Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Представена от 12 вида пещерни организми
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: Двуетажна с три входа, разклонена
Карта
Пещера Топля
Пещера Топля е природна забележителност и може да се посещава свободно.
Във търсенето на нови подводни пещери идентифицирахме Топля като обещаваща заради описаното във картотеката на българската федерация по спелеология цитирано долу:
Проучвана последователно през 1970г от „Планинец“ и през 1975г от „Академик“ София. През 07/1987г леководолазната група на „Студенец“ Плевен осъществява три последователни гмуркания в извора на пещерата. При първото гмуркане И.Гунов, В.Чапанов и М.Димитров навлизат в голяма подводна зала на 70м от входа. Второто влизане се осъществява от две двойки водолази. Първата (И.Гунов и Я.Иванов) навлизат още 25м навътре, а втората (В.Чапанов и М.Димитров) картират вече известната част и продължават още 60м напред, без да излязат в суха галерия. Обща дължина на проучените части 178м при максимална дълбочина -18м
Знаехме че трябва да я гмурнем и да видим дали можем да продължим работата на известните плевенски водолази от миналото.
Пещерата се намира в планинска местност над село Голяма Желязна и пътя до нея е проходим само с джипове. В района на пещерата няма обхват за мобилни телефони и усещането там е, че си в българска джунгла.
При почти всички посещения спахме на хамаци в гората, която е доста жива и често ни изненадваше с гости като лисици просещи наденица, стършели атакуващи ни докато спим и слухове от местните за мечка, която така и не дойде за наше щастие.
Първи дайв
Участници: Георги и Андрей
Отговорности: Георги екипира, Андрей осигурява
Първия дайв беше проучвателен. След влизането си забелязахме различни остатъци от две линии.. Едната линия беше от кабел, а другата – въже. Успяхме да си преправим път през тях и докато екипирах, Андрей наряза въжето, така че то вече не представляваше опасност за нас. На 50 метра навътре намерих и стар фенер, предполагам от влизанията, които са правени през 1987 година.
Втори дайв
Участници: Андрей и Георги
Отговорности: Георги екипира, Андрей картира
Максимална дълбочина: 18 м.
Средна дълбочина: 8м.
Още на входа на пещерата и двата ми трансмитера отказаха. За мое щастие имахме резервни манометри и успяхме да закърпим положението. Продължихме с екипирането. Докато опъвах линията, Андрей разчистваше линиите, които бяха предпоставка за проблеми. Пещера се отвори, видимостта беше повече от добра. Редуваха се галерии с различна големина, имаше такива с височина по-голяма от 10 метра. Дълбочините се променяха докато се придвижвахме напред. На около 160 метра решихме да се върнем. Беше ред на Андрю да се заеме с картирането, а аз трябваше да снимам и да го осигурявам. За съжаление батерията на устройството за картиране беше паднала и не можахме да завършим тази част.
Трети дайв
Водолази: Георги, Андрей и Александър
Пещерняци: Васил и Асен
Отговорности: Георги картира, Андрей снима, Александър картира
Максимална дълбочина: 18м
Средна дълбочина: 8м
С Андрей спахме на Топля, а Васко, Сашето и Асен дойдоха на следващия ден. Те ни помогнаха с пренасянето на бутилките и картираха сухите части на пещера.
Погледнато от към водолазна част плана беше аз да картирам изводеното до момента, а Андрей да снима и да помага с каквото може при самото картиране. Софтуера, който използваме по време на картировачния процес е дело на Андрю и това бяха първите по-големи картировъчни обекти за него. Сашето от своя страна реши да картира по класическия метод едно разклонение намиращо се на около 50 метра навътре в пещерата. От там идва кабела. Разделихме се на две групи и се заехме със задълженията си. Картирахме всичко успешно. Софтуера се представи отлично, но установихме един малък недостатък в устройството за картиране. Резултатът беше карта на сифон дълъг 165м.
Четвърти дайв
Водолази: Андрей и Георги
Пещерняци: Васил, Асен и Александър
Отговорности: Георги картира сифона, Андрей снима и осигурява. Васил, Асен и Александър картират сухите части
Стигнахме края на линията, Андрю се закачи към нея и започна да води. За съжаление не избра правилната посока и се насочи към едно кубе с натекла кал. В последния момент видях кабела на водолазите от плевенския клуб, опитах се да му сигнализирам, но беше късно. Излязохме в кубето с регулаторите в уста, но положението не беше обещаващо. Наклонена стена с кал и нищо друго. Размъти се много, видимостта падна и най-безопасното решение бе да си съберем линията и да поемем по обратния път.
Пети дайв
Участници: Георги и Андрей
Отговорности: Георги екипира, Андрей картира
Стигнахме края на линията, аз се закачих към нея и започнах да водя. Пътя изглеждаше обещаващ. След като бях изводил около 20 м, видях на къде продължава пещерата. Обърнах се да проверя Андрю и забелязах, че светлините му са назад. Изчаках 2 минути, завързах стабилно линията и се върнах да проверя какво се случва. В този момент той се появи и ми сигнализира, че трябва да прекратим дайва. Ребридера му беше дефектирал и изпускаше големи количества въздух. Беше спрял крановете, като пускаше и спираше въздуха при необходимост. Както се казва на ребридерски диалект, караше мотора. В това си положение, аз отзад, той отпред излязохме безопасно. Андрю беше много щастлив, че се бе справил перфектно с проблема си и това беше така, беше запазил хладнокръвие. Аз обаче бях на другия фронт, тъй като се наложи да се върнем толкова рано, виждайки потенциалното продължение. Разбрахме се аз да водя следващия път пак.
Шесто влизане
Участници: Георги и Андрей
Отговорности: Георги екипира, Андрей картира
Преди да влезем трансмитера на Андрей изгасна и отказа да се включи. Бяхме се сблъсквали вече с този проблем и трансмитера беше заменен от манометър. Стигнахме края на линията, аз се закачих към нея и започнах да водя. Продължих напред. Пред мен имаше един блокаж и въпреки, че вероятното продължение изглеждаше в друга посока реших да му хвърля един поглед. След като се мушнах между камъните видях, че обема става по-голям, а също, че има и водно огледало. Реших да се покажа на повърхността, за да огледам. Когато излязох не можах да повярвам. Намирах се в голяма зала с образувания. Андрей стоеше долу мислейки, че ще се потопя отново, но му махнах да излиза. Стояхме в захлас и викахме с регулаторите в устата. Измучах му през регулатора да изкара CO2 сензора, той ми измуча през ребидера, че нямаме такъв в момента, но се сети, че може да използваме ребридера като уред за измерване на CO2. Измери нивото на кислорода и се оказа, че е дори повече от 20%, което означава, че шансовете да има въглероден диоксид са минимални. Казах му, че първи аз си свалям регулатора, а той да ме наблюдава. Така останахме няколко минути, като му говорех как се чувствам през цялото време. След това и той си го свали. Андрей се върна да вземе един телефон с бокс, който беше зарязал малко по назад под водата, а аз започнах да се разекипирам. След това отидох малко по напред и забелязах, че това нещо е огромно. Имахме си подземна река, че и не само една, цели две, които се вливат в едно. Кръстих мястото залата на двете реки. Яко е да си кръщаваш разни галерии. Чувствах се като Колумб :D. Продължихме напред, викахме и краякахме като обезумели, а пещерата не спираше да ни удивлява с размерите и образуванията си. Имаше цевични сталактити, сталагмити, сталактони. На някои места тавана беше висок около 60 метра. Продължихме навътре, но се наложи да се върнем, тъй като времето напредна. Андрю картира сухата част наобратно – 850 метра.
Седмо влизане
Участници: Георги
Отговорности: Продължаване на сухата част
Плана за този ден включваше и Андрю разбира се, но вечерта беше тежка за него. Изкара я с разстройство и повръщане. На сутринта беше блед и обезводнен. Взе решение да не влиза в пещерата.
Влязох сам, минах сифона и продължих в сухата част. Пещерата от конгломерат премина към варовик. Отново се сменяха огромни галерии с прекрасни образувания. Имаше бели сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови кори и драперии. Дойдоха и блокажите. Минах около 4 броя, като последния беше около 60 метра височина. Изкачих се на върха му и след като видях, че може да се слезе на класика и че пещерата продължава реших да се върна, защото Андрю ме чакаше отвън. Картирах цялата суха част от края на блокажа до сифона. След това картирах малката част, която бе останала от края на сифона до онези 165м. До момента имаме картирани 1800м сухи части и 200м сифон. Това прави общо 2000м пещера без да добавяме входните сухи части.
Осмо влизане
Участници: Георги, Андрей и Александър
Пещерняци: Васил и Мишо
Отговорности: Продължаване на сухата част, картиране на новооткритото и проучване на разклоние в сифона
Температура на водата: между 10 и 11 градуса
С Андрей спахме в Голяма Желязна, а Васко, Сашето и Мишо дойдоха на следващия ден. Искахме да имаме снимки и вътре в сифона. Тъй като Андрю е на ребридер тръгна малко по-рано, за да нареди осветления и да ни снима когато идваме. Тръгнахме малко след него и когато достигнахме в голямата зала, той беше готов,… на теория. На практика апарата му заби и не успя да го ползва. Ех тази Топля, влияе някак си на електрониката. Слава богу се беше запасил и с едно gopro, така че вече си имаме едно красиво видео. Сашето минаваше за първи път сифона и след излизането в сухите части изглеждаше очарован. С него взехме няколко точки с distoX в залата след сифона и продължихме напред тримата. Вървяхме бавно, защото бяхме облечени със сухи костюми и дебело термо бельо, но и нямаше за къде да бързаме. След около два часа ходене, снимки и няколко кратки почивки стигнахме блокажа и започнахме да го катерим нагоре. Изкачихме го много внимателно, тъй като камъните бяха паянтови. След два часа и половина ходене бяхме горе, но умората си беше казала думата и Андрей реши да не продължава. Разбрахме се да ни изчака в началото на блокажа. Продължихме двамата със Сашо. Слизането беше доста по трудно. Бяха нападали големи късове скала, а между тях имаше дупки дълбоки по двадесет метра. Движехме се много бавно, внимателно, защото знаехме, че ако изкълчим или счупим нещо ваденето ни ще бъде сериозен проблем. Спуснахме блокажа и продължихме по реката. В един момент стигнахме огромна драперия, под която минаваше самата реката. Това беше следващия сифон. Уникална красота. На входа му намерихме един кокал, остатък от лешник и две многоножки триглобионт от род Balkanopetalum (по предварителна информация). Сложих маската, бонето, ръкавиците и се подготвих за проучване. Имаше малки въздушни междини, като плана бе да се потапям под водата и да излизам в тях преминавайки от една в друга. Така се придвижи няколко метра под драперията, но си беше трудно, тъй като сухия костюм ме буташе постоянно нагоре, а драперията беше остра в долната си част. Въпреки това успях да видя, че сифона разширява напред, а долната му част беше чист пясък. Наобратно картирах всичко до началото на блокажа, като добавихме още 230 метра към текущата карта. Андрей, който беше ударил половин часова дрямка, ни чакаше свеж като репичка. Стигнахме сифона, като направихме план, че навръщане двамата с него ще проверим едно разклонение преди изхода, а Сашето ще ни чака. Така и направихме. Когато достигнахме разклонението Андрей взе макарата и тръгна напред, а аз го осигурявах. Излязохме от разклонението и се озовахме на вече познато място в сифона. Видяхме си и линията. Оказа се че разклонението е просто байпас който пак се включва във главната галерия. Решихме да разекипираме линияата наобратно за да не правим навигацията в пещерата сложна. На връщане, аз разекипирах и държах опънато въжето а Андрей навиваше макарата. Върнахме се при Сашо и тримата излязохме навън. Тази разходка ни отне скромните шест часа.
Важно е да споменем Васко и Мишо от СК Пълдин. Тези хора се хванаха от Пловдив специално, за да дойдат да ни помогнат с носенето на бутилките до сифона през речното корито и за да съм по-точен, те ни пренесаха всичко,… и в двете посоки. Хубаво е когато има такива личности, които инвестират време и средства за науката и общата кауза. Благодаря!!!
И така до момента проучената от нас суха част става над 2000м.
Следващите проучвания ще изискват планирането на многодневна експедиция под земя, тъй като пренасянето на водолазна екипировка през сухата част ще е смазващо и времеемко. Набелязали сме места подходящи за подземен лагер и гледаме напред към изследването на Топля.
Автор: Георги Михайлов
Водолази:
Георги Михайлов – 0889880237
Андрей Манолов
Александър Стоев
Активна карта на сайта на СК „Пълдин“ Пловдив
https://sk-paldin.eu/caves/toplia.html?fbclid=IwY2xjawTWhGtleHRuA2FlbQIxMABicmlkETBmTnlqdVhqaUYxNXZmcXR3c3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHj1RyfB7dBXyzXI4DCGP6UgmzMLeBaIsXvphwQJhS7FPPL3PlwTu-yk65A6y_aem_E2LWXUrG2VMaCej-C3adTQ