Орлово гнездо

  • Други имена
  • Дължина
    30 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    9 m.
  • Надморска височина
    855 m.
  • Ерозионен базис
    275 m.
  • Година на откриване
    2010
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Забелязани са единични екземпляри от дългокрили прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    ОРЛОВО   ГНЕЗДО

    м. Сарая, Щагерска махала

    с. Полска Скакавица, Кюстендилска област

    Местонахождение

    Пещерата се намира в северния, най-високо разположен скален венец С от скалната група Сарая, на л.г.б. на Гъсовски дол – в склона на вр. Силен (Земенска планина), високо над р. Струма в Земенския пролом. Най-долният вход

    (вх. 1) е разположен в скален джоб на 4 м височина над основата на венеца. Най-горният вход (вх. 5) е най-голям, с прибл. кръгло сечение и е на височина 12 м от основата на венеца, точно над вх. 1 и вх. 2. Този вход се забелязва от р. Струма и ж.п. линията в пролома срещу мах. Хайдуците. Най-долният вход е маркиран със знак за проучена пещера.

    Засечени GPS координати (WGS84): E 22.70684

    N 42.46694 Надм. височина: 855 м

    Достъп

    За изкачване до пещерата се подхожда от ж.п. линията за Кюстендил, като между двата дренажни канала под ж.п. линията след кантона при Щагерска мах. се тръгва вдясно право нагоре през пояса от храсти. След около 150 м се излиза на по-открито място, където има видимост нагоре към скалните венци на Сарая. Оттук изкачването е или право нагоре по стръмния открит каменист рид на л.г.б. на Гъсовски дол, или по сипея вляво от рида. Достига се характерната „ритла“, която е северна стена на скалната група Сарая. Поема се косо нагоре вдясно (северно) от нея под венците. След стръмно изкачване в най-горната част на странично дере по сипей в ниска гора се достига до най-високо разположения скален венец, в средата на който се забелязва най-горният вход на пещерата. До долния вход 1 се достига с качване от лявата му страна. Най-удобен за проникване е вход 2, който е на 2 м над вход 1 и се достига с изкатерване по ронливата скала.

    Геоморфоложко описание

    Пещерата има пет входа, разположени пред, над, отляво и отдясно на една

    централна зала с прибл. размери 4 Х 5 Х 2,5 м. Проникването е от долните два входа, които са на две нива на 2 м едно от друго, свързани с отвори помежду си. Залата е без образувания, с нанос от пръст, камъни и гуано. Нагоре от нея е комин +6 м, водещ до горния, най-голям вход. От залата напред продължава къса по-тясна галерия без наноси. Вдясно през тясна светла галерия се излиза на вход 3, който има общо три отвора в скалния венец, разположени един над друг. В левия край на залата има наклонен комин, излизащ на вход 4 на скалния венец. Пещерата е суха, прашна и почти изцяло светла. Забелязани са само два малки цевични сталактита. Между входовете на пещерата има силно въздушно течение. В

    пещерата са забелязани дългокрили прилепи.

    За проникване в пещерата не е необходима специализирана екипировка.

    История на проучването

    Пещерата е посещавана в съвремието от случайни туристи. Няма следи от обитаване или ползване в по-ранни исторически епохи. За пещерата не са открити писмени сведения в спелеоложки, научни или туристически издания. Проучена и картирана при теренен обход от спелеосдружение МОЕРПА.

    Описание на достъпа

    Достъп

    За изкачване до пещерата се подхожда от ж.п. линията за Кюстендил, като между двата дренажни канала под ж.п. линията след кантона при Щагерска махала се тръгва вдясно право нагоре през пояса от храсти. След около 150 м се излиза на по-открито място, където има видимост нагоре към скалните венци на Сарая. Оттук изкачването е или право нагоре по стръмния открит каменист рид на л.г.б. на Гъсовски дол, или по сипея вляво от рида. Достига се характерната „ритла“, която е северна стена на скалната група Сарая. Поема се косо нагоре вдясно (северно)

    от нея под венците. След стръмно изкачване в най-горната част на странично дере по сипей в ниска гора се достига до най-високо разположения скален венец, в средата на който се забелязва най-горният вход на пещерата. До долния вход 1 се достига с качване от лявата му страна. Най-удобен за проникване е вход 2, който е на 2 м над вход 1 и се достига с изкатерване по ронливата скала.