Зиданка

  • Други имена
  • Дължина
    469 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    405 m.
  • Ерозионен базис
    27 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    19 вида

    Paranemaatoma (Buresiolla) bureschi,

    Paralola buresi (Opilionida),

    Centromerus bulgarianus (Araneida),

    Lithobius lakatnicensis (Chilopoda),

    Trachysphaera orghidani,

    Typhloiulus bureschi (също var. obscurus)(Diplopoda),

    Pheggomisetes globiceps lakatnicensis,

    Duvalius papasoffi (Coleoptera).

    Описание на достъпа

    БФСп № 1381

    № 203142 Врачански район, Старопланинска област,

    Местоположение – Местност Темната дупка квартал гара Лакатник, с. Миланово Код на ЕКАТТЕ 48129, Община Своге, Софийска област G P S 23.230533  43.052012 – WGS84

    Пещера, Суха, Влажна, Едноетажна, Неразклонена, Скала – Доломитизирани варовици, Образувания.

    Дължина 469 м, Денивелация 0 м, НМВ 446 м.

    Карта – Няма карта

    Картирали Петър Трантеев Клубна експедиция СПК „Академик“ София 1969 Година Мащаб 1:200

    Прекартирали “Черни Връх” и “Хеликтит” – 2001 г. Последна карта 2001 г.

    История на откриването Някога смятали да направят там подкрепителен пункт.

    Местонахождение Намира се до гара Лакатник от ляво на входа на „Темната дупка“ с полуразрушена зидария на входа.

    Описание на пещерата

    Формите ѝ се повтарят с това, което ни е вече известно от Темната дупка, но без подземната река. Зиданка е малко по-стара от Темната дупка и е тясно свързана с нея. Още в началните метри една много тясна галерийка води към Разлива, а ако картировката на крайните части на Темната дупка е вярна, то между крайните точки на Зиданка и Трапезарията има само около 150 м неизвестна връзка. Търсейки проход през Зиданка, пещерняците от „Еделвайс“ София откриха Бисерната зала. До нея може да се стигне между блоковете на огромно срутище малко преди края на пещерата. Това малко чудо на природата беше гордост за откривателите. Но зли пакостници нанесоха непоправими беди там. Те не само че изпотъпкаха всичко, но и излизаха с джобове, пълни с пещерни бисери. Все още е останало нещо от тях, но пещерата не е затворена, за да се запазят. Пещерата е по-скоро странична галерия на пещерата Темната дупка, но факта, че още не е открита пряка връзка между тях позволява тя да се разглежда като отделна пещера. Тя е криволичеща 245-метрова галерия с посока към крайните части на Трапезарията в Темната дупка. В последните метри тук има също големи срутвания. В лявата им част, през тясна дупка може да се проникне до малко глинесто уширение, където пещерняци са направили интересни статуйки от глина, представящи екзотични сексуални пози. Някои от шевиците по малките еворзионни котли са кристализационен уникум, както и откритите в една зала на Зиданка три вида бисери в едно и също синтрово езеро. Не е изключено да се открие връзката между Трапезарията и края на Зиданка. Фауна: 19 вида: Paranemaatoma (Buresiolla) bureschi, Paralola buresi (Opilionida), Centromerus bulgarianus (Araneida), Lithobius lakatnicensis (Chilopoda), Trachysphaera orghidani, Typhloiulus bureschi (също var. obscurus)(Diplopoda), Pheggomisetes globiceps lakatnicensis, Duvalius papasoffi (Coleoptera).

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едноетажна,,разклонена