Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Единични екземпляри прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Стъпалата. г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачанскипещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Дължина (19. 10 м), денивелация (+ 4 м).
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата е разположен на 3. 5 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е разположена в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Пещерата се намира на около 15-20 м след началото на скалния венец. Тя може да бъде и ясно забелязана от шосето още от завоя-1 км преди чешмата. На фона на скалите входа и изглежда като голям черен кръг.
Описание:
Входа на пещерата има почти кръгла форма и размери 4х4 м. Той има югоизточно изложение. За да се влезне в пещерата се преодолява стъпаловиден праг от 1. 80 м. От него се влиза в широка и висока галерия. Следват още две “стъпала”от 0. 80м и 0. 40 м. След тях галерията става хоризонтална. Пода е настлан с дребни камъни, прах и суха глина. На шестият метър галерията прави незначителен завой в дясно на североизток. На тринадесетият метър галерията леко се стеснява. Следва ново уширение приличащо на кръгла заличка и пещерата задънва безнадеждно в основна скала. Пещерата има незначителни размери; дължина 19. 10 м, при денивелация от + 4 м. Тя е суха и прашна в нея липсват образувания а биоспелеологични изследвания не са извършвани. Забелязани са единични екземпляри прилепи в нея.
История на проучването:
Пещерата е известна вероятно отдавна на местните овчари. Вероятно е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. Но за това свидетелства няма. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Точната ѝ карта е съставена по време на теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Стоичков, К. Богачева и В. Дробенов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София.
Описание на достъпа
Стъпалата. г. Оплетня. м. Бодурова чешма. Врачанскипещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Дължина (19. 10 м), денивелация (+ 4 м).
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата е разположен на 3. 5 км североизточно от г. Лакатник и на около 2 км югозападно от г. Оплетня почти по средата между двете гари. Той се разкрива в не висок скален венец (третият от долу на горе) на левия географски бряг на р. Искър в близост до м. Бодурова чешма (Калугерски дол). Пещерата е разположена в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. Тръгва се по шосето София-Мездра. Подминава се Турски дол и сп. ЖП Школата. Вляво се появяват пясъчници а варовиковите венци са високо над шосето. Пътят прави завой и след още един километър се достига до чешма вляво от шосето. Това е така наречената Бодурова чешма. Зад чешмата започва дере (Калугерски дол) по което често тече вода. Набира се около 15 м денивелация и се тръгва без пътека вдясно. Преодолява се стъпаловиден скален венец и се излиза на полегат терен обрасъл с малки дръвчета. Достига се до не висок скален венец, който се заобикаля отляво. Следва ново изкачване и се попада на наклонена поляна. Във височина на разстояние 20-30 м се забелязва нов скален венец (третият от долу на горе). Тръгва се в североизточна посока в основата на венеца. Пещерата се намира на около 15-20 м след началото на скалния венец. Тя може да бъде и ясно забелязана от шосето още от завоя-1 км преди чешмата. На фона на скалите входа и изглежда като голям черен кръг.
Описание:
Входа на пещерата има почти кръгла форма и размери 4х4 м. Той има югоизточно изложение. За да се влезне в пещерата се преодолява стъпаловиден праг от 1. 80 м. От него се влиза в широка и висока галерия. Следват още две “стъпала”от 0. 80м и 0. 40 м. След тях галерията става хоризонтална. Пода е настлан с дребни камъни, прах и суха глина. На шестият метър галерията прави незначителен завой в дясно на североизток. На тринадесетият метър галерията леко се стеснява. Следва ново уширение приличащо на кръгла заличка и пещерата задънва безнадеждно в основна скала. Пещерата има незначителни размери; дължина 19. 10 м, при денивелация от + 4 м. Тя е суха и прашна в нея липсват образувания а биоспелеологични изследвания не са извършвани. Забелязани са единични екземпляри прилепи в нея.
История на проучването:
Пещерата е известна вероятно отдавна на местните овчари. Вероятно е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. Но за това свидетелства няма. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Точната ѝ карта е съставена по време на теренен обход в района на 22. 09. 2004г. от К. Стоичков, К. Богачева и В. Дробенов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, неразклонена
Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София.
Карта
