Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голям брой колония от прилепи- 16 вида
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
БФСп № 1350
№ 204053
Район и област: Понорски район, Старопланинска област
Местоположение: Местност Мегерова кукла Махала / квартал
Населено място: с. Гинци, Код на ЕКАТТЕ 14903, Община Годеч, Област Софийска област
Влажност: Влажна, Водна; Разклоненост: Едноетажна, Разклонена; Други: Скала – Варовик, Диаклазна;
Първа карта: 1939 г., картирали: Иван Буреш, П. Дренски, Кр. Тулешков, Н. Атанасов, Ив. Юлиус и Бруно Питиони, Българско Пещерно Дружество; Мащаб 1: 999
Прекартирали: Петър Берон – „Академик“ 1960 г., Здравко Илиев, К. Любенов, П. Пенчев -„Еделвайс“ 1976 г. Последна карта 1978 г.
Дигитална карта от 2016 г.
–
История на проучванията
Името на пещерата идва от името на местния овчар дядо Дине, който преди много години е живял там заедно със стадото си от овце. Така започва и описанието на пещерата, публикувано в книгата на Нено Атанасов „Пещерите при село Гинци – Софийско“. Думичката „пещ“ идва от съкратеното название за пещера от сръбския език „печ“. Затова и голяма част от имената на пещерите в Западна България завършват със съкращение „пещ“ или „печ“.
Динева пещ за първи път се съобщава в научните публикации на братята Карел и Херман Шкорпил от 1895 г. под името Голяма Печ.
На 30 юни 1939 г. се счита, че е проведена първата научно-изследователска експедиция в пещерата, по инициатива и под ръководството на д-р Иван Буреш, тогава директор на Царските научни институти. По време на експедицията са направени план и описание на пещерата.
През годините от 1895 досега в пещерата са направени множество експедиции с научна и изследователска цел, свързани с биологичното разнообразие, геологията, климата, развитието ú в дължина, денивелация и др. В публикуваните статии на това издание са описани и някои от резултатите на проучванията, свързани с Динева пещ за периода 2014-2016 г.
Описание на пещерата
Динева пещ е хоризонтална, суха пещера с една основна галерия и няколко малки разклонения по пътя до края на пещерата. Посоката на развитие на пещерата е запад, като има три основни направления: първите 130 м от пещерата са на югозапад, следва обръщане на посоката на галерията на северозапад, като след около 170 м отново галерията се развива на югозапад. Развива се навътре в масива и може да се раздели на три основни части. В първата си част основната галерия е сравнително голяма и лесна за преминаване. Напречното сечение на галерията има триъгълна форма със заоблени ръбове и средни размери 5 м ширина и 7 м височина. Влизайки от входа, на около 100 м навътре се достига и до първото незначително разклонение на пещерата, което се пада отдясно. Това разклонение е дълго около 15 м и на 7-ия метър прави остър ляв завой на почти 180 градуса, като се връща към основната галерия, но без да има друга връзка с нея. В разклонената галерия няма натечни образувания или перспективи за продължение на пещерата. Вървейки навътре, след 20-ина метра се достига и второ разклонение, което се пада отляво на основната галерия. Общата му дължина е около 60 м и е относително тясно за преминаване. Характерно за него е, че през мокрите сезони от годината по средата му се образува сравнително дълбоко безотточно езеро, което се захранва с вода главно от тавана на галерията през тесни пукнатини. Ако имате ентусиазъм и желание да стигнете до края на това разклонение, ще трябва да се примирите с намокрянето или да изчакате водата в езерото да спадне. Това обикновено се случва през лятото. Продължавайки напред по основната галерия, се достига и до първата голяма зала в пещерата с размери 10-12 м ширина, около 20 м дължина и 15 м височина. В края на залата се е получило срутване от тавана, което е разделило залата на две части. Пътят навътре минава през изкачване на срутилата се земно-скална маса. Качвайки се на най-високата точка на срутището, ако се погледне нагоре, ще се види началото на комин, който по данни от пещерняци от ПК „Хеликтит“ е изкачван, но няма перспектива за продължение на пещерата. След преминаване на срутището се излиза в другата част на залата и в края ú се достига до блокаж от големи камъни. Тук свършва първата част на пещерата, проучена още през 40-те години на миналия век. От тук през блокажа от камъни е намерено продължение на пещерата през 80-те години по време на една от националните експедиции, организирани от Българска федерация по пещерно дело (БФПД).
В основата на блокажа има тесняк, през който се пролазва и се излиза в галерия, значително по-малка по размери от първата основна галерия. Тук пещерата променя характера си и все по-често се срещат натечни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони, драперии и др.). Вървейки по основното направление, на около 20 м след тесняка в ляво има малко възходящо разклонение, което завършва с комин. През следващите около 100 м галерията постоянно променя размерите си и на места се налага пролазване, за да се преминат по-ниските участъци. Втората част на Динева пещ завършва с малка зала с размери 2 на 5 м и височина 2 м.
Оттам започва третата част на пещерата. Тази част е открита и проучена от пещерняци от ПК „Хеликтит“, „Витоша“, „Пещерняк“ и „Екстрем“ в периода 2009-2012 г. В ляво на красивата малка зала започва низходящо стеснение, което след 2 м придобива класическа форма на тесняк. Следват около 20 м лазене, като в края на тесняка се достига блокаж от камъни, през който се излиза в друга малка зала. Залата е блокажна, низходяща и в най-ниската ú част започва нов тесняк. Пътят през тесняка минава покрай множество натечни образувания и малки езерца. На първооткривателите им се е наложило част от тези образувания да бъдат счупени, за да преминат напред. За да се премине по-нататък, също така се налага и лягане в малките, но не много плитки езерца. От тук следват поредици от стеснения и малки зали, като постепенно основната галерия увеличава размерите си, докато се достигне крайната зала на пещерата. Подът и стените на залата са покрити с наноси от кал. На 20 м преди края на пещерата има комин, за който не се знае къде отива и не е проверяван. От ляво на комина в посока края на пещерата има тесняк, който до момента не е преминаван. И на двете места е възможно да излезе продължение на пещерата и в бъдеще тя да увеличи дължината си.
Резултати
В периода от декември 2014 г. до април 2016 г. бяха направени поредните спелеоложки проучвания в пещерата, свързани с проект „Невидимото богатство на подземния свят“, изпълняван от Асоциация на спелеоклубовете в София и идейно вдъхновен от пещерняците от Пещерен клуб и спелеоучилище „София“. По време на реализацията на проекта е направена електронна карта и 3D модел на пещерата с помощта на програмата Therion, с което дължината ú достигна 544 м при денивелация от +17 м. Проектът постави началото на мониторинг на радиационния фон и по-точно измерване на количеството радон в пещерата. По отношение на екологията и опазването бе направен акция по почистване на боклуците в привходните части на пещерата. В областта на биоспелеологията бяха организирани редица изследвания и наблюдения на флората и фауната.
Негативно въздействие на човешката дейност
Поради лесния си достъп Динева пещ от много години привлича вниманието на множество изследователи, пещерняци, любопитни посетители и дори иманяри, което я прави силно уязвима от човешката дейност. В привходните части на пещерата често могат да бъдат открити множество останки от импровизирани факли или боклуци, които са оставяни след посещенията на „пещерните туристи“ – любопитни хора, нямащи етиката и знанието на пещерняците как се посещават и защо се опазват пещерите. Не са малко и надписите по стените и образуванията, оставени от недобронамерените посетители на пещерата. Търсачите на съкровища (иманярите) също не са пропуснали да потърсят имането, за което са чули от някоя легенда за пещерата. Всички тези фактори са оказали силно негативно влияние и са нанесли сериозни вреди на биологичното разнообразие и естетическия вид на пещерата.
При изготвяне на описанието са използвани: книгата на Нено Атанасов „Пещерите при с. Гинци“ от 1940 г.; архив от Главната картотека към Българска федерация по спелеология; информация, предоставена от Яни Макулев и личните наблюдения на автора.
Енчо Енчев, ПКСУ „София“
https://hiddenwonders.bgcaveexplorer.info/wp-content/uploads/2016/04/cave-studies.pdf
–
Стара информация
История на откриването „Преди години въ тази пещера е живълъ дядо Дине, заедно съ своето стадо овце, откъдето тя носи името му. И сега в предната частъ пещерата е преградена съ плетъ, като съ него се затварятъ овцете за почивка, а презъ тесна врата се влиза при техъ и въ самата пещера. Също тукъ съ забити въ земята неколко стола, въ които се слага соль за овцетъ. (Нено Атанасов 1940г) Съобщена за първи път от Карел и Херман Шкорпил (под името Голяма Печ) през 1895г. Първото известно проучване датира от 30/06/1939г и е извършено от научна ескпедиция на Бълг. Пещерно Дружество под ръководството на акад. Ив. Буреш и участието на П. Дренски, Кр. Тулешков, Н. Атанасов, Ив. Юлиус и Бруно Питиони – съставен е план, описание и са извършени биоспелеологични сборове. Първата карта е на П. Берон в началото на 60-те години. В периода 1967-1968г изследвана от Михаил Квартирников във връзка с проучване на екологията на населяващия я сляп пещерен бръмбар Pheggomisetes, по-късно от Вл. Бешков и други изследователи на прилепите. Правени са систематични едногодишни климатични наблюдения. В последствие през 1978г проучвана и картирана от З. Илиев и К. Любенов от „Еделвайс“. През октомври 2011г сборна група от „Хеликтит“, „Витоша“ и „Пещерняк“ открива продължение – над 100м нови части и горен етаж.
Местонахождение: Намира се на 700 м югозападно от с. Гинци на десния денудационно-ерозионен склон на р. Гинска (Нишава), в подножието на скалния венец „Заскоко“. Образувана е в средно-горноюрски варовици. Височина над МЕБ 50 м.
Описание на пещерата: Хоризонтална, разклонена на няколко нива суха пещера. Триъгълен профил на напречното сечение със средни размери ширина 5м и височина 7. 5м. В края на пещерата има зала с дължина 20, ширина 10 и височина 15м. Бедна на натечни образувания. Дебели глинени наслаги. В средата, в единственото ляво разклонение и в залата периодично образува езера вследствие интензивно капеща вода. „Входа на пещерата гледа на североизток, широкъ е 2-50м и високъ 7м. Отначало пода е покритъ съ овчи торъ и върви почти право до 34м, съ средна височина 6м, следъ което завива въ лево, разширява се наново на 52м и се отклонява въ десно до 88м. Височината на тавана до 88м е отъ 5-9м. Тукъ вече се чувствува значителна влажность. Отъ 88м нататъкъ пещерата наново завива на десно, като общия ходъ малко се стеснява. Точно на 112м пещерата е доста влажна, дори кална. На тази дълбочина и при тези условия се намериха много Светломразци – Pheggomisetes’u. На 118м въ лево се отделя единъ страниченъ гесенъ каналъ, дълъгъ 60м и широкъ 1-2м. Този страниченъ каналъ е потъналъ въ каль, вода, която къмъ 30м образува езеро, което пречи да се отиде по-нататъкъ. Също тукъ на 118м, но въ десно, е и „Голямото езеро“, значително замърсено, въ което се намериха пещерни пиявици и Planarie. Главната ось на пещерата не изменя посоката си, а само на 126м странично се разширява въ голяма зала, достигаща до 10м широчина и 15м височина. Точно въ нея се е разлелъ единъ големъ сталагмитъ, подобенъ на „Водопадъ“. На 132м пода на пещерата е значително повдигнатъ, осеянъ съ големи каменни блокове и съ едно изкачване и слизане се стига въ най-влажната часть на пещерата (158м), където отъ тавана постоянно капе вода, отъ която въ десната страна се е образувало едно бистро езерце. Почти до самия край осъта на пещерата не променя посоката си, а само странично пещерата се стеснява. За да достигнемъ до самия край на пещерата, требва наново да се изкачваме, което не е свързано съ трудности. Общата посока на осьта на „Динената пещера“ отъ входа до самия ѝ край съ малки отклонения е югозапад съ дължина 185м. Тази пещера има много малко сталактитни и сталагмитни украшения, обаче фауната й, поради голямата влажность, е сравнително богата.“ (Нено Атанасов 1940 г.).
Екипиране за ТЕВ: Няма данни
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: развита на няколко нива, разклонена
Карта
Карта 2016 г.
