Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на пещера *ХАМБАРЧЕТО* с. Бръшлян Област Бургас Община Малко Търново Местност *Хамбарите* Статус – в национален парк (резерват) Странджански район, Средногорско-Тракийска област № 310-025 Дължина 98м Денивелация -8м Рег. № 1002
Пещерата се намира южно от с. Бръшлян по посока местността *Костиев лъг*, преди извора*Живак*. Наблизо завършва коларски път, който се отделя от шосето Малко Търново-Бургас. Пещерата е разположена в местността *Хамбарите* в близост до *Стоянова чука*, на равно място всред рядка гора в подножието на няколко високи цера Трудна за откриване и е необходим водач от селото. За ориентиран -в района има долмен. До нея има руини от стара кошара, а наоколо има разпръстнати по цялата местност парчета от делви и човешки кости. Местността *Хамбарите*, където се намира едноименната пещера, носи името си от полуразрушения еднокамерен долмен, който се намира в нея. Пещерата представлява малък двуетажен лабиринт. Горният етаж е ползван от овчарите за складиране на провизии, а при- входните части са използвали за кошара. Развита е в юрски мраморизирани варовици. Входът води в низходяща галерия с правилно четириъгълно сечение (1, 5х2), което кара някои хора от местното население да виждат в него несъществуващи следи от изкуствена обработка. Галерията се снишава и разклонява на 5м от входа. Ляво- то разклонение, образувано от тясна диаклаза, води до два малки прага от по 2м. Средното разклонение води към централната зала на пещерата, но понастоящем е непроходимо поради нападали големи каменни плочи. Проникването в пещерата става през дясното разклонение, което с една чупка в ляво води до централната зала. Тя е малка, покрита с нападали камъни, със сталактити и сталагмити по краищата и синтрови повлеци, завеси и щитове в дъното. Галерията продължава в теснината между тях и с едно прагче от 0, 6м и една вертикална тясна дупка с височина 1, 4м се достига до горния етаж на пещерата. Той се състои от малка зала и ниска галерийка, свързани на три места с долната галерия и централната зала. Горната зала е покрита със синтрови джобчета, панички и други образувания В дясната страна на залата започва тясна диаклаза галерийка с няколко разклонения, Близо до мястото за изкачване в горния етаж се намира малък трап, от който започва тясна низходяща галерийка, която завършва в ниска(0, 3м)хоризонтална брахиклаза, извеждаща в края на пещерата на 31м от входа. Той представлява тясна заличка със синтров под във вътрешния край, в която могат да се поберат приведени до 2-3 души. При края на пещерата, на пода на заличката открихме 4 подредени един до друг черепа от глигани, покрити с различна по дебелина калцитна кора, като последния(най-близкият до склона от сухи синтрови джобчета)е почти залят от калцитния натек. На други места в началото на пещерата(в двете страничнни разклонения на 5м от входа)също бяха открити кости от домашни и дребни диви животни, включително един череп от домашна коза. Те не са калцирани и са явно неотдавна донесени от хищници. За разлика от тях, има известни съображения, които могат да ни накарат да приемем, че глиганските черепи от края на пещерата са оставени от хора: 1. Те се намират на място, единствения достъп до която минава през няколко трудни пропълзявания, които биха затруднили довлича- нето наглигански труп до там от някой едър хищник; 2. Около тях няма останки от други кости, включително и от долните им челюсти; 3. Глигите (бивните зъби)им бяха извадени и изнесени преди покриването на костите с калцит; 4. Черепите бяха правилно подредени един до друг преди началото на процеса на вторично отлагане калцит върху тях(най-малкото 20-56 години по наше мнение); 5. Две- те ни посещения в пещерата през различни по своята влажност сезони(края на юли и средата на ноември 1975г)показаха, че тази част на пещерата е суха, което ни дава основание да считаме, че процеса на отлагане на варовиковото покритие в наши дни е прекратено. В случай, че бъде доказана една по-солидна възраст на черепите (една костна проба е изпратена в Англия за родиокарбонен анализ) можем да предположим, че подреждането им в относително мъчнодостъпния край на пещерата е останка от някакъв архаичен тотемистичен култ или ритуал, свързан с плодородието, в чест на глиганите. Отгласи от особената почит на античното население на тази част на Балкански я полуостров се среща на много места в античната митология и археология. Дали находките в пещерата са в хронологична корелация с многочислените останки от близката околност (долменът“Хамбарчето“, античния некропол до него и останките от сграда с предполо- жително култов характер между извора „Живак“ и м. Костиев Лъг), ще може да се твърди едва след археологични разкопки, особено на некропола. Може би няколко археологически сондажа на пода на централната зала в пещерата също така биха донесли интересни материали (Георги Антонов). Изследвана и картотекирана по време на Републиканска експедиция от Иванка Христова „Странджа“ Бургас и Георги Антонов „Академик“София- Изследвана и картографирана 1987 г. от екип Д. Ангелов, Д. Костов от СПК „Академик“ гр. Пловдив.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: низходяща, разклонена