Банковица

  • Други имена
  • Дължина
    3746 m.
  • Дълбочина
    83 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    230 m.
  • Ерозионен базис
    97 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Определени 33 вида

    Bankovitsa – cave-pot hole near Karlukovo Railway Station. Alt. 223 m. Length 689 m. Denivelation: 51 m. Coordinates: N 43° 10’ 24” E 24° 04’ 44”. Underground stream and lakes. Mud deposits. Visits: 02.05.1958 (P. Beron), 03.02.1991 (P. Stoev & R. Pandurska).

    Gastropoda: Daudebardia rufa, Atopia quiccardi, Clausilia sp., Monacha haussknechti

    Copepoda: Acanthocyclops sp.

    Isopoda: Hyloniscus riparius, Trichoniscus bureschi, Cylisticus convexus, Tracheoniscus bulgaricus, Armadillidium vulgare

    Amphipoda: Niphargus sp.

    Opiliones: Paranemastoma radewi

    Araneae: Porrhomma convexum, Palliduphantes spelaeorum, Nesticus cellulanus

    Acari: Odontoscirus iota, Poecilophysis spelaea

    Diplopoda: Polydesmus sp., Bulgardicus tranteevi, Typhloiulus bureschi

    Chilopoda: Lithobius nigripalpis

    Collembola: Tomocerus minor, Heteromurus nitidus, Hypogastrura cf. tullbergi, Folsomia sp., Pseudosinella cf. fallax, Oncopodura sp.

    Coleoptera: Carabidae: Trechus cardioderus balcanicus, T. quadristriatus

    Coleoptera: Staphylinidae: Atheta macroptera, A. sulcifrons

    Chiroptera: Rhinolophus ferrumequinum, Rh. hipposideros, Myotis myotis

    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Oписание на пропастната пещера „Банковица“ с. Карлуково Област Ловешка Община Луковит Каменополско-Карлуковски район, Старопланинска област № 206 Местност „Пладнището“ G P S E 24, 044159 N 43, 102586 – WGS84 Защитен природен обект с площ 3ха (зап. 2810/10. 10. 1062г) Рег.№ 1193 Код: 206098 НМВ 277m МЕБ +97 m Дължина 2987 m Денивелация около -83m

    Пропастната пещера „Банковица“се намира на 1, 5 км СИ от с. Карлуково в мест.“Пладнището“и на 500м източно от пещера „Проходна“ и пътя за Луковит и на 300м северно от пещ.“Свирчовица“. Пещерата е пропастна, смесен тип (диаклаза и брахиклаза), понорна, развита на няколко нива, периодично водна, разклонена. Образувана в горнокредните (кампанмастрихтски) варовици, които изграждат мантията на разположената на запад от р. Искър Габарешка синклинала, която източно от р. Искър прехожда в Карлуковската синклинала. Карстообразуващите процеси са протекли по пукнатините оперяващи разлома, който преминава северно от пещерата с направление изток-запад. Пещерата е понорна, разположена в западния край на сухия дол „Баран“, по който протичат при снеготопене и обилни валежни води, за да пропаднат 17м по ниско с хубав водопад. Най-високата точка от отвора, който има формата на котел с диметър 24м, до дъното е 29, 30м (южната стена), а най-ниската – 17, 5м. Пещерата е действуваща, в натечен стадий, с обилно капеща вода, локви, езера и отделни водни потоци. Подовете на галериите са покрити с големи глинени наноси, примесени с чакъли и валуни. Обитава се от редица троглофилни и троглобиотни видове (33 известни) прилепи, паяци, мокрици и стоножки

    Входа е пропаст, дълбока 17, 5м (3 малки прагчета и 15м отвес). Размери на входа 24х12м. Влизането става обикновено от най-ниската точка на входния отвес. В дясната страна на площадката има отвор, през който се слиза на камина, дълбока около 2м. Следва къс тесняк който завършва с отвес. В лявата страна на отвора се орга- низира У-закрепване на два спита. Влизането от тук може да се избегне чрез спускане от нивото на площадката. Системата се подвеж- да от дясно с първоначално закрепване на скална халка, следва къс траверс в стената на пропастта, водещ до закрепване на спитове, откъдето въжето пада свободно в отвеса. Дъното е светло, покрито с камъни. От него навътре води сравнително висока галерия в т. н. „Старата част“. От край време е била известна една част, дълга 95м с два сифона, от които първият е почти постоянно пълен с черна на цвят вода. „Старата част“ се издига с голямо количество наносен материал над нивото на дъното на пропастта и има малко, но красиви повлеци по стените, а на края завършва с Трикорабната църква. Действието на мразовото изветряне е изключително силно. То се за- силва в привходните части и от биологичното изветряне под въздействието на корените на храсти и мъхове, с които бурно е обрасъл понорът и входния отвес. На първия пещерен курс на РКПД в Карлукво (м. 05. 1958 г) беше открит проход през пресъхналия първи сифон и курсистите Н. Корчев и П. Берон попадът в девствени грамадни зали. След сифона се излиза в голяма зала с огромен глинен конус в средата, примесен с чакъли и валуни (закръглени речни камъни). В залата има винаги обилно капеща вода. Натечните вторични образувания са малко, предимно по тавана и отчасти по стените. След като се заобиколи калният конус от ляво, се достига малко кално езерце където таванът се снишава и залата завършва с привиден край в образувания. След езерцето следва праг от -5м под който е разположено езеро с неправилна форма, с дълбочина около 1м. Екипирането на прага се осъществява чрез спит, забит в стената срещу отвора на прага (допълнително закрепване) и основно на дясната страна, не- посредствено до ръба на отвора. Въжето ни отвежда до голям камък в езерото. При високо ниво на водата влизането се осъществява чрез наклонен траверс в ляво от отвора, като за начално закрепване на парапета се използва допълнителната опора. Езерото е разположено в огромна зала. Дъното на залата е покрито с глинени наноси и големи скални блокове. Има обилно капеща вода и малко натечни образувания. Вляво по глинената планина се намира огромен като купен сталагмит. До него в процес на образуване е друг по-нисък. По глината и в езерото има много, но по-малки колоси. Те са образувани върху глината, по която след загубване на равновесие са се обърнали или полегнали. По стените има множество фасетки. След залата, която е висока 24м, следва висока галерия, покрита с глинени наноси, водеща в нова зала, също пълна с глина и чакъл по речното легло. Залата завършва с 5-метров праг. Екипира се на два спита, забити върху характерна подутина в лявата страна на отвора. Дъно- то представлява огромен котел, чийто дъно е покрито с дебел слой лепкава и мокра глина. В ниската му част се откроява дупка към долен-воден етаж. Там малък поток в ниска галерия препречва пътя. Срещу прага личи огромен улей на високо-хлъзгав, мощен и опасен. Над отвора на водната галерия може да се изкачи по глината и да се отиде в най-голямата зала – Залата на глинените планини, дълга около 70м, широка над 30м и висока 23м. Тя е разделена почти по средата от речно легло. Встрани са глинените планини, които от струещата от свода валежна вода са прорязани дълбоко като от речна мрежа. Високо вдясно образуванията заслужават възхищение с многообразието си. От тази зала следват две по-ниски и по-малки, където глината по пода все повече се смесва с чакъли и валуни. В първата от тях е Ракетата – сталактит с характерна форма и придатък-перка. След тях по праг, изграден от големи блокове се достига до ниска, но широка зала с под покрит с каменни блокове. От там след къс сифон се достига до последната малка зала, развита по напречна пукнатина, която се издига нагоре поради утайките. По стените личат кафяви образувания, груби, но мощни. Няколко обемисти щита привличат вниманието. В крайната част на залата е поставен херметически затворен съд с тетрадка за подписване. Вътре са съхранени всички бележки, оставени от откривателите и следващите посетители. /П. Трантеев, Ив. Йорданов, В. Мустаков/. Първоначално пещерата е била изследвана от членове на Първото българско пещерно дружество. До 1959г на изследователите са били познати само входния отвес и галерията водеща до сифона. На 26, 09 същата година, по време на провеждане на първия национален курс за водачи, прониквачи и картировачи в пещери проникващите установяват, че сифона е сух, а на следващия ден група в състав Т. Мичев, Н. Корчев, П. Берон и Д. Иланджиев осъществява първото проучване на новооткритите галерии. Многократно картирана, съвремената карта е от 1988 г, дело на В. Мустаков, И. Йорданов, К. Данаилов, Д. Лефтеров от ПК „Хеликтит“София. В последните няколко години спелеолозите от „Хеликтит“ работят за продължението на пропастта по пътя ѝ към реката. За проникване в последната до сега 13м. пропаст е необходимо 20м. въже. Закрепването се извършва на скални издатъци. Има опасност от заклещване!!! В долните части на отвеса се попада на широка камина, която след около 5-7 м отвежда до галерия. Веднага в дясно има езеро което преминава в сифон. В него се влива поток. Срещу течението се върви по галерия, която вие и постъпенно снишава тавана си. Накрая се достига до полусифон. На 30. 10. 2008г Яни Макулев, Павлин Димитров-Папи и Кирил Церовски преодоляват полусифона, след което следва поредица от галерии, странични притоци и възходящи обеми, както и сложна система от две подземни реки. Срещу течението /след отвесчето/ също е преминат полусифон след разкопаване, отварящ галерия с много комини. На 01. 11. 2008г Ж. Петров, К. Данаилов и Мартина Колева картират частите под отвеса и ги връзват със старите части, докато Яни Макулев, Ст. Бръшнаров и Н. Свещаров-животното пробиват стара синтрова кора и отводняват успешно полусифона. Картирането продължава по водата, като не е достигнат край нито срещу, нито по течението на реката, образуваща голямо езеро под около 30м камина, която трябва да се спусне. Изследванията продължават.

    По свода и стените няма следи от окарстяване. Пещерата е суха, едноетажна, разклонена, леко низходяща с обща дължина 41м. На 4м от входа галерията преминава в обширна зала с височина на свода 8м и диаметър 13м. Подът в средната част на залата е покрит с остри, шилести камъни, а останалата част със суха глина. В западната част на залата има три разклонения, които няколко метра след началото си се стесняват в дълги и непроходими канали. На северната стена на залата има четири разклонения, които са с диаметър около 40см отвори и също непроходими. В пещерата има много стари и нови кости от птици, вероятно донесени от лисици. На няколко места по пода има следи от прилепно гуано.

    Описал:…. /Ат. Спасов/

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 4
    Специфични особености: Екипирана за ТЕВ,Входен отвес -30 м.

    Техническо описание

    Oписание на пропастната пещера „Банковица“ с. Карлуково Област Ловешка Община Луковит Каменополско-Карлуковски район, Старопланинска област № 206 Местност „Пладнището“ Код: 206098 НМВ 277m МЕБ +97m Дължина 2987m Денивелация около -83m

    Пропастната пещера „Банковица“се намира на 1, 5 км СИ от с. Карлуково в мест.“Пладнището“и на 500м източно от пещера „Проходна“ и пътя за Луковит и на 300м северно от пещ.“Свирчовица“. Пещерата е пропастна, смесен тип (диаклаза и брахиклаза), понорна, развита на няколко нива, периодично водна, разклонена. Образувана в горнокредните (кампанмастрихтски) варовици, които изграждат мантията на разположената на запад от р. Искър Габарешка синклинала, която източно от р. Искър прехожда в Карлуковската синклинала. Карстообразуващите процеси са протекли по пукнатините оперяващи разлома, който преминава северно от пещерата с направление изток-запад. Пещерата е понорна, разположена в западния край на сухия дол „Баран“, по който протичат при снеготопене и обилни валежни води, за да пропаднат 17м по ниско с хубав водопад. Най-високата точка от отвора, който има формата на котел с диметър 24м, до дъното е 29, 30м (южната стена), а най-ниската – 17, 5м. Пещерата е действуваща, в натечен стадий, с обилно капеща вода, локви, езера и отделни водни потоци. Подовете на галериите са покрити с големи глинени наноси, примесени с чакъли и валуни.

    Входа е пропаст, дълбока 17, 5м (3 малки прагчета и 15м отвес). Размери на входа 24х12м. Влизането става обикновено от най-ниската точка на входния отвес. В дясната страна на площадката има от- вор, през който се слиза на камина, дълбока около 2м. Следва къс тесняк който завършва с отвес. В лявата страна на отвора се орга- низира У-закрепване на два спита. Влизането от тук може да се из-бегне чрез спускане от нивото на площадката. Системата се подвежда от дясно с първоначално закрепване на скална халка, следва къс траверс в стената на пропастта, водещ до закрепване на спитове, откъдето въжето пада свободно в отвеса. Дъното е светло, покрито с камъни. От него навътре води сравнително висока галерия в т. н. „Старата част“. От край време е била известна една част, дълга 95м с два сифона, от които първият е почти постоянно пълен с черна на цвят вода. „Старата част“ се издига с голямо количество наносен материал над нивото на дъното на пропастта и има малко, но красиви повлеци по стените, а на края завършва с Трикорабната църква. Действието на мразовото изветряне е изключително силно. То се засилва в привходните части и от биологичното изветряне под въздействието на корените на храсти и мъхове, с които бурно е обрасъл понорът и входния отвес. На първия пещерен курс на РКПД в Карлукво (м. 05. 1958г) беше открит проход през пресъхналия първи сифон и курсистите Н. Корчев и П. Берон попадът в девствени грамадни зали. След сифона се излиза в голяма зала с огромен глинен конус в средата, примесен с чакъли и валуни (закръглени речни камъни). В залата има винаги обилно капеща вода. Натечните вторични образувания са малко, предимно по тавана и отчасти по стените. След като се заобиколи калният конус от ляво, се достига малко кално езерце където таванът се снишава и залата завършва с привиден край в образувания. След езерцето следва праг от -5м под който е разположено езеро с неправилна форма, с дълбочина около 1м. Екипирането на прага се осъществява чрез спит, забит в стената срещу отвора на прага (допълнително закрепване) и основно на дясната страна, не- посредствено до ръба на отвора. Въжето ни отвежда до голям камък в езерото. При високо ниво на водата влизането се осъществява чрез наклонен траверс в ляво от отвора, като за начално закрепва- не на парапета се използва допълнителната опора. Езерото е разположено в огромна зала. Дъното на залата е покрито с глинени нано- си и големи скални блокове. Има обилно капеща вода и малко натеч- ни образувания. Вляво по глинената планина се намира огромен като купен сталагмит. До него в процес на образуване е друг по-нисък. По глината и в езерото има много, но по-малки колоси. Те са образувани върху глината, по която след загубване на равновесие са се обърнали или полегнали. По стените има множество фасетки. След залата, която е висока 24м, следва висока галерия, покрита с глинени наноси, водеща в нова зала, също пълна с глина и чакъл по речното легло. Залата завършва с 5-метров праг. Екипира се на два спита, забити върху характерна подутина в лявата страна на отвора. Дъно- то представлява огромен котел, чийто дъно е покрито с дебел слой лепкава и мокра глина. В ниската му част се откроява дупка към долен-воден етаж. Там малък поток в ниска галерия препречва пътя. Срещу прага личи огромен улей на високо-хлъзгав, мощен и опасен. Над отвора на водната галерия може да се изкачи по глината и да се отиде в най-голямата зала – Залата на глинените планини, дълга около 70м, широка над 30м и висока 23м. Тя е разделена почти по средата от речно легло. Встрани са глинените планини, които от струещата от свода валежна вода са прорязани дълбоко като от ре- чна мрежа. Високо вдясно образуванията заслужават възхищение с многообразието си. От тази зала следват две по-ниски и по-малки, където глината по пода все повече се смесва с чакъли и валуни. В първата от тях е Ракетата – сталактит с характерна форма и придатък-перка. След тях по праг, изграден от големи блокове се дос- тига до ниска, но широка зала с под покрит с каменни блокове. От там след къс сифон се достига до последната малка зала, развита по напречна пукнатина, която се издига нагоре поради утайките. По стените личат кафяви образувания, груби, но мощни. Няколко обемисти щита привличат вниманието. На 26.09.1959 година, по време на провеждане на първия национален курс за водачи, прониквачи и картировачи в пещери проникващите установяват, че сифона е сух, а на следващия ден група в състав Т. Мичев, Н. Корчев, П. Берон и Д. Иланджиев осъществява първото проучване на новооткритите галерии. Многократно картирана, съвремената карта е от 1988 г, дело на В. Мустаков, И. Йорданов, К. Данаилов, Д. Лефтеров от ПК „Хеликтит“София. В последните няколко години спелеолозите от „Хеликтит“ работят за продължението на пропастта по пътя ѝ към реката. За проникване в последната до сега 13м. пропаст е необходимо 20м. въже. Закрепването се извършва на скални издатъци. Има опасност от заклещване!!! В долните части на отвеса се попада на широка камина, която след около 5-7м отвежда до галерия. Веднага в дясно има езеро което преминава в сифон. В него се влива поток. Срещу течението се върви по галерия, която вие и постъпенно снишава тавана си. Накрая се достига до полусифон. На 30. 10. 2008г Яни Макулев, Павлин Димитров-Папи и Кирил Церовски преодоляват полусифона, след което следва поредица от галерии, странични притоци и възходящи обеми, както и сложна система от две подземни реки. Срещу течението /след отвесчето/ също е преминат полусифон след разкопаване, отварящ галерия с много комини. На 01. 11. 2008г Ж. Петров, К. Данаилов и Мартина Колева картират частите под отвеса и ги връзват със старите части, докато Яни Макулев, Ст. Бръшнаров и Н. Свещаров-животното пробиват стара синтрова кора и отводняват успешно полусифона. Картирането продължава по водата, като не е достигнат край нито срещу, нито по течението на реката, образуваща голямо езеро под около 30м камина, която трябва да се спусне. Изследванията продължават.

    По свода и стените няма следи от окарстяване. Пещерата е суха, едноетажна, разклонена, леко низходяща с обща дължина 41м. На 4м от входа галерията преминава в обширна зала с височина на свода 8м и диаметър 13м. Подът в средната част на залата е покрит с остри, шилести камъни, а останалата част със суха глина. В западната част на залата има три разклонения, които няколко метра след началото си се стесняват в дълги и непроходими канали. На северната стена на залата има четири разклонения, които са с диаметър около 40см отвори и също непроходими. В пещерата има много стари и нови кости от птици, вероятно донесени от лисици. На няколко места по пода има следи от прилепно гуано.

    Описал:…. /Ат. Спасов/

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 4
    Специфични особености: Екипирана за ТЕВ, Входен отвес -30 м.