Заскоко

  • Други имена
    Заскова яма -
  • Дължина
    133 m.
  • Дълбочина
    33 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове

    История на проучването

    Първата карта на пещерата е изготвена от Ангелина Петкова и Валентин Вълчев от пещерен клуб „Черни връх“ София по време на клубна експедиция през 1978 г.

    По-късно Здравко Илиев (Здравеца) и Д.Тодоров изготвят нова карта на пещерата, която се съхранява в Главната картотека към БФСп. Според картата, пещерата е с дълбочина 24 метра и дължина 105 метра.

    През 2016 г.  е прекартирана от Антония Влайкова и Владимир Георгиев от ПК „София“.

    Описание на достъпа

    Пещерата се намира в землището на с. Гинци. местността Мегерова кукла. Попада в границите на скалния комплекс  „Заского“, обявен за природна забележителност със заповед № 1141 от 15 декември 1981 г. Пещера Заскоко (разликата в изписването с едноименния скален комплекс вероятно се дължи на по-добро звучене с буквата к) е част от групата на защитените обекти, намиращи се на територията на скалния комплекс, и единствената от тях пропастна пещера.

    Пещерата е известна на местното население. За разлика от останалите пещери от защитения скален комплекс, намиращи се в основата на скалния венец, Заскоко се намира в горната му част. До входа се стига, като се използва достъпът към другите пещери (Динева пещ, Светата вода, Кривата пещ и Подмола). Следвайки пътеката се върви в подножието на венеца на юг, докато се излезе на перпендикулярно дере, идващо от дясно. Завива се по него и то се следва около 100 м нагоре. В началото се минава през гора, която постепенно в дясно се разрежда. След това се завива отново надясно и се продължава обратно на север, като се следи ръба на венеца. Тук се минава през множество храсти, без ясна пътека. Около 150 м след завоя, в участък с по-малко храсти, се намира вхосът на пещерата. Еазположен е в основата на малък скален венец с ширина около 2 метра и височина 1 метър, сред люляци. Входът е малък, но при липса на растителност се вижда от асфалтовия път към с. Гинци.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.Входен отвес- 16м.

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата
  • Входа е широк 1 м и висок около 0,6 м и представлява обърнат трапец. От него директно се изпада в 14 метров отвес тип камбана. Под отвеса се попада приблизително в средата на зала с впечатляващи размери. Тя е разположена успоредно на венеца в посока север юг. В средата е широка около 10-11 м и постепенно се стеснява към двата си края.По дължина и в двете посоки се простира на приблизително по 40 м. Подът  представлява блокаж, като на места пролуките между камъните са изцяло запълнени с наслаги. На север залата слиза стръмно надолу през два кални и хлъзгави прага. Под тях дъното се изравнява  и изчиства и след това тръгва стръмно нагоре, но вече е покрито с натеци. Вгорния край залата се стеснява и приключва в ниша с дендрити, сталактити и натеци.

    На юг залата тръгва предимно хоризонтално, като се преодоляват няколко големи скални блока. След тях започва изкачване с чакъл и натеци, преминава се през малко снижение на пода и накрая след след стръмен участък се достига до непроходимо стеснение с натеци. След него се вижда леко разширяване, но не се усеща течение или ехо, които да подскажат еввнтуално продължение.

    Близо до долния край на отвеса и на юг има прагове, през които може да се слезе под блокажа, образуващ дъното на залата. Там се намира малка галерия, дълга около 15 м, с кален под и стени с дендрити.

    Последна картировка от А.Влайкова, В.Георгиев 2016 г.