Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: 20 екземпляра прилепи от семейство Подковоноси ; Гамариди
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: ПК “Хелектит” София. 2000 Морската пещера. с. Резово. Странджански пещерен район 310. рег № 4667. Районен № 301082. дължина (30. 50 м), денивелация (+ 0. 50 м). площ: 163. 2 м 2 .
Местонахождение и достъп: Пещерата се намира на ~ 1. 5 км север-североизточно от с. Резово, общ. Царево, Бургаска област, в Югоизточната, приморска част на Странджа планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Странджански пещерен район № 310. Изходен пункт за нея е с. Резово. От там се тръгва по асвалтовото шосе към Синеморец. След като се премине последната къща вдясно, в същата посока се отклонява път със землена настилка, който последователно преминава покрай ретранслатор и селското гробище, а после пресича горната час на долинка спускаща се към морето и продължава да се движи успоредно на нея. В последствие пътят рязко завива на север, движи се успоредно на отвесния морски бряг и завършва в склона на голямо суходолие отворено към морето. В ляво следва малка пътека, която се спуска надолу, преминава отсрещната страна и продължава да се движи по горната периферия на бреговия склон. После пътеката траверсира горната част на широк фиорд. Продължава се нататък до момента докато не се изравним с характерна самотна скала с формата на изправен паралелепипед вдадена в морето. Входът на пещерата се намира под нас и е разположен точно срещу посоченото характерно образувание, в основата на скалата. Същият не се наблюдава от пътеката. За това е необходимо да се слезе по скалистия склон, като за това има две възможности. Първата е от юг (дясно) по ръба на вдадената в морето скала, в чийто край е скалното образование, а другия е от север (ляво) по наклона на скалистия склон. И в двата случая отворът става видим едва когато се достигне до морската повърхност, откъдето след поглед назад се вижда почти вертикална пукнатина с височина 6 м., широчина при основата ~ 1. 50 м. и при върха 0. 60 м. До нея се достига най-лесно като се слезе от север. Описание: Пещерата е образувана в югозападния фланг на Силистарската синклинала. Тя се развива по тектонска пукнатина с посока югозапад-североизток и наклон ~ 80 о на северозапад. Образувана е в резултат на отсядане, което е видно от установеното в привходната част тектонско огледало и вероятно последвала морска абразия. Същинският вход на пещерата се разкрива във вътрешната част на описаната по-горе пукнатина и има формата на трапец с височина 1. 20 метра и широчина при основата 1. 20 метра. Следва 15 м галерия с триъгълен профил с минимална широчина и височина 0. 90 м, чийто под е осеян с ръбести камъни. В края на този участък има своеобразно езеро с дълбочина ~ 0. 15 м образувано от попаднали във вътрешността прибойни води. От тук галерията се разширява и рязко преминава в зала с крушовидна форма, ориентирана по дългата страна на север, размери 11 х 15 метра и максимална височина 3. 10 м. Подът на залата е покрит с фино-дисперсна глина и множество полуизгнили дървесни стволове и битови отпадъци внесени от морето. По западната-югозападната част на тавана се наблюдават три групи цевични и конусовидни сталактити с дължина до 5-6 см и подобни образувания от преотложена глина. Дължината на пещерата е 30. 50 м, при което тя се явява най-дългата, за сега пещера на южното Черноморие. Площ: 163. 2 м 2 . В пещерата се установени около 20 екземпляра прилепи от семейство Подковоноси (Rinolophidae) и са събрани гамариди, взети за определяне от д-р Д . Кожухаров. История на проучването. Пещерата е проучена по сведение на Стефан В. Цонев и е картирана от А. Жалов ПК “Хелектит” София и Д. Кожухаров СД “Моерпа” София на 28. 08. 2000г. Алексей Жалов – ПК “Хелектит” София.
Описание на достъпа
Източник: ПК “Хелектит” София. 2000 Морската пещера. с. Резово. Странджански пещерен район 310. рег № 4667. Районен № 301082. дължина (30. 50 м), денивелация (+ 0. 50 м). площ: 163. 2 м 2 .
Местонахождение и достъп: Пещерата се намира на ~ 1. 5 км север-североизточно от с. Резово, общ. Царево, Бургаска област, в Югоизточната, приморска част на Странджа планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Странджански пещерен район № 310. Изходен пункт за нея е с. Резово. От там се тръгва по асвалтовото шосе към Синеморец. След като се премине последната къща вдясно, в същата посока се отклонява път със землена настилка, който последователно преминава покрай ретранслатор и селското гробище, а после пресича горната час на долинка спускаща се към морето и продължава да се движи успоредно на нея. В последствие пътят рязко завива на север, движи се успоредно на отвесния морски бряг и завършва в склона на голямо суходолие отворено към морето. В ляво следва малка пътека, която се спуска надолу, преминава отсрещната страна и продължава да се движи по горната периферия на бреговия склон. После пътеката траверсира горната част на широк фиорд. Продължава се нататък до момента докато не се изравним с характерна самотна скала с формата на изправен паралелепипед вдадена в морето. Входът на пещерата се намира под нас и е разположен точно срещу посоченото характерно образувание, в основата на скалата. Същият не се наблюдава от пътеката. За това е необходимо да се слезе по скалистия склон, като за това има две възможности. Първата е от юг (дясно) по ръба на вдадената в морето скала, в чийто край е скалното образование, а другия е от север (ляво) по наклона на скалистия склон. И в двата случая отворът става видим едва когато се достигне до морската повърхност, откъдето след поглед назад се вижда почти вертикална пукнатина с височина 6 м., широчина при основата ~ 1. 50 м. и при върха 0. 60 м. До нея се достига най-лесно като се слезе от север. Описание: Пещерата е образувана в югозападния фланг на Силистарската синклинала. Тя се развива по тектонска пукнатина с посока югозапад-североизток и наклон ~ 80 о на северозапад. Образувана е в резултат на отсядане, което е видно от установеното в привходната част тектонско огледало и вероятно последвала морска абразия. Същинският вход на пещерата се разкрива във вътрешната част на описаната по-горе пукнатина и има формата на трапец с височина 1. 20 метра и широчина при основата 1. 20 метра. Следва 15 м галерия с триъгълен профил с минимална широчина и височина 0. 90 м, чийто под е осеян с ръбести камъни. В края на този участък има своеобразно езеро с дълбочина ~ 0. 15 м образувано от попаднали във вътрешността прибойни води. От тук галерията се разширява и рязко преминава в зала с крушовидна форма, ориентирана по дългата страна на север, размери 11 х 15 метра и максимална височина 3. 10 м. Подът на залата е покрит с фино-дисперсна глина и множество полуизгнили дървесни стволове и битови отпадъци внесени от морето. По западната-югозападната част на тавана се наблюдават три групи цевични и конусовидни сталактити с дължина до 5-6 см и подобни образувания от преотложена глина. Дължината на пещерата е 30. 50 м, при което тя се явява най-дългата, за сега пещера на южното Черноморие. Площ: 163. 2 м 2 . В пещерата се установени около 20 екземпляра прилепи от семейство Подковоноси (Rinolophidae) и са събрани гамариди, взети за определяне от д-р Д . Кожухаров. История на проучването. Пещерата е проучена по сведение на Стефан В. Цонев и е картирана от А. Жалов ПК “Хелектит” София и Д. Кожухаров СД “Моерпа” София на 28. 08. 2000г. Алексей Жалов – ПК “Хелектит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, неразклонена
Карта
