Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Trichoniscus bureschi, Gomnorus, Niphargus jovonovici, Niphargus cp.
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на пещера „Шьоковец“ | „Шьолова дупка
БФСп № 2201
№ район 203338 Врачански карстов район, Старопланинска област Местност: Шьоковец с. Черкаски ; Община Вършец ; Монтанска област Обща дължина 144м Денивелация 6м (-4м, +2м) НМВ 308м Картирали: Петър Трантеев „Академик“ София 1973г Мащаб 1: 200 Прекартирали: В. Георгиев, А. Първински – „Пъстринец“ Монтана – 16/06/1990г.
До входа е поставена мраморна плоча, отбелязваща пътя на Г. Димитров и В. Коларов по време на Септемврийското въстание през 1923 година. Намира се на 1. 5км от с. Черкаски. За пещерата се тръгва от с. Черкаскиюгозападно по шосето за Берковица. След 400м при втория десен завой вляво се отделя широк коларски път покрай р. Шуговица. След 500м се пресича малка река, идваща от юг, която извира от пещерата вливаща се в река Шуговица. Покрай реката има широк път водещ до входа на пещерата. Азимут от селото 205гради. Височина на входа над МЕБ (река Шуговица) 12м. Развита в сиви среднослоести варовици с елементи на залягане: простирание 101гр. и наклон 50гр. на юг. Геоложката им възраст е долнакреда – алт. В тектонско отношение скалите се отнасят към южното бедро на Сала- шката сиклинала(северно бедро на Берковската антиклинала), което в този район е силно полегнало и преобърнато. В резултат на тези тектонски движения са се образували системни пукнатини, главните от който са с посока на разпространение 85-95 и 160-165 гради. Пещерните галерии в общ план следват основните системи пукнатини Пещерата е образувана в условие на издигане на района, за което свидетелства характерния каньоновиден облик на напречните сече- ния. По цялото протежение на пещерата литоложкия и тектонския характер на скалите не се изменя. Входът е с триъгълна форма с размери: ширина 2, 8м, височина 2м и гледа на запад. Разположен е в горната част на малък скален венец На 12м южно от входа и на 5м по-ниско от него се намира извора, от който излиза малката подземна река, течаща през пещерата. Пещерата е хоризонтална, слаборазклонена, едноетажна, диаклазна и постоянно водна. През цялата тече поток, който на 40м от входа се губи в сифон и излиза на 12м южно от входа като карстов извор. Богата на вторични образувания, завършва със сифон, невъзможен за проникване. В привходната суха част пода на пещерата е покрит от глинестоземна маса и отделни камъни, във втората водна част пода е зает от глина, калцитна кора и вторични образования, а крайните части на пещерата с глина и пясък. По цялото протежение в посока към входа тече поток, който на 40м от входа се губи в сифон и из- лиза на 12м от входа като карстов извор. В галериите, където липс- ва течаща вода, има големи локви с дълбочина до 0, 5 м. На места по тавана се наблюдават еворзионни кубета с малки размери. Формата на напречните сечения в привходната суха част на пещерата е овална, а във втората част те са със сложвна многоъгълна форма в резултат на тектонските процеси и действието на течещата вода. Пещерата „Шъокъовец“ е богата на вторични образования. Всичките образувания се намират във втората част на пещерата. Преобладават сталактити, сталакмити и сталактони. Образованията са бели на цвят и различни по размер. По-рядко се срещат дендрити и ребра, покрив- ащи стените и тавана.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: Едноетажна, слаборазклонена