Дружба

  • Други имена
    Свети Христ -
  • Дължина
    20 m.
  • Дълбочина
    130 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1305 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Установени 7 вида безгръбначни животни
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Дружба | *Свети Хрис, *Р 117 –

    с. Добростан *Код на ЕКАТТЕ: 21676 –

    Община Асеновград *Пловдивска област –

    Изходен пункт х. Марциганица –

    Местност: Св. Хрис –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 535420 N 41, 530330 – WGS84 –

    Рег.№ 71 *Код № 407001 *НМВ 1312м.-

    Обща дължина 20м *Денивелация -107м.-

    История на откриването:

    Отдавна известна на местното население. През лятото на1962г в края на II МПЕкспедиция се правят първите опити за спускане(П. Берон и К. Ковалски до -25м, по липса на време и инвентар). Тогава получава името „Дружба“ в чест на международния екип. През същата година до дъното на пропастта достига пловдивският алпинист А. Сидеров, който приписва на Дружба денивелация 211м. На 10/11/1968г Н. Генов и И. Рашков от ПК“Планинец“ („Прилеп1962“)гр. София картират пропастта, като съобщават дълбочина 130м. Данните са проверени от МПСбор „Добростан 75“, проведен на 09-11/06/1975г, от П. Петров, В. Недков и Т. Даалиев.

    Местонахождение:

    Намира се на скално ребро под вр. Свети Хрис. над р. Сушица. Пропаст в протерозойски мрамори, образувана на кръстоската на два разлома, единият от които е с посока 350 градуса, а другия – 20 градуса. Моделирана е по първия разлом, докато втория не е толкова изразително проявен в пропастта. От друга страна по същия разлом в североизточна посока са наредени серия от въртопи и не е изключено в дълбочина техните канали да се съединяват с пропастта. От х. Марциганица се отправяме в посока юг. Подминаваме вдясно отклонението за дерето, водещо към мест. Чардака и продължаваме южно. Достигаме до пропаднално място, след което мест – ността се спуска стръмно към р. Мостовска Сушица. Под нас са отвесни скали. Насочваме се на изток /ляво/, като се движим плътно до скалите, които вече са ни отдясно. Изкачваме се, преминавайки през смесена гора, докъто стигнем до върха. Отдясно е дълбока пропаст. Пътеката се вие по ръба ѝ и излиза на малка полянка. Тук на земята е обозначена с плоча ТТ /триангулачна точка/ 20 (вр. Св. Христ – 1431м). От х. Марциганица към тт 20 посоката е с азимут 110 градуса. Продължаваме по билото около 70м, като се спускаме по карстово поле. Навлизаме в хвойнови храсти. Пред нас е елова горичка, а отдясно малко по-надолу започва смесена гора. Минаваме между двете и вървим още около 30м. Вдясно в гората на голям бор се забелязва табела, указваща името и посоката на местността Св. Хрис. Оттук продължаваме в югоизточно направление и излизаме на наклонена поляна. Спускаме се право на юг, навлизайки отново в смесена гора. Пътека няма, като пътя е маркиран с каменни пирамидки. Ориентир ни е реброто, по което се движим. Отдясно то се спуска стръмно и преминава в отвесни скали, а отляво е по-полегато. Накрая завършва също с отвесни скали. Непосредствено пред тях отново има малка скална плоча с издълбано в нея “Дружба” и стрелка. Тук сме на кота 1, 310м. На 5м по-надолу вляво е отворът на пещерата – има поставена бетонна плоча на 5м от него. На входа отляво има два забити спита. На третия метър в пропастта, отново в ляво има друг спит. След улея също има два забити спита. Отвора на пропастта е почти кръгъл с диаметър около 3м на силно наклонен терен в основата на малък венец. Желателно е парапет на двата роолплъга отвън от лявата страна. От там се прави прехвърляне с примка за няколко дървета над отвора.

    Описание на пещерата:

    Отворът е почти кръгъл, която форма се запазва до 25 -ия метър. Следва галерия низходяща с южна посока,. като достига до стеснение и стръмна малка площадка 2-3м2, от която започва 81м отвес. Дъното е с размери 10×26м и е покрито с чакъл и няколко скални блока. В северозападната му страна има срутване, което ако се премине, би могло да доведе до увелича – ване на общата денивелация на пропастта, още повече, че до местния ерозионен базис остават не по-малко от 200-300м. Пропастта е суха. При дъждове има опасност от нахлуване на води. Първите натечни образувания се появяват на 36-ия метър и са представени от повлеци и пещерно мляко. От 52-ия до 60-ия метър се наблюдава диаклаза – азимут 48 градуса с ширина 1 м. От 75 – ия до 80 -ия метър в северозападната стена на пропастта се забелязва отвор на галерия, който не е проверен поради липса на съоръжения за това. Забележка: При екипиране, първият да почисти камъните от улея.

    Описание на достъпа

    Дружба | *Свети Хрис, *Р 117 –

    с. Добростан *Код на ЕКАТТЕ: 21676 –

    Община Асеновград *Пловдивска област –

    Изходен пункт х. Марциганица –

    Местност: Св. Хрис –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 535420 N 41, 530330 – WGS84 –

    Рег.№ 71 *Код № 407001 *НМВ 1312м.-

    Обща дължина 20м *Денивелация -107м.-

    История на откриването:

    Отдавна известна на местното население. През лятото на1962г в края на II МПЕкспедиция се правят първите опити за спускане(П. Берон и К. Ковалски до -25м, по липса на време и инвентар). Тогава получава името „Дружба“ в чест на международния екип. През същата година до дъното на пропастта достига пловдивският алпинист А. Сидеров, който приписва на Дружба денивелация 211м. На 10/11/1968г Н. Генов и И. Рашков от ПК“Планинец“ („Прилеп1962“)гр. София картират пропастта, като съобщават дълбочина 130м. Данните са проверени от МПСбор „Добростан 75“, проведен на 09-11/06/1975г, от П. Петров, В. Недков и Т. Даалиев.

    Местонахождение:

    Намира се на скално ребро под вр. Свети Хрис. над р. Сушица. Пропаст в протерозойски мрамори, образувана на кръстоската на два разлома, единият от които е с посока 350 градуса, а другия – 20 градуса. Моделирана е по първия разлом, докато втория не е толкова изразително проявен в пропастта. От друга страна по същия разлом в североизточна посока са наредени серия от въртопи и не е изключено в дълбочина техните канали да се съединяват с пропастта. От х. Марциганица се отправяме в посока юг. Подминаваме вдясно отклонението за дерето, водещо към мест. Чардака и продължаваме южно. Достигаме до пропаднално място, след което мест – ността се спуска стръмно към р. Мостовска Сушица. Под нас са отвесни скали. Насочваме се на изток /ляво/, като се движим плътно до скалите, които вече са ни отдясно. Изкачваме се, преминавайки през смесена гора, докъто стигнем до върха. Отдясно е дълбока пропаст. Пътеката се вие по ръба ѝ и излиза на малка полянка. Тук на земята е обозначена с плоча ТТ /триангулачна точка/ 20 (вр. Св. Христ – 1431м). От х. Марциганица към тт 20 посоката е с азимут 110 градуса. Продължаваме по билото около 70м, като се спускаме по карстово поле. Навлизаме в хвойнови храсти. Пред нас е елова горичка, а отдясно малко по-надолу започва смесена гора. Минаваме между двете и вървим още около 30м. Вдясно в гората на голям бор се забелязва табела, указваща името и посоката на местността Св. Хрис. Оттук продължаваме в югоизточно направление и излизаме на наклонена поляна. Спускаме се право на юг, навлизайки отново в смесена гора. Пътека няма, като пътя е маркиран с каменни пирамидки. Ориентир ни е реброто, по което се движим. Отдясно то се спуска стръмно и преминава в отвесни скали, а отляво е по-полегато. Накрая завършва също с отвесни скали. Непосредствено пред тях отново има малка скална плоча с издълбано в нея “Дружба” и стрелка. Тук сме на кота 1, 310м. На 5м по-надолу вляво е отворът на пещерата – има поставена бетонна плоча на 5м от него. На входа отляво има два забити спита. На третия метър в пропастта, отново в ляво има друг спит. След улея също има два забити спита. Отвора на пропастта е почти кръгъл с диаметър около 3м на силно наклонен терен в основата на малък венец. Желателно е парапет на двата роолплъга отвън от лявата страна. От там се прави прехвърляне с примка за няколко дървета над отвора.

    Описание на пещерата:

    Отворът е почти кръгъл, която форма се запазва до 25 -ия метър. Следва галерия низходяща с южна посока,. като достига до стеснение и стръмна малка площадка 2-3м2, от която започва 81м отвес. Дъното е с размери 10×26м и е покрито с чакъл и няколко скални блока. В северозападната му страна има срутване, което ако се премине, би могло да доведе до увелича – ване на общата денивелация на пропастта, още повече, че до местния ерозионен базис остават не по-малко от 200-300м. Пропастта е суха. При дъждове има опасност от нахлуване на води. Първите натечни образувания се появяват на 36-ия метър и са представени от повлеци и пещерно мляко. От 52-ия до 60-ия метър се наблюдава диаклаза – азимут 48 градуса с ширина 1 м. От 75 – ия до 80 -ия метър в северозападната стена на пропастта се забелязва отвор на галерия, който не е проверен поради липса на съоръжения за това. Забележка: При екипиране, първият да почисти камъните от улея.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Екипирана за ТЕВ.Входен отвес -130 м.

    Техническо описание

    Дружба | *Свети Хрис, *Р 117 –

    с. Добростан *Община Асеновград *Пловдивска област –

    Изходен пункт х. Марциганица –

    Местност: Св. Хрис –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 535420 N 41, 530330 – WGS84 –

    Рег.№ 71 *Код № 407001 *НМВ 1312м.-

    Обща дължина 20м *Денивелация -107м.-

    *Екипиране за ТЕВ:

    На входа отляво има два забити спита. На 3-я метър в пропастта, отново отляво има друг спит. След улея също има забити спитове. Започва с 22м силно наклонен в долната си част отвес. Тук се поставят два протектора. Може с нов спит да се направи междинно прехвърляне. На 4-5м има руски роолплъг в червено, но той не решава проблема, а го пренася на 10-12м по ниско. На 22-ия метър има малка наклонена нестабилна площадка, където в ляво има 3-4 роолплъга, а в дясно 1-2. Избират се двата най-добри за закрепване за 81м отвес в камбана. На 7м има забит спит-рок от март 1984г за прехвърляне. На 40м под него в дясно на стената има наклонена пукнатина в основна скала. На 2м от нас е оформена скална издатина от разцепването на скалата, широка около педя и позволява закрепване на примка. Екипира се междинно закрепване. На 35м след примката е дъното. Вход – 1 примка Отвес 22м – 30м въже, 2 протектора, 3 карабинера. Отвес 7м – 2 планки, 2 карабинера. Отвес 40м – 90м въже, 1 планка, 1карабинер. Отвес 34м – 1 стоманена примка. (Ю. Атанасов – „Академик“ Сф)

    Забележка: При екипиране, първият да почисти камъните от улея.

    /Техническо описание:/

    Пещерата запова директно с отвес. Входа с размер 3-4м се намира на стръмен склон. Екипира се от по-ниската му част, до където се слиза в дясно от входа по силно наклонена плоча. Подвежда се парапет на две дървета на 3м хоризонтално преди отвеса. Парапета продължава на спит в ляво след 2м. В началото на отвеса основно и дублиращо на две надвесени дървета с примки. След 2м надолу отклонител с примка на стационарна планка в дясно, боядисана в кафяво. След 10м се стига до силно наклонена площадка с камъни. В края на площадката У-закрепване на 2 спита на срещуположните стени. След 7м спит в ляво (с гръб към отвеса). След 10м стационарна планка в дясно, която се транслира с дълга примка, тъй като и въжето трие. След 10м прехвърляне на сталактон в дясно с примка. След 10м У-закрепване на два 8мм анкера в ляво. Следва 35м камбана до дъното. Дъното е с продълговата форма. В единия му край има блокаж, след който са открити нови части. След качване 2-3м в десния му край се минава през тесняк и се стига до голяма зала с образувания и кален наклон в единия край.

    Необходим инвентар: 130м въже, 6 планки, 5 примки, 11 карабинера Владимир Георгиев, 2013