Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Изследвана и картирана на 13. 07. 1969 г. при провеждане на клубна експедиция, организирана от ПК“Еделвайс“ гр. София от Юри Велинов. Мащаб 1: 100
Местонахождение:
Намира се на 5. 2км северозападно от с. Зверино в местността Друтова падина, СИ от вр. Яворец на територията на парк „Врачански Балкан“. Изходен пункт ж. п. гара Зверино, намираща се на ж. п. линята София-Мездра. Гарата и село Зверино са разположени предимно на левия бряг на р. Искър. Селото се пресича от Златица – най-дългата река във Врачанска планина, която води началото си от извори и чешма под вр. Бук. Тръгва се по подържан горски път източно от долината на р. Златица. Преминава се покрай ретранслатор (добре виждащ се от гарата)намиращ се в т. нар. Градишка могила, където личат останки от стари постройки. На север ридът е заоблен. Пътят пълзи през обширните поляни на мест. Кошерен, за да достигне за около 1, 30 ч стръмните и скалисти южни склонове на вр. Стагата. Оттук пътеката пресича поляните на мест. Стубел и по билото на рида Глого достига вр. Яворец. Източно от него до Свински връх са поляните на мест. Белчовец , а между двата върха минава билото на Конски преслап, където е най-пряката пътека към Затворо. От селото до кошарата на бай Иван (трета подред), намираща се под самия връх Яворец (югозападно от него)води коларски път, по който могат да се движат коли с висока проходимост.(2ч.). За да се достигне дo пропастта Велинската яма от кошарата се продължава на дясно(североизток)по добре изразена пътека, водеща през Друтова падина за пропастта Чавките (намираща се на северния склон на Дядо Тошкова могила) и оттам през Малото бранище се спуска на шосето за с. Челопек. Тръгвайки по пътеката вр. Яворец е от ляво на вървящия. Когато върха остане назад и пътеката премине Друтова падина се продължава около 20-ина метра по нея. Пропастта се пада отдясно на пътеката, зашумена от всякаде. Удобно е да се използват водачи от местните овчари или вече посещавали пропастта пещерняци. Пропастта е развита в горноюрски-долнокредни варовици. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долнокредните от Врачанската ургонска група. Регионален водоупор е долнотриаския комплекс от пясъчници и конгломерати от Петроханската теригенна група.
Описание на пещерата:
Пропастна пещера, неразклонена, суха. Без образувания. Представлява диаклазен кладенец с 16м чист отвес. Не е екипирана за ТЕВ.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.Входен отвес-16 м.
Карта
