Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Очите.
с. Горна Бела речка . м. Валкас. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон.
рег № 5115. Районен № 203703. дължина (14. 80 м)
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата е разположен северозападно от с. Миланово и югоизточно от с. Горна Бела речка в близост до валога Валкас. Входа и се разкрива в основата на скален венец на северозападния склон на безименен връх (1136 м. н. в.) в близост до връх Курило (1215. 8 м. н. в.). Пещерата е разположена в северозападната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмения път за гр. Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката извежда в дясно от кошарите в посочената местност. На около 50 м северно от кошарите се тръгва по пътека водеща към седловината наречена Промка. Достига се до макаданов път и се тръгва по него. Движим се по него до момента, когато напред и вляво от нас се появяват останки от старата медна мина Герана (възлово място за достигане до пещерата), където пътят се разклонява. Тръгва се по трудно забележимо разклонение вдясно. Пътят постепенно слиза във валога Йосовото и продължавайки на северозапад започва постепенно да слиза в обширния валог наречен Валкас. След достигането до най-ниската му точка следва изкачване по северния му склон за да се достигне седловина между два масива – в дясно от купола на връх Курило (1215. 8 м. н. в.). Северозападния склон на безименния връх е горист и насечен стъпаловидно от скални венци с различна височина. В основата на един от тях се намира и пещерата, чиито вход е труден за намиране. Описание: Обектът представлява комплекс от две малки пещери, чиито входове отстоят на 1. 50 м един от друг и погледнати отвън изглеждат като очи. Левият вход е пещерообразен и има размери широчина 3. 50 м и височина 1. 00 м. Следва постепенно стесняваща се до 1. 00 м хоризонтална галерия със средна височина 0. 70 м. Дължината и е 8. 40 м. В тази част на пещерата не се забелязват образувания. Подът е настлан с светло жълта глина. Десният вход има полуелипсовиден профил с широчина 2. 50 м и височина 1. 50 м. Следва постепенно стесняваща се леко възходяща галерия с дължина 6. 40 м. Пещерни образувания липсват а подът е настлан със светло жълта глина. В пещерата не са извършвани биоспелеологични и климатични изследвания. История на проучването: Пещерата е открита от М. Стаменова. Картирана от А. Жалов и М. Стаменова членове на ПК “Хеликтит” София на 27. 04. 2003г. по време на теренен обход в район на валога Валкас.
Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София
Описание на достъпа
ОЧИТЕ
Очите. с. Горна Бела речка . м. Валкас. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. рег № 5115. Районен № 203703. дължина (14. 80 м)
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата е разположен северозападно от с. Миланово и югоизточно от с. Горна Бела речка в близост до валога Валкас. Входа и се разкрива в основата на скален венец на северозападния склон на безименен връх (1136 м. н. в.) в близост до връх Курило (1215. 8 м. н. в.). Пещерата е разположена в северозападната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмения път за гр. Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката извежда в дясно от кошарите в посочената местност. На около 50 м северно от кошарите се тръгва по пътека водеща към седловината наречена Промка. Достига се до макаданов път и се тръгва по него. Движим се по него до момента, когато напред и вляво от нас се появяват останки от старата медна мина Герана (възлово място за достигане до пещерата), където пътят се разклонява. Тръгва се по трудно забележимо разклонение вдясно. Пътят постепенно слиза във валога Йосовото и продължавайки на северозапад започва постепенно да слиза в обширния валог наречен Валкас. След достигането до най-ниската му точка следва изкачване по северния му склон за да се достигне седловина между два масива – в дясно от купола на връх Курило (1215. 8 м. н. в.). Северозападния склон на безименния връх е горист и насечен стъпаловидно от скални венци с различна височина. В основата на един от тях се намира и пещерата, чиито вход е труден за намиране. Описание: Обектът представлява комплекс от две малки пещери, чиито входове отстоят на 1. 50 м един от друг и погледнати отвън изглеждат като очи. Левият вход е пещерообразен и има размери широчина 3. 50 м и височина 1. 00 м. Следва постепенно стесняваща се до 1. 00 м хоризонтална галерия със средна височина 0. 70 м. Дължината и е 8. 40 м. В тази част на пещерата не се забелязват образувания. Подът е настлан с светло жълта глина. Десният вход има полуелипсовиден профил с широчина 2. 50 м и височина 1. 50 м. Следва постепенно стесняваща се леко възходяща галерия с дължина 6. 40 м. Пещерни образувания липсват а подът е настлан със светло жълта глина. В пещерата не са извършвани биоспелеологични и климатични изследвания. История на проучването: Пещерата е открита от М. Стаменова. Картирана от А. Жалов и М. Стаменова членове на ПК “Хеликтит” София на 27. 04. 2003г. по време на теренен обход в район на валога Валкас.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: комплекс от две малки пещери
Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София
Карта
