Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Долната пещера / Хлевенската пещера –
Хлевене *Община Ловеч –
Ловешка област-
Местност: Малък кайряк (Мрамора)-
Деветашки карстов район № 212 –
Старопланинска област –
G P S – E:- N:- WGS84
Рег.№ 256 *Код:№ 212029 *НМВ 460м.
Дължина 37м. *Денивелация 2/-1, 40м.+0, 50м./
Изследвана и картирана на 22/08/1931г от инж. Павел Петров. Прекартирана на 08. 02. 1974г от Стоян Иванов и Трайчо Иванов при провеждане клубна експедиция на ПК „Иван Вазов“ гр. София.
Местонахождение:
Намира се на 3км югоизточно от с. Хлевене в местността Малък Кайряк(Мрамора).
Описание на пещерата:
Едноетажна, разклонена пещера. Суха и бедна на образувания. Името и произлиза от местоположението и спрямо Горната пещера. Село Хлевене се намира южно отъ гр. Ловечъ на около 6 км и на 330 метра надъ морското равнище. То е разположено въ една хуниообразна котловина, която описахме въ кн. IV на „Ловечъ и Ловчанско“ и която котловина наподобява много на оная, въ която е разположенъ град Крушево. Тази хуниообразна котловина, казахме по-рано, е прорязана на източната си страна съ една стръмно отсечена долина презъ която минава Хлевенската река. Високо на десния брегъ на тая долина, нa около 460 м. надъ морското равнище, се намира Долната Хлевенска пещера, отстояща североизточно отъ вр. Плешивецъ въ местността Мрамора. Тази пещера по-грешно е наречена Долната. Тя отстои съ 40м. по-високо отъ Горната пещера въ землището на същото село въ местностьта Кайрака подъ Пропузлука и има височина 420 метра надъ морското равнище. Както писахме и по-рано при описване на хидрогеологическите ни проучвания на тая местность, терена е отъ баремски варовици, които постепенно се издигатъ къмъ връх Плешивецъ. Тукъ въ местностьта Мрамора тия варовици съ много чисти. Напластяванията надъ пещерата не съ много големи и покривния теренъ е много тънъкъ. Входътъ на пещерата е обърнатъ на северъ подъ ъгълъ 55 градуса. Той има неправилна пикообразна форма съ височина 3м. и широчина при основата също З м. Веднага следъ портала идва едно разширение, въ което тавана се издига нагоре въ видъ на куполъ, най-високата точка на който има 4 метра височина. Височината на тавана отъ тукъ нататъкъ до дълбочина 30, 50м. варира около 2м. Широчината на галерията е променлива – ту се стеснява, тy се разширява: Следъ 30, 50м. дълбочина, галерията се стеснява на 1, 30м. и се снишава на около 0, 60м. Така намалена галерията отива до края. На много места (а, b, с и пр„ вижъ плана) тая галерия е просечена съ тесни напречни галерийки, изпълнени отчасти или напълно съ калцитни и бигорни образувания. Тези образувания на некои меcтa преминаватъ напреки презъ главната галерия на отсрещната страна, като понякога образуватъ прагове въ главната галерия и стесняватъ сечението й. На дъното главната галерия завършва съ такава една галерийка, на която осъта се слива съ осъта на главната галерия. Тази тъй малка пещера съставлява гoлемъ интересъ по отношение изучаване генезиса на пещерите. Не всички пещери се образуватъ по единъ и същи начинъ. Принципа за образуването на пещерите изобщо е единъ, но техническото изпълнение на тоя принципъ не е еднакво при всичките пещери. То е свойствено на всеки случай при образуване на една пещера. Това различие въ образуването на пещерите е въ зависимость отъ местните геологически, тектонически, петрографски и хидрологически условия. Ето защо въ една и сжща скала, при единъ и същи пластъ две пещери образувани една до друга, не съ еднакви било по форма, било по дължина или по размери изобщо. Още по-ясно посочено, въ една и съща пещера, разните галерии не си приличатъ. Това е, защото условията за образуване на тия галерии не си приличатъ, а именно: ако геологически терена при две галерии е единъ и същъ пластъ, то тоя пласть напримеръ не е еднакво хомогененъ на всекъде. На мecтa тойе по-чистъ, на други е съ по-големи примеси отъ чужди материали, оть които и твърдостьта му не е еднаква. Като последствие на това, пластътъ на места ще бъде по-силно атакуванъ отъ водата, въздуха и пр, а на други по-слабо атакуванъ и ще се получатъ где по-малки, где по-големи отвори и галерии, които по нищо не ще си приличатъ. Тектоническитв прояви на единъ теренъ не еднакво съ разпръснати по всичките му страни. На едни страни тоя теренъ е претьрпелъ nо-големи разрушения, на други по-малки. Въ една посока по-силни въ друга по-слаби. Въ зависимость отъ това, ние виждаме пещерните празнини да се проявяватъ въ едно направление повече отъ колкото въ друго и пр. Най-сетне хидрологическите условия на терена навсекъде въ това место не съ еднакви. Те въ повечето случаи съ въ зависимость отъ тектоническитв и отъ съвокупностьта на петрографските и геологическите особености на местото. Знаемъ, че при дадено место, не навсекъде има винаги еднакво количество вода съ единъ сьставъ, еднаква бързина и пр. Тукъ, при тая пещера, геологическите условия не се различаватъ отъ другите страни въ тая местность. Ние ги описахме при описване на Хлевенската котловина въ кн. IV на „Ловечъ и Ловчанско“ и при описание на Пропузлука въ сп. Нива отъ 22. VIII. 1931г. Въ петрографско отношение, пластовете съ много по-чисти отколкото тия на западъ и северъ. Варовика тукъ е белъ, значително хомогенен и кръхъкъ. Тектонически той е претърпелъ доста разрушения, отъ които съ се получили много пукнатини. Диаклазитв тукъ образуватъ две системи пукнатини, отъ които едната е ясно определена съ направление 132 градуса съ северъ, а другата почти перпендикулярна на първата не е тъй определена, а разхвърлена съ малки отклонения отъ казаната посока. Първата система въ пещерата, е проявена очебиюще съ образуването на напречните, тесни галерийки, изпълнени сь напластявания отъ калцитъ и бигоръ. Тази имено система отъ диаклази е допринесла най-много за образуването на тая пещера. При образуването на карстовите пещери ние знаемъ няколко случаи, отъ които тукъ ще споменемъ следните: а) когато генезиса на пещерата има началото си въ диаклазни пукнатини, б) когато генезиса има началото си по стратификационната повърхнина и в) когато той заченва или се извършва по тектонични пукнатини. При първия случай различаваме два начина на образуване: 1} когато при генезиса на пещерата взематъ участие двете системи диаклази и 2) когато взема участие едната система отъ диаклазите и стратификационната равнина, или пъкъ некоя тектоническа пукнатина. Въ първия случай водите въ пещерата се движатъ отъ пукнатините на едната система въ пукнатините на другата система, следъ което наново отивать въ пукнатините на първата система и така преминаватъ отъ едната система въ другата система и правять осьта на пещерата силно начупена. Тя се гърчи ту на лево, ту на десно. Така е образувана часть отъ Деветашката пещера. Особено ясно е отбелязанъ тоя начинъ на образуване въ Деветашката пещера, въ главната галерия отъ прага Нинчовски до водопада Ниагара. По същия начинъ е образувана голема часть отъ Юруклерската пещера (при гр. Ловечъ). Същото нещо се среща въ Ракитовската пещера при Чепино-Баня и пр. Въ втория случай водите се движатъ въ една или неколко диаклази отъ едната система и наместо да отидатъ въ пукнатиниотъ другата система, отивать по стратификационната повърхнина, гдето разяждатъ стоящия надъ нея пласть и образуватъ споредъ съдържанието и силата на водите широки галерии съ съвършенно неправилни форми, но обикновено съ равни подове. Такива съ пещерите: Табашката, Кафтанджийската, часть отъ Лакатнишката, особено клонъть отъ стълба до Четала, и пр. Такава е и пещерата въ местностьта Мрамора при с. Хлевене. Когато образуването на пещерите е ставало само надъ стратификационните повърхнини, получените пещери не съ толкова дълги. Повечето пъти те бивагъ претрупани съ обширни празнини, подобни повечето на зали отколкото на галерии. Типъ на такава пещера е пещерата при гара Раковски. Сжщо такава е Козята пещера при Голема Железна. Подобна е и Царската пещера при Преображенския манастиръ, некои отъ пещерите при Карлуково и пр. Процеса на образуването на пещерата въ местностьта Мрамора при с. Хлевене води началото си въ първата система диаклази, образуващи ъгълъ 132 градуса съ посоката северъ. До тия диаклази водите под силно налагане съ идвали отъ юго-изтокъ къмъ северозападъ. Въ самите диаклази водата е слизала почти отвесно надолу и е имала единъ натискъ несравнено по-малъкъ, отколкото преди да влезе въ техъ. Отъ тукъ водата е търсила изходъ къмъ повърхностьта. Такъвъ тя е намерила съ най-малко съпротивление и най-късо разстояние по стратификационната повърхнина, до която надолу съ стигали споменатите no-rope диаклази. При тоя пъть къмъ повърхностьта водата е срещала не еднакво съпротивление при движението си навънъ, тъй като тая повърхнина е била не еднакво чиста. Тамъ, гдето съпротивлението е било по-големо, водата се е задържала по-дълго време, докато да го преодолее. Така тя е имала повече възможность да атакува скалата предъ това препятствие и по тоя начинъ на това место се е получило по-големо разширение. Такива имаме тукъ, като верига навързани едно следъ друго по дължината на главната галерия, образувана по тоя начинъ. Тоя процесъ най-много се е развилъ при входа на галерията, гдето се е получило най-високото куполно помещение. Сегашното положение на скалите надъ пещерата е далечъ променено отъ онова, което е било въ момента на пещерното образуване. Тогава надъ пещерата, надъ сега стоящите варовици, е имало много дебели и много чисти варовици. По-после отъ постоянното разрушение на тия скали, напластяванията на последните съ постоянно чезнели и намалявали окато съ достигнали до сегашното положение. Въ времето, когато съ били дебелите напластявания надъ пещерата, водата се е движела изъ техъ докато е достигнала до диаклазните пукнатини на пещерата. При тоя си пъть, водата е разтварялаваровиците, които съ били значително чисти, тъй че и отаените отъ техъ материали съ хомогенни. По пжтя си до диаклазите на пещерата, водите съ били подъ силно налягане. Следъ това, както казахме по-рано, налягането намалява, въглената киселина се отделя и момента за отделянето на разтворения варовикъ настъпвало. Това отделяне е ставало равномерно и периодически съ прекъсване). Тия периоди съ били почти еднакви по траене. Материалътъ утаенъ въ тия периоди е еднообразенъ, както по качество така и по количество. Водите въ тая пещера тогава не съ били постоянно текущи т. е. не съ текли презъ цела година, а само презъ влажните месеци и тези сезони съ били почти еднакво дълги презъ всека година. Отложените материали презъ това време съ били отъ калцитъ, който въ форма на широки листи се спуща отгоре надолу въ диаклазните пукнатини. Тези калцитни листи съ наредени като страниците на никоя книга една до друга отъ северъ къмъ югъ. Така тия калцитни листи съ изпълнили изцело или отчасти некои напречни галерии. Това е било въ момента до образуването на коритото на Хлевенската река, или поне до началото на образуването й. Следъ това време долината на Хлевенската река се е вкопавала и впоследствие разширявала за сметка на височината на бреговетe й. По тоя начинъ покривния теренъ е изтънелъ дотолкова, че проникналите въ него води не съ имали достатъчно време и место, за да се избнстрятъ и съ идвали въ пещерата нечисти. Това се е отразявало и на утаения материалъ и ние виждаме, че въ тоя моментъ върху калцита се е наслоилъ бигора сь различни отенъци. Съобразно съ посоката на идващите води и отлагането на тия материали е вървело отъ северъ къмъ югъ. Съ вкопчаването на долината на Хлевенската река, водите на тая пещера съ слезли по-ниско отъ пещерата и днесъ ние ги намираме на около 20 метра по-ниско оть пещерата. Тамъ образуват единъ изворъ съ дебитъ 5 литри въ минута и 15 градуса температура, измеренъ на 22 августъ 1931 г.
Описание на достъпа
Долната пещера / Хлевенската пещера –
Хлевене *Община Ловеч –
Ловешка област-
Местност: Малък кайряк (Мрамора)-
Деветашки карстов район № 212 –
Старопланинска област –
G P S – E:- N:- WGS84
Рег.№ 256 *Код:№ 212029 *НМВ 460м.
Дължина 37м. *Денивелация 2/-1, 40м.+0, 50м./
Изследвана и картирана на 22/08/1931г от инж. Павел Петров. Прекартирана на 08. 02. 1974г от Стоян Иванов и Трайчо Иванов при провеждане клубна експедиция на ПК „Иван Вазов“ гр. София.
Местонахождение:
Намира се на 3км югоизточно от с. Хлевене в местността Малък Кайряк(Мрамора).
Описание на пещерата:
Едноетажна, разклонена пещера. Суха и бедна на образувания. Името и произлиза от местоположението и спрямо Горната пещера. Село Хлевене се намира южно отъ гр. Ловечъ на около 6 км и на 330 метра надъ морското равнище. То е разположено въ една хуниообразна котловина, която описахме въ кн. IV на „Ловечъ и Ловчанско“ и която котловина наподобява много на оная, въ която е разположенъ град Крушево. Тази хуниообразна котловина, казахме по-рано, е прорязана на източната си страна съ една стръмно отсечена долина презъ която минава Хлевенската река. Високо на десния брегъ на тая долина, нa около 460 м. надъ морското равнище, се намира Долната Хлевенска пещера, отстояща североизточно отъ вр. Плешивецъ въ местността Мрамора. Тази пещера по-грешно е наречена Долната. Тя отстои съ 40м. по-високо отъ Горната пещера въ землището на същото село въ местностьта Кайрака подъ Пропузлука и има височина 420 метра надъ морското равнище. Както писахме и по-рано при описване на хидрогеологическите ни проучвания на тая местность, терена е отъ баремски варовици, които постепенно се издигатъ къмъ връх Плешивецъ. Тукъ въ местностьта Мрамора тия варовици съ много чисти. Напластяванията надъ пещерата не съ много големи и покривния теренъ е много тънъкъ. Входътъ на пещерата е обърнатъ на северъ подъ ъгълъ 55 градуса. Той има неправилна пикообразна форма съ височина 3м. и широчина при основата също З м. Веднага следъ портала идва едно разширение, въ което тавана се издига нагоре въ видъ на куполъ, най-високата точка на който има 4 метра височина. Височината на тавана отъ тукъ нататъкъ до дълбочина 30, 50м. варира около 2м. Широчината на галерията е променлива – ту се стеснява, тy се разширява: Следъ 30, 50м. дълбочина, галерията се стеснява на 1, 30м. и се снишава на около 0, 60м. Така намалена галерията отива до края. На много места (а, b, с и пр„ вижъ плана) тая галерия е просечена съ тесни напречни галерийки, изпълнени отчасти или напълно съ калцитни и бигорни образувания. Тези образувания на некои меcтa преминаватъ напреки презъ главната галерия на отсрещната страна, като понякога образуватъ прагове въ главната галерия и стесняватъ сечението й. На дъното главната галерия завършва съ такава една галерийка, на която осъта се слива съ осъта на главната галерия. Тази тъй малка пещера съставлява гoлемъ интересъ по отношение изучаване генезиса на пещерите. Не всички пещери се образуватъ по единъ и същи начинъ. Принципа за образуването на пещерите изобщо е единъ, но техническото изпълнение на тоя принципъ не е еднакво при всичките пещери. То е свойствено на всеки случай при образуване на една пещера. Това различие въ образуването на пещерите е въ зависимость отъ местните геологически, тектонически, петрографски и хидрологически условия. Ето защо въ една и сжща скала, при единъ и същи пластъ две пещери образувани една до друга, не съ еднакви било по форма, било по дължина или по размери изобщо. Още по-ясно посочено, въ една и съща пещера, разните галерии не си приличатъ. Това е, защото условията за образуване на тия галерии не си приличатъ, а именно: ако геологически терена при две галерии е единъ и същъ пластъ, то тоя пласть напримеръ не е еднакво хомогененъ на всекъде. На мecтa тойе по-чистъ, на други е съ по-големи примеси отъ чужди материали, оть които и твърдостьта му не е еднаква. Като последствие на това, пластътъ на места ще бъде по-силно атакуванъ отъ водата, въздуха и пр, а на други по-слабо атакуванъ и ще се получатъ где по-малки, где по-големи отвори и галерии, които по нищо не ще си приличатъ. Тектоническитв прояви на единъ теренъ не еднакво съ разпръснати по всичките му страни. На едни страни тоя теренъ е претьрпелъ nо-големи разрушения, на други по-малки. Въ една посока по-силни въ друга по-слаби. Въ зависимость отъ това, ние виждаме пещерните празнини да се проявяватъ въ едно направление повече отъ колкото въ друго и пр. Най-сетне хидрологическите условия на терена навсекъде въ това место не съ еднакви. Те въ повечето случаи съ въ зависимость отъ тектоническитв и отъ съвокупностьта на петрографските и геологическите особености на местото. Знаемъ, че при дадено место, не навсекъде има винаги еднакво количество вода съ единъ сьставъ, еднаква бързина и пр. Тукъ, при тая пещера, геологическите условия не се различаватъ отъ другите страни въ тая местность. Ние ги описахме при описване на Хлевенската котловина въ кн. IV на „Ловечъ и Ловчанско“ и при описание на Пропузлука въ сп. Нива отъ 22. VIII. 1931г. Въ петрографско отношение, пластовете съ много по-чисти отколкото тия на западъ и северъ. Варовика тукъ е белъ, значително хомогенен и кръхъкъ. Тектонически той е претърпелъ доста разрушения, отъ които съ се получили много пукнатини. Диаклазитв тукъ образуватъ две системи пукнатини, отъ които едната е ясно определена съ направление 132 градуса съ северъ, а другата почти перпендикулярна на първата не е тъй определена, а разхвърлена съ малки отклонения отъ казаната посока. Първата система въ пещерата, е проявена очебиюще съ образуването на напречните, тесни галерийки, изпълнени сь напластявания отъ калцитъ и бигоръ. Тази имено система отъ диаклази е допринесла най-много за образуването на тая пещера. При образуването на карстовите пещери ние знаемъ няколко случаи, отъ които тукъ ще споменемъ следните: а) когато генезиса на пещерата има началото си въ диаклазни пукнатини, б) когато генезиса има началото си по стратификационната повърхнина и в) когато той заченва или се извършва по тектонични пукнатини. При първия случай различаваме два начина на образуване: 1} когато при генезиса на пещерата взематъ участие двете системи диаклази и 2) когато взема участие едната система отъ диаклазите и стратификационната равнина, или пъкъ некоя тектоническа пукнатина. Въ първия случай водите въ пещерата се движатъ отъ пукнатините на едната система въ пукнатините на другата система, следъ което наново отивать въ пукнатините на първата система и така преминаватъ отъ едната система въ другата система и правять осьта на пещерата силно начупена. Тя се гърчи ту на лево, ту на десно. Така е образувана часть отъ Деветашката пещера. Особено ясно е отбелязанъ тоя начинъ на образуване въ Деветашката пещера, въ главната галерия отъ прага Нинчовски до водопада Ниагара. По същия начинъ е образувана голема часть отъ Юруклерската пещера (при гр. Ловечъ). Същото нещо се среща въ Ракитовската пещера при Чепино-Баня и пр. Въ втория случай водите се движатъ въ една или неколко диаклази отъ едната система и наместо да отидатъ въ пукнатиниотъ другата система, отивать по стратификационната повърхнина, гдето разяждатъ стоящия надъ нея пласть и образуватъ споредъ съдържанието и силата на водите широки галерии съ съвършенно неправилни форми, но обикновено съ равни подове. Такива съ пещерите: Табашката, Кафтанджийската, часть отъ Лакатнишката, особено клонъть отъ стълба до Четала, и пр. Такава е и пещерата въ местностьта Мрамора при с. Хлевене. Когато образуването на пещерите е ставало само надъ стратификационните повърхнини, получените пещери не съ толкова дълги. Повечето пъти те бивагъ претрупани съ обширни празнини, подобни повечето на зали отколкото на галерии. Типъ на такава пещера е пещерата при гара Раковски. Сжщо такава е Козята пещера при Голема Железна. Подобна е и Царската пещера при Преображенския манастиръ, некои отъ пещерите при Карлуково и пр. Процеса на образуването на пещерата въ местностьта Мрамора при с. Хлевене води началото си въ първата система диаклази, образуващи ъгълъ 132 градуса съ посоката северъ. До тия диаклази водите под силно налагане съ идвали отъ юго-изтокъ къмъ северозападъ. Въ самите диаклази водата е слизала почти отвесно надолу и е имала единъ натискъ несравнено по-малъкъ, отколкото преди да влезе въ техъ. Отъ тукъ водата е търсила изходъ къмъ повърхностьта. Такъвъ тя е намерила съ най-малко съпротивление и най-късо разстояние по стратификационната повърхнина, до която надолу съ стигали споменатите no-rope диаклази. При тоя пъть къмъ повърхностьта водата е срещала не еднакво съпротивление при движението си навънъ, тъй като тая повърхнина е била не еднакво чиста. Тамъ, гдето съпротивлението е било по-големо, водата се е задържала по-дълго време, докато да го преодолее. Така тя е имала повече възможность да атакува скалата предъ това препятствие и по тоя начинъ на това место се е получило по-големо разширение. Такива имаме тукъ, като верига навързани едно следъ друго по дължината на главната галерия, образувана по тоя начинъ. Тоя процесъ най-много се е развилъ при входа на галерията, гдето се е получило най-високото куполно помещение. Сегашното положение на скалите надъ пещерата е далечъ променено отъ онова, което е било въ момента на пещерното образуване. Тогава надъ пещерата, надъ сега стоящите варовици, е имало много дебели и много чисти варовици. По-после отъ постоянното разрушение на тия скали, напластяванията на последните съ постоянно чезнели и намалявали окато съ достигнали до сегашното положение. Въ времето, когато съ били дебелите напластявания надъ пещерата, водата се е движела изъ техъ докато е достигнала до диаклазните пукнатини на пещерата. При тоя си пъть, водата е разтварялаваровиците, които съ били значително чисти, тъй че и отаените отъ техъ материали съ хомогенни. По пжтя си до диаклазите на пещерата, водите съ били подъ силно налягане. Следъ това, както казахме по-рано, налягането намалява, въглената киселина се отделя и момента за отделянето на разтворения варовикъ настъпвало. Това отделяне е ставало равномерно и периодически съ прекъсване). Тия периоди съ били почти еднакви по траене. Материалътъ утаенъ въ тия периоди е еднообразенъ, както по качество така и по количество. Водите въ тая пещера тогава не съ били постоянно текущи т. е. не съ текли презъ цела година, а само презъ влажните месеци и тези сезони съ били почти еднакво дълги презъ всека година. Отложените материали презъ това време съ били отъ калцитъ, който въ форма на широки листи се спуща отгоре надолу въ диаклазните пукнатини. Тези калцитни листи съ наредени като страниците на никоя книга една до друга отъ северъ къмъ югъ. Така тия калцитни листи съ изпълнили изцело или отчасти некои напречни галерии. Това е било въ момента до образуването на коритото на Хлевенската река, или поне до началото на образуването й. Следъ това време долината на Хлевенската река се е вкопавала и впоследствие разширявала за сметка на височината на бреговетe й. По тоя начинъ покривния теренъ е изтънелъ дотолкова, че проникналите въ него води не съ имали достатъчно време и место, за да се избнстрятъ и съ идвали въ пещерата нечисти. Това се е отразявало и на утаения материалъ и ние виждаме, че въ тоя моментъ върху калцита се е наслоилъ бигора сь различни отенъци. Съобразно съ посоката на идващите води и отлагането на тия материали е вървело отъ северъ къмъ югъ. Съ вкопчаването на долината на Хлевенската река, водите на тая пещера съ слезли по-ниско отъ пещерата и днесъ ние ги намираме на около 20 метра по-ниско оть пещерата. Тамъ образуват единъ изворъ съ дебитъ 5 литри въ минута и 15 градуса температура, измеренъ на 22 августъ 1931 г.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,неразклонена