Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Троглобионтна и стигобионтна фауна
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Описание на пещера “Беляр”
с. Г. Озирово, обл. Монтана Мария Златкова, СПК”Академик”, 1986г.
От входа, с размери 0, 5х0, 5м. започва отвес -13м. Удобно е да се слезе със стълба. Надолу отвесно се слиза през блокаж още -8м. Излиза се в горния край на наклонена зала в блокаж. Надолу, през блокажа, завъртайки се два пъти по часовата стрелка се излиза в голяма зала, с малко поточе в дъното. Проникването продължава все през блокажи, в огромна галерия, следвайки пътя на реката, като от време на време се слиза и се върви по нея. След 250м. дължина се достига голяма зала, с красиви образувания. В долния и край, след две прагчета изведнъж се влиза в тесен меандър, който завършва със стеснение. До тук са 300м. дължина и -208м. денивелация. Това е предишното дъно на пещерата. През 1984г. започнахме системна работа в “Беляр”. Първо разбихме този и следващия го тесняци и след праг от -3м. излязохме в зала със сифон в дъното. Разчистването и отводняването му продължи доста дълго и едва в края на годината успяхме да го минем. Надолу пещерата продължи с огромните си размери и блокажи. В т. нар. зала “Монголия” се появиха първите по-големи притоци от дясно. По тях проникнахме около 400м. нагоре, но не сме ги картирали. Надолу след залата галерията се спуска стръмно, на прагове и се достига широка, но ниска фурна, с валуни и пясък по дъното, през които тече реката. Лягаме във водата и пълзим по нея около 600м. по нейните меандри и достигаме зала “Венеция”. Там реката влиза в широк сифон на кота -282м. от входа. В началото на залата има сухо разклонение, което ту се изкачва, ту слиза и завършва с тесняк в глина. Дълго е около 200м. Предполагаме, че то отива някъде зад сифона, но трябва да се копае. На връщане пълзейки по фурната, вече на 50м. преди тя да свърши видяхме голям десен приток. Тръгвайки по него нагоре излизаме почти до повърхността под блокажа на въртопа наречен “Варницата”. Това разклонение е с дължина 600м. и всъщност е една пещера, много подобна на “Беляр”- с големи размери и красиви образувания. Тя се изкачва по-стръмно от “Беляр”. От тук за сега изход няма и ние се връщаме обратно за да излезем през сифона на “Беляр”. Изследването на п.”Беляр” не е завършено. Може да се работи на дъното, както и по двата притока в зала “Монголия”. До изворите има още много километри подземни галерии, като тази пещера ще обере водите от всички въртопи от дясно, което видяхме от проникването ни до сегашното дъно. Пещерата не е трудна технически, но има доста пълзене. Проникването може да се направи за 7-8ч. от малка група пещерняци
Описание на достъпа
Описание на пещера “Беляр”
с. Г. Озирово, обл. Монтана
Мария Златкова, СПК”Академик”, 1986г.
От входа, с размери 0, 5х0, 5м. започва отвес -13м. Удобно е да се слезе със стълба. Надолу отвесно се слиза през блокаж още -8м. Излиза се в горния край на наклонена зала в блокаж. Надолу, през блокажа, завъртайки се два пъти по часовата стрелка се излиза в голяма зала, с малко поточе в дъното. Проникването продължава все през блокажи, в огромна галерия, следвайки пътя на реката, като от време на време се слиза и се върви по нея. След 250м. дължина се достига голяма зала, с красиви образувания. В долния и край, след две прагчета изведнъж се влиза в тесен меандър, който завършва със стеснение. До тук са 300м. дължина и -208м. денивелация. Това е предишното дъно на пещерата. През 1984г. започнахме системна работа в “Беляр”. Първо разбихме този и следващия го тесняци и след праг от -3м. излязохме в зала със сифон в дъното. Разчистването и отводняването му продължи доста дълго и едва в края на годината успяхме да го минем. Надолу пещерата продължи с огромните си размери и блокажи. В т. нар. зала “Монголия” се появиха първите по-големи притоци от дясно. По тях проникнахме около 400м. нагоре, но не сме ги картирали. Надолу след залата галерията се спуска стръмно, на прагове и се достига широка, но ниска фурна, с валуни и пясък по дъното, през които тече реката. Лягаме във водата и пълзим по нея около 600м. по нейните меандри и достигаме зала “Венеция”. Там реката влиза в широк сифон на кота -282м. от входа. В началото на залата има сухо разклонение, което ту се изкачва, ту слиза и завършва с тесняк в глина. Дълго е около 200м. Предполагаме, че то отива някъде зад сифона, но трябва да се копае. На връщане пълзейки по фурната, вече на 50м. преди тя да свърши видяхме голям десен приток. Тръгвайки по него нагоре излизаме почти до повърхността под блокажа на въртопа наречен “Варницата”. Това разклонение е с дължина 600м. и всъщност е една пещера, много подобна на “Беляр”- с големи размери и красиви образувания. Тя се изкачва по-стръмно от “Беляр”. От тук за сега изход няма и ние се връщаме обратно за да излезем през сифона на “Беляр”. Изследването на п.”Беляр” не е завършено. Може да се работи на дъното, както и по двата притока в зала “Монголия”. До изворите има още много километри подземни галерии, като тази пещера ще обере водите от всички въртопи от дясно, което видяхме от проникването ни до сегашното дъно. Пещерата не е трудна технически, но има доста пълзене. Проникването може да се направи за 7-8ч. от малка група пещерняци
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Низходяща, разклонена с – 18 м.праг
История на откриването
Пропастта е показана от местен овчар през пролетта на 1968 г на Велко Велков – домакин на х.Леденика и Георги Вълчинов – екскурзовод на пещерата Леденика. През месец август на същата година по време на международния и републикански пещерен сбор в нея проникват Н. Генов, Н. Гладнишки и Тр. Даалиев. На 07/10/1968г П.Трантеев, Р.Рахнев и Ив.Матеев на РЕкспедиция 1968г. правят карта и измерват точната дължина 292м и дълбочина на пропастта -236м. През 1984г Мария Златкова, Георги Марков, Юлиан Атанасов и Димитър Ангелов, подпомогнати и от други пещерняци на „Академик“ източват крайния сифон и откриват продължението до -282м. Изследването и картировката продължават до края на 1986г. Картировачи са още Вера и Димитър Шекерджиеви, Ина Барова, Цветан Остромски, В.Василев. Общата дължина стана 2,560м, а дълбочината -308м. През 1987 г дълбочината бе измерена с хидронивелир и бе коригирана на -282м, каквато е приета и сега.
Карта
