтата на алпиниста“, „Таралежа“, „Рояла“, „Рокфора“, „Лагера“, участъка към сифона, „Тесняка на Кики“, „Сухата камина“, „18-метровия тесняк”, пътя в ляво от зала „Средец“, „Охлюва“, „Тесняка с арагонитите“, зала „Кики“, зала „Фильо“ и др.
Като изходни пунктове за проучванията са използвани кантона при водохващането и х. „Малина“, а в пещерата е оборудван подземен лагер за 5 души.
Списък на участниците от клуб „Средец” през този период:
Аделина Едрева (Ади), Ангел Апостолов (Геле), Борислава Бъчварова (Бобата), Васил Генчев (Васо), Добриян Малинов (Доби), Жанет Маринополска (Жу), Жени Стоянкова, Иван Лазаров (Компаса), Иван Михайлов (Торонтото, днес „Човекът-паяк”), Иван Стоилов (Цайса), Иван Стоянов (Маркучини), Йовка Косева, Йордан Георгиев (Данчо Бузата), Кирил Стоянков (Кики), Красимир Гърбев (Къри), Леонора Апостолиева (Льони), Любомир Чалев (Заека), Марио Кършалев (Марича), Мария Заркова (Мюнхена), Момчил Кючуков, Радослава Фалджийска (Рънди), Тодор Николов (Железния), Филип Апостолов
(Фильо).
През следващите години се присъединяват:
Антоний Бойчев (Тони Брадата), Александър (Сашо на Юлето), Драгомир Риджаков (Дахау), Емил Кокалов (Емо Кокала), Калин Антонов (Рокера), Лазар Неделчев (Лазо), Людмил Димитров (Люси), Надежда Бангиева (Надето), Никола Дончев (Джонсън), Никола Кавалджиев (Кольо от „Планинец“), Петър Николов (Селския бик), Сузана Спирова (Сузи), Юлия (Баба Яга).
През годините от 1974 до 1987 пещерняци
Антоний Бойчев (Тони Брадата), Александър (Сашо на Юлето), Драгомир Риджаков (Дахау), Емил Кокалов (Емо Кокала), Калин Антонов (Рокера), Лазар Неделчев (Лазо), Людмил Димитров (Люси), Надежда Бангиева (Надето), Никола Дончев (Джонсън), Никола Кавалджиев (Кольо от „Планинец“), Петър Николов (Селския бик), Сузана Спирова (Сузи), Юлия (Баба Яга).
През годините от 1974 до 1987 пещерняци от клубовете „Еделвайс“ и „Средец“ са правили научни изследвания за генезиса на ледника в привходните части на пещерата. Проведени са систематични наблюдения за нарастването на леда, скоростта и посоката на въздушните течения, температурата на въздуха и леда.
В периода 1987-1991 г. членове на клуб „Средец“ откриват още нови части и две нови големи зали: „Юбилейна“, намерена през 1987 г. и наречена така по случай петгодишния юбилей на клуба, и зала „Надежда“, последната открита голяма зала към момента (2016 г.). По време на прекартиране на части от пещерата е установена слухова връзка между меандъра над зала „Кики“ и губилище, намиращо се на повърхността. По това време е изкатерен и проверен коминът над „Залата с канапчето“ от Къри, Кики и Джонсъна. През този период клуба получава силно попълнение от клуб „Черни връх“ – София в лицето на Захари Дечев, Богдан Митов (Боби Фотографа от Гинци), Младен Добричев, Иво Кандов (Артилериста), Манол Манолков (Бай Манол), Милчо Манолков (Цаци). Всички те активно се включват в дейността на клуба по проучването на пещерите в района.
След 1989 г. проучванията, свързани с пещерата, се насочват и в посока на евентуална връзка с Малата Балабанова. Направени са повърхностни измервания за привързване на входовете на двете пещери, като е пусната „антена“ през и между тях. Резултатите са обработени на компютърна програма в 3D среда. Неин автор е Младен Добричев, член на клуб „Средец“. Програмата е написана на програмният език Fortran 77 и е една от първите по рода си в света. Тя е представена от Младен Добричев на Международния конгрес
по спелеология в Будапеща през 1989 г. във вид на постери и кратко резюме с наименование „Computer aided description of caves, based on conventional measurement” (Dobrichev, Mladen).
През 1999 г. е установена първата слухова връзка между двете пещери от Кики, Кристиян Додлен (от Франция), Джонсън и Тръна. Връзката е установена посредством хвърляне на пиратки на предполагаемото място за връзка, като първите двама са били в Малата Балабанова, а другите в Голямата. През 2000 г. отново е направена слухова връзка по същия метод от Кики, Данчо Бузата, Младен Добричев и Валери Пелтеков.
От 2000 г. започва целенасочена работа по разширяване и разкопаване на потенциалните места за връзка между двете пещери, която продължава и до днес.
Близо 10-годишният период на проучване и картиране на пещерата от ПК „Средец“ е довел до увеличаване на дължината ú до около 3500 м и денивелация от около минус 130 м. Направена е сглобка на оризонтален план от всички отделни картирани участъци, но не е направен подробен вертикален разрез на всички галерии и зали. Постепенно работата по проучването на пещерата и връзката с Малата Балабанова се поема от създадения през 2000 г. Пещерен клуб и спелеоучилище „София“. Първооткривателите на новите части са сред основателите на клуб „София“ и голяма част от тях са членове на клуба. С годините младите пещерняци от клуб „София“ се запознават с пещерата, потенциалните места за продължение, помагат за разширяването и разкопаването на предполагаемата връзка, преекипират стационарните въжета, правят акции по почистване на пещерата.
През периода 2014-2016 г. в рамките на проект „Невидимото богатство на подземния свят“ бяха извършени редица изследователски дейности, сред които: зимен и летен мониторинг на пещеролюбиви рилепи, сбор на пещерна безгръбначна фауна посредством залагане на почвени, дълбокопочвени капани
и ръчен сбор. Поставено бе началото на мониторинг на радиационния фон с вземане на радонови проби.
По време на зимен моноторинг на пещеролюбиви прилепи, проведен началото на март 2015 г., за първи път беше документирана колония от вида голям/остроух нощник (Myotis myotis/blythii), наброяваща 2500 индивида.
Факт, достатъчен за класифицирането на обекта като подземно местообитание на прилепи от европейско значение и включването му в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР).
От 31 октомври до 8 ноември 2015 г. бе проведена пещерно-изследователска експедиция с основна цел изготвяне на електронна карта на Голяма Балабанова дупка. Само за 7 дни работа 4 основни екипа от по двама души успяха да прекартират галерии с обща дължина от 2957 м и денивелация 115 м. Събирането на данни бе извършено с помощта на лазерни рулетки DistoX и обработка на място посредством таблети и софтуер TopoDroid. Последващата електронна обработка бе извършена с програмата Therion. По време на картировката пещерняците откриха 127 метра нови галерии, в които няма видими следи от влизане на хора досега, както и няма налична информация за тези части.
До приключването на проекта беше изготвена цялостна електронна карта и направен 3D модел на пещерата, който бе привързан към повърхностна карта на района. Резултатите от картираните галерии показаха, че пещерата е с обща дължина от 3351 м и денивелация от -126 м до 2016 г.
Обща информация
Пропастна пещера, развита в триаски варовици на 7km СИ от с.Комщица, разположена в подножието на СИ склон на рида Било от южния отдел на Берковската планина,на левия бряг на Балабанов дол.
Има два основни пътя за достигане до Голямата Балабнова. Единият е през с. Гинци, а другият през с. Комщица. Подробни описания за достъп до пещерата се съхраняват в архивите на ПКСУ „София“ и БФСп.
Oписание на маршрут от с. Комщица.
КОМЩИЦА – СВЕТИ НИКОЛА – ГРАНИЧЕН ПОРТАЛ – ГОЛЯМА БАЛАБАНОВА
*Комщица – манастир Свети Никола – черен път, достъпен за кола, 2 км.
* Манастир Свети Никола – Граничен портал – черен път, достъпен за кола,
3км. На манастира има хубава чешма.
*Граничен портал – Голяма Балабанова – горски път и накрая около стотина метра без пътека през гората – преходът оттук до пещерата е около 2.5 км. От портала до пещерата няма вода за пиене. Ние пихме от реката на брод 2 – беше чиста. Видяхме и риба в реката. Целият маршрут от манастира Св. Никола до пещерата е 5.5 км. в едната посока.
Пътят върви по поляните и е много красиво. Можете да видите и местните орли.
Продължавате по десния път (покрай реката)
През този брод се минава лесно, „без да се събувате”. Оттук нататък често по пътя тече вода (през пролетния сезон), така че е леко кално и подходящо за по-високи обувки.
*Поток излиза на пътя
*Разклон 2
Продължавате по десния път
Подходящо място за кратка почивка.
*Брод 2
На този брод добавих няколко камъка, така че също лесно се преминава.
*Завой на пътя
Пътят завива наляво и катери леко нагоре през гората, като след стотина метра завива надясно и върви по равно.
*От точката на завоя може да се стигне напряко до пещерата (аз я минах тази отсечка по обратния път – от пещерата към пътя), но се минава през доста обрасло с храсталаци, много коприва и на няколко места стръмни, но къси изкачвания. Стига се до място, което нарекох Изчезващата река – силен поток се спуска от горе и внезапно в дерето изчезва в малка дупка. Вероятно е свързан с Балабановата или излиза на друго място.
*Ако продължите по пътя, той скоро завива надясно и върви по равното. Стигате до Каменната река Върху голям камък има червена поизтрита маркировка С БАЛАБАН и стрелка, сочеща в посока по пътя.
*След около 350-370 метра се отклонявате от пътя и се спускате надясно и надолу през гората към дерето и след стотина метра излизате на площадката над Балабановата дупка.
*Оттук на връщане можете ако искате да минете напряко през дерето, което излиза на завоя на пътя. Спестявате част от изкачването нагоре и около 450 метра. Получавате като награда трънаци и коприва:), както и можете да видите Изчезващата река
*От завоя по черния път до пещерата е около 800 метра.
*От пещерата без пътека през дерето до завоя е около 350 м.
*Този маршрут незаслужено е отричан от някои. Вероятно са пробвали по черния път, който тръгва от Комщица и катери нагоре по билото – той сигурно е объркващ. Маршрута, който давам тук, върви по пътя край реката и е лесно достъпен. Можете спокойно да стигнете с кола до портала, само на няколко места трябва да се внимава, ако колата е по ниска – аз отидох с малък Голф и нямах проблеми.
*Координатите на заглавната страница за пещерата могат да ви препратят в гората над пътя. Вярната посока е обратна – надолу от пътя към дерето.
*Достъп откъм с.Гинци:
До нея има хубав черен път застлан с чакъл, така че кола може да се качи до горе. Тръгва се от с.Гинци по посока прохода Петрохан. Около километър след края на селото и стотина метра преди десен завои на пътя от лявата страна на шосето има отбивка, която е черен път и води към бившата вече хижа „Малина“. Тя се подминава и се навлиза във вододайна зона, като е възможно да се отговаря на въпроси на работещите по подръжката, но пък те могат да ви упътят. Около 2-4км след хижата ще достига до типичната постройка на „Водарски кантон“. Ако сте с кола – тук се паркира и се продължава пеша. Отбивката за пещерата е от дясната страна на черният път, минаващ покрай кантона. Може малко трудно да се забележи, защото това е пътя за с.Комщица, който от десетилетия не се ползва и е доста запуснат, но е точно срещу кантона. По него се върви около 4-5км и в края на това разстояние в дясно на една хубава полянка на 20-30м от пътя
се вижда входа на Голямата Балабанова дупка, а 200-300м преди това има пътечка за Малката Балабанова. (Тодор Николов – Железния)
Името на пещерата идва от историята, че някой си Балабан, докато косял трева над входа, паднал долу. Тази история е разказвана на Кирил Стоянков от Бай Мето, дългогодишен хижар на хижа „Малина“. Първоначалното ú име е Балабанова дупка, но след откриването на Малата Балабанова дупка постепенно пещерняците започват да я наричат Голямата Балабанова (Големата Балабанова по местния диалект).
Със своите над 3350 м проучени и картирани галерии, пещерата влиза в класациите на най-дългите пещери в България и е най-дългата пещера на територията на община Годеч.
Интересен факт са публикациите (в много статии, интернет страници и книги), в които като обща дължина на галериите на Голяма Балабанова са посочени 4800 м. Това всъщност е сериозно разминаване с реалната дължина на пещерата. Разликата в дължините вероятно идва от една ненадписана сборна сглобка на картите на Малката и Голямата Балабанова дупка, изготвена от Кики като работен вариант при търсенето на връзка между двете пещери, а дължината от 4800 м е предполагаемата им обща дължина. Впоследствие
сглобката на картите и общата им дължина са публикувани погрешно като информация и данни само за Голямата Балабанова. От там идва и голямата разлика в данните за дължината на пещерата.
Голямата Балабанова дупка
Входът на пещерата се намира в пропадане в дерето на река Черна и е със сравнително големи размери: височина и широчина около 10 м и овална форма. Подът е покрит с чакъл и по-големи камъни, натрупали се от изветрянето и разрушаването на свода. На 10-12 м в дясно и нагоре (гледайки към входа) има втори наклонен вход, покрит с листа и чакъл, който веднага се свързва с основната галерия.
В началото галерията е широка 7-8 м и висока около 10 м и започва постепенно да слиза надолу с лек наклон. Преминават се няколко малки прага и по-стръмни участъка, под които има плитки езерца или локви. След около 150 м галерията прави няколко завоя и се стеснява. Там се появяват повече езерца, както и натеци, образувани от капеща вода от погорно ниво. На 200 м от входа между натеците
нагоре и в ляво има качване 8 м, което води до малък горен етаж, който е проучен през 2015 г. Той се развива успоредно на основната галерия в двете посоки, около 25 м напред и 100 м назад. И в двете посоки завършва със стеснения или натеци.
Интересно е, че в първите 150 м на пещерата през зимата се образува ледник, който може да се задържи до април или дори до май. Получава се от течащата през входа вода и студения въздух, който пада надолу в галерията. Ледникът прекъсва рязко след около 150 м, което показва, че там студеният въздух намира друг път извън основната галерия.
Долният етаж продължава още 50 м до десен завой и разширение, откъдето следват два пътя. Единият е низходящ по галерия, покрита с нанесени листа и клони, който свършва с непреодолим нанос след около 60 м. Това е и старото дъно, до което е била проучена пещерата през 1960 г. Вторият път, намерен през 1983 г., минава на камина над разширението и нагоре в края на галерията. Там има тесен праг, на който има стационарно въже за придържане. След прага продължава тясна и висока галерия от няколко метра и се стига до „Тройния тесняк“. Наречен е така, тъй като има три успоредни пътя. Най-лесен за преминаване е средният. Той е 10 м и води до низходящ праг -4 м, отново със стационарно въженце. От прага галерията се разширява и разделя на две. В ляво (с гръб към прага) след къс меандър се намира „Мечата пързалка“ – силно възходяща зала, от горния край на която тръгват няколко разклонения с дължини от 10 до 50 м. От прага с въженцето основният път продължава надясно по широка галерия. След 50 м в ляво има няколко къси и тесни разклонения, завършващи с тесняци или блокажи. След още 10 м се стига до „Мерцедеса“, наречен така заради трите пътя, събиращи се в него. Намира се над глух отвес, в който се чува течаща река и над който се преминава по заклещени камъни. Пътят от „Мерцедеса“ наляво и нагоре води до няколко лабиринтни възходящи зали и галерии, описани по-долу, както и до чуващата се река. Пътят към най-ниската част на пещерата е от „Мерцедеса“ в дясно. Преминава се по стационарен парапет над меандър по лявата стена. В края на парапета се преминава в дясно и след малко изкачване се стига до продълговата пясъчна зала. Преди години там е бил изграден подземен лагер за проучването на пещерата. Именно там бе документирана голяма част от наблюдаваните в пещерата прилепи. В дясно в залата през блокаж се слиза отново на реката, чуваща се под мерцедеса. Галерията продължава с няколко прага и завършва с малка зала, в която водата се губи. След лагера галерията прави ляв завой. На самия завой има характерно пропадане, пълно с клони и листа, през което има връзка към старото дъно. То е било разкопано през 80-те години, но в момента е напълно запушено. Наносите показват, че при запълване на долните галерии водата се качва от старото дъно към залата на лагера, но без да стига до самия лагер. След 10-ина метра галерията се разширява. В ляво в ниска фурна се намира „Тесняка на Ади“, наречен на откривателката си. Той стига до началото на галерията, водеща към зала „Средец“. Направо по основната галерия е „Залата с канапчето“. Това е комин, изкатерен и проверен през 90-те години, като от екипирането е останало тънко въженце, идващо от края на комина. Малко след нея се стига до праг -6 м и малка зала. В дясно има около 20 м тесняк, който е разкопаван в продължение на много години с цел свързване с Малата Балабанова.
Това е мястото, където е установена слухова връзка, както и голяма прилика в наслагите по пода на двете части от пещерите. Направо от заличката започва ниска пясъчна галерия, в която на много места се налага пролазване. След 80-90 м се достига до снижение и временен сифон. През студени зимни и сухи летни месеци той става полусифон и тогава е възможно преминаването му. След полусифона се излиза в началото на голяма блокажна зала, като пътят има две направления. От ляво има сравнително късо
разклонение, което достига до непроходимо стеснение, завършващо със сифон. Преминаващата от там вода най-вероятно захранва основния временен сифон. Тръгвайки на дясно, се излиза в зала „Юбилейна“с размери 55/16/10 м. Подът в началото на залата е огромен блокаж, който първо се изкачва и после се слиза. В края на блокажа от ляво започва река, извираща от малка пукнатина в основата на стената. След
около 20 м се достига до края на залата. От там галерията на пещерата сменя рязко направлението си, прави почти 180 градуса завой надясно и пътят се разделя на две. Единият е по пътя на реката, а другият в ляво от реката и минава през галерия, богата на вторични пещерни образувания. Този участък от
пещерата е изключително красив. Двете галерии отново се събират в една и след около 50 м се достига езеро, образувано от реката, и блокаж. След блокажа галерията придобива класическа форма на тунел, като основите на стените са покрити с наноси, а подът е чакъл, през който тече реката. След около 100 м се
стига до края на галерията, където наносите от кал постепенно са изпълнили обема ú. Предполага се, че при високи води галерията в тези части се пълни почти цялата с вода. От там в ляво започва тясна преса, която все още не е проучена изцяло, а по пътя на водата се стига до тесняк, наречен „Дюзата“. След около
20 м лазене, през блокаж от камъни в тавана и изкачване около 5-6 м се излиза в зала „Надежда“, която е и крайната зала на пещерата.
Описание на залите над „Мерцедеса“
От „Мерцедеса“ се минава в ляво по праг над големи заклещени блокове със стационарно въженце. Минаването над блоковете е тясно, но следва широка и висока галерия. След 10 м в дясно има тясна галерия, която води до „Тесняка на Ади“ и залата след лагера. След още 10 м отново има тесняк в дясно,
който се свързва с предишния. Следва късо промушване и отново висок меандър. След малко меандърът се отваря и се появява долен етаж с течаща река. От там отново има няколко пътя. При слизане надолу по реката след тясна галерия се излиза под „Мерцедеса“ и е възможно, но рисковано, да се слезе на дъното на отвеса. От горния меандър може да се продължи напред и отново се налага слизане на реката, тъй като горното ниво се разширява и не може да се мине на камина. Вървейки срещу течението, се излиза в долния край на зала „Средец“. Тя представлява дълга блокажна възходяща зала, като през блокажа са оформени малки галерии, минаващи под залата. Около 15 м след разширяването на горния меандър в ляво в зала Средец има тясна галерия, от която идва част от реката. Тази галерия на свой ред се разклонява няколко пъти, като някои от разклоненията задънват, а други се свързват с по-горните части на зала Средец през отвеси, блокажи или наклони. Реката идва от едно от тези непроходими стеснения.
Ако се продължи в залата, след няколко метра в дясно се намира 12 м възходящ отвес, водещ директно към зала „Кики“ и екипиран със стационарно въже. Напред и нагоре с голям наклон се развива зала „Средец“. В този участък тя се разширява и достига 15-20 м. Подът е лабилен, покрит с ронещи се камъни, и е необходимо внимание. След изкачване на наклона в ляво през блокажа може да се достигне до галерия „Охлюва“. Надясно също има няколко по-къси разклонения. В горната част след снижаване се достига до края на зала „Средец“, която завършва с голям блокаж. В дясно има две слизания в тесните галерии под залата, от които идва реката. От меандъра, от който се излиза в зала „Средец“, има още един път. Ако не се слезе на реката, а се продължи нагоре и надясно, след качване през голям заклещен камък се достига до широка перпендикулярна галерия. Тя скоро се снижава и след около 25 м направо се стига до иронично наречената „Сухата камина“, която е малка камина, водеща до къса галерия и стеснение. Малко преди нея в дясно се намира „18-метровият тесняк“. Той е лесно проходим и води до малка ронлива зала с четири разклонения. Наляво и нагоре след 20 м е зала „Фильо“, която завършва с непроходими стеснения. Надясно е широка галерия, която след 50-60 м води до „Охлюва“ и връзката към горния край на зала „Средец“. В тази галерия има две ниски леви разклоне ния, които се свързват едно с друго и в които
има дендрити и други натечни образувания. Четвъртото разклонение от ронливата зала е нагоре и обратно точно над „18-метровия тесняк“. Там също има стационарно въже за придържане. През тесен меандър и блокаж след около 50 м се достига отново до зала „Кики“ близо до горния край на отвеса, който
я свързва със зала „Средец“. Залата е отново продълговата, възходяща и блокажна. В ляво и надолу, влизайки в нея, се стига веднага до подножието на 10 м отвес, от който понякога тече река. Тази река протича наляво и назад по стръмна галерия с остри ръбове и накрая след 14 метров пад (отвес) пада в долната част на зала „Средец“. Надясно и нагоре след 15 м зала „Кики” приключва с блокаж. Стигайки в горния му край и гледайки към 10-метровия отвес, в дясно има стационарен парапет около 15 м, който траверсира залата и води до продължението над отвеса. От там залата се разклонява почти веднага. Реката, падаща в отвеса, идва от дясно под блокажа, като може да се премине върху него или по течението на реката под него. Двата пътя се свързват след около 15 м. Продължавайки още около 20 м, се стига до
непреодолимо стеснение и блокаж, от който идва водата. Там е направена слухова връзка с губилището на водата на повърхността, като е удряно с чук по скалата и звукът се е чувал от другата страна. В ляво продължава широка галерия, в която на няколко места в ляво и дясно има къси непроходими тесняци. Около 25 м навътре в нея тя се разклонява отново на две, но и двете разклонения завършват след около 10 м с блокажи и стеснения. Интересното и в двете е, че в краищата им са намирани живи корени на дървета с диаметър около 1 см. По 3D модел дясното разклонение е на няколко метра от повърхността, което прави много вероятно намирането на втори вход там.
Историята на проучването е по спомени, записки и архиви, предоставени от Кирил Стоянков (Кики). Използвана е информация от книгата „Пещери и спелеология в България“ и от лични наблюдения на авторите. Описанието е на авторите.
Владимир Георгиев, Енчо Енчев, Антония Влайкова
Карта 2016 г.
