Зелярнико

  • Други имена
    Приставката № 16 -
  • Дължина
    0 m.
  • Дълбочина
    18 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    История на откриването:

    Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.

    Местонахождение:

    Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.

    Описание на пещерата:

    Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.

    Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.

    Описание на достъпа

    История на откриването:

    Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.

    Местонахождение:

    Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.

    Описание на пещерата:

    Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.

    Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.Входен отвес-16м.

    Техническо описание

    История на откриването:

    Изследвана и картирана на 15/02/1969г. по време на провеждане клубна експедиция, организирана от п. к.“Еделвайс“ гр. София от група в състав: Валери Пелтеков, Димитър Димитров, Трифон Даалиев и Николай Гладнишки. Мащаб 1: 100.

    Местонахождение:

    Пропастта Зелярнико се намира се в землището на с. Паволче, в района на х. Околчица. От югоизточниия край на селото се тръгва по маркираната пътека за вр. Вола, след като се излезе на шосето свързващо с. Челопек с туристическия комплекс Околчица, се тръгва по посока с. Челопек и след 250м., вдясно от седловината Клено се отделя коларски път водещ за мест. Боров камък. Ако се разполага с превозно средство се тръгва от с. Челопек по асфалтовия път за вр. Вола. Сред достигане до разклонението се тръгва по коларския път и след 350м. се отбива вляво по маркировката за лобното място на Хр. Ботев в мест. Йолковица. Маркировката започва от северозападния край на валог Йолковица, срещу вр. Купена и по-добре очертан горски път извежда в горния край на валога, на премката със съседния валог Зелярнико. Лобното място остава вдясно, а пътят продължава за големия валог Студеният трап. Отляво остава каменистият връх Дългия забер, а във вдясно вр. Ланджовица. Входът на пропастта се намира на 270 гради от премката на двата валога на около 150м. разстояние, на североизточния склон на вр. Ланджовица, в дъното на плитък въртоп. Обграден от три страни с букаци, обикновено входът е затрупан с камъни, клони и трънаци.

    Описание на пещерата:

    Входът предтавлява диаклазна цепка с простирание 328 градуса и размери 4 на 2 метра. От входа се провира между нахвърляните камъни, следва малка, зигзагообразна галерийка, която свъшва с двуметров праг. Попада се на наклонена площадка на четвъртия метър, върху която са се задържали нападали от входа камъни и пръст, следва стеснение 2 на 0, 50м., след което пропастта се разширява. Стените са покрити отчасти със сталактити, а дъното с пръст и камъни. Пропастта продължава низходящо и завършва с блокаж, чувства се леко полъх на студен въздух отдолу. Сравнително суха, научни наблюдения не са правени. Общата денивелация е 18м., дълбочината на валога е 9метра. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долно-кредните от Врачанската ургонска група.

    Пропастта не е екипиране за ТЕВ. Необходим инвентар: Въже 20м., две стоманени примки. Системата се екипира на близкостоящо дърво, необходимо е да се изнесе встрани от площадката ан 4-ия метър, тъй като има опасност от падащи камъни.