Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: Описание К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Гърнето. (Свичиля). г. Черепиш. с. Люти брод. м. Шишманица. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. № 5079. Районен № 203691. дължина (80. 00 м), денивелация (- 27. 26 м).
Местонахождение и достъп: Входовете ѝ отстоят на около 2 км североизточно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област високо на скалните венци след третият тунел на шосето София-Мездра, масив Шишманица, който е разположен в южната периферия на Ржана планина, западен предбалкан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачанския пещерен район № 203, Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигането на пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея и после по стъпала се достига до шосето София-Мездра. Тръгва се в посока Мездра. Подминава се Черепишкото ханче и се върви по шосето докато не се преминат и трите тунела на пътя, около 2км от гарата. Непосредствено след третият тунел в дясно тръгва неясна стръмна пътека. Тя набира постоянна височина, като се движи в ниска гора. Постепенно се стига до скален венец. Заобикаля се на около 2 м от основата му. Следва стръмно изкачване. На това място трябва да се търси входа на пещерата, който отстои на около 3 м над основата на венеца. Входа е лесно забележим. На около 20 м по-нагоре е разположен входа на проходна пещера. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
Описание: Пещерата има два входа, По-лесно достъпен е горният и вход. Той има неправилна форма и северозападно изложение. Неговите размери са 0. 50х0. 80 м. От него се отделя къса наклонена галерия която отвежда до ръба на отвес. Дълбочината на отвеса е 23 м, като е разделен с голяма площадка на 14- тия метър. От площадката в северна посока се отделя къса галерия. Долната част на отвеса е покрита с красиви натеци, а на тавана има огромни калцитни образувания наподобяващи гърнета. Дъното представлява наклонена зала с дължина над 15 метра. Стените и тавана са покрити с пещерно мляко и множество сталактити и натеци. Пода на залата е покрит с камъни и глина, забелязани са и кокали. На самото дъно има непреодолим тесняк, зад който се вижда продължение. Мястото е много перспективно!!! Южната срана на залата е възходяща и от нея се отделят две също така възходящи галерии. Първата е къса и задънва в камъни и глина. Забелязват се корени и най-вероятно опира в близост до повърхността. До другата галерия се достига след траверс над залата. Прониква се в криволичеща и ниска галерия, която отвежда до другия вход на пещерата. Той има неправилна форма и югоизточно изложение. Неговите размири са 0. 55х0. 65 м. В тази част на пещерата има две незначителни разклонения. Пещерата е влажна и студена. В нея могат да се видят рядко красиви образувания. Забелязани са единични видове прилепи. Общата дължина на галериите е 80. 00 м при денивелация – 27. 26 м, измерена от по-високо разположения вход.
Необходим инвентар: Въже 30-35 м, 3-4 примки 1 планка или удължител и 4 карабинера. Техническо описание: Въжето се връзва над горния вход на дървета. Следва къс рапел по скалния венец до самия вход. Закрепването се организира на спит в дясно на площадката преди отвеса, то служи за подвеждането към самия отвес. Основно и дублиращо се организират веднага след ръба на отвеса на скални халки в дясно. Следва рапел от 13-14 метра. На площадката преди дъното е хубаво да се сложи отклонител с примка на образувания, за да не опира въжето в образуванията на тавана на залата. Следва рапел от 8 м по наклонен до 60 градуса участък. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
История на проучването: Първата карта на пещерата е правена през 1978г. от И. Георгиев, А. Райчев, и А. Големецова от ПК “Академик” Варна. Поради объркване на документацията на пещерата тя е прекартирана по време на експедицията “Черепиш” 2005, на 08. 05. 2005г. от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София, Н. Панайотова ПК “София” и Б. Цонева.
Описание на достъпа
Източник: Описание К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Гърнето. (Свичиля). г. Черепиш. с. Люти брод. м. Шишманица. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. № 5079. Районен № 203691. дължина (80. 00 м), денивелация (- 27. 26 м).
Местонахождение и достъп: Входовете ѝ отстоят на около 2 км североизточно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област високо на скалните венци след третият тунел на шосето София-Мездра, масив Шишманица, който е разположен в южната периферия на Ржана планина, западен предбалкан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачанския пещерен район № 203, Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигането на пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея и после по стъпала се достига до шосето София-Мездра. Тръгва се в посока Мездра. Подминава се Черепишкото ханче и се върви по шосето докато не се преминат и трите тунела на пътя, около 2км от гарата. Непосредствено след третият тунел в дясно тръгва неясна стръмна пътека. Тя набира постоянна височина, като се движи в ниска гора. Постепенно се стига до скален венец. Заобикаля се на около 2 м от основата му. Следва стръмно изкачване. На това място трябва да се търси входа на пещерата, който отстои на около 3 м над основата на венеца. Входа е лесно забележим. На около 20 м по-нагоре е разположен входа на проходна пещера. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
Описание: Пещерата има два входа, По-лесно достъпен е горният и вход. Той има неправилна форма и северозападно изложение. Неговите размери са 0. 50х0. 80 м. От него се отделя къса наклонена галерия която отвежда до ръба на отвес. Дълбочината на отвеса е 23 м, като е разделен с голяма площадка на 14- тия метър. От площадката в северна посока се отделя къса галерия. Долната част на отвеса е покрита с красиви натеци, а на тавана има огромни калцитни образувания наподобяващи гърнета. Дъното представлява наклонена зала с дължина над 15 метра. Стените и тавана са покрити с пещерно мляко и множество сталактити и натеци. Пода на залата е покрит с камъни и глина, забелязани са и кокали. На самото дъно има непреодолим тесняк, зад който се вижда продължение. Мястото е много перспективно!!! Южната срана на залата е възходяща и от нея се отделят две също така възходящи галерии. Първата е къса и задънва в камъни и глина. Забелязват се корени и най-вероятно опира в близост до повърхността. До другата галерия се достига след траверс над залата. Прониква се в криволичеща и ниска галерия, която отвежда до другия вход на пещерата. Той има неправилна форма и югоизточно изложение. Неговите размири са 0. 55х0. 65 м. В тази част на пещерата има две незначителни разклонения. Пещерата е влажна и студена. В нея могат да се видят рядко красиви образувания. Забелязани са единични видове прилепи. Общата дължина на галериите е 80. 00 м при денивелация – 27. 26 м, измерена от по-високо разположения вход.
Необходим инвентар: Въже 30-35 м, 3-4 примки 1 планка или удължител и 4 карабинера. Техническо описание: Въжето се връзва над горния вход на дървета. Следва къс рапел по скалния венец до самия вход. Закрепването се организира на спит в дясно на площадката преди отвеса, то служи за подвеждането към самия отвес. Основно и дублиращо се организират веднага след ръба на отвеса на скални халки в дясно. Следва рапел от 13-14 метра. На площадката преди дъното е хубаво да се сложи отклонител с примка на образувания, за да не опира въжето в образуванията на тавана на залата. Следва рапел от 8 м по наклонен до 60 градуса участък. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
История на проучването: Първата карта на пещерата е правена през 1978г. от И. Георгиев, А. Райчев, и А. Големецова от ПК “Академик” Варна. Поради объркване на документацията на пещерата тя е прекартирана по време на експедицията “Черепиш” 2005, на 08. 05. 2005г. от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София, Н. Панайотова ПК “София” и Б. Цонева.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана ТЕВ
Техническо описание
Източник: Описание К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Гърнето. (Свичиля). г. Черепиш. с. Люти брод. м. Шишманица. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. № 5079. Районен № 203691. дължина (80. 00 м), денивелация (- 27. 26 м).
Местонахождение и достъп: Входовете ѝ отстоят на около 2 км североизточно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област високо на скалните венци след третият тунел на шосето София-Мездра, масив Шишманица, който е разположен в южната периферия на Ржана планина, западен предбалкан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачанския пещерен район № 203, Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигането на пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея и после по стъпала се достига до шосето София-Мездра. Тръгва се в посока Мездра. Подминава се Черепишкото ханче и се върви по шосето докато не се преминат и трите тунела на пътя, около 2км от гарата. Непосредствено след третият тунел в дясно тръгва неясна стръмна пътека. Тя набира постоянна височина, като се движи в ниска гора. Постепенно се стига до скален венец. Заобикаля се на около 2 м от основата му. Следва стръмно изкачване. На това място трябва да се търси входа на пещерата, който отстои на около 3 м над основата на венеца. Входа е лесно забележим. На около 20 м по-нагоре е разположен входа на проходна пещера. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
Описание: Пещерата има два входа, По-лесно достъпен е горният и вход. Той има неправилна форма и северозападно изложение. Неговите размери са 0. 50х0. 80 м. От него се отделя къса наклонена галерия която отвежда до ръба на отвес. Дълбочината на отвеса е 23 м, като е разделен с голяма площадка на 14- тия метър. От площадката в северна посока се отделя къса галерия. Долната част на отвеса е покрита с красиви натеци, а на тавана има огромни калцитни образувания наподобяващи гърнета. Дъното представлява наклонена зала с дължина над 15 метра. Стените и тавана са покрити с пещерно мляко и множество сталактити и натеци. Пода на залата е покрит с камъни и глина, забелязани са и кокали. На самото дъно има непреодолим тесняк, зад който се вижда продължение. Мястото е много перспективно!!! Южната срана на залата е възходяща и от нея се отделят две също така възходящи галерии. Първата е къса и задънва в камъни и глина. Забелязват се корени и най-вероятно опира в близост до повърхността. До другата галерия се достига след траверс над залата. Прониква се в криволичеща и ниска галерия, която отвежда до другия вход на пещерата. Той има неправилна форма и югоизточно изложение. Неговите размири са 0. 55х0. 65 м. В тази част на пещерата има две незначителни разклонения. Пещерата е влажна и студена. В нея могат да се видят рядко красиви образувания. Забелязани са единични видове прилепи. Общата дължина на галериите е 80. 00 м при денивелация – 27. 26 м, измерена от по-високо разположения вход.
Необходим инвентар: Въже 30-35 м, 3-4 примки 1 планка или удължител и 4 карабинера. Техническо описание: Въжето се връзва над горния вход на дървета. Следва къс рапел по скалния венец до самия вход. Закрепването се организира на спит в дясно на площадката преди отвеса, то служи за подвеждането към самия отвес. Основно и дублиращо се организират веднага след ръба на отвеса на скални халки в дясно. Следва рапел от 13-14 метра. На площадката преди дъното е хубаво да се сложи отклонител с примка на образувания, за да не опира въжето в образуванията на тавана на залата. Следва рапел от 8 м по наклонен до 60 градуса участък. Вторият вход на пещерата е разположен в ниската част на венеца и е достъпен само след труден траверс. Да се ползва въже за осигуровка!!!!!
История на проучването: Първата карта на пещерата е правена през 1978г. от И. Георгиев, А. Райчев, и А. Големецова от ПК “Академик” Варна. Поради объркване на документацията на пещерата тя е прекартирана по време на експедицията “Черепиш” 2005, на 08. 05. 2005г. от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София, Н. Панайотова ПК “София” и Б. Цонева.
Карта
