Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Nemastoma paspalevi, Tomoscerus flavescens, Taraduouarius bulgaricus, Carabidae, Scoliopteryx libutrix, Niphargus abloskiri g
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Змейова дупка | Змеева, *Змеюва дупка
с. Генчовци *Община Трявна
Габровска област –
Стражанско-Дебелдялски район № 214 –
Старопланинска област –
Местност: Змейови дупки –
Статус: Каптирана – водоизточник
G P S – E 25, 282918 N 42, 523792 – WGS84
Рег.№ 181 *Код № 214012 *НМВ 535м.
Обща дължина 159м. *Денивелация -10м.
История на откриването:
„Сред местното население се предава легенда, че “в непристъпни гори се криел змей, който рядко се виждал, защото бързо летял, профучавал като хала и се изгубвал в простора. Змеят обличал златни като слънцето дрехи. За да имат благосклонността му и да не прави пакости, всяка вечер му оставяли в полите на пещерата менче с мляко, а сутрин го вземали празно. Първите данни за нея са публикувани в бр. 12 от 1875г. на списание “Ден” от Иван Славейков. По-късно, при строежа на линията Горна Оряховица – Тулово, чешкият инженер Манек влиза в пещерата и намира малко безкрило бръмбарче. Посещението му е отбелязано от местния печат – бръмбарчето инж. Манек изпраща в Чехия. На 25/05/1909г от Чехия пристига проф. Нетолецки и при влизането си в “Змеева дупка” намира същото насекомо, което обявява за нов вид под името “Калиоптера Нетолецки”. На 18/09/1923г от Чехия пристига и д-р Книрш воден от известния ни Нено Радев. Те вземат осем екземпляра от описания вече вид и откриват два нови вида калиоптер.” Посетена и картирана от Ненко Радев на 16/09/1923г (заедно с чеха д-р Еруард Книрш), 18/09/1923г, 29/10/1924г и 03/09/1925г. Пещерата е картирана от дряновски и русенски пещерняци. Последно прекартирана на 19/10/1981 г.
Местоположение:
Намира се на 1. 8км северозападно от с. Генчовци, на 50 крачки до к. Хитревци при връх Светулка, на около 500 м западно от стената на тревненското езеро в основата на 20–метрова скала. Образувана в долно-кредни (палеоценски варовици) от Комаревската свита и представлява диаклаза, която постепенно се разширява. По своя геоморфологичен характер пещерата е част от голяма подземна система, която е в зоната на дрениране на местния ерозионен базис. Височина над МЕБ 10м. Най-добре е проучена хидрологията на пещерата. Местното население добре знае, че и в най-голямата суша, реката, идваща от пещерата е с постоянен и доста силен дебит. През 1952г е изграден водопровод от пещерата до съществуващия тогава ТЕЦ “Бедек”. Поставена е и решетка за предотвратяване на достъпа в пещерата. Подземният воден поток извира от пясъчен сифон и е с дебит 10 л/сек през лятото и 60 – 70 л/сек при дъждовно време. В дъждовно време потокът се превръща в река, която не се побира в тръбопровода.
Описание на пещерата:
„Пещерата има 3 отвора : отдясно дълбокъ до 6 м., втори отъ който излиза малка баричка и единъ отворъ (куминъ). Влизането става презъ отвесния входъ. Канала, въ който слизаме, е съ посока отъ изтокъ къмъ западъ и мери следниге размери: целата дължина на галерията отъ отвора сй водата до края е около 50 м., широчината е 3-4 м., а височината се движи между 3-5 м., като само при входа се снишава до 60 см. и при края (кумина), дето тавана се спуска до повърхностьта на водата. Вследствие на последното и проникването по-нататъкъ е невъзможно. Тавана се образува отъ съединението на стените подъ остъръ ъгълъ. По стените има полички, които съ образувани отъ по-твърдата неизлужена скална часть и стърчатъ издадени една срещу друга навътре по дългата ось на пещерата като полички. По цялото продължение на „Змейова дупка“ тече pекичка, която само тукъ-таме по левия и деснъ брегъ остава утайка отъ чакълъ и песъкъ. Тия утайки въ дъното на пещерата се състоятъ отъ песъкъ, ситенъ чакълъ и много малко червена глина. Най-дълбокото место на рекичата е къмъ края, дето достига до 60—70 см. Иначе целия каналъ е еднообразенъ; украшения всекакви липсватъ. При едно есенно посещение на „Змейова дупка“ – 29/10/1924 г., когато беше студено и дъжделиво есенно време, температурата на въздуха вънъ беше 9. 5°, тази на въздуха въ пещерата – 11°; а на водата вътре – 11’5°. Измеренията направихъ на деветия метъръ навътре. Следъ проливенъ дъждъ и презъ време на топенето на снеговете рекичката става по-пълноводна и водата ѝ малко се размътва. При суша не пресъхва, наистина, но намалява. Отъ това требва да заключимъ, че тя взима началото си негде отъ повърхностьта и не отъ особено далечно растояние. Въ „Змейова дупка“ живее пещерния бръмбаръ Netolit zkya maneki Mill. Първото посещение на тая пещера направихъ съ чехския спелеологъ Д-ръ Еруардъ Книршъ, съ който събрахме за втори пъть същия видъ, а въ дъното на пещерата азъ открихъ единъ новъ видъ бръмбаръ нареченъ отъ същия Paraduvalius bulgaricus Kn. Прилепи тукъ съ редкость.“ (Ненко Радев) В сегашното си състояние пещерата има четири входа. Решетката е разбита, съоръженията са изоставени и изпочупени.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: едноетажна, разклонена с 4 входа