Седларката

  • Други имена
    Мандрата
  • Дължина
    1071 m.
  • Дълбочина
    13 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1983
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: не
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Пещерната фауна е представена от 13 вида животни
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    СЕДЛАРКАТА (МАНДРАТА)

    с.Садовец  окр. Ловешки

    История на проучването

    През 1983 година пещерняците от пещерния клуб “Хелектит” към тур. д-во “Иван Вазов”, София Боян Трантеев, Веселин Мустаков, Димитър Нанев, Ивайло Йорданов проучват и картират пещерата по време на няколко клубни експедиции.?

    На около един час път от село Садовец окпъг Ловешки се намира голям кастов район. Този район е доста интересен за проучване, защото в него се намират в изибилие пещери и пропасти. Районът е лесно достъпен. Изучаването му също няма да достави големи трудности. В местността “Езерото”, намираща се на левия бряг на течащата в района река се намира пещерата “Седларката” (Мандтрата).

    Входът се намира на около 15-20 метра от полянката, разположена на завой на реката.

    От входа изтича река, която преминава през цялата пещера. От началото до към 700-стотния метър пещерата е тясна и висока, удобна за ходене (проникване), въпреки, че през цялото време се върви (гази) във вода, от коленете до кръста. Прониква се по коритото на реката.

    Подът на пещерата е покрит с камъни, а на места с тиня, която прави този участък труден за проникване. По пътя се минават два сифона (полусифона). При преминаването им водата стига някъде до раменете. Сифоните са отворени и все пак удобни за преминаване.

    След 700-стотния метър почти до самия край на пещерата те се снишават и ходенето се затруднява.  Теренът е глинест и пълен с вода. На места дори може да покрие и човек. Лед последния сифон (втория) се изкачва винтообразна галерия и се открива отвора на суха галерия. До сухата галерия се стига след преодоляването на 7-8 метра отвесна стена.

    Сухата галерия е втория етаж на пещерата. Тъй като тази пещера има отделен вход местните хора са я смятали за отделна. Входът е висок и широк, но след първите метри става много нисък. Прониква се на лакти и колене, така се стига до пропастта (отвора) към водната галерия. След това се продължава в ляво и с пълзене се минават още десетина метра. Там има две разклонения – едното води след малко изкачване към зала, доста висока и голяма; второто разклонение все така тясно и ниско ( с изключение на места) продължава и се стига до пропаст 10-12 м., която също се свързва с водната галерия. Сухата галерия има интересни луковични образувания. Във водната галерия има сталактити, сталагмити и синтрови езера. Пещерата е диаклазна, действаща. Температурата е около 8-9 градуса. Има слабо течение.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 2
    Специфични особености: Двуетажна, разклонена, проходна

    Карта

  • Картировач(и)
    Боян Трантеев, Веселин Мустаков, Димитър Нанев, Ивайло Йорданов ПК "Хеликтит" София
  • Дата
    1983