Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на „Тонювата пещера“ | „Малката пещера“
БФСп № 2415 № район 213018 Беляковско-Арбанашки карстов район, Старопланинска област Местоположение: Преображенски манастир (Дервента) гр. Велико Търново Община Велико Търново Великотърновска област G P S Е 25. 362783 N 43.062275 – WGS84 НМВ 344м Вид: Пещера; Влажна ; Едноетажна; Разклонена Скала – Варовик, Диаклазна ; Археология Данни: Обща дължина 134м ; Денивелация (- , +)5м (-5м, 0м) Картирали: Л. Адамов, Б. Кенаров, Г. Адамова Клуб „Еделвайс“ София Мащаб 1: 200 Картирана на 20/11/1978г.
Находки от халколит. Местонахождение:/… Малката пещера се намира на североизтокъ отъ Търново въ живописна долина, позната съ името Дервента (Дервенето), затворена между два стръмни, обрасли съ млада гора хълмове, които завършватъ съ отвесни, криптокристални, съ типиченъ карстовъ характеръ, кредни скали. Въ последните се отварятъ няколко пещери, две отъ които биха редъ години предметъ на нашите спелеологични изучавания. Малката пещера се отваря въ втората тераса на подголмелското скалисто плато, което затваря Дервента отляво…“ (Р. Попов). „… Входътъ й, висок 2. 50м, широк при основата 3. 90-4м, е обърнатъ точно към изтокъ. Ако не сметаме завоите, които прави пещерата, последната до 43м има посока почти с. и.- ю. з. По-навътре от това место, след едно разширение, чийто диаметъръ мери 10-12м., тя се разделя на два клона: десенъ, който върви точно къмъ западъ, и лев – къмъ югъ. Най-голямата дълбочина, мерена по десния клонъ, до която пещерата е проходима, е 92м. За пръвъ пъть разкопки въ тази пещера предприехме презъ летото въ 1899 год. които продължихме презъ 1900, 1905 и 1909 год. Върху общия резултатъ отъ после- дните разкопки ние говоримъ на друго место, тука се спираме само върху дилувиалния палеонтоложки материалъ. Отъ входа до непроходимите завои на пещерата подътъ е покритъ съ насипъ, който ясно можемъ да разграничимъ на два пласта по възра- сть и характеръ на материяла. Непосредствено върху скалата лежи желто-червена или бледожълта глина (пещеренъ lehm) (фиг. 2. 1), размесена съ повече или по малко песъкъ, чакьлъ, а на известни места съ варовити конкреции, образувани въ самата глина; надъ нея следва сива или черна глина (фиг. 2. II), покрита съ последователни прослойки отъ черноземъ, хумузъ, пепель, въглища, торъ, които се редуватъ при входа на пещерата неколко пъти. Това е по-младиятъ – алувиалниятъ пластъ. До като последниятъ се характеризува съ кости отъ съвремени видове и културни останки главно отъ младия камененъ периодъ, то първиятъ съдържа кости отъ отдавна измрели видове, на първо место отъ пещерна мечка. (Р. Попов). „След като се запознахме в общи черти с пещерите, нека направим една екскурзия до Малката или иначе наречена Тонюва пещера близу до Търново. На север от старата столица, скрит между последните височини на Северо-балканското предпланиние, се намира живописен дервент, известен на местното население с името „Дервенито“. Той се затваря от високи скалисти хжлмове, които завършват най-rope с бели баремски варовици, отвесни като зидове. От двете страни на хълмовете, непосредствено под скалите се зеленеят де по-гъсти, де по-редки горички, на мястото на които в турско време са виреяли хубави лозя със слупени „колиби“- вилите на охолните старостоли- чани. Много от тия лозя бяха запазени дълго време следосвобожде- нието, докато филоксерата ги унищожи окончателно едва преди 25-30 години. При подножието на горите отлево лжкатуши шосето от Търново за Бяла, отдесно – трансбалканската железноътна линия, а между тях се промъква р. Янтра, която бърза да напусне последните височини на Малкия Балкан. Не напразно много пжтешественици са се възхищавали от този красив каниьон, отворен в самото подно- жие на северното балканско предпланиние. Между хубавата липова гора, която покрива западния склон на Дервента, на няколко кило- метра само от Търново, се издига монастира Св. Преображене, в близ- ките скали на който се отварят входовете на няколко пещери, някои от тях мъчно, други леснодостъпни. От последните особен интерес представят Монастирската пещера, no-на юг от нея Малката пещера, а около стотина метра от тая Голямата пещера. Ние ще посетим Малката пещера. Тръгваме от Търново до там по най-удобния път. Минаваме край разсадника до градската градина, изкачваме се на Картала и от там се спущаме към Блатото на 3еле- нка. От тук взимаме пътеката която води кьм с. Беляковец и преди да стигнем до „Чешмата“, отделяме се на десно, минаваме „Плочите“, дето се намират каптажите на водите за Търново, и стигаме„Голмял“ Докато се любуваме на красивия карстов терен, очите ни веднага се спират на живописния Дервент, чиято гледка от тази височина е романтична. На север се открива Долнедунавската равнина, върху която се вижда шосето за Бяла чак до Боруш, а на изток от него на значително разстояние лъкатуши р. Янтра. След малка почивка ние се спущаме в първата тераса на Голмялското плато, която ни води към Голямата пещера. Преди да стигнем до нея, по една пътечка, скрита в храст от лиляк, слизаме на втора тераса, която води на север по посока към манастиря, и не след много ние сме вече при входа на Малката пещера. Входът ѝ във форма на доста правилен свод има височина 2. 5 метра, а диаметър в основата 4 метра. Отначало пещерата е тясна (З-4 м.) и прави няколко незначителни завоя. След като изминем 43 м. от входа, влизаме в една доста голяма зала с диаметър приблизително 10 м. По-нататък пещерата се дели на два клона: десен, проходим до 37 метра, и лев – до 28 метра. Така щото максималната дълбочина, до която бихме могли да се промъкнем, е 92м. Целият под на пещерата е покрит с глина, върху която при входа лежи дебел пласт хумус и овча тор. След като обходихме пещерата, нека направим две разкопки. Място за първата избираме към дъното. Пред нас лежи една дебела сталактитна кора, покриваща дебел пласт червена дилувиална глина, от която се пода- ват краищата на две кости. Разчупваме кората и копаем в глинения насип. Още в самото начало откриваме една голяма челюст, до нея лежи втора в съседство с един разтрошен лоб и множество прешлени ребра и кости от крайниците (краката). Очевидно попаднахме върху скелета на една пещерна мечка (Ursus spеlaeus). Разкопаваме след това насипа в лево и в него намираме кости от същото животно. Във въображението ни се рисува следнята картина. Реката Янтра, много по-пълноводна през дилувиалната епоха, е скована от лед. Околните хълмове, обрасли тогава с буйна гора, лежат под дебела снежна покривка. Чува се рева на пещерните мечки, които се лутат ту тук, ту там, за да наситят глада си. Нощта наближава. Обитателите на пещерата се прибират в леговищата си, за да почнат помежду си борба, жертва на която стават естествено по-слабите. Изнурените от живота мечки, в преклонена старост биват разкъсани или лежат в някой кът на пещерата, дето чакат смъртта. Нощно време хиената вие по хълмовете. Тя подушва мъртвите трупове в пещерата и лакомо се нахвърля върху тях. Грамадната пещерна мечка е обаче по дирята й. Почва се неравна борба, която ще се свърши с разкъсване трупа на хиената. Дивите коне, говеда, елени и пр. лятно време пасат из девствените гори на днешното Беляковско плато. Подплашени от рева на някой плътояд, разбягват се и в страха си някои от тях дирят убежище в пещерата, за да не излезат вече от там. На ред подобни сцени е била свидетелка Малката пещера в продължение на няколко хилядолетия. Грамадното количество кости от мечки, хиени, говеда, коне, елени, вълци и пр. които намираме натрупани в дилувиалната пещерна глина, говорят най-красноречиво за тия сцени, наложени от борбата за съществуване. Гладът заставя дилувиалния човек, сгушен в някоя недостъпна пещера или подмол в дервентските скали, да по-дири храна. Въоръжен с каменна брадва или лък, разчитайки на яките си мишци, той излиза на лов, като дебне по следите на северния елен или друго животно, гледайки в същото време да избяга срещата си с пещерната мечка; но ако тази среща се наложи, той ловко се брани и смело напада, докато успее с един сигурен удар да забие каменната брадва в лоба й. Отвлича трупа в жилището си, месото лакомо бива изяждано от него и близките му, а кожата ще послужи за облекло. Но не редки са били случаите, когато първобитният човек е ставал жертва в подобни борби, особено през суровите и студени зими на дилувиалната епоха, когато той е водил с пещерната мечка упорита борба да завладее пещерите. Нека направим друга разкопка близу при входа на пещерата. Разчистваме дебелия торен насип и стигаме до една черна жилава глина, в която изобилно се срещат въглени, пепелни прослойки, множество кости от диви и домашни животни, а между тях такива и от човек. Кости обаче от пещерна мечка и хиена не се срещат вече. Към стената на пещерата откриваме едно огоряло поле с З-4 наслагани камъка, а около тях маса животински кости, строшени глинени съдове, разни оръдия от кремък, кости, рога, камъни и пр. Не е трудно да се догадим, че тъкмо на това място е имало огнище. Грижливо събрания материял от тази разкопка ще ни нарисува друга картина. Дилувиалната епоха вече е заменена с алувиалната. Пещерната мечка, хиена, северният елен отдавна са изчезнали. На мястото на суровия студен климат дохожда умерено топъл. Опасните за живота на човека плътоядни животни биват заместени от видове, които днес живеят. Човека напуща мъчно достъпните дупки. Лятно време прекарва на открито в сенчестите гори на Дервента или под навеси, направени от клонове и шума. Зимата, ако сега и не толкова студена, все пак го заставя да дири убежище в пещерата, като по-топло и по-защитено от ветровете място. Но нека сега наново се повърнем при разкопките и внимателтелно разгледаме събрания материал. Събрали сме голямо количество кости, челюсти и зъби от обикновената мечка(Ursus arctos), рогач, сърна, дива котка, лисица, язовец и пр. Тия останки намираме разхвърляни около огнището. Очевидно те показват, че първобитния човек, който е обитавал Малката пещера, се е занимавал с лов. За това еднакво говорят намерените върхове за стрели, направени от кремък и кости. За същата цел е употребявал каменната брадва и прашката, а вероятно си е служил и с примки и ями. Освен кости от диви животни, събрали сме и такива от домашни, главно от обикновено говедо, овца, коза и свиня, видове, които през дилувиалната епоха не се срещат. Това показва че с настъпването на алувиалната епоха дохожда от изток едно ново население, което донася със себе си съвсем друга култура и опита да се отглеждат домашни животни. Освен с лов и скотовъдство, обитателите на Малката пещера са се занимавали и със земледелие и риболовство. За това ни говорят намерените пясъчни хромели (мелнични камъни), житни зърна и кости от риби, главно от шаран, ловен в Янтра. Присътствието на глинени съдове явно показва, че грънчарското изкуство е било вече познато Съдовете са работени на ръка, без помощта на грънчарско колело. Те са слабо изпечени на свободен огън. Лете несъмнено обитателите на Малката пещера са ходили голи. От облекло те са имали нужда само зимно време. За такова главно са употребявали животинските кожи. Убитото животно е било разпирано с помощта на ножове, направени от кремък. Такива попаднаха няколко. Месото, сурово, печено или ва- рено, ще бъде изядено. Кожата, изчистена с кремъчни стъргалки и грубо зашита с тънки ремъчки, увити нишки или лико, ще послужи за дреха през зимата. За да се зашие кожата, нужни са били игли и шила, каквито, направени от животински кости, намираме няколко. Мир- ните, тихи занятия, на които се предава първобитния човек през алувиалната епоха, значително смекчават неговия нрав. Той заживява в малки общества, има семейство и полага грижи за него. В свободно време замисля се и за своя тоалет. Кичил се е с нанизи, направени от пробити кости, зъби и черупки. Няколко пробити черупки и денталии (Dentalium), намерени в нашата пещера, произхождат от миоцена при Плевен. Това не показва ли, че търговията, във форма на размяна е съществувала вече? За същото нещо говорят и намерените оръдия от камък, какъвто изобщо в северна Бжлгария не се среща. Правим една разкопка малко по-навътре от входа на пещерата. Откриваме заровен човешки скелет и около него 2-3 кремъчни оръдия, два съда и други предмети, каквито обикновено са били в употреба в ежедневния живот. Всичко това свидетелствува, че първобитните обитатели на пещерата са полагали вече грижи за своите мъртви. Те са ги по- гребвали в пещерата, поставяли са до трупа оръдия, оръжия и съдове защото, вярвайки в безсмъртието на душата и в задгробния живот, мъртвите ще имат нужда, както от жилище така и от поставените предмети. Тук виждаме първите зачатки на религиозния култ. Всички оръдия, които извади от насипа лопатата ни, са направени от кости, рога, кремък и камък. Никакви следи от метал. Следователно пещерата е била обитавана през младата каменна епоха, която у нас завърши около 2000 г. пр. Хр. По-късно човекът открива металите: най-рано медта, после бронза, а най-после желязото, и прави значителна крачка напред в културно отношение. Научава се да строи жилища, напуща пещерите, заживява в селища и по-големи общества. Създава по-късно държавата, строи градове, изнамерва писмените знаци и влиза вече в историческата фаза. Така постепенно ние се приближаваме до века на парата и електричеството, последните гениални открития на човешката мисъл и ум.“ (Рафаил Попов)
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, разклонена
Карта
