Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Дупката | Пропастта
БФСп № 1455
№ район и пещера
213013 Район и област Беляковско-Арбанашки район, Старопланинска област Местоположение Местност Дупката Махала / квартал
Населено място с. Горско Калугерово Код на ЕКАТТЕ 17192 Община Сухиндол Област Великотърновска област G P S 2512533343061896 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 31м Денивелация (- , +) 36м (-36м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 465м Карта
Картирали Б. Владимиров, Т. Донева, Велизар Ботев Експедиция Клубна експедиция Клуб „Витен“ Севлиево Година 1976 Мащаб 1: 200 Прекартирали
Последна карта 1976г.
История на откриването Картирана на 10/10/1976г.
Местонахождение Намира се на 2. 5км югозападно от Горско Калугерово в местността Дупката. Височина над МЕБ 230м.
Описание на пещерата Кратко описание: Многоетажна разклонена пропастна пещера с малко натеци по стените.
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.
Карта
Дупката
№ 1455 код 213013
с. Горско Калугерово, общ. Сухиндол, обл. Велико Търново
Пещерата “Дупката” се намира в землището на с. Горско Калугерово окръг Великотърновски, в местността Дупка. До нея може да се стигне от селата Добромирка, Младен и Горско Калугерово. Най-удобен за превоз е пътят от с. Младен, защото има честа автобусна връзка със Севлиево, а най-кратък е пътят от Горско Калугерово – 2,5км.
От центъра на Горско Калугерово се излиза на югозапад, като се качва нагоре но склона по пътека. Ка то се стигне до средата на склона пътеката извива на запад,, след това отново на югозапад и като се изкачи на върха се слива в нискостеблена гора с коларски път, идващ от изток. Тръгва се по него в посока запад-югозапад. След малко отдясно започва да се вижда високоволтов електропровод, вървящ почти успоредно на пътя на около 100м от него. Същевременно, пак отдясно, се вижда рядка овощна градина а след нея изоставена стръмна нива със самотно дърво в горния край, заобиколена от три страни с гора. На това място пътя започва да се спуска надолу. Изоставя се пътя, минава се под електропровода и се излиза в горния ляв ъгъл на споменатата нива. От там, през гората по пътечки в западна посока се излиза на малко плато, завършващо на юг е невисок /5-10м/ скален венец, а от север с нискостеблена дъбова гора. От това плато се вижда язовир “Александър Стамболийски”. Пропастта се намира на десетина метра навътре в гората в съвсем плитък въртоп и е почти незабележима. Разстоянието от нея до западния край на платото е около 50-60 м.
Входът й представлява неправилен многоъгълник с ширина 50см и дължина 90см. Сочи надолу. Относителната му денивелация спрямо МЕБ е около 200 – 230м /по топографска карта/. Зоната на мразовото изветряне се простира на около 2-Зм навътре.
Галерията е тясна и ниска, само в началото е по-широка. Входът на пропастта се намира в лявото разклонение. Първични и вторични карстови форма почти не се забелязват /има само малки натеци/. Пропастта и галериите са образувани по диаклаза с посока изток-запад,’ скалите са силно разтрошени и изглежда , че не е имало почти никак вода, защото няма следи от нея, а и самата пещера се намира на върха на баира и всичката вода се оттича по склоновете.
Дължината на хоризонталните галерии е 30,5м, дълбочината на пропастта е 31,6 м, а общата денивелация е 36м.
В посока изток-запад пропастта е широка до 10-на метра, а в перпендикулярната й посока – от 2м до 40см, средно 70-80см. Може да се слее и изкачи на камина с осигуровка. Има опасни лабилни камъни, които могат да се срутят при невнимателно придвижване.
Пропастта завършва с две разклонения, дъната им са покрити с глина и нападали камъни.
Метеорологични наблюдения не са правени. Има няколко прилепа, вида мм не можахме да определим.
Изследвания за флора и фауна не са правени.
Инвентар за проникване: 3 въжета по 40м, 2 стълби по 20м, 7-8 карабинера, 2 спирателни пластини, по 1 прусек на човек. Краят на въжето, за което се закача стълбата се връзва пред входа за някое дърво, защото вътре няма място за клин. Има забит един клин , за който се закача осигуровката; той се намира на 3-4м от входа на пропастта и е в добро състояние.
Необходим брой на прониквачите – 5 или 6 човека.
Има някаква легенда за хвърлени оръжия, но точно как е, не е установено. Вероятно ще я изпратим допълнително.