Чочовата скала

  • Други имена
    Пещерата при Чочовата скала
  • Дължина
    141 m.
  • Дълбочина
    16 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    581 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Цочева скала | Чочова скала

    БФСп № 3092

    401012 Район и област Влахински район, Рило-Родопска област, Местност Орлово гнездо
    Населено място с. Фролош Код на ЕКАТТЕ 76180 Община Кочериново Област Кюстендилска област G P S 22.562823, 42.075078 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
    Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна, Образувания Данни Обща дължина 141м Денивелация (- , +) 16м (-16м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 581м Карта Няма карта Картирали М. Методиев Експедиция Клубна експедиция Клуб „Рудничар“ Перник Година 1980 Мащаб 1: 0 Прекартирали
    Последна карта 1980г.

    История на откриването Първо описание от ас. Хр. Меджидиев в списание „Турист“ 1933г, бр. 3.

    Местонахождение Намира се до с. Фролош на левия бряг на р. Копривлен. Входът е затрупан!

    Описание на пещерата Преди няколко години в България се образува пещерно дружество, което ви постави за целъ да изучава пещерите. Такива досега въ Дулнишка околия не бяха открити. Югоизточните склонове на Осогово, които достигат до с. Бобошево при р. Струма са от варовик, примесен с червенъ пясъчник. Този варовник дава възможность да се образуватъ пещери. Малки дупки и въртопна форми има, но по-големи, които да са обръщали внимание на околното население, досега не бяха открити. Напоследъкъ се откри такава голема пещера мекду селата Фролошъ и Цървище. Изглежда, че направи големо впечатлание на околното население, защото отъ един месецъ насамъ стотици хора минаха през нея. Въпросната пещера при „Чочева скала“ се намира въ този именно скатъ на Осогово. Самата скала представлява мъчнодостъпни и отвесни скали, които околното население нарича „Орлово гнездо“. Входът е отвесна дупка, 3-4м дълбока, задълбана въ варовити скали, примесени съ червенъ песъчник. Вътрешностъта представлява единъ главен входъ, който има разклонения въ страни и нагоре. Отъ единия до другия край пещерата може да се изходи бавно и свободно за половинь часъ. Само на две места минаването става мъчно, а останалия входъ е широк и високъ до 7-8м. На некои места дава разширения съ хубави и заоблени форми. Сталектити и сталагмити нема, което дава основание да се допуска, че пещерата е сравнително млада. На две места има само варовниково заливане и образува хубави форми, подобни на грамадни мидени черупки. По техните краища има начални образувания на сталактити и сталагмити, които посетителите са намерили за добре да унищожът и разхвърлят изъ самата пещера или вънъ при нейния входъ. Съ това е уницожено най-ценното и хубавото въ нея, отъ което би се възхитилъ всеки, предъ видъ ваятелството, което ни дава подпочвената вода при разлагане на варовника. Краят се затваря отъ срутени материали. Ако се разгледа добре мястото, съ основание може да се допусне, че пещерата продължава още нататъкъ. Вътре тя е суха, въздухътъ е чистъ и свободно се диша. Има опасност, обаче, отъ срутване, защото нямаме единна варовникова скала, която да се пропива отъ подпочвената вода. Напротив, имаме отделни камъни червенъ пясъчникъ, които, пропити отъ подпочвената вода, лесно се отделятъ и срутватъ. Подътъ е покритъ съ мазна лепкава червена глина, коятоу изглежда, е дала възможностъ да стане вътрешно хлъзгане, разместване на пластовете и самата пецера е станала широка и висока. Това хлъзгане на пластовете се вижда много ясно. Хубаве заоблени форми, каквито има в други пецери, тукъ не се виждатъ. Има по тавана и въ страни хубави изваяни хуниеобразнн дупки, до 20см въ диаметъръ, но те са съвършено малки. Въобще тамъ, където е могла да достигне човешката ръка, всичко хубаво е счупено. Дължината и не щи да е по-голема от 200м. Въ всеки случай това е единствената досега открита пещера въ Дупнишка околия. По тази причина тя заслужава внимание и посещение. Необходимо е, обаче, нейните посетители да ценятъ това, което природата е създада и запазила въ недрата си. Ние трябва само да се удивляваме и възхищаваме отъ хубустите и, но не да ги рушимъ. Това са неща, които, отчупени и занесени дома за украшение, губятъ своята стойностъ, а се унищожаватъ красоти, които никой ваятель или скулпторъ не може да създаде, освенъ майката природа съ своето велико търпение.“ (Ас. Хр. Меджидиевъ, списание „Турист“ 1933г, бр. 3)

    Екипиране за ТЕВ Няма данни

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: