Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Заслон Меча дупка. с. Банкя. м. Левия географски бряг на р. Ябланица. Сливнишки пещерен район 301. № 5643. Районен №: 301 033. Дължина (24. 69 м), денивелация (+21. 00 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на скален венeц на левия географски бряг на река Ябланица и отстои на около 30 м над реката. Той се намира в самото начало на живописния каньон образуван от река Ябланица, който е разположен в най западната част на Завалска планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За достигане до пещерата може да се ползват два различни маршрута от които да се навлезе в каньона на река Ябланица. Първия изходен пункт е село Банкя. От центъра на селото се тръгва в източна посока. Поема се по пътека, която подсича склона разположен на десния географски бряг над реката. След последната къща от селото пътеката отвежда в гора. Върви се около 20 минути, като се подминават десни разклонения. Пътеката постепенно слиза отново на нивото на реката. Излиза се на ливади. Реката се пресича по мост и се тръгва по левия и географски бряг. Достига се до началото на каньона. От това място тръгва и еко пътеката минаваща през каньона. Следва стръмно изкачване и серпентина. Минава се по дървени стъпала и ново изкачване по стъпала. След като набере денивелация пътеката почва да подсича склона. Малко преди да се достигне до първото мостче над каньона, в дясно има разклон, който отвежда право до входа на пещерата. Другият маршрут е след като се хване еко пътеката от началото и под местността „Секирица” се преминава по мостчетата през каньона и след последното мостче се хваща отклонението, което отвежда право до пещерата. Въпреки, че тя има голям вход, той не се забелязва от далече, поради буйната растителност около него.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на скален венeц на левия географски бряг на река Ябланица и отстои на около 30 м над реката. Той има триъгълна форма и размери 3. 30х4. 00 м. Попада се в широко преддверие-зала. Пода е покрит със суха глина и нападали от стените и свода камъни. Залата е възходяща и има размери дължина 10 м, ширина 6 м и височина до 5 м. Във вътрешната част на залата по свода се забелязват комини и еврозионни кубета. На това място сe намират и две незначителни възходящи разклонения. Лявото разклонение представлява тесен стъпаловиден комин висок над 8 метра (преодолим на камина). В горната му част има стеснение от което се долавя въздушно течение. Продължението на пещерата е след преодоляването на праг висок 3. 70 м с голям зацепен камък. Той е преодолим на „класика”. Попада се на възходяща широка галерия дълга 7-8 метра. В най горната си част тя опира в основна скала. В ляво над прага във височина се забелязва комин висок над 9 м. На това място може да се търси и евентуално продължение на пещерата (комина не е изкачван). Пещерата е топла и през по голямата част от годината суха. В нея липсват вторични пещерни образувания, само на места се забелязват малки повлеци. Нейната обща дължина е 24. 69 м при денивелация от +21. 00 м, считана от входа до върха на комина във високата част на пещерата. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Основната причина да не е известна на пещерняците и да не е картирана е, че се намира в гранична зона. Пещерата е локализирана и проучена частично от И. Чичев и М. Рударска от ПК „Вертикал” Перник. Основното и проучване и картиране е извършено на 19. 09. 2008 г. от И. Чичев – ПК „Вертикал” Перник, К. Стоичков и С. Стаменов –ПК „Хеликтит„ София.
Описание на достъпа
Заслон Меча дупка. с. Банкя. м. Левия географски бряг на р. Ябланица. Сливнишки пещерен район 301. № 5643. Районен №: 301 033. Дължина (24. 69 м), денивелация (+21. 00 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на скален венeц на левия географски бряг на река Ябланица и отстои на около 30 м над реката. Той се намира в самото начало на живописния каньон образуван от река Ябланица, който е разположен в най западната част на Завалска планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За достигане до пещерата може да се ползват два различни маршрута от които да се навлезе в каньона на река Ябланица. Първия изходен пункт е село Банкя. От центъра на селото се тръгва в източна посока. Поема се по пътека, която подсича склона разположен на десния географски бряг над реката. След последната къща от селото пътеката отвежда в гора. Върви се около 20 минути, като се подминават десни разклонения. Пътеката постепенно слиза отново на нивото на реката. Излиза се на ливади. Реката се пресича по мост и се тръгва по левия и географски бряг. Достига се до началото на каньона. От това място тръгва и еко пътеката минаваща през каньона. Следва стръмно изкачване и серпентина. Минава се по дървени стъпала и ново изкачване по стъпала. След като набере денивелация пътеката почва да подсича склона. Малко преди да се достигне до първото мостче над каньона, в дясно има разклон, който отвежда право до входа на пещерата. Другият маршрут е след като се хване еко пътеката от началото и под местността „Секирица” се преминава по мостчетата през каньона и след последното мостче се хваща отклонението, което отвежда право до пещерата. Въпреки, че тя има голям вход, той не се забелязва от далече, поради буйната растителност около него.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на скален венeц на левия географски бряг на река Ябланица и отстои на около 30 м над реката. Той има триъгълна форма и размери 3. 30х4. 00 м. Попада се в широко преддверие-зала. Пода е покрит със суха глина и нападали от стените и свода камъни. Залата е възходяща и има размери дължина 10 м, ширина 6 м и височина до 5 м. Във вътрешната част на залата по свода се забелязват комини и еврозионни кубета. На това място сe намират и две незначителни възходящи разклонения. Лявото разклонение представлява тесен стъпаловиден комин висок над 8 метра (преодолим на камина). В горната му част има стеснение от което се долавя въздушно течение. Продължението на пещерата е след преодоляването на праг висок 3. 70 м с голям зацепен камък. Той е преодолим на „класика”. Попада се на възходяща широка галерия дълга 7-8 метра. В най горната си част тя опира в основна скала. В ляво над прага във височина се забелязва комин висок над 9 м. На това място може да се търси и евентуално продължение на пещерата (комина не е изкачван). Пещерата е топла и през по голямата част от годината суха. В нея липсват вторични пещерни образувания, само на места се забелязват малки повлеци. Нейната обща дължина е 24. 69 м при денивелация от +21. 00 м, считана от входа до върха на комина във високата част на пещерата. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Основната причина да не е известна на пещерняците и да не е картирана е, че се намира в гранична зона. Пещерата е локализирана и проучена частично от И. Чичев и М. Рударска от ПК „Вертикал” Перник. Основното и проучване и картиране е извършено на 19. 09. 2008 г. от И. Чичев – ПК „Вертикал” Перник, К. Стоичков и С. Стаменов –ПК „Хеликтит„ София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,разклонена
Карта
