Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Змиин бурун –
с. Мостово *Код на ЕКАТТЕ: 49151-
Община Асеновград *Пловдивска област –
Изходен пункт – местност Юртата – 1 час път –
Местност: Змиин бурун –
Добростански карстов район № 407-
Рило-Родопска област –
G P S – WGS84 –
Индекс на вертикалност: 0, 93
Рег.№ 98 *Код № 407008 *НМВ 930м –
Обща дължина 242м. *Денивелация -86м. +22м.
История на откриването:
Пещерата е показана на пловдивски спелеолози от ССК „Академик“ през 1968 г. от местен козар и тогава се проникна само до вертикала на големия кладенец. През 1969 г. на 24 май се проникна за първи път във вертикала. От тогава ние я разгласихме и тя получи гражданствност сред местното насе – ление. Кръстена е Змиин бурун по името на местността. През 1970 г. я пред- ложихме за картировка на Международната пещерна експедиция “Добростан 70”. Прекартирана през 1972г по време на РПСбор от А. Пенчева, В. Гяуров, В. Недков, П. Василева, Н. Гладнишки и Т. Даалиев. Прекартирана на 1 и 2 май 1983г от членове на ССК „Академик“ гр. Пловдив, с главен картировач Т. Тодоров. Мащаб 1: 100. Фауната и е изследвана през 1970 г. от Хр. Делчев.
Местонахождение: Пропастта е трудно откриваема, поради малкия си вход и самото място. Липсват характерни ориентири. Ключово място при подхода към Змиин бурун е местността Юртата (разклона за с. Три могили по пътя Орешец – Мостово). Преди разклона 100 метра назад и вдясно се отделя коларски път. Подминава се чешма с дълго корито, продължава се в посока с азимут 235 градуса към билото. Оттук нататък започва стръмен склон към р. Мостовска Сушица. На този склон е и пещерата Змиин бурун. Отворът се намира до голямо дърво и е трудно забележим. За ориентир могат да послужат големите наклонени карстови плочи, намиращи се малко под нивото на входа. И над пещерата също се срещат подобни скални плочи, но са по-малки, по-нарядко и са в гората. Друг ориентир може да бъде скално тясно ребро. От билото то не се вижда заради дърветата, но слизайки по-надолу, е възможно да бъде различено. То е на открит терен с отделни храсти и почти никакви дървета. Мястото, от където реброто започва е края на рядката смесена гора. Вляво на около 20-30м до широколистно дърво на самия склон е входа на пещерата. На дървото има триъгълна метална табела с регистрационен номер. Разликата във височините на билото и входа е около 150-200м. Азимута от входа към с. Мостово е 144 градуса. Височина над МЕБ 200м.
Описание на достъп от Джу:
След с. Орешец се продължава по пътя към Три могили. След 3км се стига до разклон, на който има изоставена постройка. Левият път води към с. Врата и към Три Могили, а десният към с. Мостово. Тръгва се по десния. След около 200м се стига до завой наляво. Не се влиза в завоя, а се тръгва по доста добре утъпкана пътека в дясно. За 15 минути по нея се стига до поляни от лявата страна. В левия им край има голяма чешма с корито за добитък. Това е най- удобното място за лагер. От задната страна на чешмите тръгва пътека, чиято посока е приблизително същата като тази, от която сме дошли, но е на другия бряг на малко дере. За ориентир може да се използва и мандрата. Това са няколко постройки, които при ясно време се виждат от лагера. Когато се тръгва към дупката мандрата се пада зад гърба ни. Пътеката се качва плавно и стига до обрасли поляни, където свива вляво. Тук се продължава направо и след изкачване на най-високата точка на хълма се започва стръмно слизане. Ориентир могат да бъдат купчина камъни в края на поляната, които наподобяват основи на къща. Ако не се лъжа това е м. Карчера. Оттук надолу няма определен ориентир. Започва рехава гора, а входа се намира точно в основата на едно дърво. Размерите са му горе-долу 1х1м. От чешмата до дупката се стига за около 20 минути.
Описание на пещерата:
Пещерата започва с 30 градусов наклон, завършващ със сипей и сифон. Възможно е през дъждовните периоди да е пълен с вода, което налага преминаването на участъка от горната страна чрез парапет. Пещерата се развива във възходяща посока, като някои места се преодоляват на класика. Пода е глинест. Има много образувания. Галерията постепенно се стеснява и излиза на отвеса. Няколко метра по-надолу има площадка, след която започва същинския наклонен отвес. След около 80м следва и дъното, често запълнено от инфилтриращата се вода. Трудно е да се каже, че представлява сифон, по скоро глинена тапа на стеснението задържа през влажните периоди водата. Правени са опити от пещерняците от „Академик“ Пловдив дъното да бъде разкопано, но непроходимо стеснение е спряло работата, а и водата отново затлачва прокопаното. (Боян Петров)
Пропастна пещера, влажна, неразклонена. Отвора на пещерата е с малки размери 1м х 0, 90м. Пещерата е развита в мрамори от Горната метаморфна серия. Районът е част от южното бедро на Среднородопската антиклинала, изградена от мощна свита метаморфизирани карбонатни скали с архайско- протерозойска възраст.
От т. 1 до т. 4 пещерата се развива с наклон надолу от 30 градуса, подът
е покрит с чакъл, който непрекъснато се свлича надолу. Образувания няма. Стените са мокри от инфилтрираща вода.
От тт 4-8 продължава наклона, който завършва със сипей и сифон, който
при слаби валежи е празен. *ТТ 8-9 сифон.
ОТ тт 9-11 пещерата се развива възходящо. Образувания – сталактити,
сталагмити, сталактони, дендрити, драперии. Подът е от основна скала.
От тт 11-14 галерията продължава да се разива възходящо. Тук се
преодолява възхходящ отвес и две камини. Подът на тази част на галерията е глинест. Образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, драперии, хелектити със снежно бял цвят.
От тт 14-25 галерията меандрира, като постъпенно се стеснява. И двете
страни на стените на галерията са покрити с дендрити, хелектити и сталактити по тавана. Подът на тази част на пещерата е от основна скала.
ТТ 25-26 Начало на пропастта. Отвес, който завършва с площадка. Подът и
е кален. По отвеса няма образувания. В дъното на площадката има множество образувания: сталактити, сталагмити, сталактони, морковидни сталактити.
ТТ 26-30 Нов отвес. Стените са мокри и кални от инфилтриращата вода,
срещат се и образувания предимно сталактити и драперии.
ТТ 30-31 Наклонена площадка на дъното на пропастта, която завършва
със сифон от глина и кал. При обилни валежи водата се повдига и оттича след месец. Водата е инфилтрираща – не нахлуваща от вън. Пещерата е слабо проучена в биоспелеологично отношение. Няма данни за прилепите, които я обитават.
Необходими са две въжета. Едното 15м евентуално за екипиране на парапет над сифона и едно 100 метрово за главния отвес
Описание на достъпа
Змиин бурун –
с. Мостово *Код на ЕКАТТЕ: 49151-
Община Асеновград *Пловдивска област –
Изходен пункт – местност Юртата – 1 час път –
Местност: Змиин бурун –
Добростански карстов район № 407-
Рило-Родопска област –
G P S – WGS84 –
Индекс на вертикалност: 0, 93
Рег.№ 98 *Код № 407008 *НМВ 930м –
Обща дължина 242м. *Денивелация -86м. +22м.
История на откриването:
Пещерата е показана на пловдивски спелеолози от ССК „Академик“ през 1968 г. от местен козар и тогава се проникна само до вертикала на големия кладенец. През 1969 г. на 24 май се проникна за първи път във вертикала. От тогава ние я разгласихме и тя получи гражданствност сред местното насе – ление. Кръстена е Змиин бурун по името на местността. През 1970 г. я пред- ложихме за картировка на Международната пещерна експедиция “Добростан 70”. Прекартирана през 1972г по време на РПСбор от А. Пенчева, В. Гяуров, В. Недков, П. Василева, Н. Гладнишки и Т. Даалиев. Прекартирана на 1 и 2 май 1983г от членове на ССК „Академик“ гр. Пловдив, с главен картировач Т. Тодоров. Мащаб 1: 100. Фауната и е изследвана през 1970 г. от Хр. Делчев.
Местонахождение: Пропастта е трудно откриваема, поради малкия си вход и самото място. Липсват характерни ориентири. Ключово място при подхода към Змиин бурун е местността Юртата (разклона за с. Три могили по пътя Орешец – Мостово). Преди разклона 100 метра назад и вдясно се отделя коларски път. Подминава се чешма с дълго корито, продължава се в посока с азимут 235 градуса към билото. Оттук нататък започва стръмен склон към р. Мостовска Сушица. На този склон е и пещерата Змиин бурун. Отворът се намира до голямо дърво и е трудно забележим. За ориентир могат да послужат големите наклонени карстови плочи, намиращи се малко под нивото на входа. И над пещерата също се срещат подобни скални плочи, но са по-малки, по-нарядко и са в гората. Друг ориентир може да бъде скално тясно ребро. От билото то не се вижда заради дърветата, но слизайки по-надолу, е възможно да бъде различено. То е на открит терен с отделни храсти и почти никакви дървета. Мястото, от където реброто започва е края на рядката смесена гора. Вляво на около 20-30м до широколистно дърво на самия склон е входа на пещерата. На дървото има триъгълна метална табела с регистрационен номер. Разликата във височините на билото и входа е около 150-200м. Азимута от входа към с. Мостово е 144 градуса. Височина над МЕБ 200м.
Описание на достъп от Джу:
След с. Орешец се продължава по пътя към Три могили. След 3км се стига до разклон, на който има изоставена постройка. Левият път води към с. Врата и към Три Могили, а десният към с. Мостово. Тръгва се по десния. След около 200м се стига до завой наляво. Не се влиза в завоя, а се тръгва по доста добре утъпкана пътека в дясно. За 15 минути по нея се стига до поляни от лявата страна. В левия им край има голяма чешма с корито за добитък. Това е най- удобното място за лагер. От задната страна на чешмите тръгва пътека, чиято посока е приблизително същата като тази, от която сме дошли, но е на другия бряг на малко дере. За ориентир може да се използва и мандрата. Това са няколко постройки, които при ясно време се виждат от лагера. Когато се тръгва към дупката мандрата се пада зад гърба ни. Пътеката се качва плавно и стига до обрасли поляни, където свива вляво. Тук се продължава направо и след изкачване на най-високата точка на хълма се започва стръмно слизане. Ориентир могат да бъдат купчина камъни в края на поляната, които наподобяват основи на къща. Ако не се лъжа това е м. Карчера. Оттук надолу няма определен ориентир. Започва рехава гора, а входа се намира точно в основата на едно дърво. Размерите са му горе-долу 1х1м. От чешмата до дупката се стига за около 20 минути.
Описание на пещерата:
Пещерата започва с 30 градусов наклон, завършващ със сипей и сифон. Възможно е през дъждовните периоди да е пълен с вода, което налага преминаването на участъка от горната страна чрез парапет. Пещерата се развива във възходяща посока, като някои места се преодоляват на класика. Пода е глинест. Има много образувания. Галерията постепенно се стеснява и излиза на отвеса. Няколко метра по-надолу има площадка, след която започва същинския наклонен отвес. След около 80м следва и дъното, често запълнено от инфилтриращата се вода. Трудно е да се каже, че представлява сифон, по скоро глинена тапа на стеснението задържа през влажните периоди водата. Правени са опити от пещерняците от „Академик“ Пловдив дъното да бъде разкопано, но непроходимо стеснение е спряло работата, а и водата отново затлачва прокопаното. (Боян Петров)
Пропастна пещера, влажна, неразклонена. Отвора на пещерата е с малки размери 1м х 0, 90м. Пещерата е развита в мрамори от Горната метаморфна серия. Районът е част от южното бедро на Среднородопската антиклинала, изградена от мощна свита метаморфизирани карбонатни скали с архайско- протерозойска възраст.
От т. 1 до т. 4 пещерата се развива с наклон надолу от 30 градуса, подът
е покрит с чакъл, който непрекъснато се свлича надолу. Образувания няма. Стените са мокри от инфилтрираща вода.
От тт 4-8 продължава наклона, който завършва със сипей и сифон, който
при слаби валежи е празен. *ТТ 8-9 сифон.
ОТ тт 9-11 пещерата се развива възходящо. Образувания – сталактити,
сталагмити, сталактони, дендрити, драперии. Подът е от основна скала.
От тт 11-14 галерията продължава да се разива възходящо. Тук се
преодолява възхходящ отвес и две камини. Подът на тази част на галерията е глинест. Образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, драперии, хелектити със снежно бял цвят.
От тт 14-25 галерията меандрира, като постъпенно се стеснява. И двете
страни на стените на галерията са покрити с дендрити, хелектити и сталактити по тавана. Подът на тази част на пещерата е от основна скала.
ТТ 25-26 Начало на пропастта. Отвес, който завършва с площадка. Подът и
е кален. По отвеса няма образувания. В дъното на площадката има множество образувания: сталактити, сталагмити, сталактони, морковидни сталактити.
ТТ 26-30 Нов отвес. Стените са мокри и кални от инфилтриращата вода,
срещат се и образувания предимно сталактити и драперии.
ТТ 30-31 Наклонена площадка на дъното на пропастта, която завършва
със сифон от глина и кал. При обилни валежи водата се повдига и оттича след месец. Водата е инфилтрираща – не нахлуваща от вън. Пещерата е слабо проучена в биоспелеологично отношение. Няма данни за прилепите, които я обитават.
Необходими са две въжета. Едното 15м евентуално за екипиране на парапет над сифона и едно 100 метрово за главния отвес
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Екипирана е за ТЕВ
Карта
