Триетажната пещера

  • Други имена
    БП - 8, Зеленката
  • Дължина
    43 m.
  • Дълбочина
    2 m.
  • Положителна денивелация
    3 m.
  • Надморска височина
    470 m.
  • Ерозионен базис
    22 m.
  • Година на откриване
    2007
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Триетажната. г. Лакатник. м. левия географски бряг на р. Петренска. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 2765. Районен № 203 406 Дължина (42. 41 м), денивелация (4. 81 м), (-1. 91 м), (+2. 90 м).

    Местонахождение и достъп: Пещерата се намира на около 2. 5 км северозападно от гара Лакатник. Нейните входове се разкриват в основата висок скален венец, на левия географски бряг на р. Петренска, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р. Петренска. Тръгва се по пътеката в ляво водеща нагоре срещу течението на р. Петренска. След около 30 метра има мост над реката. Пресича се по него и се тръгва по левия географски бряг на реката. Пътеката е изцяло в борова гора и се върви в северна посока, като постепенно набира денивелация. Малко след като се излезе от гората се достига до Голям отвор в основата на скален венец. Този отвор се вижда добре още от моста при водослива на реките. Продължава се по пътеката и след около 20 м тя се разклонява на три. Лявата пътека слиза отново на нивото на реката а дясната се изкачва до входа на пещерата Свинската дупка. Продължава се по пътеката, която траверсира склона. След около 20 метра в дясно в основата на венеца разположен над пътеката се вижда вход. Той се вижда съвсем отчетливо. До него се стига след изкачване по склона. Той е маркиран със синя боя ПД 8. Описание: Входа на пещерата се разкрива в основата на висок скален венец. Той има неправилна форма и е разделен на две. От него тръгват и 2 та основни етажи на пещерата. Горният вход до който се стига след изкачване от 2. 50 м има размери 2. 70х2. 20 м и е с западно изложение. От него в североизточна посока тръгва широка галерия. Тя е суха а пода е покрит с прах и камъни. В дясната стена на галерията се забелязват две тесни странични разклонения завършващи с непреодолими теснини. Галерията е леко низходяща, като единственото забележимо нещо са две те скални колони напомнящи на тези в съседно разположената пещера Свинската дупка. Дължината на галерията е 11. 70 м. Входа от който започва долният етаж на пещерата е също с неправилна форма и западно изложение, неговите размери са 1. 75х1. 00 м. От него, също в североизточна посока тръгва широка и ниска низходяща галерия. Пода е покрит с дребни и едри скални отломъци. На деветия метър галерията прави завой на северозапад. Височината на галерията постепенно се увеличава. След още 6 метра следва нов завой на североизток. На това място могат да бъдат забелязани интересни повлеци, сталактити и дребни сталагмити. Върви се във висока до 2. 50 м галерия. На около 3 метра след началото и се забелязва късо горно етажче което пак се свързва с основната галерия. В края си галерията завършва с уширение, след което, тя преминава в тесняк, който след 3 метра преминава в непреодолимо стеснение. На това място може да се търси евентуално продължение. Пещерата е топла. Горният и етаж е сух, а долният влажен особено в крайната си част. Забелязват се единични екземпляри прилепи. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. В края са намерени интересни кокали, които З. Илиев е приготвил да предаде за определяне. Нейните размери са дължина 42. 41 м при денивелация от (4. 81 м), (-1. 91 м), (+2. 90м). История на проучването Пещерата вероятно е известна отдавна но не е открита документация за съществуването и в ГКПБ. Има вероятност такава да има в някой личен архив. Не е открита и такава в картотеката на ПК “Черни връх”, които са главните изследователи на района. Пещерата е проучена и картирана на 06. 10. 2007г. по време на теренен обход в района от К. Стоичков ПК “Хеликтит”-София и З. Илиев.

    Описание на достъпа

    Триетажната. г. Лакатник. м. левия географски бряг на р. Петренска. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 2765. Районен № 203 406 Дължина (42. 41 м), денивелация (4. 81 м), (-1. 91 м), (+2. 90 м).

    Местонахождение и достъп: Пещерата се намира на около 2. 5 км северозападно от гара Лакатник. Нейните входове се разкриват в основата висок скален венец, на левия географски бряг на р. Петренска, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р. Петренска. Тръгва се по пътеката в ляво водеща нагоре срещу течението на р. Петренска. След около 30 метра има мост над реката. Пресича се по него и се тръгва по левия географски бряг на реката. Пътеката е изцяло в борова гора и се върви в северна посока, като постепенно набира денивелация. Малко след като се излезе от гората се достига до Голям отвор в основата на скален венец. Този отвор се вижда добре още от моста при водослива на реките. Продължава се по пътеката и след около 20 м тя се разклонява на три. Лявата пътека слиза отново на нивото на реката а дясната се изкачва до входа на пещерата Свинската дупка. Продължава се по пътеката, която траверсира склона. След около 20 метра в дясно в основата на венеца разположен над пътеката се вижда вход. Той се вижда съвсем отчетливо. До него се стига след изкачване по склона. Той е маркиран със синя боя ПД 8. Описание: Входа на пещерата се разкрива в основата на висок скален венец. Той има неправилна форма и е разделен на две. От него тръгват и 2 та основни етажи на пещерата. Горният вход до който се стига след изкачване от 2. 50 м има размери 2. 70х2. 20 м и е с западно изложение. От него в североизточна посока тръгва широка галерия. Тя е суха а пода е покрит с прах и камъни. В дясната стена на галерията се забелязват две тесни странични разклонения завършващи с непреодолими теснини. Галерията е леко низходяща, като единственото забележимо нещо са две те скални колони напомнящи на тези в съседно разположената пещера Свинската дупка. Дължината на галерията е 11. 70 м. Входа от който започва долният етаж на пещерата е също с неправилна форма и западно изложение, неговите размери са 1. 75х1. 00 м. От него, също в североизточна посока тръгва широка и ниска низходяща галерия. Пода е покрит с дребни и едри скални отломъци. На деветия метър галерията прави завой на северозапад. Височината на галерията постепенно се увеличава. След още 6 метра следва нов завой на североизток. На това място могат да бъдат забелязани интересни повлеци, сталактити и дребни сталагмити. Върви се във висока до 2. 50 м галерия. На около 3 метра след началото и се забелязва късо горно етажче което пак се свързва с основната галерия. В края си галерията завършва с уширение, след което, тя преминава в тесняк, който след 3 метра преминава в непреодолимо стеснение. На това място може да се търси евентуално продължение. Пещерата е топла. Горният и етаж е сух, а долният влажен особено в крайната си част. Забелязват се единични екземпляри прилепи. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. В края са намерени интересни кокали, които З. Илиев е приготвил да предаде за определяне. Нейните размери са дължина 42. 41 м при денивелация от (4. 81 м), (-1. 91 м), (+2. 90м). История на проучването Пещерата вероятно е известна отдавна но не е открита документация за съществуването и в ГКПБ. Има вероятност такава да има в някой личен архив. Не е открита и такава в картотеката на ПК “Черни връх”, които са главните изследователи на района. Пещерата е проучена и картирана на 06. 10. 2007г. по време на теренен обход в района от К. Стоичков ПК “Хеликтит”-София и З. Илиев.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Развита на две нива,разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    К. Стоичков, З. Илиев ПК "Хеликтит" София
  • Дата
    2007-10-06