Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Леденика | Леденица, Леденикът гр. Враца Община Враца Врачанска област Местност: Леденишки увал Врачански пещерен район, Старопланинска област № 203 G P S – E 23, 293689 N 43. 121645 – WGS84 БФСп № 1356 Код № 203141 НМВ 871м Статус Благоустроена пещера Защитена от 1963г Обща дължина 320м Денивелация 37м (-21м, 16м)
Картирал Ненко Радев Българско Пещерно Дружество Прекартирали: Владимир Попов, Траян Георгиев – 1968г. Пещерата“Леденика“е известна на местното население отдавна. В студеното ѝ предверие местните овчари са оставяли млякото, издоено от овцете на хладно. Посетена и картирана от Ненко Радев на 23-24/06/1922г, 22/10/1922г, 13/09/1923г, 14/11/1924г и 06/09/ 1925г. Районът около пещерата е бил собственост на Хр. Чомаков, който през 1927г дарява 100 декара ливади и гори на туристическо дружество“Веслец”Враца. Ентусиазирани врачани благоустрояват района и пещерата и на 17/09/1961г тя е отворена за посещение. Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещение през цялата година. В близост до нея се намирахижа “Леденика” с 48 легла туристическа кухня и ресторант с 50 места. Температурата в пещерата варира от –7оС до –15оС, до 8оС във вътрешността. Животинският свят е беден: прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус”или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити. Местонахождение: Пещерата Леденика се намира в северозападния – „Стрешерски дял“ на Врачанската планина, на 5. 2км(16км шосе) от гр. Враца. Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда – Ненко Радев) през кватернера, когато са се образували повечето български пещери. Входа е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. За да стигнем до Леденика преминаваме през карстовото ждрело „Вратцата“. Изкачим ли се над внушителните стени, попадаме сред огромни валози, обрасли в периферията си с вековни букови гори. На 300м преди пещерата е хижа“Леденика“ с 115места. Непосредствено пред пещерата през 1987г е построена постройка, наподобяваща прилеп, в която могат да се подкрепят посетителите. Описание на пещерата: Зиме, от края на ноември до май, когато температурите в началото на пещерата се понижат под 0oС, в Пред- дверието и Малката зала се натрупват прозрачни и млечно бели маси лед, изследван от геоморфолога Вл. Попов. През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието (най-ниската част на пещерата), се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21м. На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водо- пади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4м. И всичко искри с диамантен блясък. Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” – почти кръгла зала, от която през пещерния коридор“Комата”, попадате в Концертната зала. Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една –Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0, 50см, чиято вода е вълшебна. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора“Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата“Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи. Най-известната зала на Леденика е Концер- тната зала или още Голямата зала, която е с размери 60/45 м, а височината от най-ниската точка на пода до най-високата точка на тавана е 23 м. В тази пещера започват първите системни изслед- вания върху пещерната фауна на България(Д-р Ив. Буреш и неговите сътрудници през 1922 г.). Досега са установени 53 вида животни, между които 10 троглобионти и стигобионти: Speocyclops infernus (Copepoda), Bulgarosoma bureschi (Diplopoda), Tricyphoniscus bureschi(Isopoda), Paranemastoma Buresiolla)bureschi(Opilionida) , Onychiurus sensitivus, Pseudosinella uodecimocellata(Collembola) , Pheggomisetes buresi, Ph. radevi, Rambousekiella ledenikensis (Coleoptera, Carabidae), Radevia hanusi(Col. Cholev.). Описание от Ненко Радев:“Пещерата „Леденикъ“ се намира западно отъ гр. Враца. До нея водятъ 2 пътеки : 1) покрай казармите – Отпочивалото – Вратата (не Вратцата!) – Леденика; тая пътека е по-стръмна и по-къса; дължината ѝ е точно 5, 200 м. измерено отъ Врачанското Туристическо Д-во и 2) презъ Вратцата по шосето за Сгори-градъ – Ливадите (или Въртопите) чешмата надъ Леденика – самия Леденикъ. Тази пътека е само малко по-полегата, но и по-дълга. Местностьта дето се открива Леденика е заградена отъ трите последни източни върха на Врачанското плато. Така заграде- ната местность отъ тия 3 върха представлява ливади хлътнали на няколко места, образуващи по този начинъ няколко понори. Най-дъл- бокия отъ техъ е въ северните поли на Шаровити връхъ, въ дъното на който зее входа на Леденика. Последния е обърнатъ на северо- западъ. Леденика би билъ почти непосещаемъ, ако Врачанското тур. дружество не е взело присърце отличната идея да въздигне най-красивата наша пещера въ благоустройствено отношение. То е направило 5-6 стълби, поставени на различни места по цялото протяжени на пещерата, благодарение на които съ най-голяма лекота се отива въ иначе мъчно проходимите и не навсекъде безопасни галерии. Тъй напр. още при входа „Предверието“ е съ 6-7м. по-ниско отъ нивото на самия входъ и ако липсва поставената хубава стълба слизането би представлявало даже опасность. За сега остава още една стълба да се направи при „Пропастъта“, но ние вярваме въ предприемчивостъта на левентите-туристи отъ същото дружество и те нема да закъснеятъ да сторятъ и това, още повече, че Леденика и известенъ периметъръ отъ околната местность представляватъ собственость на това д-во. Леденика е най-интересната пещера по форми и разнообразие на варовитите образувания, които стигатъ тукъ до чудновати размери. Леденика е най-хубавата наша голема пещера и не се подава на никакво описание, а само едно е препоръчително: да бъде посетена и то презъ м. май и юний, докато природата вънъ е въ разгара на развитието си, докато вжтре въ Леденика ще намеримъ великолепните бели колонади отъ ледъ и повече сълзяща кристална вода и докато животътъ на интересната пещерна фауна е също обиленъ, за да се прецени красотата и почувствува човекъ онова, що при описанието остава тъй бледо. Както казахме входа гледа на северо-западъ. Той е високъ до 2м. и широкъ до 1. 5м. По една стълба се слиза въ „Предверието“, което на югъ дава единъ елиптиченъ до 20 м. дълъгъ наклонно-възходящъ каналъ, наречен „Плазня“, с отворъ на повърхностьта на земята, а на северъ – другъ, коленчесто изкривенъ, съ източна посока, по-късъ отъ първия и съ низходящо положение. Тукъ въ „Предверието“рано на пролеть се образува ледъ въ видъ на отвестни стълбове, по няколко на брой, който се задържа до м. юний. Пода на„Предверието“е покритъ съ натрошени средно големи скални кжсове; този на „Плазнята“ е покритъ повече съ червенопръстица и по-малко съ дребни скални парчета, а този на северния коленичест каналъ- съ ръбати каманаци пръсть, песъкъ и плавакь – материялъ, донесенъ отъ всички води идващи вънъ отъ пещерата презъ входа, отвора на . Плазнята“ и капещата вода и топящия се ледъ въ „Предверието“, които се събиратъ и изчезватъ тукъ. Стените и часть отъ тавана на Пред- дверието, в лево, а по-малко въ десно отъ входа „Комъ“ съ украсени съ калцитни образувания. Отъ Предверието на изтокъ-югоизтокъ презъ нисъкъ входъ „Комъ“ се влиза въ зала съ следните размери: 7х15м., наречена „Малкия храмъ“. Отъ последния презъ тесенъ, но доволно високъ каналъ се влиза въ „Големия храмъ“ — главната, най-голямата и най-красивата зала на Леденика.„Комъ“, «Малкия храмъ“ и канала за „Големия храмъ“ съ доста слабо декорирани. Но затова пъкъ като навлеземъ въ „Големия храмъ“ броя, големината и чудноватостьта на формите надминаватъ всяко очаквание и пред- ставляватъ най-голямата изненада за посетителя. Отъ тука започва най-хубавото и интересно въ Леденика, съпроводено съ ежеминутни изненади. Необходимо е сигурно и силко осветление за да се наблюдаватъ ясно хубавите форми, които висятъ на отсрещната стена или на високия таванъ. Влизайки тукъ, човЬкъ, като че се пренася въ другъ миръ и неволно почва не само да аналогизира, а просто да поименува разните камени образувания съ имената на съответните форми, срещащи се в природата или обикновения човешки животъ. Тукъ ще намерите като въ некои галерия или енциклопедиче- ски магазинъ, излагащъ мостри отъ най-различните клонове на търговията, обекти изработени само отъ белъ варовикъ. Така тукъ виждаме гигантски гроздове, увиснали отъ тавана, или пъкъ стъбла на некои тропически растения, взаимно преплетени. До техъ виждаме спускащи се отъ високо тежки драперии, свити знамена и др. Въ основите им хубави амвони и викала ни напомнятъ името на залата, въ която се намираме. Маса други най-различно големи образувания, като че чакатъ вещо око за да ги сравни съ съответ- ните форми и имъ даде подходящо име. Пода на Големия храмъ въ по-големата си часть е покритъ съ червена пръсть, добре отъпкана, макаръ и с неравно ниво; тукъ-таме виждаме няколко големи скални блокове, няколко амвони и само една малка часть отъ пода е покрит съ накипна кора отъ варовито вещество, като съ тротоарни плочи, На югъ-югозападната стена на Големия храмъ виждаме да зеят няколко входа, едни тесни, други по-широки, които, следъ като се разклоняват и преплитатъ, образуватъ лабиринтъ, криещъ въ себе си новиизненади На южната часть на тоя лабиринтъ се намира „Езерото“. Тукъ най-големия отъ възходящите канали се стеснява отъ няколко сталактитови клонки. Отъ основата на единия до основата на отсрещния, напреко презъ канала, се е образувала накипна кора въ видъ на стена, висока до 70 см. Последната загражда отъ ниската страна канала и образува единъ малъкъ резервуаръ съ неравно дъно 1х1м широкъ и до 70см. дълбокъ. Капещата отъ тавана и просмукваща се отъ стените кристално-бистра вода се събира въ този оригинал- енъ съдъ, който черпи посетителите презъ цялата година съ студена вода. На източната стена на Големия храмъ се открива широкъ и високъ тунелъ, който води къмъ „Пропастьта“. Пода на тая часть отъ Леденика е съвсемъ неравенъ и ако нема тукъ-таме стълби, едва ли би могло да се проникне къмъ Пропастьта и края на пещерата. Докато се изкачваме по една стълба и почти опираме съ глава тавана, предъ насъ сеоткрива трапъ дълбокъ до 10м., въ който можемъ да слеземъ най-леко само посредствомъ стълба. Отъ дъното на тая яма пакъ по една стълба се качваме и надвесваме надъ Пропастьта — трапъ съ отвесни стени и дълбокъ до 15м. Тукъ нема стълба и затова слизането е опасно. Последното става обикновено сь въжена стълба. Доле предь нась се изпречва хубавъ амвонъ, а източно отъ него се крие една суха и чисто бела стаичка постлана съ сухъ и финъ песъкъ. Южната стена на Пропастьта представлява дву-и три-редна ограда отъ отвесни сталактитови колонки, които миналата година беха разчупени. Накипната кора, която покрива пода около основите имъ, ударенъ съ чукъ, кънти тъпо, а това показва, споредъ вещи лица, че отдоле се таи друга галерия. Южно отъ начупените колонки се откри „Новия каналъ“, последната зала на Леденика. Тя е продълговата елептична съ 20м. дължина и 10м. широчина. Пакъ на южния край на Новия каналъ се виждатъ още два входа: единия е задръстенъ съ сталактитови клонки, които требва само да се поразчупятъ, за да се проникне още по-навжтре въ нови непознати подземни кухини, а другия зее високо въ десното кюше, гдето зада се покачи човекъ требва да си послужи съ стълба и др. съоръжения. Тази часть отъ Леденика: оть Големия храмъ до Новия каналъ е доста много изпръстена съ калцитни орнаменти, които въ по-голямата си часть съ отложени по стените въ страни, въ замена на това пъкъ тази часть е по-мръсна – отъ каль, плесенясали дървесни останки и др., а въ Новия каналъ пода е посланъ съ прилепно гуано. По целата тази часть ние срещаме 3 стълби и 2-3 странични спомагателни дървета, също така и много трески и др. колчета останали при направата на стълбите. По всички тия остатъци, по самите стълби, по калъта наоколо, както и по часть отъ стените се е развила особена плесеенъ въ голъми размери. Тукъ тамъ по тези дървесни останки лъсватъ млечно-белите нежни телца на гъби, които обичатъ и живеятъ въ тъмни и влажни места. Представителите на животинския миръ, живущи тука съ повече на брой отъ тия на растителния, изброени no-rope. Така най-висшите отъ техъ съ прилепите, които се сръщатъ най-вече въ Новия каналъ и които единствени нарушаватъ гробната тишина въ тоя веченъ мракъ. Следъ популяризирането на Леденика, т. е. следъ като съ почнали масови посещения, тия полезни животни, които по-рано съ обилствували по всички кюшета на пещерата, съ се оттеглили въ Новия каналъ и съвсемъ малко по останалите части на същата. Други обитатели на Леденика това съ организми отъ класа на насекомите, които беха събирани презъ време на неколкократните посещения на същия. Най-интересните отъ техъ съ представителите отъ групата твърдокрили Coleoptera), които следъ щателни изучвания се указаха нови родове и видове за науката. Те приличатъ на едри мравки, но съ светли, жълти и подобни на капчица отъ медъ, Най-интересното е, че имъ липсвать всекакви очи, въ замена на което съ снабдени съ дълги пипала и чувствителни космици, пръснати навсекъде по телото. Те беха изучени отъ извесниячешски спелеологъ д-ръ Едуардъ Книршъ и като нови видо- ве имъ е далъ следните наименования: 1. Pheggomisetes bureschi Kn. 2. Phegqomiseles radevi Kn., 3. Ramboussekiella ledenikensis Kn., 4. Duvalites zivkovi Kn. и 5. Radevia hanusi Kn. Въ Леденика се среща и единъ видъ стоножка, типиченъ пещеренъ обитатель, бела и съ закърнели очи, наречена Bulgarosoma bureschi Verb. По вътреш- ностьта на Леденика пълзятъ още маса други едри и дребни насекоми, които обаче, не съ изучени още. Съ тези свои богатства Леденика става още по-привлекателенъ както за туристи, тъй и за естественици и учени.(Ненко Радев) Фауна: 53 вида: Speocyclops infernus (Copepoda), Bulgarosoma bureschi (Diplopoda), Tricyphoniscus bureschi (Isopoda), Paranemastoma (Buresiolla) bureschi (Opilionida), Onychiurus sensitivus, Pseudosinella duodecimocellata (Collembola), Pheggomisetes buresi, Ph. radevi, Rambousekiella ledenikensis(Coleoptera, Carabidae), Radevia hanusi (Col. Cholev.)
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: @ 1961 г.благоустроена
Карта
