Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: През лятото са установени 4 вида прилепи, а през зимата – 10.
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Пещерата е съобщена за първи път през 1828г от френския географ Ж.-Г. Барбие дьо Бокаж. Първо сериозно изследване се извършва през 1968г от шуменски и софийски спелеолози. Тогава са картирани 1, 440м. През 1971г К. Димчев и Сн. Станчева откриват продължение срещу течението на реката и пещерата става 1, 800м. Във връзка с благоустрояването А. Спасов през 1979-1980г прави детайлна инструментална снимка до съвременната дължина на обекта. От 1976 до 1985 пещерата е благоустроена, но не е открита за посещения. Защитена като част от природен парк „Шуменско плато”. Пещерният клуб при „Мадарски конник“ продължава проучванията и през 2003 г. открива нови галерии, при което дължината на пещерата “нараства” дo 2716м плюс 25м изкуствено прокопан тунел. Денивелация от входа на водната галерия до края на „Калната галерия“ +18м. Водоизточникът е каптиран за водоснабдяване на Шумен през 1987г. В момента поради замърсяване на водата е забранена от ХЕИ за ползване като водоизточник.
Местонахождение:
Намира се на североизточния склон на Шуменското плато, на 1kм западно от гр. Шумен в парк „Кьошковете“, на 200м източно от почивната станция на Окрьжно пътно управление в стръмен скат, обрасъл с едра букова гора. Входьт на пещерата е лесно достъпен, със североизточно изложение, разположен на около 50м по-ниско от билото на платото. Над входа има масивна скала с височина 5м. След входа започва долина с голям надлъжен наклон и със стръмни склонове. Входът е оформен с бетон в правоъгълна форма, затворен с масивна стоманена врата, в момента запечатан (бетониран) с координати на изкуственият вход 43°15’58. 52″С , 26°53’11. 51″И. Развита в зоогенни, жълтеникаво-кремави, захароподобни едрокристални варовици. В конфигурацията на пещерата преобладава ЮЗ-СИ посока на развитие. Образувана е в условията на сифонна циркулация (стара, наситена зона на карстовите води). В геоморфоложко отношение Шуменското плато представлява остатък от сарматско-понтийска денудационна повърхнина, денивелирана от запад на изток от 500 до 440 м. Повърхнината е изсечена в горно-кредни (сенонски) варовици, значително окарстени. Под сенонските варовици лежат ценоман-туронски пясъчници и мергели, а в основата на платото се разкриват хотрив-баремски мергели и пясъчници.
Описание на пещерата:
Пещерата е възходяща, двуетажна и разклонена, с постоянно течаща река. Дължина на водната галерия 882м. Средни размери по напречния профил на пещерата: ширина 5. 5м, височина 4м. Максимални размери: ширина 46м, височина 12м. Богата на натечни образувания. Дебели до 3м глинести отложения. Гравитационни блокажи. По хода на галерията протича подземен поток със среден дебит 8 l/s, минимален 4 l/s, максимален ~600 l/s. Площ 10, 420м2. Обем 50, 000м3. Най-красива е Голямата зала. Таванът ѝ е пищно украсен с хиляди различни по големина и по цвят сталактити, по-малките от които са млечнобели, а по-големите имат кафяв цвят. Между сталактитите има и такива, наподобяващи луковици, моркови и др. От входа на пещерата до Голямата зала денивелацията на дъното на пещерата е 13, 5 м. Голямата зала е разположена под източната част на Големия въртоп. Варовитият пласт над тавана на тази зала е дебел 34м. По цялата дължина на пещерата дебелината на този пласт е от 29 до 40м. По хода на галерията протича подземен поток със среден дебит 8 l/sec. (Mинимален 4 l/sec.- Максимален 600 l/sec.) Температурата на въздуха варира от 9 до 13, 2°, на водата – от 6, 6 до 11°. През лятото са установени 4 вида прилепи, а през зимата – 10.
„ЗАНДАНА“ – Петър Стефанов
или както още е известна „Бисерна“, е най-дългата (2716 м) и красива пещера в цялото Шуменско плато, поради което е била обект и на благоустрояване (Спасов, 1986 г.). Опитьт завършва неуспешно, поради което с намесата и участието на спелеоалпийски клуб „Хадес“, изкуственият леснодостъпен вход на пещерата е запечатан (бетониран). С това се спасява синтровата украса на пещерата и пещерните прилепи. Затварянето на пещерата премахва опасността от непосредствено замърсяване на пещерната река и каптирания карстов извор, с което отпада забраната на ХЕИ за ползване на водата му за питейни нужди. Пещерата е развита в два етажа – Горна и Долна галерия, от вложен тип. Галериите са разположени една над друга и имат постоянна вертикална връзка. Средната относителна височина между тях е 5м, като в началните части на пещерата тя е 11м, а след Голямата зала галериите постепенно се сливат в една. Горната, суха галерия, бележи по-стар и по-зрял стадий от развитието на пещерата. Това се потвърждава и от особеностите на напречните профили, както и изобилните изветрително-гравитационни материали (блокажи), които формират основата (пода) на галерията. Долната, водна галерия, е в активен корозионно-ерозионен стадий на развитие, тясно свързан с хидродинамиката на пещерната река. Прави впечатление типичния меандриращ тип всичане на галерията с много фасети по склоновете. В конфигурацията на Зандана ясно преобладава югозапад – североизточна посока на развитие. Проекцията на пещерата я обвързва с големия валог, западно от входа. Под неговото дъно са разположени Голямата и Красивата зали с най-големите блокажи. Валогът е основен водосборен басейн на пещерата. Но явно не и единствен, както показват воднобалансовите изчисления за карстов извор Зандана. Това се потвърждава и от местоположението на крайните галерии – Сухата и Калната, които са насочени кьм съседния валог южно от шосето Кьошковете – Мемориал „1300 години България“. Поради това при подялбата на водосборното пространство на увалата в местността Букака между Зандана и другата голяма пещера Тайните понори, активно участват резличните тектонски структори. Надлъжният профил на пещерата показва, че тя е образувана в условията на сифонна циркулация (стара, наситена зона на карстовите води). Затова свидетелстват и някои особености в морфологията ѝ като например еврозионните кубета в свода. Дори на съвременния стадий на развитие при поройни валежи Долната галерия се наводнява изцяло. През съвременния стадий на развитие пещерата е в зоната на аерация – Горната галерия е в неактивната част на зоната, а Долната галерия – в активната част (т. нар. зона на пълноводие). Вертикално отворената с 11м „ножица“ между Долната и Горната галерии на пещерата се дължи на различното всичане на ерозионния базис – р. Поройна. Всичането продължава, за което свидетелства каньоновидното (с меандри) врязване на пещерната река в Долната галерия. Геодинамичната тенденция в тази част на платото явно е стабилна като се има предвид вложения тип етажност на пещерата.
Описание на достъпа
Пещерата е съобщена за първи път през 1828г от френския географ Ж.-Г. Барбие дьо Бокаж. Първо сериозно изследване се извършва през 1968г от шуменски и софийски спелеолози. Тогава са картирани 1, 440м. През 1971г К. Димчев и Сн. Станчева откриват продължение срещу течението на реката и пещерата става 1, 800м. Във връзка с благоустрояването А. Спасов през 1979-1980г прави детайлна инструментална снимка до съвременната дължина на обекта. От 1976 до 1985 пещерата е благоустроена, но не е открита за посещения. Защитена като част от природен парк „Шуменско плато”. Пещерният клуб при „Мадарски конник“ продължава проучванията и през 2003 г. открива нови галерии, при което дължината на пещерата “нараства” дo 2716м плюс 25м изкуствено прокопан тунел. Денивелация от входа на водната галерия до края на „Калната галерия“ +18м. Водоизточникът е каптиран за водоснабдяване на Шумен през 1987г. В момента поради замърсяване на водата е забранена от ХЕИ за ползване като водоизточник.
Местонахождение:
Намира се на североизточния склон на Шуменското плато, на 1kм западно от гр. Шумен в парк „Кьошковете“, на 200м източно от почивната станция на Окрьжно пътно управление в стръмен скат, обрасъл с едра букова гора. Входьт на пещерата е лесно достъпен, със североизточно изложение, разположен на около 50м по-ниско от билото на платото. Над входа има масивна скала с височина 5м. След входа започва долина с голям надлъжен наклон и със стръмни склонове. Входът е оформен с бетон в правоъгълна форма, затворен с масивна стоманена врата, в момента запечатан (бетониран) с координати на изкуственият вход 43°15’58. 52″С , 26°53’11. 51″И. Развита в зоогенни, жълтеникаво-кремави, захароподобни едрокристални варовици. В конфигурацията на пещерата преобладава ЮЗ-СИ посока на развитие. Образувана е в условията на сифонна циркулация (стара, наситена зона на карстовите води). В геоморфоложко отношение Шуменското плато представлява остатък от сарматско-понтийска денудационна повърхнина, денивелирана от запад на изток от 500 до 440 м. Повърхнината е изсечена в горно-кредни (сенонски) варовици, значително окарстени. Под сенонските варовици лежат ценоман-туронски пясъчници и мергели, а в основата на платото се разкриват хотрив-баремски мергели и пясъчници.
Описание на пещерата:
Пещерата е възходяща, двуетажна и разклонена, с постоянно течаща река. Дължина на водната галерия 882м. Средни размери по напречния профил на пещерата: ширина 5. 5м, височина 4м. Максимални размери: ширина 46м, височина 12м. Богата на натечни образувания. Дебели до 3м глинести отложения. Гравитационни блокажи. По хода на галерията протича подземен поток със среден дебит 8 l/s, минимален 4 l/s, максимален ~600 l/s. Площ 10, 420м2. Обем 50, 000м3. Най-красива е Голямата зала. Таванът ѝ е пищно украсен с хиляди различни по големина и по цвят сталактити, по-малките от които са млечнобели, а по-големите имат кафяв цвят. Между сталактитите има и такива, наподобяващи луковици, моркови и др. От входа на пещерата до Голямата зала денивелацията на дъното на пещерата е 13, 5 м. Голямата зала е разположена под източната част на Големия въртоп. Варовитият пласт над тавана на тази зала е дебел 34м. По цялата дължина на пещерата дебелината на този пласт е от 29 до 40м. По хода на галерията протича подземен поток със среден дебит 8 l/sec. (Mинимален 4 l/sec.- Максимален 600 l/sec.) Температурата на въздуха варира от 9 до 13, 2°, на водата – от 6, 6 до 11°. През лятото са установени 4 вида прилепи, а през зимата – 10.
„ЗАНДАНА“ – Петър Стефанов
или както още е известна „Бисерна“, е най-дългата (2716 м) и красива пещера в цялото Шуменско плато, поради което е била обект и на благоустрояване (Спасов, 1986 г.). Опитьт завършва неуспешно, поради което с намесата и участието на спелеоалпийски клуб „Хадес“, изкуственият леснодостъпен вход на пещерата е запечатан (бетониран). С това се спасява синтровата украса на пещерата и пещерните прилепи. Затварянето на пещерата премахва опасността от непосредствено замърсяване на пещерната река и каптирания карстов извор, с което отпада забраната на ХЕИ за ползване на водата му за питейни нужди. Пещерата е развита в два етажа – Горна и Долна галерия, от вложен тип. Галериите са разположени една над друга и имат постоянна вертикална връзка. Средната относителна височина между тях е 5м, като в началните части на пещерата тя е 11м, а след Голямата зала галериите постепенно се сливат в една. Горната, суха галерия, бележи по-стар и по-зрял стадий от развитието на пещерата. Това се потвърждава и от особеностите на напречните профили, както и изобилните изветрително-гравитационни материали (блокажи), които формират основата (пода) на галерията. Долната, водна галерия, е в активен корозионно-ерозионен стадий на развитие, тясно свързан с хидродинамиката на пещерната река. Прави впечатление типичния меандриращ тип всичане на галерията с много фасети по склоновете. В конфигурацията на Зандана ясно преобладава югозапад – североизточна посока на развитие. Проекцията на пещерата я обвързва с големия валог, западно от входа. Под неговото дъно са разположени Голямата и Красивата зали с най-големите блокажи. Валогът е основен водосборен басейн на пещерата. Но явно не и единствен, както показват воднобалансовите изчисления за карстов извор Зандана. Това се потвърждава и от местоположението на крайните галерии – Сухата и Калната, които са насочени кьм съседния валог южно от шосето Кьошковете – Мемориал „1300 години България“. Поради това при подялбата на водосборното пространство на увалата в местността Букака между Зандана и другата голяма пещера Тайните понори, активно участват резличните тектонски структори. Надлъжният профил на пещерата показва, че тя е образувана в условията на сифонна циркулация (стара, наситена зона на карстовите води). Затова свидетелстват и някои особености в морфологията ѝ като например еврозионните кубета в свода. Дори на съвременния стадий на развитие при поройни валежи Долната галерия се наводнява изцяло. През съвременния стадий на развитие пещерата е в зоната на аерация – Горната галерия е в неактивната част на зоната, а Долната галерия – в активната част (т. нар. зона на пълноводие). Вертикално отворената с 11м „ножица“ между Долната и Горната галерии на пещерата се дължи на различното всичане на ерозионния базис – р. Поройна. Всичането продължава, за което свидетелства каньоновидното (с меандри) врязване на пещерната река в Долната галерия. Геодинамичната тенденция в тази част на платото явно е стабилна като се има предвид вложения тип етажност на пещерата.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Двуетажна, разклонена
Карта
