Кобилина дупка 2

  • Други имена
    Коминестата - К2
  • Дължина
    11 m.
  • Дълбочина
    2 m.
  • Положителна денивелация
    9 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    400 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Кобилина дупка 2. (К2). с. Оплетня. (с . Миланово). м. Кобилини стини. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5673. Районен № 203 784. Дължина (10. 66 м), денивелация (11 м), (-2. 40 м), (+8. 60 м).

    GPS-координати по Пулково: N 43o 08′ 07. 7“ E 23o 28′ 05. 5“ Местонахождение и достъп: Намира се източно-североизточно от с. Миланово и югозападно от с. Оплетня, във връхната част на Кобилини стени в южната периферия на Бегличка могила, Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдъръмен път от с. Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. От кошарата се тръгва по зимната маркировка за х. Пършевица, изкачва се вр. Мечитите и се поема по билото до достигането на вр. Шилигарника (1385 м). Изкачва се върха и се продължава на изток към добре забележимия паметник на загинал от гръм турист. Върви се към вр. Бегличка могила в близост до ръба на скалните откоси образуващи Кобилините стени. Вляво остава конусът на вр. Пършевица и се отделя черен път, водещ до местността Локвите и хижа „Пършевица“, който заобикаля от север голям валог с няколко въртопа. След поредно изкачване се достига до равната част на характерен скален нос (ребро) с отвесни стени. По-нататък венецът се вдлъбва в платото, като образува своебразна подкова последвана от нов скален нос и втора скална подкова. Пещерата има 2 входа. Главият се намира в основата на венеца образуващ първият скален нос. Вторият е разположен на отвесната част на скалния венец. Под пещерата може да бъде забелязан големият вход на Кобилина дупка 1. Достигането до пещерата е рисковано при влажно и дъждовно време. Препоръчително е до нея да се достигне посредством рапел от скалният венец. Възможно е и чрез траверс в основата на скалния венец но трябва да се внимава!!! Описание: Главният вход на пещерата се разкрива в основата на последния скален венец на характерно ребро в местността Маркови откоси (Кобилини стени). Размерите на входа са широчина 2. 15 м и височина 2. 45 м. Той е ориентиран на югоизток и има неправилна форма. Веднага след него следва стеснение-галерията е разделена по средата, като за по-лесно провирането е в дясно. Попада се на прагче от 1. 30 метра и уширение-малка заличка. Подът е наклонен и е покрит с едри камъни. Но стените има изсъхнали натеци. На това ниво пещерата задънва в непреодолими стеснения, които вероятно имат връзка с блокажа в Кобилина дупка 1, която се намира в непосредствена близост. За да се достигне до горното ниво на пещерата трябва да ке преодолее праг от 4 метра разположен точно на влизането в заличката. Горното ниво представлява широк комин, който отвежда до по високо разположения и недостъпен вход на пещерата. Този вход има неправилна форма и размери 1. 70х1 м. На това място се забелязват също така кални натеци и във високата част на комина има гнездо на Хайдушка гарга. Има и един тесен „прозорец” в стената на коминът от който също влиза слънчева светлина. През светлата част на деня във високата част на пещерата цари полумрак. Пасажите в пещерата се преодоляват на „камина” и не е необходимо въже за целта. В пещерата не са правени климатични и биопелеологични изследвания. Нейните размери са незначителни: дължина (10. 66 м) при денивелация (11 м), (-2. 40 м), (+8. 60 м). История на проучването: Пещерата е открита случайно по време на теренен обход в района на Кобилините стени на 20. 10 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков от ПК “Хеликтиит”-София и К. Богачева ПК “Витоша” София. Точната и карта е съставена от К. Стоичков, П. Цонков -ПК „Хеликтит” София и И. Чичев-ПК „Вертикал” Перник на 21. 10. 2008г.

    Описание на достъпа

    Кобилина дупка 2. (К2). с. Оплетня. (с . Миланово). м. Кобилини стини. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5673. Районен № 203 784. Дължина (10. 66 м), денивелация (11 м), (-2. 40 м), (+8. 60 м).

    GPS-координати по Пулково: N 43o 08′ 07. 7“ E 23o 28′ 05. 5“ Местонахождение и достъп: Намира се източно-североизточно от с. Миланово и югозападно от с. Оплетня, във връхната част на Кобилини стени в южната периферия на Бегличка могила, Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдъръмен път от с. Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. От кошарата се тръгва по зимната маркировка за х. Пършевица, изкачва се вр. Мечитите и се поема по билото до достигането на вр. Шилигарника (1385 м). Изкачва се върха и се продължава на изток към добре забележимия паметник на загинал от гръм турист. Върви се към вр. Бегличка могила в близост до ръба на скалните откоси образуващи Кобилините стени. Вляво остава конусът на вр. Пършевица и се отделя черен път, водещ до местността Локвите и хижа „Пършевица“, който заобикаля от север голям валог с няколко въртопа. След поредно изкачване се достига до равната част на характерен скален нос (ребро) с отвесни стени. По-нататък венецът се вдлъбва в платото, като образува своебразна подкова последвана от нов скален нос и втора скална подкова. Пещерата има 2 входа. Главият се намира в основата на венеца образуващ първият скален нос. Вторият е разположен на отвесната част на скалния венец. Под пещерата може да бъде забелязан големият вход на Кобилина дупка 1. Достигането до пещерата е рисковано при влажно и дъждовно време. Препоръчително е до нея да се достигне посредством рапел от скалният венец. Възможно е и чрез траверс в основата на скалния венец но трябва да се внимава!!! Описание: Главният вход на пещерата се разкрива в основата на последния скален венец на характерно ребро в местността Маркови откоси (Кобилини стени). Размерите на входа са широчина 2. 15 м и височина 2. 45 м. Той е ориентиран на югоизток и има неправилна форма. Веднага след него следва стеснение-галерията е разделена по средата, като за по-лесно провирането е в дясно. Попада се на прагче от 1. 30 метра и уширение-малка заличка. Подът е наклонен и е покрит с едри камъни. Но стените има изсъхнали натеци. На това ниво пещерата задънва в непреодолими стеснения, които вероятно имат връзка с блокажа в Кобилина дупка 1, която се намира в непосредствена близост. За да се достигне до горното ниво на пещерата трябва да ке преодолее праг от 4 метра разположен точно на влизането в заличката. Горното ниво представлява широк комин, който отвежда до по високо разположения и недостъпен вход на пещерата. Този вход има неправилна форма и размери 1. 70х1 м. На това място се забелязват също така кални натеци и във високата част на комина има гнездо на Хайдушка гарга. Има и един тесен „прозорец” в стената на коминът от който също влиза слънчева светлина. През светлата част на деня във високата част на пещерата цари полумрак. Пасажите в пещерата се преодоляват на „камина” и не е необходимо въже за целта. В пещерата не са правени климатични и биопелеологични изследвания. Нейните размери са незначителни: дължина (10. 66 м) при денивелация (11 м), (-2. 40 м), (+8. 60 м). История на проучването: Пещерата е открита случайно по време на теренен обход в района на Кобилините стени на 20. 10 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков от ПК “Хеликтиит”-София и К. Богачева ПК “Витоша” София. Точната и карта е съставена от К. Стоичков, П. Цонков -ПК „Хеликтит” София и И. Чичев-ПК „Вертикал” Перник на 21. 10. 2008г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Двуетажна,разклонена –