Яме 3

  • Други имена
    Средница, Яметата, Яме 1
  • Дължина
    170 m.
  • Дълбочина
    58 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    810 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Определени 6 вида, от които 2 са троглобионти
    Бележки относно застрашеноста на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Известна на местното население. Първо проникване през 1964г от Д. Иланджиев от ПК „Ив. Вазов“. На 07. 09. 1964г по време на експедиция организирана от тур. д-во „Ив. Вазов“ гр. София достигнаха до /рекордната/дълбочина -307м. 1969г РКПД проведе експедиция за потвърждаване на дълбочината. Карта е направена от П. Трайков, Ани Иванова и А. Димитров. Съвременната карта е направена от екип в състав: Тр. Даалиев, Н. Ланджев, Д. Нанев в рамките на Р. Експедиция „Върбово 81“.

    Местонахождение и достъп:

    Намира се на 1. 2км източно от с. Търговище, в местността Среднища (Глама Клюн), на около 25 м от Яме 2.

    Описание 1 от Д. Иланджиев 1964 год.

    „Между селата Търговище и Чупрене на един час с рейсова кола от Белоградчик се намира местността Глама Клюн. Тя е едно огромно карстово възвишение, на което малко под най-високата част се намира малка седловина. Тук зеят няколко отвора три от които са на Яме 3. Те продължават в един продълговат кладенец, завършващ на 25м с начало на голям сипей. В северната част по свличащите се камъни се достига до пропаст, деляща се на два канала- единият е 40м, а другият 22м. Вдясно от входа на тази пропаст след изкачване се достига в красива снежнобяла зала с образувания и чисто подземно езерце. В противоположна посока сипеят завършва с две пропасти дясната не е дълбока и не води до централния път към дълбочината тя е 50м. Другата продължава дълбоко надолу. Спускаме се в конусообразна малка зала, от която по срутените камъни се достига до красиво прозорче. През него се влиза в голяма галерия, изпълнена с чакъл, в който краката потъват, а той се свлича надолу. Така се достига до нов отвор, почти затрупан от материал. След разчистване се продължава все надолу на дълбочина -196м до подобно натрупване на чакъл и друг скален материал. Разчиства се наново и се слиза 7-8м. Ново затрупване, ново разчистване и отново сме в голяма, с красиви образувания зала. Преминава се по стръмна галерия в 90 метров отвес, а на дъното му има още по-красива зала. Още десетина ветра и на -307м дълбочина под земята са достига до тясна цепка, през която се чува глух шум на потока.“

    Описание 2:

    Дължината по централната ос е 137 м. Входния отвес от 25 м попада в средата на хоризонтална галерия, широка от 2 до 8 м и висока от 3 до 12 м. В края на галерията има още един 25 метров отвес. На 2м над дъното му има две къси срещуположни галерии. Пропастта е богата на вторични карстови образувания, които започват на няколко метра от началото на отвеса. В хоризонталната галерия се наблюдават вкаменени водопади и барабани по стените, има сталактити и сталагмити.

    307 метра под земята (Димитър Иланджиев, в-к „Ехо“, 1964г – със

    съкращения) …* След 25-метров отвес стигнахме голям сипей, завършващ с две нови пропасти. При спускането в дясната пропаст още на петия метър бе намерена рисунка на някакво крокодилоподобно животно. Изненадан от това откритие, аз направих непредпазливи движения. Камъните под краката ми полетяха надолу, а с тях и аз. Петромаксовата лампа се разби и сигурните ръце на другарите ми спряха непредвидения ми полет в неизвестността. Излязъл на светлина, аз бях извън строя на прониквачите поради силна контузия. Цялата група в състав: Младен Вълчев, Иван Петров, Петко Викилов, инж. Попов реши да преустановим проникването, тъй като не разполагахме с необходимия инвентар. Така завърши първото ни запознанство с Яме. От 1 до 6 август – втора експедиция в състав: Георги Арнаудов, Димитър Стефанов, Иван Кирилов, Георги Димитров и Владамир Енев. След 27-часово проникване в Яме бяха открити седем отделни пропасти, като най-дълбоката показа денивелация 136 метра, но продължаваше надолу. След проникването в Яме природата като че ли си смили над нас и за награда в близост до пропастта открихме нова пропаст – Яме – 2, която мога да сравня само с нашата красавица Змейова дупка. И след тази експедиция Яме за нас все още бе под въпрос. Очакваха се още дълбочини, но беше необходим инвентар, осветление и хора. Ръководството на д-во „Иван Вазов“ възложи на пещерняците от 5 до 10 септември, в чест на славната двадесетгодишнина, да извършат големия щурм на Яме. Уточнена бе и групата, в която бяха включени и двама от най-опитните алпинисти на дружеството. 6 септември, 12. 30 часа. Паяжината на нашите въжета е препречила елипсовидния отвор на пропастта. Няколко младежи от селото подготвят дървения материал, който се пренасяше в дълбочина, за укрепване на сипеите. Команда и един по един тръгваме в хладния отвор, за да се съберем на първия сипей. Разчистваме камъните и продължаваме надолу. Отвес, сипей, отвес, сипей и … Дотук бяхме стигнали. Няколко големи камъка, вероятно паднали след нашето идване, още повече затваряха пътя надолу. -Греда! Пост! Поеми камъка! Дай чук! И така, докато след час и половина под нас зее вече отворът на новия път надолу, но не задълго, защото отвесът завършва пак със сипей, който отново е затворил пътя, и пак подземен труд, свличане, вадене на камъните, укрепване и отново пътят е чист. 24 часа от началото на проникването! Малка зала, изпълнена с чудните творения на великата скулпторка- водата, ни е приютила за кратка почивка. Но почивката вече е чужда за нас. Умората изглежда остана някъде назад пред новото препятствие. Сводът се спуска толкова ниско, че остава малка цепнатина, през която дори петромакс не може да се промъкне, но това е за кратко. Дълбочината е 278 метра! Стария рекорд на дълбока пропаст е преминат отдавна. Да спрем ли дотук? Не! Чукът зачука върху главата на шилото. Вечната тишина, смущавана само от някоя немирна капка, за пръв път е нарушена. Парчета скала захвърчават настрана. Няколко прилепи запърхват и изчезват нагоре. 296 метра от повърхността! Ръцете уморено движат чука и милиметър по милиметър отворът расте. И ето – Митко с мъка се напъхва вътре, след което увисва на въжето и слиза надолу. – Намирам се в малка зала – гласът му е слаб и уморен. – Вдясно цепнатина, от която се чува шум на вода. Най-после радостно възкликвам. Дали не сме стигнали подземната река, губеща се под с. Чупрене и излизаща при с. Търговище? Бързо се провираме с Ангел и скоро тримата сме отново заедно в малка заличка, в десния край на която имаше цепнатина. Там се чуваше шум на вода, но напред човек не можеше да премине дори с помощта на чука, секача и лоста. Нищо, 307 метра са достатъчни! Прегръщаме се и най-после дълго пазената бутилка излиза на бял свят. В нея се мъдри къс хартия, на който написваме: „В чест на двадесетгодишнината от Девети септември д-во „Иван Вазов“ – София организира експедиция за проучване на пропастта и групата пещерняци достигна до тук: 307 метра! Това е нашия дар за светлия празник, нов рекорд на родната ни спелеология“. . . Излизането не бе леко, но когато застанахме на повърхността, от подножието на лагера се понесе гръмко „ура“ от седемте гърла на вазовци – старият бай Георги Арнаудов, Димитър Стефанов, Сергей Никишин, Георги Димитров и отличните алпинисти, получили бойно кръщение под земята на Яме – Ангел Таков и Петко Апостолов. Всички ние братски си стиснахме пропуканите и ожулени ръце. Щурмът бе завършен.

    Бележка на съставителя: *Откритието

    предизвика небивал интерес. Последва проверка на място, при която на проверяващите е била посочена друга съседна пропаст. Д. Иланджиев и „вазовци“ биват обвинени в лъжа. Преди няколко години, по инициатива на Н. Ланджев, в района е проведена специална експедеция, която има за цел да установи истината за Ямето. Изследователите стигат до заключението, че описанието на въпросната пропаст напълно съвпада с действителността. В нея даже личат следите от дървените подпори, зад които са били подреждани камъните на сипея в края на пропастта – мястото където според описанието е първото ѝ продължение. Опитите да се проникне в блокажа са неуспешни. *Единствения начин за разкриване на истината за Яме е разчистването на сипея, за което трябва да се организира специална експедиция!* Фауна(проучвана от Хр. Делчев през 1967г и от П. Берон през 1969г) Известни са 6 вида, от които троглобионти са мокрицата Trichoniscus bononiensus и стоножката Serboiulus spelaeophilus.

    Техническо описание:

    Двата отвеса са екипирани за ТЕВ на естествени опорни точки.

    Описание на достъпа

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 2
    Специфични особености: Екипирана ТЕВ.Входен отвес 25 м.