Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Големи Печ. с. Праужда. м. Печ. Салашки пещерен район 202. № 5779 Районен № 202 130. Дължина (19 м).
GPS-координати по – WGS 84: N 43о 36′ 35. 29″ E 22о 34′ 16. 28″
Местонахождение и достъп:
Намира се в едноименната местност, североизточно от пещерата „Врелото”. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 3 км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец „Виола”, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1, 5 км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. В него, над склона, оформен под венеца е развита пещерата Печ.
Описание:
Входът на пещерата е голям (около 14 х 5 м), с характерна наклонена форма. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 19 м. Накрая има непресъхваща локва. Тя е използвана за подслон от овчарите в района. Дъното е покрито с глина и тор, има и отделни чакъли. Отсъстват вторични образувания. Развита е в юрски варовици.
История на проучването:
Пещерата е известна отдавна на местното население. За нея съобщава Стойчо Тошкин, и е картирана на 05. 03. 2010 г. от И. Иванов-ПК „Хеликтит” София и С. Тошкин.
Описание на достъпа
Големи Печ. с. Праужда. м. Печ. Салашки пещерен район 202. № 5779 Районен № 202 130. Дължина (19 м).
GPS-координати по – WGS 84: N 43о 36′ 35. 29″ E 22о 34′ 16. 28″
Местонахождение и достъп:
Намира се в едноименната местност, североизточно от пещерата „Врелото”. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 3 км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец „Виола”, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1, 5 км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. В него, над склона, оформен под венеца е развита пещерата Печ.
Описание:
Входът на пещерата е голям (около 14 х 5 м), с характерна наклонена форма. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 19 м. Накрая има непресъхваща локва. Тя е използвана за подслон от овчарите в района. Дъното е покрито с глина и тор, има и отделни чакъли. Отсъстват вторични образувания. Развита е в юрски варовици.
История на проучването:
Пещерата е известна отдавна на местното население. За нея съобщава Стойчо Тошкин, и е картирана на 05. 03. 2010 г. от И. Иванов-ПК „Хеликтит” София и С. Тошкин.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,неразклонена
Карта
