Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голяма прилепна колония и от петте вида подковоноси
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
МАНАФ-КОЮСУ /ПРИЛЕПНАТА ПРОПАС/
С. Бяла поляна, община Кърджали, област Кърджали
№ 3185 код 413067
Пропастта ’’Манаф-коюсу” /Прилепната пропаст/ се намира в землището на село Бяла повяна, общ. Миладиново, Кърджалийски окръг, на 800м. северо-източно от крайните къщи на селото, на южния склон на рида ”Мустаф-кая“ – 100 м. южно от забележителната скала „Казан-кая“. Отвора се намира в края на нискостеблена гора,з акрит от храстовидна растителност. До него се стига по планинска пътека идваща от каптажа в руслото на безименен дол – след 200 м. Той стои на 425 м. абсолютна надморска височина и на 45 м. над М.Е.Б.
Пропастта е образувана в палеогенски, бели, органогенни /коралови варовици, едроблоково напукани и корозирани по повърхността, които залягат почти хоризонтално. Входа е отвесен. След началното оширение следва 11 м. отвес, който отвежда в малка зала с размери 2.5 X 4.0 м, чието дъно е запълнено с дебел пласт от прилепно гуано. По едната стена на залата се наблкдават дълги ребра, образувани от стичащата се отгоре вода. На запад започва тясна и стръмна /ъгъл 30-40о/ галерия, която отначало е по-широка и се стеснява до 0,60 м. Залата, която се намира в началото на тази галерия е широка до 2.8 м. и висока до 8 м. На тавана се наблюдава добре оформено еворзионно кубе, където пребивава голяма прилепна колония. Следва стръмна и тясна галерия с дължина 15 м., по която има три прага с дълбочини: 2.0 м., 2.8 м. и 4.0м. По тавана има няколко задънващи се кумини с височина над 10 м, в които се укриват големи ята от прилепи. Края на пропастта представлява малка камера, в която се слиза след 4 м. отвес. Самата камера е с размери 3.0 х 2.5 м. и височина 4.0 м. Дъното е запълнено също с прилепно гуано. В единия край на камерата пропастта завършва с запълнено с камъни и наносни материали стеснение.
Общата дължина на пропастта е 46 м., дължината на централната ос е 26 м., а денивелацията -35 м.
Площта, която заема пещерата е около 30 кв.м., а обема й е около 160 м3.
Характерното за пропастта е, че тя се обитава от голяма прилепна колония – над 2000 екземпляра, от два вида: едър дългоух гладконос прилеп и малко кафяво гладконосо прилепче. Те са групирани на 3-4 места по тавана и кубетата на пещерата. Преобладават едрия Гладконос, дългоух прилеп. По уловените екземпляри се наблюдават много паразитi. В пропастта се виждат още влаголюбиво бръмбарче, мухи, комари и паяци, по гуаното някои гуанофили. Влажността в пропастта е над 90%
Името на пропаста местното население не може да обясни. То q нарича още ”Манафа”, а откривателите й -пещерняци от Кърджали са я нарекли ’’Прилепната пропаст”, заради многото прилепи, кoито я обитават.
Пропастта е открита от пещерняци от пещерния клуб в гр. Кърджали, а нейното проучване и картиране e направено на 1 и 2 август 1981 г. от съвместната пещерна експедиция организирана от пещерните клубове в Хасково и Кърджали.
2 Август 1981
Борис Колев – ПКХасково
Минчо Гумаров – ПК Кърджали
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не е екипирана за ТЕВ. Вх.отвес 15 м.
Карта
