Дурутовата ямка

  • Други имена
    Пропаст № 4 -
  • Дължина
    10 m.
  • Дълбочина
    14 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Друтовата ямка | *Пропаст № Д-4-

    с. Зверино Община Мездра-

    Врачанска област-

    Местност: Друтова падина-

    Врачански карстов район № 203-

    Старопланинска област –

    Рег.№ 228 *Код № 203016

    Статус: В национален парк (резерват)

    Обща дължина 10м. Денивелация -14м.

    История на откриването:

    Изследвана и картирана на 12/07/1969г. при провеждане на клубна експедиция, организирана от ПК“Еделвайс“ гр. София от Юри Велинов и Здравко Илиев. Мащаб 1: 100

    Местонахождение:

    Намира се на 5. 2км северозападно от с. Зверино в местността Друтова падина, СИ от вр. Яворец) на територията на парк „Врачански Балкан“. До пропастта може да се достигне по два маршрута: 1. 1. От гр. Враца с автобус се достига до село Челопек. Най-удобно е с автомобил да се тръгне по шосето за мест. Околчица и да се достигне до последната кошара над селото в мест. Долния валог, като в противен случай участъка от селото до кошарата се преминава пеша. От тази кошара се тръгва в западна посока по пътеката за мина Плакалница, преминаваща през местностите „Затворо“ и „Бучивите поляни“. След като достигне Затворо пътеката се разделя, като в дясно продължава за мината, а в ляво (юг-югозапад)се изкачва на билото на Конски преслап. Оттам пътеката се разклонява, тръгва се в ляво по старото трасе на водопровода, излизащо под Дядо Тошова могила. След около 10-ина метра се отбива в дясно по добре изразена пътека, водеща през Злата мъртвина и Драутова падина за Котленьето /местност над ж. п. линията Зверино-Черепиш/. Отворът на пропастта е разположен досами пътеката, на левия скат на билото на Конски преслап, на границата на двете падини – Злата мъртвина и Драутова падина. Маркран е и е сложен рег.№ 228. 2. 2. Изходен пункт ж. п. гара Зверино, намираща се на ж. п. линята София-Мездра. Гарата и село Зверино са разположени предимно на левия бряг на р. Искър. Селото се пресича от Златица – най-дългата река във Врачанска планина, която води началото си от извори и чешма под вр. Бук. Тръгва се по подържан горски път източно от долината на р. Златица. Преминава се покрай ретранслатор (добре виждащ се от гарата)намиращ се в т. нар. Градишка могила, където личат останки от стари постройки. На север ридът е заоблен. Пътят пълзи през обширните поляни на мест. Кошерен, за да достигне за около 1, 30 ч стръмните и скалисти южни склонове на вр. Стагата. Оттук пътеката пресича поляните на мест. Стубел и по билото на рида Глого достига вр. Яворец. Източно от него до Свински връх са поляните на мест. Белчовец , а между двата върха минава билото на Конски преслап, където е най-пряката пътека към Затворо. От селото до кошарата на бай Иван (трета подред), намираща се под самия връх Яворец (югозападно от него)води коларски път, по който могат да се движат коли с висока проходимост.(2ч.). За да се достигне дo пропастта Друтовата ямка от кошарата се продължава на дясно(североизток)по добре изразена пътека, водеща през Друтова падина за пропастта Чавките (намираща се на северния склон на Дядо Тошкова могила) и оттам през Малото бранище се спуска на шосето за с. Челопек. Тръгвайки по пътеката вр. Яворец е от ляво на вървящия. Когато върха остане назад и пътеката започне да се спуска към Друтова падина и след като се излезе на нея се отбива в ляво /североизток/ и се тръгва по пътеката за Конски преслап. Отворът на пропастта трябва да се търси от дясно на пътеката. Удобно е да се използват водачи от местните овчари или вече посещавали пропастта пещерняци. Пропастта е развита в горноюрски-долнокредни варовици. В района се разкриват седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка. Подлежащите на окарстяване скали са триаските от Искърската карбонатна група, горноюрските от Западнобалканската карбонатна група и долнокредните от Врачанската ургонска група. Регионален водоупор е долнотриаския комплекс от пясъчници и конгломерати от Петроханската теригенна група.

    Описание на пещерата:

    Пропастна пещера, суха, неразклонена, без образувания. Не е екипирана за ТЕВ Входен отвес 14 метра.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.