Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
БОРКОВА ДУПКА (№ 4647) местността СТРЪКАЧА, село ПАВОЛЧЕ
Пропастта се намира на 900 м н. в., приблизително на 500 м от хижа Околчица , Врачански Балкан. Намерена е и е отворена през м. юли от Борислав Златанов Борисов от с. Паволче. Проучена е в периода септември – октомври от група в състав: Пламен Петков – п. к. “ Стрешеро ”, гр. Враца ; Тодор Зъбов – гр. София ; Китен Топалов – п. к. “ Аида ”, гр. Хасково ; Мария Страшимирова – п. к. “Витоша”, гр. София ; Румяна Павлова – п. к. “Еделвайс”, гр. София; Кирил Милкотев – гр. Смолян. Пещерата се намира в рядка габърова гора под хижа Околчица, под горния стар път от м. Крушовски извор към м. Дълга. От ресторанта на хижата се тръгва по земен път към м. Дълга, азимут 170 градуса – 110 крачки, приблизително по 1 м, прави се завой на ляво и оттам посока 134 градуса приблизително 50м, начало на пътека през храстите вляво 112 градуса и след 150 крачки се излиза на поляна. Продължава се по нея в същата посока /вляво от отсрещното малко връхче в посока превала/ като се преминава през храсти и след около 250 крачки се стига на слабо изразена поляна /м. Превала /. След достигане на най-ниската част /вляво/ на поляната започва гора, като се тръгва с азимут 24 градуса /с посока с. Паволче/ през рядка гора / има белези от брадва по дърветата /, слиза се на стар път, намира се засечката на дърветата и се продължава по нея. До пътя са около 150м, под него до пещерата – 50м.
ОПИСАНИЕ НА ПРОПАСТТА
“ БОРКОВА ДУПКА ” № 4647 – с. Паволче, м. Стръкача , под хижа Околчица. Пропастта е развита в горноюрски-долнокредни варовици в тектонска пукнатина, допълнително обработена от влизащата в нея вода. Дълбочината и е – 67 м. Разделена е на отделни площадки на 4 основни отвеса. Богата е на вторични образувания /сталактити , сталагмити , сталактони , дендрити, синтрови натеци и на втора площадка малко количество лунно мляко /. Не са забелязани прилепи и троглобионти . В пещерата няма езера , а само малки локвички от капеща вода.
ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ За екипирането на пропастта е необходимо 70 – 80м въже / в зависимост от броя на междинните закрепвания/, ексцентрици №9 и №4 телени примки 3 бр. И примки от тръбна лента 2бр. Входът е разположен в основата на разтроен габър и представлява тясна камина. Малко след това на скална халка с телена примка се прави дублиращо закрепване и на около 1м вдясно се прави основно закрепване, ексцентрик №9 за първия отвес от 18, 5 м. Веднага след тръгването следва преминаване покрай заклещен в отвеса камък. След няколко метра над наклонена площадка се прави междинно закрепване на телена примка. Дъното на отвеса представлява зала от която започва втория отвес на пропаста, който продължава леко вдясно. Закрепването се прави на малка скална халка с телена примка и в дясно с тръбна лента на малък скален зъб, което се явява като подвеждащ парапет към отвора. Оттам следва отвес с дължина 21 м. На 10-тия метър следва достигане на скален ръб вдясно между образуванията, на който се прави закрепване с ексцентрик №4. На 3-тия метър преди достигане на дъното се прави закрепване на сталагмит, вдясно за последния отвес започващ от дъното на залата. При достигането на тесняка се сваля екипировката . След преминаване на тесняка се продължава на класика по кладенец с дълбочина 16 м , опасен поради лабилни камъни . Достига се зала с диаметър 5 м и височина 6 – 7 м. На срещуположния край на залата в дясно във височина се преминава тесняк №2. В ляво от тесняка на около 2 м се намира тесняк водещ към 19м комин. В средата на комина се намира уширение изпълнено със сталактити. Комина завършва с блокаж. Между върха на комина и залата под втори отвес има неясна слухова връзка. В дясно от тесняк № 2 се влиза в малка зала от която започват 2 комина, които се събират на 6-ия метър в красива зала с множество образувания. Комините на дъното могат да се изкатерят без осигуровка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Пропастта е опасна за проникване, поради многото слабо закрепени камъни, падащи по целия отвес до тесняка преди дъното и поради малкото места за укриване / в малката зала на – 25 м и в голямятя заля на – 46 м /. Препоръчва се придвижването по въжетата да става по един, след събирането на всички в укритията и изчакването на достигането им. Да се внимава по отвесите под голямата зала, поради силно разядените скали – двата последни отвеса представляват мощен блокаж с денивелация 20 м закрепен на силно разрушени скали. Да не се използва за проникване от млади и неопитни или самостоятелни пещерняци!
ГЕОЛОГО-ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЙОНА Геоложкият строеж на изследвания район е твърде сложен – разкриват се седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка (Прил. 1). Подлежащите на окарстяване скали в Базовски дял на Врачанска планина са триаските от Искърската карбонатна група (Тронков, 1981), горноюрските от Западнобалканската карбонатна група(Sapunov, 1976) и долнокредните от Врачанската ургонска група (Николов и др., 1972). Регионален водоупор е долнотриаския комплекс от пясъчници и конгломерати от Петроханската теригенна група (Тронков, 1981). Пропастта Боркова дупка е образувана в масивни горноюрски-долнокредни органогенни варовици от интензивно окарстената Сливнишка свита. Тя е установена от първия български геолог Златарски под наименование „Сливнишкий варовик“. Дебелината на свитата е 1000 m, като долната граница е рязка с Гложенската свита (оксфорд – бериас). Хроностратиграфският обхват е среден титон-горен барем. В структурно отношение, пещерата е развита по източното бедро на Згориградската антиклинала (Йорданов и др., 1961). Ядката на тази гънкова структура е установена в околностите на едноименното село и е съставена от пермски конгломерати. Бедрата и теменната част са изградени от карбонатни скали (триас-юра-долна креда). Посоката на антиклиналата е 120о-130о. От Ю-ЮЗ тя се ограничава от Плакалнишкия възсед, а откъм изток е отсечена от косия Косталевски отсед-възсед. Тези разломни структури обуславят силна тектонска напуканост, имаща основно значение за процеса на окарстяване и ориентацията и разположението на карстовите форми. От рози-диаграми на измерени 186 пукнатини в пунктове в близост до Боркова дупка е видна предпочитана С-СЗ ориентация, напълно съвпадаща с предпочитаната посока на развитие на пещерите (Kostov, 1997)(Фиг. 1). Гъстотата на пукнатините също показва твърде високи стойности (Табл. 1)
N Пункт на измерване Дължина, m Брой пукнатини Гъстота 1
Връх Качуля 5
45 9
2 Връх Купена 4. 5 38 8. 4 3
Връх Рого 8
32 4
4 Връх Ланджовица 3. 8 28 7. 3 5
М. Конски преслап 6. 5 43 6. 6 Табл. 1. Гъстота на пукнатините в изследваната територия.
В хидрогеоложки аспект, пещерата попада в границите на Паволче-Черепишкия басейн на Врачанския район (по схемата на Антонов, Данчев, 1980). Общ карстов водоносен хоризонт представляват среднотриаските и долнокредните варовици, чиито долен водоупор са долнотриаските седименти (Антонов, Данчев, 1980). Аптските скали от Врачанската ургонска група се явяват северно продължение на водоносния хоризонт – от тях извира големия извор в северния край на с. Паволче (Фиг. 2). Поради значителната издигнатост на басейна и дълбоката му дренираност, не се образува непрекъсната водонаситена зона с пълна хидравлична връзка между канално-галерийната хидрографска мрежа. Подхранването е чрез инфилтрация на атмосферни валежни води, с което се обяснява променливия дебит на карстовите извори – например 6-2000 dm3/s при извор Езерото, с. Паволче. Температурата на водата е променлива – 9-12оC, с минерализация до 0. 4 g/dm3. Според извършените районирания на карста в България от геоморфоложка гледна точка (Делчев, 1979, Попов, 1982), пропастта Боркова дупка се отнася към Згориградския подрайон на Врачанския пещерен район (N 203), Старопланинска карстова област. Тази част на Врачанска планина се характеризира с висока стойност на относителното превишение (енергия на релефа) – показател за интензивни неотектонски процеси. Най-ниската точка е р. Искър при с. Лютиброд (250 m. н. в.), а най-високата такава – вр. Бук (1394 m. н. в.). Максималните величини на средния склонов наклон по построен триизмерен топоизоклинен модел на релефа в разглеждания район достигат 32-40о (Kostov, 1997). За определяне възрастта на карстовите форми най-често се прилагат сравнителни геоморфоложки методи, основани на корелацията между надморската височина на обектите и морфостратиграфските нива (денудационни повърхнини и речни тераси). Прието е, че билната денудационна повърхнина с надморска височниа 1000 – 1200 m е с ранномиоценска възраст (Гълъбов, 1966). Тази повърхнина е силно видоизменена от карстовите процеси и е представена от остатъчни карстови височини (могили), разделени от валози. Основен геоморфоложки репер в района обаче представлява пролома на р. Искър и формирания типичен долинен етажиран карст при гара Черепиш, вследствие стадиалното врязване на реката (Ангелова и др., 1996, Angelova et al., 1999). Въз основа на съпоставка между надморската височина на Боркова дупка (900 m) и надзаливните тераси на р. Искър, както и наличието на синтрови и гравитационни наслаги в нея, може да се предположи, че образуването на пещерата е започнало през горния плиоцен.
ЛИТЕРАТУРА: Ангелова, Д., А. Бендерев, Г. Балтаков, И. Илиева, Т. Ненов, 1995. За развитието на карста в Старопланинския Искърски пролом. Сп. Бълг. Геол. д-во 65, 3, 111-124. Антонов, Х., Д. Данчев. 1980. Подземни води в НРБ. С., Техника, 360 с. Гълъбов, Ж. 1966. География на България, т. 1 – Физическа география. С., БАН, 548 с. Делчев, Х. 1979. Спелеология и пещерно дело. С., Медицина и физкултура, 89 с. Йорданов, М., Н. Попов, С. Недялкова. 1961. Върху тектониката на Врачанската верига. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 2, 205-216. Николов, Т., Б. Монов, К. Митов, К. Петков. 1972. Литостратиграфия на Врачанската ургонска група. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 205-216. Попов, В. 1982. Пътешествие под земята. С., Наука и изкуство, 152 с. Тронков, Д. 1981. Стратиграфия триасовой системы в части Западного Средногорья (Западная Болгария). Geologica Balcanica, 11, 1, 3-20. Angelova, D., A. Benderev, K. Kostov, 1999. On the age of the caves in the Stara Planina Iskar gorge, NW Bulgaria. Proc. “Karst 99” Europ. Conf., 10-15. 09. 1999, Grand Causses – Vercors, France, 29-35. Kostov, K. 1997. Karst morphology in Bazovski part of Vratsa Mountain (Stara Planina, NW Bulgaria). Proc. 12-th Int. Congr. Speleology, 10-17. 08. 1997, La Chaux-de-Fonds, Switzerland, Vol. 8, 409-412. Sapunov, I. 1976. Ammonite stratigraphy of the Upper Jurassic in Bulgaria. 1. Rock and Ammonite successions. Geologica Balcanica, 6, 3, 17-40.
Описание на достъпа
БОРКОВА ДУПКА (№ 4647) местността СТРЪКАЧА, село ПАВОЛЧЕ
Пропастта се намира на 900 м н. в., приблизително на 500 м от хижа Околчица , Врачански Балкан. Намерена е и е отворена през м. юли от Борислав Златанов Борисов от с. Паволче. Проучена е в периода септември – октомври от група в състав: Пламен Петков – п. к. “ Стрешеро ”, гр. Враца ; Тодор Зъбов – гр. София ; Китен Топалов – п. к. “ Аида ”, гр. Хасково ; Мария Страшимирова – п. к. “Витоша”, гр. София ; Румяна Павлова – п. к. “Еделвайс”, гр. София; Кирил Милкотев – гр. Смолян. Пещерата се намира в рядка габърова гора под хижа Околчица, под горния стар път от м. Крушовски извор към м. Дълга. От ресторанта на хижата се тръгва по земен път към м. Дълга, азимут 170 градуса – 110 крачки, приблизително по 1 м, прави се завой на ляво и оттам посока 134 градуса приблизително 50м, начало на пътека през храстите вляво 112 градуса и след 150 крачки се излиза на поляна. Продължава се по нея в същата посока /вляво от отсрещното малко връхче в посока превала/ като се преминава през храсти и след около 250 крачки се стига на слабо изразена поляна /м. Превала /. След достигане на най-ниската част /вляво/ на поляната започва гора, като се тръгва с азимут 24 градуса /с посока с. Паволче/ през рядка гора / има белези от брадва по дърветата /, слиза се на стар път, намира се засечката на дърветата и се продължава по нея. До пътя са около 150м, под него до пещерата – 50м.
ОПИСАНИЕ НА ПРОПАСТТА
“ БОРКОВА ДУПКА ” № 4647 – с. Паволче, м. Стръкача , под хижа Околчица. Пропастта е развита в горноюрски-долнокредни варовици в тектонска пукнатина, допълнително обработена от влизащата в нея вода. Дълбочината и е – 67 м. Разделена е на отделни площадки на 4 основни отвеса. Богата е на вторични образувания /сталактити , сталагмити , сталактони , дендрити, синтрови натеци и на втора площадка малко количество лунно мляко /. Не са забелязани прилепи и троглобионти . В пещерата няма езера , а само малки локвички от капеща вода.
ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ За екипирането на пропастта е необходимо 70 – 80м въже / в зависимост от броя на междинните закрепвания/, ексцентрици №9 и №4 телени примки 3 бр. И примки от тръбна лента 2бр. Входът е разположен в основата на разтроен габър и представлява тясна камина. Малко след това на скална халка с телена примка се прави дублиращо закрепване и на около 1м вдясно се прави основно закрепване, ексцентрик №9 за първия отвес от 18, 5 м. Веднага след тръгването следва преминаване покрай заклещен в отвеса камък. След няколко метра над наклонена площадка се прави междинно закрепване на телена примка. Дъното на отвеса представлява зала от която започва втория отвес на пропаста, който продължава леко вдясно. Закрепването се прави на малка скална халка с телена примка и в дясно с тръбна лента на малък скален зъб, което се явява като подвеждащ парапет към отвора. Оттам следва отвес с дължина 21 м. На 10-тия метър следва достигане на скален ръб вдясно между образуванията, на който се прави закрепване с ексцентрик №4. На 3-тия метър преди достигане на дъното се прави закрепване на сталагмит, вдясно за последния отвес започващ от дъното на залата. При достигането на тесняка се сваля екипировката . След преминаване на тесняка се продължава на класика по кладенец с дълбочина 16 м , опасен поради лабилни камъни . Достига се зала с диаметър 5 м и височина 6 – 7 м. На срещуположния край на залата в дясно във височина се преминава тесняк №2. В ляво от тесняка на около 2 м се намира тесняк водещ към 19м комин. В средата на комина се намира уширение изпълнено със сталактити. Комина завършва с блокаж. Между върха на комина и залата под втори отвес има неясна слухова връзка. В дясно от тесняк № 2 се влиза в малка зала от която започват 2 комина, които се събират на 6-ия метър в красива зала с множество образувания. Комините на дъното могат да се изкатерят без осигуровка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Пропастта е опасна за проникване, поради многото слабо закрепени камъни, падащи по целия отвес до тесняка преди дъното и поради малкото места за укриване / в малката зала на – 25 м и в голямятя заля на – 46 м /. Препоръчва се придвижването по въжетата да става по един, след събирането на всички в укритията и изчакването на достигането им. Да се внимава по отвесите под голямата зала, поради силно разядените скали – двата последни отвеса представляват мощен блокаж с денивелация 20 м закрепен на силно разрушени скали. Да не се използва за проникване от млади и неопитни или самостоятелни пещерняци!
ГЕОЛОГО-ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЙОНА Геоложкият строеж на изследвания район е твърде сложен – разкриват се седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка (Прил. 1). Подлежащите на окарстяване скали в Базовски дял на Врачанска планина са триаските от Искърската карбонатна група (Тронков, 1981), горноюрските от Западнобалканската карбонатна група(Sapunov, 1976) и долнокредните от Врачанската ургонска група (Николов и др., 1972). Регионален водоупор е долнотриаския комплекс от пясъчници и конгломерати от Петроханската теригенна група (Тронков, 1981). Пропастта Боркова дупка е образувана в масивни горноюрски-долнокредни органогенни варовици от интензивно окарстената Сливнишка свита. Тя е установена от първия български геолог Златарски под наименование „Сливнишкий варовик“. Дебелината на свитата е 1000 m, като долната граница е рязка с Гложенската свита (оксфорд – бериас). Хроностратиграфският обхват е среден титон-горен барем. В структурно отношение, пещерата е развита по източното бедро на Згориградската антиклинала (Йорданов и др., 1961). Ядката на тази гънкова структура е установена в околностите на едноименното село и е съставена от пермски конгломерати. Бедрата и теменната част са изградени от карбонатни скали (триас-юра-долна креда). Посоката на антиклиналата е 120о-130о. От Ю-ЮЗ тя се ограничава от Плакалнишкия възсед, а откъм изток е отсечена от косия Косталевски отсед-възсед. Тези разломни структури обуславят силна тектонска напуканост, имаща основно значение за процеса на окарстяване и ориентацията и разположението на карстовите форми. От рози-диаграми на измерени 186 пукнатини в пунктове в близост до Боркова дупка е видна предпочитана С-СЗ ориентация, напълно съвпадаща с предпочитаната посока на развитие на пещерите (Kostov, 1997)(Фиг. 1). Гъстотата на пукнатините също показва твърде високи стойности (Табл. 1)
N Пункт на измерване Дължина, m Брой пукнатини Гъстота 1
Връх Качуля 5
45 9
2 Връх Купена 4. 5 38 8. 4 3
Връх Рого 8
32 4
4 Връх Ланджовица 3. 8 28 7. 3 5
М. Конски преслап 6. 5 43 6. 6 Табл. 1. Гъстота на пукнатините в изследваната територия.
В хидрогеоложки аспект, пещерата попада в границите на Паволче-Черепишкия басейн на Врачанския район (по схемата на Антонов, Данчев, 1980). Общ карстов водоносен хоризонт представляват среднотриаските и долнокредните варовици, чиито долен водоупор са долнотриаските седименти (Антонов, Данчев, 1980). Аптските скали от Врачанската ургонска група се явяват северно продължение на водоносния хоризонт – от тях извира големия извор в северния край на с. Паволче (Фиг. 2). Поради значителната издигнатост на басейна и дълбоката му дренираност, не се образува непрекъсната водонаситена зона с пълна хидравлична връзка между канално-галерийната хидрографска мрежа. Подхранването е чрез инфилтрация на атмосферни валежни води, с което се обяснява променливия дебит на карстовите извори – например 6-2000 dm3/s при извор Езерото, с. Паволче. Температурата на водата е променлива – 9-12оC, с минерализация до 0. 4 g/dm3. Според извършените районирания на карста в България от геоморфоложка гледна точка (Делчев, 1979, Попов, 1982), пропастта Боркова дупка се отнася към Згориградския подрайон на Врачанския пещерен район (N 203), Старопланинска карстова област. Тази част на Врачанска планина се характеризира с висока стойност на относителното превишение (енергия на релефа) – показател за интензивни неотектонски процеси. Най-ниската точка е р. Искър при с. Лютиброд (250 m. н. в.), а най-високата такава – вр. Бук (1394 m. н. в.). Максималните величини на средния склонов наклон по построен триизмерен топоизоклинен модел на релефа в разглеждания район достигат 32-40о (Kostov, 1997). За определяне възрастта на карстовите форми най-често се прилагат сравнителни геоморфоложки методи, основани на корелацията между надморската височина на обектите и морфостратиграфските нива (денудационни повърхнини и речни тераси). Прието е, че билната денудационна повърхнина с надморска височниа 1000 – 1200 m е с ранномиоценска възраст (Гълъбов, 1966). Тази повърхнина е силно видоизменена от карстовите процеси и е представена от остатъчни карстови височини (могили), разделени от валози. Основен геоморфоложки репер в района обаче представлява пролома на р. Искър и формирания типичен долинен етажиран карст при гара Черепиш, вследствие стадиалното врязване на реката (Ангелова и др., 1996, Angelova et al., 1999). Въз основа на съпоставка между надморската височина на Боркова дупка (900 m) и надзаливните тераси на р. Искър, както и наличието на синтрови и гравитационни наслаги в нея, може да се предположи, че образуването на пещерата е започнало през горния плиоцен.
ЛИТЕРАТУРА: Ангелова, Д., А. Бендерев, Г. Балтаков, И. Илиева, Т. Ненов, 1995. За развитието на карста в Старопланинския Искърски пролом. Сп. Бълг. Геол. д-во 65, 3, 111-124. Антонов, Х., Д. Данчев. 1980. Подземни води в НРБ. С., Техника, 360 с. Гълъбов, Ж. 1966. География на България, т. 1 – Физическа география. С., БАН, 548 с. Делчев, Х. 1979. Спелеология и пещерно дело. С., Медицина и физкултура, 89 с. Йорданов, М., Н. Попов, С. Недялкова. 1961. Върху тектониката на Врачанската верига. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 2, 205-216. Николов, Т., Б. Монов, К. Митов, К. Петков. 1972. Литостратиграфия на Врачанската ургонска група. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 205-216. Попов, В. 1982. Пътешествие под земята. С., Наука и изкуство, 152 с. Тронков, Д. 1981. Стратиграфия триасовой системы в части Западного Средногорья (Западная Болгария). Geologica Balcanica, 11, 1, 3-20. Angelova, D., A. Benderev, K. Kostov, 1999. On the age of the caves in the Stara Planina Iskar gorge, NW Bulgaria. Proc. “Karst 99” Europ. Conf., 10-15. 09. 1999, Grand Causses – Vercors, France, 29-35. Kostov, K. 1997. Karst morphology in Bazovski part of Vratsa Mountain (Stara Planina, NW Bulgaria). Proc. 12-th Int. Congr. Speleology, 10-17. 08. 1997, La Chaux-de-Fonds, Switzerland, Vol. 8, 409-412. Sapunov, I. 1976. Ammonite stratigraphy of the Upper Jurassic in Bulgaria. 1. Rock and Ammonite successions. Geologica Balcanica, 6, 3, 17-40.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ.Входен отвес -19 м.
Техническо описание
БОРКОВА ДУПКА (№ 4647) местността СТРЪКАЧА, село ПАВОЛЧЕ
Пропастта се намира на 900 м н. в., приблизително на 500 м от хижа Околчица , Врачански Балкан. Намерена е и е отворена през м. юли от Борислав Златанов Борисов от с. Паволче. Проучена е в периода септември – октомври от група в състав: Пламен Петков – п. к. “ Стрешеро ”, гр. Враца ; Тодор Зъбов – гр. София ; Китен Топалов – п. к. “ Аида ”, гр. Хасково ; Мария Страшимирова – п. к. “Витоша”, гр. София ; Румяна Павлова – п. к. “Еделвайс”, гр. София; Кирил Милкотев – гр. Смолян. Пещерата се намира в рядка габърова гора под хижа Околчица, под горния стар път от м. Крушовски извор към м. Дълга. От ресторанта на хижата се тръгва по земен път към м. Дълга, азимут 170 градуса – 110 крачки, приблизително по 1 м, прави се завой на ляво и оттам посока 134 градуса приблизително 50м, начало на пътека през храстите вляво 112 градуса и след 150 крачки се излиза на поляна. Продължава се по нея в същата посока /вляво от отсрещното малко връхче в посока превала/ като се преминава през храсти и след около 250 крачки се стига на слабо изразена поляна /м. Превала /. След достигане на най-ниската част /вляво/ на поляната започва гора, като се тръгва с азимут 24 градуса /с посока с. Паволче/ през рядка гора / има белези от брадва по дърветата /, слиза се на стар път, намира се засечката на дърветата и се продължава по нея. До пътя са около 150м, под него до пещерата – 50м.
ОПИСАНИЕ НА ПРОПАСТТА
“ БОРКОВА ДУПКА ” № 4647 – с. Паволче, м. Стръкача , под хижа Околчица. Пропастта е развита в горноюрски-долнокредни варовици в тектонска пукнатина, допълнително обработена от влизащата в нея вода. Дълбочината и е – 67 м. Разделена е на отделни площадки на 4 основни отвеса. Богата е на вторични образувания /сталактити , сталагмити , сталактони , дендрити, синтрови натеци и на втора площадка малко количество лунно мляко /. Не са забелязани прилепи и троглобионти . В пещерата няма езера , а само малки локвички от капеща вода.
ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ За екипирането на пропастта е необходимо 70 – 80м въже / в зависимост от броя на междинните закрепвания/, ексцентрици №9 и №4 телени примки 3 бр. И примки от тръбна лента 2бр. Входът е разположен в основата на разтроен габър и представлява тясна камина. Малко след това на скална халка с телена примка се прави дублиращо закрепване и на около 1м вдясно се прави основно закрепване, ексцентрик №9 за първия отвес от 18, 5 м. Веднага след тръгването следва преминаване покрай заклещен в отвеса камък. След няколко метра над наклонена площадка се прави междинно закрепване на телена примка. Дъното на отвеса представлява зала от която започва втория отвес на пропаста, който продължава леко вдясно. Закрепването се прави на малка скална халка с телена примка и в дясно с тръбна лента на малък скален зъб, което се явява като подвеждащ парапет към отвора. Оттам следва отвес с дължина 21 м. На 10-тия метър следва достигане на скален ръб вдясно между образуванията, на който се прави закрепване с ексцентрик №4. На 3-тия метър преди достигане на дъното се прави закрепване на сталагмит, вдясно за последния отвес започващ от дъното на залата. При достигането на тесняка се сваля екипировката . След преминаване на тесняка се продължава на класика по кладенец с дълбочина 16 м , опасен поради лабилни камъни . Достига се зала с диаметър 5 м и височина 6 – 7 м. На срещуположния край на залата в дясно във височина се преминава тесняк №2. В ляво от тесняка на около 2 м се намира тесняк водещ към 19м комин. В средата на комина се намира уширение изпълнено със сталактити. Комина завършва с блокаж. Между върха на комина и залата под втори отвес има неясна слухова връзка. В дясно от тесняк № 2 се влиза в малка зала от която започват 2 комина, които се събират на 6-ия метър в красива зала с множество образувания. Комините на дъното могат да се изкатерят без осигуровка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Пропастта е опасна за проникване, поради многото слабо закрепени камъни, падащи по целия отвес до тесняка преди дъното и поради малкото места за укриване / в малката зала на – 25 м и в голямятя заля на – 46 м /. Препоръчва се придвижването по въжетата да става по един, след събирането на всички в укритията и изчакването на достигането им. Да се внимава по отвесите под голямата зала, поради силно разядените скали – двата последни отвеса представляват мощен блокаж с денивелация 20 м закрепен на силно разрушени скали. Да не се използва за проникване от млади и неопитни или самостоятелни пещерняци!
ГЕОЛОГО-ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЙОНА Геоложкият строеж на изследвания район е твърде сложен – разкриват се седименти с различна възраст, генезис и тектонска обработка (Прил. 1). Подлежащите на окарстяване скали в Базовски дял на Врачанска планина са триаските от Искърската карбонатна група (Тронков, 1981), горноюрските от Западнобалканската карбонатна група(Sapunov, 1976) и долнокредните от Врачанската ургонска група (Николов и др., 1972). Регионален водоупор е долнотриаския комплекс от пясъчници и конгломерати от Петроханската теригенна група (Тронков, 1981). Пропастта Боркова дупка е образувана в масивни горноюрски-долнокредни органогенни варовици от интензивно окарстената Сливнишка свита. Тя е установена от първия български геолог Златарски под наименование „Сливнишкий варовик“. Дебелината на свитата е 1000 m, като долната граница е рязка с Гложенската свита (оксфорд – бериас). Хроностратиграфският обхват е среден титон-горен барем. В структурно отношение, пещерата е развита по източното бедро на Згориградската антиклинала (Йорданов и др., 1961). Ядката на тази гънкова структура е установена в околностите на едноименното село и е съставена от пермски конгломерати. Бедрата и теменната част са изградени от карбонатни скали (триас-юра-долна креда). Посоката на антиклиналата е 120о-130о. От Ю-ЮЗ тя се ограничава от Плакалнишкия възсед, а откъм изток е отсечена от косия Косталевски отсед-възсед. Тези разломни структури обуславят силна тектонска напуканост, имаща основно значение за процеса на окарстяване и ориентацията и разположението на карстовите форми. От рози-диаграми на измерени 186 пукнатини в пунктове в близост до Боркова дупка е видна предпочитана С-СЗ ориентация, напълно съвпадаща с предпочитаната посока на развитие на пещерите (Kostov, 1997)(Фиг. 1). Гъстотата на пукнатините също показва твърде високи стойности (Табл. 1)
N Пункт на измерване Дължина, m Брой пукнатини Гъстота 1
Връх Качуля 5
45 9
2 Връх Купена 4. 5 38 8. 4 3
Връх Рого 8
32 4
4 Връх Ланджовица 3. 8 28 7. 3 5
М. Конски преслап 6. 5 43 6. 6 Табл. 1. Гъстота на пукнатините в изследваната територия.
В хидрогеоложки аспект, пещерата попада в границите на Паволче-Черепишкия басейн на Врачанския район (по схемата на Антонов, Данчев, 1980). Общ карстов водоносен хоризонт представляват среднотриаските и долнокредните варовици, чиито долен водоупор са долнотриаските седименти (Антонов, Данчев, 1980). Аптските скали от Врачанската ургонска група се явяват северно продължение на водоносния хоризонт – от тях извира големия извор в северния край на с. Паволче (Фиг. 2). Поради значителната издигнатост на басейна и дълбоката му дренираност, не се образува непрекъсната водонаситена зона с пълна хидравлична връзка между канално-галерийната хидрографска мрежа. Подхранването е чрез инфилтрация на атмосферни валежни води, с което се обяснява променливия дебит на карстовите извори – например 6-2000 dm3/s при извор Езерото, с. Паволче. Температурата на водата е променлива – 9-12оC, с минерализация до 0. 4 g/dm3. Според извършените районирания на карста в България от геоморфоложка гледна точка (Делчев, 1979, Попов, 1982), пропастта Боркова дупка се отнася към Згориградския подрайон на Врачанския пещерен район (N 203), Старопланинска карстова област. Тази част на Врачанска планина се характеризира с висока стойност на относителното превишение (енергия на релефа) – показател за интензивни неотектонски процеси. Най-ниската точка е р. Искър при с. Лютиброд (250 m. н. в.), а най-високата такава – вр. Бук (1394 m. н. в.). Максималните величини на средния склонов наклон по построен триизмерен топоизоклинен модел на релефа в разглеждания район достигат 32-40о (Kostov, 1997). За определяне възрастта на карстовите форми най-често се прилагат сравнителни геоморфоложки методи, основани на корелацията между надморската височина на обектите и морфостратиграфските нива (денудационни повърхнини и речни тераси). Прието е, че билната денудационна повърхнина с надморска височниа 1000 – 1200 m е с ранномиоценска възраст (Гълъбов, 1966). Тази повърхнина е силно видоизменена от карстовите процеси и е представена от остатъчни карстови височини (могили), разделени от валози. Основен геоморфоложки репер в района обаче представлява пролома на р. Искър и формирания типичен долинен етажиран карст при гара Черепиш, вследствие стадиалното врязване на реката (Ангелова и др., 1996, Angelova et al., 1999). Въз основа на съпоставка между надморската височина на Боркова дупка (900 m) и надзаливните тераси на р. Искър, както и наличието на синтрови и гравитационни наслаги в нея, може да се предположи, че образуването на пещерата е започнало през горния плиоцен.
ЛИТЕРАТУРА: Ангелова, Д., А. Бендерев, Г. Балтаков, И. Илиева, Т. Ненов, 1995. За развитието на карста в Старопланинския Искърски пролом. Сп. Бълг. Геол. д-во 65, 3, 111-124. Антонов, Х., Д. Данчев. 1980. Подземни води в НРБ. С., Техника, 360 с. Гълъбов, Ж. 1966. География на България, т. 1 – Физическа география. С., БАН, 548 с. Делчев, Х. 1979. Спелеология и пещерно дело. С., Медицина и физкултура, 89 с. Йорданов, М., Н. Попов, С. Недялкова. 1961. Върху тектониката на Врачанската верига. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 2, 205-216. Николов, Т., Б. Монов, К. Митов, К. Петков. 1972. Литостратиграфия на Врачанската ургонска група. Сп. Бълг. Геол. Д-во, 205-216. Попов, В. 1982. Пътешествие под земята. С., Наука и изкуство, 152 с. Тронков, Д. 1981. Стратиграфия триасовой системы в части Западного Средногорья (Западная Болгария). Geologica Balcanica, 11, 1, 3-20. Angelova, D., A. Benderev, K. Kostov, 1999. On the age of the caves in the Stara Planina Iskar gorge, NW Bulgaria. Proc. “Karst 99” Europ. Conf., 10-15. 09. 1999, Grand Causses – Vercors, France, 29-35. Kostov, K. 1997. Karst morphology in Bazovski part of Vratsa Mountain (Stara Planina, NW Bulgaria). Proc. 12-th Int. Congr. Speleology, 10-17. 08. 1997, La Chaux-de-Fonds, Switzerland, Vol. 8, 409-412. Sapunov, I. 1976. Ammonite stratigraphy of the Upper Jurassic in Bulgaria. 1. Rock and Ammonite successions. Geologica Balcanica, 6, 3, 17-40.