Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
История на откриването:
Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.
Местонахождение:
Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.
Описание на пещерата:
Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.
Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.
Описание на достъпа
История на откриването:
Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.
Местонахождение:
Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.
Описание на пещерата:
Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.
Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.Входен отвес-16м.
Техническо описание
История на откриването:
Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.
Местонахождение:
Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.
Описание на пещерата:
Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.
Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.
Карта
