Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от единични екземпляри прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Пещта. г. Лакатник. м. Алпийска поляна. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5376. Районен № 203 745 Дължина (12. 73 м), денивелация (+ 1. 32 м). GPS-координати по Пулково: N 43о 05′ 18. 9″ E 23о 22′ 41. 6″
Местонахождение и достъп: От гара Лакатник се тръгва към Алпийска поляна по една от двете алтернативни пътеки. След достигането на поляната, се продължава по пътеката към Ръжишката пещера (Паметника на септемврийци). След достигането на поляната над скалите, се отклонявате по пътеката, която се отбива вляво. Преминава се през деренцето, над което е разрушения релсов мост и се продължава по пътеката водеща към местността “Градището”. По нея се върви докато пред погледа ни се появи характерна седловина. От там следва връщане (около 15-20 метра) назад по пътеката. Пещерата попада на около 20 метра вдясно и под пътеката (по посока на връщането). Входовете и се разкрива в основата на високо около 3 метра скално венче с югоизточно изложение. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Описание Пещерата има два входа. Влизането в нея се извършва през по-големия от тях. Той има пещообразна форма и размери 2. 20х0. 50 м. От него се попада на ниска и широка галерия. Пода е застлан с суха глина и дребни камъни. На около метър след входа в лявата стена на галерията се забелязва началото на разклонение. То е много тясно и отвежда до вторият вход на пещерата, който е с размери 0.8 5 х0.30 м. Основната галерия се развива в северна посока и има приблизително една и съща морфология до седмия метър, където има разширение. На това място височината на свода достига до около 1. 70 м. Забелязват се два тесни комина с височина 2. 60 м и 3. 50 м. По стените и свода се появяват дендрити, драперии, сталактити и повлеци. Следва ново стеснение и пещерата задънва в наслаги без изгледи за продължение. Пещерата е топла и в крайната си част влажна. Забелязани са зимуващи прилепи и скорпиони. Тя е образувана в Средно триаски варовици изграждащи Милановската синклинала. Нейните размери са незначителни. Дължината и е 12.73 м при денивелация от + 1.32 м. История на проучването Пещерата е открита от М. Стаменова и А. Жалов от ПК “Хеликтит”-София на 2.12.2007 г. по време на теренен обход. Картирана е на 8.12.2007 г. от К. Стоичков и А. Жалов от същия клуб.
Описание на достъпа
Пещта. г. Лакатник. м. Алпийска поляна. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5376. Районен № 203 745 Дължина (12. 73 м), денивелация (+ 1. 32 м). GPS-координати по Пулково: N 43о 05′ 18. 9″ E 23о 22′ 41. 6″
Местонахождение и достъп: От гара Лакатник се тръгва към Алпийска поляна по една от двете алтернативни пътеки. След достигането на поляната, се продължава по пътеката към Ръжишката пещера (Паметника на септемврийци). След достигането на поляната над скалите, се отклонявате по пътеката, която се отбива вляво. Преминава се през деренцето, над което е разрушения релсов мост и се продължава по пътеката водеща към местността “Градището”. По нея се върви докато пред погледа ни се появи характерна седловина. От там следва връщане (около 15-20 метра) назад по пътеката. Пещерата попада на около 20 метра вдясно и под пътеката (по посока на връщането). Входовете и се разкрива в основата на високо около 3 метра скално венче с югоизточно изложение. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Описание Пещерата има два входа. Влизането в нея се извършва през по-големия от тях. Той има пещообразна форма и размери 2. 20х0. 50 м. От него се попада на ниска и широка галерия. Пода е застлан с суха глина и дребни камъни. На около метър след входа в лявата стена на галерията се забелязва началото на разклонение. То е много тясно и отвежда до вторият вход на пещерата, който е с размери 0. 85х0. 30 м. Основната галерия се развива в северна посока и има приблизително една и съща морфология до седмия метър, където има разширение. На това място височината на свода достига до около 1. 70 м. Забелязват се два тесни комина с височина 2. 60 м и 3. 50 м. По стените и свода се появяват дендрити, драперии, сталактити и повлеци. Следва ново стеснение и пещерата задънва в наслаги без изгледи за продължение. Пещерата е топла и в крайната си част влажна. Забелязани са зимуващи прилепи и скорпиони. Тя е образувана в Средно триаски варовици изграждащи Милановската синклинала. Нейните размери са незначителни. Дължината и е 12. 73 м при денивелация от + 1. 32 м. История на проучването Пещерата е открита от М. Стаменова и А. Жалов от ПК “Хеликтит”-София на 2.12.2007г. по време на теренен обход. Картирана е на 8. 12. 2007 г. от К. Стоичков и А. Жалов от същия клуб.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, неразклонена, с два входа
Карта
