Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Определени 23 вида
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Водната пещера | Живата вода, *Аязмото
с. Боснек Община Перник Пернишка област
Местност: Живата вода
Голобърдско-Боснешки пещерен район № 303
Средногорско-Тракийска област
G P S – E 23, 115230 N 42, 312827 – WGS84 –
Статус: В национален парк (резерват)
Достъп: Пещерата е с охраняван достъп!
Рег.№ 1082 Код № 303006, НМВ 1046м.
Обща дължина 240м. Денивелация -7м.
История на откриването:
Заедно със „Сухата“ са били винаги известни на местните хора. „Извора „Живата вода“ в югозападните склонове на Витоша е известен на туристи, естественици, па и на голям брой околни села, поради вярването в лечебните свойства и чудното периодично прекъсване течението на водата за по няколко минути. Почитание и вяра в целебността питаят хората и спрямо съседната пещера, в която посетителите оставят знаци (фетиши), състоящи се от късове от облеклото, монети и др. Знаци за здраве и хаир. (Ненко Радев) Съобщена през 1895г от К. и Х. Шкорпил.
Картирана на 20/07/1924г и 06/02/1925 г от Ненко Радев. Следваща карта на пещерите е правене в началото на 60-те години от Л. Попов. След това карта е направена и през 1975 г от Л. Попов, Ст. Цонев и С. Бадева от ПК“Алеко” гр. София. През зимата на 1989 г Мария Златкова, Ясен Божинов, Марио Стоянов, Димитър Кожухаров, Т. Медарова, И. Нанева и Ваня Младенова от „МОЕРПА“ гр. София разкопават тесняка и проникват до сегашните известни части, като ги прекартират на 10/05/1989г.
Местонахождение:
Пещерите „Живата вода“ и „Сухата пещера“ се намират на 100м северно от чешмата в местността „Живата вода“.
Описание на пещерата:
След входна зала с дължина 14 м и максимална ширина 11 и височина 2 м започва галерия. Първоначално тя следва източна посока, но само след 16 м поема на изток и следва тази посока още около 130м. В този участък ширината и височината са респективно 1, 5-2, 5 и 1- 4, 40 м. На места подът е покрит с глина и синтрови отложения, по хода на галерията се наблюдават и многобройни синтрови панички и езерца и една дузина сталагмити. Следва низходящ праг от 2, 5 м и се попада в зала с дължина 11м, ширина 12 м и височина около 8 м. Дъното на залата е покрито с големи каменни блокове. На 2, 5 м под него има тясна, непроходима в двата си края галерия, през която протича подземен поток, идващ от съседната тъй наречената Суха пещера. След залата галерията прави рязък завой на север и след 20 м завършва с малко езеро. В последния участък на пещерата се наблюдават сталагмити, сталактони и синтрови езерца.
Описание на Мария Златкова: През зимата на 1989 г при посещение на „Сухата“ открихме малък отвор зад един голям камък, от който силно духаше. Разширихме отвора чрез копане и разбиване с Ясен Божинов, Марио Стоянов, Димитър Кожухаров и Ваня Младенова. От него направо се излиза на отвес -8 м, който се слиза на камина. Попада се на долна, напречна галерия с река. Срещу течението ѝ сме проникнали нови 200 м, които опират на сифон. Надолу по течението реката скоро се пъхва в ниска фурна. През нея направихме слухова връзка с водния етаж в „Живата вода“, но не сме я прокопали. Прекартирахме наново и „Живата вода“. Заедно с извора, в който може да се проникне около 9 м, трите пещери представляват една пещерна система, както сме ги дали на картата. Описание на Ненко Радев: „Входът на тая пещера има южно изложение съ височина до 1. 20 м. и широчина до 1. 50 м., като веднага се разширява нъ една ниска (до 2 м.) елиптична зала. Дългата и ось мери до 15 м. и сочи изток-запад. При стеснението на тая зала -предверие въ дясната страна виждаме хубава варовита колонка да подпира нискиятъ сводообразенъ таванъ. Въ левата страна съ образувани хубави стъпаловидни килийки, тоже отъ варовито вещество, които презъ пролетьта се пълнятъ отъ сълзящата по стените кристална вода. Въ десния край на предверието канала се стеснява, но затова пъкъ става по-високъ и образувайки съ първото тъпъ ъгьлъ, взема северо-източна посока. Тази е изобщо посоката на лещерата до последния ѝ край. Тукъ по тесния и високъ каналъ по двете му стени виждаме хубави орнаменти, които се продължаватъ и образуватъ стъпаловидни накипи къмъ пода или пъкъ постилатъ последния съ калцитна кора. Вървейки тъй по канала следъ 20 крачки се открива въ лева страна малка зала, която е особено добре украсена и спира вниманието на посетителя върху себе си съ това. До тукъ обикновено пещерата е суха, което се дължи на обстоятелството, че дебелината на таванната покривка е малка и за кратъкъ периодъ отъ време става процеждането и изцеждането на водата, задържана въ земните пластове. Бидейки тази часть и повече изложена на външнигв атмосферелии (слънчеви лъчи и въздушно течение), виждаме често на няколко места червенопръстицата по пода изсушена и неправилно призматично напукана. Канала отъ тукъ нататъкъ добива по-големи размери. Орнаментите също се увеличаватъ на брой. Червената глина по пода отъ капещата вода се разкалва и става клисава. И сега въ най-широката часть на десно виждаме единъ хубавъ калцитенъ стълбъ, дебелъ до 50 см. въ диаметъръ, обкръженъ съ други варовити образувания. Въ приложената схема тукъ е поставенъ знака, който означава че има растителни останки. Наистина, тукъ се намиратъ пръчки, колчета и др., внесени отъ посетителите. Следъ тази калцитна колона въ лево се вижда една цепнатина, която следъ няколко крачки свършва остро-клинно. Пода ѝ е покритъ съ натрошени ръбати скални късове. Минавайки покрай тая цепка, отъ двете страни се любуваме на хубави образувания, чиято хубость, обаче, се нарушава само отъ лепкавата червена каль, която газимъ по пода. Наблизо отъ тука се открива въ дъсната страна една стая, 4 м. широка и толкова дълга, съ овална форма. Тя е постлана съ дълбока каль, между която тукъ-таме стърчатъ ръбовете на скални парчета. По стените ѝ винаги подлизва вода. На северо-източното ѝ кюше канала се стъснява и снишава до такава степень, че образува само една дупка съ диаметъръ 60 см. Грешенъ човекъ мъчно може или не може никакъ да се провре – предава народното поверие. Веднага следъ тая теснина на 5-6 крачки предъ насъ се открива голяма зала, чийто подъ е 3-4 м. но-нисъкъ огь нивото на канала. Това е най-голямата зала на пещерата и мери до 40 м. на длъжъ и до 30 м. на ширъ, а 10 м. на височина. Западната ѝ часть е украсена съ варовити инкрустирования и такива копанки, спускащи се стъпаловидно. Подьтъ ѝ е покритъ съ гуано отъ прилепи и влажна червенопръстица. Въ средата на залата има единъ изолиранъ сталагмитенъ масивъ, който стърчи като амвонъ, изцапанъ, обаче, отъ червена пръсть и гуано. Източната часть на залата е задръстена съ едри скални блокове и въ най-ниската имъ часть чуваме да ромоли ручейче. Последното се провира между блоковете отъ северъ и тече на югъ, като въ тази часть на залата се губи въ една цепнатина, имаща югозападна посока. Вероятно това е ручейчето, което храни съ вода интересния изворъ чешма „Живата вода“, намиращъ се срещу входа на пещерата. Амвона и всички почти блокове около ручея и инкрустиранитe стени на същия съ обкичени съ различни предмети: монети, пръстени, гривни, даже вилици и лъжици, парчета отъ облекло, цели ризи и т. н. — фетиши, оставени отъ посетители, дошли тукъ да се измиятъ и пийнать отъ светата вода на ручея, за да изкупятъ своите rptxoee или да бъдатъ здрави презъ годината. По блоковете се качваме на изтокъ до отворъ, който води въ малка зала. Въ началото ѝ се намира локвичка, която постоянно задържа вода. Съ 2 къси продължения на сев.-изтокъ и юго-западъ тая зала представлява края на пещерата. На приложената схема съ отбелязани до къде прониква още дневната свътлина, до къде презъ ло-голъмата часть отъ годината владъе сушата, температурните измервания на различни мъста, които показватъ прогресъ вьзходящъ съ вдълбочаване навътре въ пещерата. Тия мерения правихъ при последното посъщение на 6. II. 1925 г., когато на открито при снегь температурата беше 1° надъ нулата.“
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: едноетажна,разклонена